Решение по дело №327/2019 на Районен съд - Ловеч

                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №                        

                                                 гр. Ловеч, 07.11.2019 г.   

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.................Петя Маринова...............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 327 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

              Иск с правно основание чл. 71 ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.

 

              Подадена е искова молба от Х.А.Х.,***, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ – гр. София, с искане за установяване на нарушение по чл. 71 ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, изразяващо се в неравностойно третиране.

              Производството първоначално е било образувано пред Софийски районен съд /гр.дело № 54978/2014 г. I-во гр.отделение, 51-ви състав/, а след обезсилване на решението му, е изпратено по компетентност на Административен съд – София-град, след което изпратено по подсъдност на Административен съд-Ловеч, който е изпратил делото на Районен съд-Ловеч по компетентност, на основание Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

              Ищецът посочва, че е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Плевен, 5-та група, 307-мо спално помещение, което било отделено от помещението на надзорно-охранителния състав с решетка и когато надзирателите пушат, димът свободно достигал до ищеца. Твърди, че в Затвора – гр. София, I-ва група, спалните помещения са отделени с плътна преграда, при което е невъзможно когато пушат надзирателите да навлезе пушек в помещенията на лишените от свобода. Ищецът счита, че това е нарушение на ЗЗДискр., което го поставя в по-неблагоприятно положение спрямо лишените от свобода в Затвора - гр. София. Предвид различното му третиране, спрямо него било извършено нарушение на основание личното му положение.

              Ищецът моли, да бъде установено извършеното нарушение от администрацията на Затвора – гр. Плевен, изразяващо се в дискриминационен подход на основание личното му положение на лице, изтърпявало наказание „лишаване от свобода“ за периода от 15.03.2013 г. до 15.01.2014 г.  

              В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който се оспорва предявения иск. Изтъква се, че исковата молба не е подкрепена от никакви писмени доказателства и не може да се направи извод, че именно поради личното положение на ищеца са извършени действия или бездействия на дискриминация спрямо него. 

              В съдебно заседание ищецът Х.А.Х. се явява лично. Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като излага съображения за основателността му. Представил е копие от молба, адресирана до Председателя на Европейската комисия и до Народното събрание на Република България, която моли да се счита за писмена защита. 

              Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ /ГДИН/ не се представлява в последното съдебно заседание и не изразява становище по съществото на спора.

              От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

              От приложена справка рег.№ 5138/26.10.2014 г. на Затвора-Плевен е видно, че ищецът Х.А.Х. е осъден на доживотен затвор без замяна и в Затвора-Плевен е постъпил на 15.03.2013 г. след превеждането му от Затвора-Ловеч. В справката е посочено, че в Затвора-Плевен е обособена зона за повишена сигурност и в нея са оборудвани осем спални помещения, където се настаняват осъдените на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“. В тази зона са настанени шест осъдени лица, сред които и Х.А.Х..

              По делото е безспорно, че за процесния период 15.03.2013 г. – 15.01.2014 г. ищецът е изтърпявал наказанието си в 5-та група, 307-мо спално помещение на Затвора – Плевен, което било отделено от помещението на надзорно-охранителния състав с решетка.

              От показанията на разпитания свидетел Х.Т.А., който в процесния период също е изтърпявал наказание доживотен затвор в същото помещение, заедно с ищеца, се установява, че това е едно общо помещение, което е разделено на клетки. Помещението не се разделяло за пушачи и непушачи и ако някой пуши пушекът е общ. Разделено било само с обикновена решетка, неостъклена, от помещението на надзирателите и пушекът от тях също идвал в спалното помещение на лишените от свобода. Имало табели с предупреждение, че не трябва да се пуши, но никой не ги спазвал. Прозорците били извън помещението, което обитавали, имало коридор и отделна врата, която нямало как да се отвори. Свидетелят заяви, че е бил и в Софийския затвор, където помещенията за пушачи и непушачи били отделно. Там стените били плътни и ако някой пуши, пушекът си оставал при него. Освен това имало свободни прозорци, които могат да се отварят от лишения от свобода по собствено желание.

              От представената Заповед № ЛС-04-1628/15.12.2009 г. на Министъра на правосъдието е видно, че с нея е забранено тютюнопушенето в закритите обществени места на МП и второстепенните разпоредители с бюджетни средства към него.

              Представена е и Заповед № 108/21.04.2010 г. на Началника на Затвора-Плевен, с която е определено място за тютюнопушене в обекта пред входа на сграда „деловодство“, като е забранено тютюнопушенето във всички общи и служебни помещения на Затвора-Плевен.

              При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 71 ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., за установяване на нарушение на равенството в третирането, и е процесуално допустим.

Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр, страната, която твърди, че е дискриминирана, следва да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

Ищецът навежда твърдения за осъществена спрямо него пряка дискриминация на основата на "лично положение".

Съгласно чл. 4 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Определението за "пряка дискриминация" е дадено в чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр., а именно всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Следователно, за да е налице дискриминация, следва да се установи неравностойно третиране, основано на някой от изброените в чл. 4 от ЗЗДискр. признаци.

В закона няма легално определение на понятието "лично положение". Този признак следва да се разглежда във всеки конкретен случай от гледна точка на онези същностни за личността белези, които на практика я обуславят като такава и които предполагат еднаквото приложение на закона. В настоящия случай личното положение на ищеца е обусловено от осъждането му да изтърпява наказание "доживотен затвор без замяна", като за процесния период същото е изтърпявано в Затвора-Плевен. За да е налице пряка дискриминация, както е посочено в закона, неравното третиране съставлява по-неблагоприятно такова в сравнение с друго лице при сходни обстоятелства, т.е. в настоящия случай сравнението трябва да е с другите лица, осъдени да изтърпяват наказание "доживотен затвор", с място на изтърпяването му – Затвора-Плевен.

В конкретния случай твърденията на ищеца за неравноправно третиране са свързани с нарушаване на забраната за тютюнопушене в Затвора-Плевен, като счита, че е третиран по-неблагоприятно от лицата, изтърпяващи същото наказание в Затвора-София, предвид че там имало плътна преградна стена между помещенията, а в Затвора-Плевен не било така.

Безспорно е по делото, а и се установи от показанията на свидетеля, че действително между 307-мо спално помещение на Затвора-Плевен, в което е изтърпявал наказанието си ищеца, и помещението на надзирателите, е имало само обикновена неостъклена решетка, при което цигарения дим на надзирателите – пушачи преминавал в спалното помещение на лишените от свобода. В това спално помещение се установи, че са изтърпявали наказанието си освен ищеца, още пет лица, между които и свидетелят Х.Т.. Същевременно не се спори, че в Затвора-София имало отделни помещения за пушачи и непушачи, както и помещението на надзирателите било отделено от това на лишените от свобода с плътна преградна стена, при което ако някой пуши, димът не преминава в съседното помещение.

Както беше посочено по-горе, "пряката дискриминация" представлява по-неблагоприятно третиране на лице в сравнение с друго лице при сходни обстоятелства. Съдът намира, че в настоящия случай като лица при "сравними сходни обстоятелства" по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр., могат да се приемат само лицата, изтърпяващи наказание "доживотен затвор" в Затвора-Плевен, а не и тези, изтърпяващи същото наказание в друг затвор, какъвто е Затвора-София. Установи се, че в процесния период цигарен дим е навлизал от помещението на надзирателите на Затвора-Плевен в съседното 307-мо спално помещение, но в него, освен ищеца, са изтърпявали наказанието си и още пет лица, при което съдът счита, че не е доказана твърдяната от ищеца „пряка дискриминация“, тъй като той не е поставен в по-неблагоприятно положение от другите лишени от свобода в същото помещение при сходни обстоятелства. След като не се доказа наличието на твърдяната дискриминация, безпредметно е да се обсъжда посочения от ищеца признак – „личното му положение“, на основата на който счита, че е дискриминиран. За пълнота следва да се отбележи, че ако е налице нарушение на общата забрана за тютюнопушене на закрито, то е било еднакво спрямо всички изтърпяващи наказанието си обитатели на помещението, а не конкретно насочено към ищеца, с оглед „личното му положение“ на осъден на „доживотен затвор без замяна“.  

Изцяло неотносими по съществото на настоящия спор са представените от ищеца „Манифест“ и копие от Решение № 7040/29.05.2018 г. по адм.дело № 8415/2016 г. на ВАС на РБ, поради което не се обсъждат. Изложението в молбата до Председателя на Европейската комисия и до Народното събрание на РБ, не е от компетентността на настоящата инстанция и също не следва да се обсъжда.

Предвид горните съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 71 ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените по делото разноски. С отговора си ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счита, че в полза на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, тъй като делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност.

             Водим от изложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И:

 

              ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от Х.А.Х., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Ловеч, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, иск с правно основание чл. 71 ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация, за установяване на дискриминационно третиране на основата на признак „лично положение“ в Затвора – гр. Плевен, за периода от 15.03.2013 г. до 15.01.2014 г., изразяващо се в настаняването му в спално помещение № 307, пета група, в което достигал цигарен дим от отделеното с неостъклена решетка помещение на надзорно-охранителния състав на Затвора-Плевен.  

              ОСЪЖДА Х.А.Х., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Ловеч, да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: