Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                19.10.2020 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІI-ри Въззивен  граждански  състав

На      13    октомври    2020   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар  П. У.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №336  по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба адв. В. К. от АК-Я., назначена за особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на Д.Г.Д. против Решение №148/05.03.2020 г. постановено по гр.д. №3404/2019 г. по описа на ЯРС в частта, в която е прието за установено, че Д.Г.Д. дължи на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1626/2019 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 2230,95 лв. -главница, сумата от 138,27 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.03.2018 г. до 18.10.2018  г., 181, 64 лв. – обезщетение за забава за периода 21.03.2018  г. до 07.05.2019 г., ведно със законна лихва от  датата на подаване на заявлението – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1003,87 лв. и 100,86 лв. -разноски в заповедното производство.

В жалбата се сочи, че съдебния акт в обжалваната му част е неправилен, поради нарушения на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че представеният по делото договор за потребителски кредит № 3013899 не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сочи се,че той не отговаря на изискванията на чл.22 от ЗПК съгл. която, когато не са спазени изискванията на 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди се още, че не е доказано получаването на сумата от 2500лв. от ответника. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска с пр. осн. чл.422 ГПК. Претендира се в условията на евентуалност, да бъде обявен договора за недействителен и на ищеца, да се присъди само чистата стойност на кредита, доказан в размер на 2500лв., намален с извършените от ответницата плащания от 487,94лв.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС, в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Сочи се, че задължителните реквизити на договора за потребителски кредит са налице. Сочи, че въведеното в чл. 10, ал. 1 от ЗПК изискване текстът на договора за потребителски кредит да бъде изписан с шрифт не по-малък от 12 пункта противоречи на приетото в Директива 2008/48/ЕО, поради което не следва да бъде прилагано. Счита за неоснователно твърдението на особения представител на ответника, че процесния договор не е съобразен с изискването на  подробно посочени разпоредби от ЗПК. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част.

В с.з. въззивницата не изпраща представител. В писмена молба, чрез особения представител по чл.47 ал.6 ГПК заявява, че поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з.. В писмено становище оспорва жалбата и претендира направените по делото разноски.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

ЯРС е бил сезиран с иск от "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София, с ЕИК-********* против Д.Г.Д., с който се претендира установяване съществуването на паричното задължение на ответницата сумите, както следва: 2230,95 лв. -главница, сумата от 146,73 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.03.2018 г. до 18.10.2018  г., 181, 64 лв. – обезщетение за забава за периода 21.03.2018  г. до 07.05.2019 г., ведно със законна лихва от  датата на подаване на заявлението – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане, дължими по Договор за потребителски паричен кредит №3013899 от 13.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1626/2019г. по описа на ЯРС. Длъжникът е бил уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което в едномесечния срок от уведомяването за това от съда, заявителят е предявил иска по чл. 422 ГПК.

С решението си ЯРС е уважил частично предявения иск, само за сумите: 2230,95 лв. -главница, 138,27 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.03.2018 г. до 18.10.2018  г., 181,64 лв. – обезщетение за забава за периода 21.03.2018 г. до 07.05.2019 г., ведно със законна лихва от  датата на подаване на заявлението – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата му част е бил отхвърлен.

Пред ЯРС е бил представен Договор за потребителски паричен кредит №3013899 от 13.12.2017г. сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД и ответницата, за сумата от 2500 лв., със срок на погасяване до 18 месеца на 18 равни месечни вноски от по 160,98лв., /съгласно погасителния план  към договора/, при годишен процент на разходите – 15,72%; годишен лихвен процент 11,99%, еднократна застрахователна премия в размер на 107,41 лв.,такса за разглеждане на кредита в размер на 50 лв., с общ размер на кредита - 2897,73 лв. От страна на ищеца са били представени още, ОУ към договора, погасителен план, декларация за приемане на застраховане, ОУ към същата.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.12.2016 год., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД“АД и ищеца „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори парични заеми сключени с физически лица, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия. Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 18.10.2018 год., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера съгласно рамков договор от 20.12.2016 год. портфолио от необсужвани вземания  в период по-дълъг от 180 дни, описани в приложение 1 към договора. По силата на чл. 3.2 цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците по чл. 99 от ЗЗД, за  което цедентът се задължава да му предостави в 3 дневен срок писмено пълномощно.  Цесията е била потвърдена на същата дата. На л.22/27 в цитираното по-горе Приложение 1 фигурира вземането срещу ответника по процесния договор за кредит № 3013899. Представено е пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 20.12.2016 год., включително и прехвърлени с договор от 18.10.2018 г. ЯРС е приел като доказателства и 2 бр. уведомителни писма от 31.10.2018 г. и 16.09.2019 г. изпратени до посочените в договора адреси на кредитополучателя за уведомяване за цесията. Видно от приложените обратни разписки пратките не са били доставени.

По искане на ищеца, пред ЯРС е била изслушана ССЕ. Видно от заключението на същата на 14.12.2017г. по сметката на ответницата е била преведена от ищеца парична сума в размер на 2500лв. Ответницата е заплатила суми по кредита в общ размер на 487,94лв., с които са погасени: главница в размер на 426,46лв.; договорна лихва- 56,48лв. и 5лв.- лихва просрочие. Последното плащане било извършено на 21.02.2018г., с което била погасена вноска №3  с падеж 21.02.2018г.,  а първата изцяло непогасена вноска била №4 с падеж 21.03.2018г. ВЛ-це е посочило, че във връзка с договора, не са заплатени задълженията за: главница- 2230,95 лв.; 138,27 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.03.2018 г. до 18.10.2018  г. и 255,96 лв. – обезщетение за забава за периода 21.03.2018  г. до 07.05.2019 г.,. Заключението не е оспорено от страните.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

ЯОС счита за правилен изводът на първоинстанционният съд, че договорът за заем не е недействителен на осн.  чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.7- т.12 ЗПК.

Въззивният съд счита, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В случая е налице и погасителен план, с точни дати за погасяване и с фиксирана точна сума. За да е действителен договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е необходимо  погасителният план да съдържа разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата погасява.  В решение на Съда на ЕС по дело С-42/15 е прието, че чл. 10, пар. 2, букви "з" и "и" от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата, чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, пар. 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване н националната си правна уредба. Законът за потребителския кредит е транспонирал Директива 2008/48- пар. 2 от ДР на ЗПК, поради което съдът следва да съобрази практиката на Съда на ЕС по тази директива. Това означава, че не е необходимо погасителният план да съдържа такава разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи. Що се отнася до погасителните вноски, чл.11, т.11 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит следва да съдържа на разбираем език условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния договор за кредит се съдържа на ясен и разбираем език размерът на месечната погасителната вноска- 160,98 лв.; броя на вноските – 18; периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; що се отнася до последователността на разпределение на вноските между неизплатени суми, тя се изисква когато лихвения процент не е фиксиран, докато в договора той е фиксиран -11,99 % годишен лихвен процент.

Правилно първоинстанционния съд е приел за неоснователно възражението на ответницата относно размера на шрифта на процесния договор, и че същият е такъв водещ до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. По делото не са събрани никакви доказателства /липсва изслушана съдебно- почеркова или съдебно- техническа експертиза/, от които да може да се направи категоричен извод, относно вида и размера на шрифта на договора, респ. че този шрифт е с размер по-малък от 12.

 

Пред изложеното, ЯОС приема че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по повод на процесния договор. Всички условия и клаузи по договора са инкорпорирани в самия него и приложения погасителен план, като същият е подписан на всяка страница от всяка една от страните.

Неоснователно е възражението в жалбата, че договорът за паричен заем не е подписан от страните и е нищожен поради липса на съгласие.

Д.Д. е получил цялата сума по кредита, като същата е била преведена по банковата й сметка /видно от заключението на ССЕ/. Същата е заплатила суми по кредита в общ размер на само 487,94лв., с които са погасени: главница в размер на 426,46лв.; договорна лихва- 56,48лв. и 5лв.- лихва просрочие. Първата изцяло непогасена вноска е №4 с падеж 21.03.2018г. Ведно от ССЕ не са заплатени задълженията за: главница- 2230,95 лв.; 138,27 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.03.2018 г. до 18.10.2018  г. и 255,96 лв. – обезщетение за забава за периода 21.03.2018  г. до 07.05.2019 г.

При това положение, първоинстанционния съд правилно е приел, че претенцията на ищеца касаеща претендираната главница, възнаградителна лихва до размера посочен в ССЕ, и обезщетение за забава, до размера претендиран в ИМ, е основателна и е уважил предявения иск, в тази му част, присъждайки и съответните разноски в заповедното и първоинстанционното производство

Водим от изложеното, ЯОС счита, че решението в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 393,05 лв. /от които 100лв.- възнаграждение за юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ и материалния интерес по делото и 293,05 лв.- внесен депозит за особен представител на въззивника/.

Жалбата е подадена от особен представител на  ответника. Особеният представител  не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява, поради което  не е задължен за заплащане на държавната такса за предприетото действие по обжалване на неизгоден за представляваното от него лице съдебен акт. С оглед посоченото в т.7 от тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013 год. по тълкувателно дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, дължимата държавна такса в размер на 51,02 лв. по  чл. 18 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде присъдена от съда с  настоящото определение и се възложи на жалбоподателката с оглед изхода по спора.

Ето защо ЯОС

                                                        Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №148/05.03.2020 г. постановено по гр.д. №3404/2019 г. по описа на ЯРС в частта, в която е прието за установено, че Д.Г.Д. дължи на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1626/2019 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 2230,95 лв. -главница, сумата от 138,27 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.03.2018 г. до 18.10.2018  г., 181,64 лв. – обезщетение за забава за периода 21.03.2018  г. до 07.05.2019 г., ведно със законна лихва от  датата на подаване на заявлението – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта му за разноските, които Д.Г.Д. е осъдена да заплати на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София, с ЕИК-*********,  в първоинстанционното и в заповедното производство.

В останалата му необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Д.Г.Д.,***, с ЕГН-********** да заплати на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София, с ЕИК-********* сумата 393,05 лв.- разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Д.Г.Д.,***, с ЕГН-**********  да заплати по сметка ЯОС ДТ в размер на 51,02 лв., както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.