Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Д.Д.Д.
ЕГН ********** *** в това, че:
На 11.01.2015год. в гр.В., умишлено умъртвил Ж. Н. Д., ЕГН **********,
като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата, с особена
жестокост и предумишлено- престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.4 и т.9 вр. с чл.115 от НК.
Непълнолетната пострадала П.Д.Д.,
действаща лично и със съгласието на назначения й особен представител адв.Й.Д. ***, е конституирана като граждански ищец и частен
обвинител, като е приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск срещу подсъдимия за неимуществени вреди в
размер на 100 000 лева.
Малолетния пострадал И.Д.Д.,
действащ чрез назначения му особен представител адв.Й.Д.
***, е конституиран като граждански ищец
и частен обвинител, като е приет за съвместно разглеждане предявения граждански
иск срещу подсъдимия за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лева.
Малолетния пострадал Д.Д.Д.,
действащ чрез назначения му особен представител адв.Й.Д.
***, е конституиран като граждански ищец и частен обвинител, като е приет за
съвместно разглеждане предявения граждански иск срещу подсъдимия за неимуществени вреди в размер на
100 000 лева.
Малолетния пострадал М.Д.Д.,
действащ чрез назначения му особен представител адв.Д.Т.
***, е конституиран като граждански ищец и частен обвинител, като е приет за
съвместно разглеждане предявения граждански иск срещу подсъдимия за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лева.
Делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, като е
проведено съкратено съдебно следствие при условията на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с чл.371
т.2 от НПК, след като подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства
за тези факти, а съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяването на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу подс.Д.Д. за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.4 и т.9 вр. с чл.115 от НК,
като излага доводи, че то е доказано както от
фактическа, така и от правна страна. Иска окръжният съд да признае подсъдимия Д.Д. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.4 и
т.9 вр. с
чл.115 от НК и да му наложи наказание доживотен затвор, като предвид
хипотезата, при която се развива настоящото съдебно производство, счита, че
определеното наказание следва да бъде при реда и условията на чл.58а ал.2 от НК. По отношение на гражданските искове, счита, че същите са основателни и
следва да бъдат уважени в пълния им размер, в който са предявени.
Адв.Й.Д. *** - особен представител на гражданските
ищци и части обвинители П.Д.Д., И.Д.Д. и Д.Д.Д., поддържа изцяло
искането на прокурора относно вида и размера на наказанието, което да се наложи
на подсъдимия. Поддържа и предявените граждански искове от П.Д.Д., И.Д.Д. и Д.Д.Д. и иска същите да
бъдат уважени в размера, в който са предявени.
Адв.Д.Т. ***- особен представител на гражданския
ищец и частен обвинител М.Д.Д., поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия и
счита, че от събраните по делото доказателства престъплението е доказано. Счита,
че при определянето на наказанието на подсъдимия съдът следва да приложи чл.58а
от НК, като редуцира наказанието лишаване от свобода в пределите визирани в
този текст и моли съдът да определи наказанието на подсъдимия към максимума от
30 години лишаване от свобода. От името на малолетния М.Д.Д.
поддържа и предявения граждански иск, който намира за справедлив, доказан и
обществено оправдан и моли съдът да уважи иска изцяло.
Адв.Е.М. ***- упълномощен защитник на подс.Д.Д.Д., счита, че предвид
направеното от подсъдимия самопризнание обвинението срещу него е доказано от
фактическа и правна страна. Моли съда при индивидуализирането на наказанието на
подсъдимия да вземе предвид мотивите и подбудите на подсъдимия и другите
налични според защитника смекчаващи обстоятелства. Счита, че измежду
предвидените в закона алтернативни наказания за извършеното от подсъдимия
престъпление най-подходящото по вид наказание се явява наказанието лишаване от
свобода и иска съдът да определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в
размер на 15 години, което да бъде намалено с 1/3 и на подсъдимия да бъде
наложено наказание 10 години лишаване от свобода. По отношение на предявените
граждански искове, защитникът моли съдът
да определи един справедлив размер на обезщетенията, като излага съображения,
че в така предявените им размери гражданските искове са изключетилно
завишени и съдът следва да намали претендираните
обезщетения.
Подсъдимият Д.Д.Д. прави самопризнание по реда на чл. 371 т.2 от НПК, като
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното, признава вината си и желае съда да му
наложи възможно по-леко наказание, като конкретно иска да му се наложи
наказание около 20 години лишаване от свобода, което да се намали с 1/3.
След преценка на събраните по делото доказателства, направеното от
подсъдимия Д.Д. самопризнание по чл.371 т.2 от НПК и
на основание чл.373 ал.3 вр. с чл.372 ал.4 от НПК,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.Д.Д.
е роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, български гражданин, с
основно образование, вдовец, не работи,
неосъждан/ реабилитиран/, ЕГН **********.
Подсъдимият произхожда от многодетно семейство от ромски произход, физически и
психически е нормално развит, без обременености.
Подсъдимият е с нормално интелектуално ниво, предвид придобитото образование и
средата, в която живее.
С присъда № 58/05.02.3002год. по НОХД № 2540/2001год. по описа на РС-Русе, подс.Д. бил осъден за престъпление по чл.325 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК, извършено от него като
непълнолетен на 19.04.1999год., като му било наложено наказание четири месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл.66 вр. с чл.69 ал.1 от НК с изпитателен срок от една година,
както и на обществено порицание. Присъдата влязла в сила на 08.03.2002год.,
като за това осъждане подс.Д. бил реабилитиран по
право на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК на 09.03.2005год.
С определение за одобряване на споразумение № 252/19.10.2006год. по НОХД №
3144/2006год. по описа на РС-Русе, подс.Д. бил осъден
за престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр. с чл.18 ал.1 вр. с чл.20 ал.4 от НК, извършено на 05.04.2006год., като
му било наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от две години и шест месеца; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за две години и шест месеца;
Безвъзмезден труд в полза на обществото 150 часа годишно за срок от две години
и шест месеца. Определението влязло в сила на 19.10.2006год.
С присъда № 9/23.01.2007год. по НОХД № 307/2006год. по описа на РС-Кубрат, подс.Д. бил осъден за престъпление по чл.209 ал.1 от НК
извършено на 02.05.2006год., като му било наложено наказание пробация при следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест
месеца; Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и шест месеца; Безвъзмезден труд в полза на
обществото 100 часа за срок от една година и шест месеца. Присъдата влязла в
сила на 08.02.2007год.
С присъда № 189/30.03.2007год. по НОХД № 1**/2007год. по описа на
РС-Разград, подс.Д. бил осъден за престъпление по
чл.209 ал.1 от НК извършено на **.08.2006год., като му било наложено наказание пробация при следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от три години; Безвъзмезден труд в полза на обществото 250 часа годишно
за срок от три години. Присъдата влязла в сила на 14.04.2007год.
С определение № 422/27.09.2007год. по ЧНД № 420/2007год. по описа на
РС-Разград, на основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1
от НК били групирани наказанията наложени на подс.Д.
по НОХД № 3144/2006год. на РС-Русе, НОХД № 307/2006год. на РС-Кубрат и НОХД № 1**/2007год.
на РС-Разград, като му било наложено едно общо наказание, най-тежкото от тях, а
именно пробация при следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от три години; Безвъзмезден труд в полза на обществото 250 часа годишно
за срок от три години. На основание чл.25 ал.2 от НК съдът зачел изтърпяната
част от така определеното общо наказание. Определението влязло в сила на
15.10.2007год. Подс.Д. изтърпял наложеното му с
определението общо наказание пробация на 03.11.2009год.
и на 04.11.2011год. бил реабилитиран на основание чл.88а ал.1 от НК.
През 1999год.
подс.Д.Д.Д. и починалата Ж.
Н. Д. заживели на семейни начала, а на 05.05.2004год.
сключили граждански брак. Двамата живеели в гр.В., обл.Русе.
До около 2006год. живеели в къща, находяща се на ул.„М.”№**,
при родителите на подс.Д. – св.Д. И. и св.П. И.а.
След това подс.Д.Д. и Ж. Д.
се преместили да живеят в собствен имот - къща, находяща
се в гр.В., ул.„М.”№**, която се намирала в съседство с къщата на св.И. и св.И.а.
От съвместното си съжителство подс. Д.Д. и Ж. Д. имали три деца: П.Д.Д.
/родена на ***год./, Д.Д.Д. /роден на ***год./ и И.Д.Д./роден на ***год./.
Постепенно
отношенията между подс.Д.Д.
и съпругата му Ж. Д. се влошили. Подс.Д. започнал да
бие и тормози съпругата си. По тази причина Ж. Д. напускала мъжа си няколко
пъти за по няколко месеца. През това
време Ж. Д. стояла при майка си – св.Н.З., след което пак се връщала при подс.Д..
През 2012год.
Ж. Д. напуснала подс.Д.Д. и
заживяла на семейни начала с И. М. И.ов в гр.Л.. За
децата ú П.Д., Д.Д. и И.Д. се грижили св.Д. И.
и св.П. И.а. Децата живеели в къщата на ул.„М.”№**, при родителите на подс.Д..
На 23.09.2013год.
Ж. Д. родила четвъртото си дете – М.Д.Д.. В акта за
раждане на детето М., като негов баща бил посочен подс.Д.,
тъй като гражданския брак между него и Ж. Д. не бил прекратен и детето било
родено по време на брака. Биологичният баща на детето М.Д.Д.
бил И. М. И.ов.
В края на
2014год. И. М. И.ов бил задържан от органите на МВР,
а в края на месец ноември 2014год. Ж. Д. ***. Д. живяла четири дни при сестра
си – св.М. Х.. Подс.Д.Д.,
заедно с роднините си, отишли в къщата на св.М. Х.. Там подс.Д.
поискал Ж. Д. да се върне при него и обещал, че няма да я бие и че ще я
уважава. Ж. Д. се преместила да живее в къщата на св.Д. И. и св.П. И.а, където
били и децата ú П.Д., Д.Д. и И.Д..
Понякога Ж. Д.
ходела и оставала да преспи в къщата на ул.„М.”№** при подс.Д..
През този период двамата се разбирали и имали интимни отношения. Децата им П.Д.,
Д.Д. и И.Д. продължавали да живеят при св.Д. И. и св.П.
И.а.
Около
24.12.2014год. подс.Д.Д.
отново започнал да бие Ж. Д.. От тогава последната не оставала да спи при
съпруга си в къщата на ул.„М.”№**.
Около 01 – 06 януари 2015год. подс.Д.Д. решил да убие съпругата
си Ж. Д.. Същият взел това свое решение поради „обидата“, която изпитвал
затова, че е бил напуснат от своята съпруга, както и поради страх, че Ж. отново
ще си отиде.
На
11.01.2015год. св.Н. Х. била на гости в къщата на ул.„М.”№**. В къщата били Ж. Д.,
св.Д. И., св.П. И.а, св.П.Д., Д.Д. и И.Д.. Ж. Д.
готвела. Около 19:00 часа Ж. Д. отишла да занесе вечеря на подс.Д.Д., а св.Н. Х. тръгнала заедно с нея, с цел да се прибере в
дома си. Двете се разделили пред къщата на ул.„М.”№**. Ж. Д. ***, а св.Х. се
прибрала в дома си. Когато Ж. Д. отишла да занесе вечерята на подсъдимия, той
вече бил взел окончателно решение да я
убие. Подс.Д. се престорил, че ще пуши цигара. Отишъл
в спалнята, която била от другата страна на коридора и взел предварително приготвен от него нож с
обща дължина **,5 см и дължина на острието 14,5 см. Скрил ножа под фланелата
си, за да не уплаши Ж. Д. и се върнал в кухнята. Двамата започнали да пушат
цигари. Без да ú говори, подс.Д. нападнал Ж. Д.
и ú нанесъл общо 30 удара с ножа по различни части от нейното тяло, като
част от тях, включително и прерязването на гърлото на Ж. Д. подс.
Д. извършил след падането на съпругата му на земята. Оставяйки съпругата си в
легнало положение на пода на кухненското помещение, с течаща от нея кръв от
разрязването на гърлото и прорезите в коремната кухина, подс.Д.Д. пуснал ножа отдясно до тялото й, след което излязъл от
къщата. На излизане заключил дървената врата на коридора. Прозорците на къщата
също били затворени.
Подс.Д.Д.
се отдалечил от къщата и известно време, около 1-2 часа я наблюдавал – дали ще
дойде линейка или полиция. Тъй като му станало студено, отишъл в къщата на
родителите на майка му – св.П. И.а, която се намира на ул.„Баба Тонка”№12 в гр.В..
Там подс.Д. преспал. Сутринта на 12.01.2015год. подс.Д.Д. ***. Прозорците и
вратите на къщата били затворени и заключени, така както ги бил оставил
предната вечер. Отключил дървената врата и отишъл в кухнята, където видял, че Ж.
Д. е мъртва. Излязъл от къщата и пак заключил дървената врата, след което
веднага отишъл в РУП – В., където признал за извършеното от него убийство и
предал ключа за входната врата. Незабавно след това бил извършен оглед на
местопрестъплението, като къщата, намираща се на ул.“М., №** в гр. В., била
намерена от извършващите процесуално-следственото действие във вида, в който я
бил оставил подсъдимия – със заключена входна врата и затворени прозорци.
Извършен бил оглед и на мястото, където подс.Д.Д. бил пренощувал на 11 срещу 12 януари 2015год.
В 10,27ч. на
12.01.2015год. на подс.Д.Д.
била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7410, което отчело 0,00 промила алкохол.
С протоколи
за вземане на образци за сравнително изследване от подс.Д.Д. били взети обтривки,
отпечатъци от ръцете и периферна кръв. Изготвени били съдебномедицинска,
химическа, комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична, съдебно
психиатрична, дактилоскопна, биологична и ДНК и
експертизи.
В
заключението на ДНК експертизата е посочено, че ДНК профилите на кръвта по ножа
(иззет при огледа на местопроизшествието – в къщата на ул.„М.”№** в гр.В.) и на
клетъчният материал върху обтривките от дясната и
лявата длани на обв.Д.Д.
съвпадат с ДНК профила на Ж. Н. Д..
Според
заключението по назначената на досъдебното производство комплексна съдебно
психиатрична и съдебно психологична експертиза, по време на деянието и към
момента на експертизирането му, подс.Д.Д. е разбирал и
разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и е можел и може да
ръководи постъпките си. Образованието и житейската му реализация илюстрират
нормални интелектуални възможности, които са потвърдени и при експертното
проучване. Подс Д. е провеждал две стационарни
лечения/през септември 2013год. и август 2014год. в ЦБЗ-Русе/ но не се води на
диспансерен отчет. При подс.Д. не се регистрират
прояви на „умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство“
по смисъла на чл.33 от НК за минало време или следи от понесена такава
понастоящем.
Според
заключението по назначената на досъдебното производство съдебномедицинската
експертиза, причината за настъпване на смъртта на Ж. Н. Д. следва да се отдаде
на остра кръвозагуба, в съчетание с остра дихателна недостатъчност поради
увреждане на дихателните пътища, при множество прободно-порезни
и порезни наранявания на шията и гръдния кош, на фона на множество прободно-порезни и порезни наранявания на корема и левия
горен крайник. В заключението на експертизата съдебномедицинския експерт е
посочил, че констатираните от него прободно-порезни и
порезни наранявания са резултат на действието на предмет/ти с остър връх и
режещ ръб и са получени преди и около момента на смъртта, както и че тези
наранявания могат да бъдат получени от ножа, иззет при огледа в къщата на ул.„М.”№**
в гр.В.. В експертното заключение са описани 30 броя наранявания (рани), като осем
от тях върху лявата мишница, лявата предмишница и
пръстите на лявата ръка на Ж. Н. Д. могат да се квалифицират като защитни.
Според
заключението по назначената на досъдебното производство химическа експертиза, в
кръвната проба иззета от трупа на Ж. Н. Д. не е установено наличие на етилов
алкохол.
Изложената фактическа обстановка се установява от направеното от подс.Д.Д.Д. самопризнание по чл.371 т.2 от НПК и от събраните в
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят: обяснения на подс.Д. Д.Д., показания на свидетелите Н. В. Н.ов,
П. Г. П., И. Н. М., Х. Н. Х., В. Р. Ц., Д.Д. И., М. Н. Х., Н. Н. Х., П. Б. И.а, М. М.а А., Н.Х.З.,
Н.В.З., П.Д.Д., протоколи за оглед на
местопроизшествие, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване,
справка за съдимост, биографична справка, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, справка от ЦПЗ-Русе ЕООД, справка от РЗОК-Русе,
препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на Ж. Н. Д.,
становище от Отдел „Закрила на детето“- гр.В., становище от Отдел „Закрила на
детето“-гр.Л., справки от служба по вписванията гр.Русе, рапорт за извършена
проверка за алкохол, съдебномедицинска експертиза, съдебнопсихиатрична и
съдебно психологична експертиза, съдебнопсихиатрична експертиза, химическа
експертиза, ДНК експертиза на веществени доказателства, веществени доказателства: 1 бр.
метален нож
с обща дължина 27 см., с дължина на острието 15 см. и ширина
при дръжката 2,5 см., с дръжка 1/3 до острието от
бял метал, а останалата част – пластмасова, наподобяваща рог, прикрепена с два метални нита;
1 бр. тъмносиня
на цвят блуза
с дълъг ръкав с бял надпис „BOSS HUGO BOSS”; 1 бр. сив потник; 1 бр. тъмносиньо
долнище /анцуг/ с бели ивици на
външните страни на крачолите, марка
„LOTTO”; 1 чифт тъмносини чорапи; 1 чифт кожени обувки, черни на цвят,
№ 44, марка „GREEN LAND”; 3 бр.
обеци от
метал, с камъчета; 11 бр. обтривки;
1 бр. червена
връв от ключ;
1 бр. парче
(част) от одеало; сравнителен материал от кръв
– от Ж. Н. Д. и Д.Д.Д..
От приетите
в съдебно заседание писмени доказателства: справка от РП- Разград, писмо от
Община В. с приложено към него удостоверение за сключен граждански брак между Д.Д.Д. и Ж. Н. Х., писмо от Община Л. с приложено към него
удостоверение за раждане на М.Д.Д., справка за
съдимост на подс.Д.Д., ведно
с бюлетините, писмо от Община Горна Оряховица с приложено удостоверение за
раждане на Ж. Н. Х., писмо от Община Русе с приложено удостоверение за раждане
на Д.Д. *** с приложено удостоверение за раждане на И.Д.
*** с приложено удостоверение за раждане на П.Д.Д.,
се установяват обстоятелства относно съдебното минало на подсъдимия, кога
същият е изтърпял наложеното му общо наказание по ЧНД № 420/2007год. по описа на РС-Разград, датата на която е бил сключен гражданския брак
между подс.Д. и починалата Ж. Н. Д./ с фамилия Х.
преди брака/, родствените връзки между подсъдимия, Ж. Н. Д. и децата П.Д.Д.Д.Д.Д., И.Д.Д.
и М.Д.Д., съгласно отразеното в актовете за раждане
на децата и кои са родителите на починалата Ж. Н. Д., съгласно отразеното в
акта й за раждане.
Съдът
приема, че на 04.11.2011год. подсъдимият е бил реабилитиран на основание чл.88а
ал.1 от НК по последните му три осъждания отразени в справката му за съдимост,
за които с определението по ЧНД № 420/2007год. по описа на РС-Разград му е
наложено общо наказание пробация по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК. От справката от РП-Разград се
установява, че подсъдимият е изтърпял определеното му общо наказание пробация на 03.11.2009год. С изтичането на двугодишния срок
по чл.88а ал.1 вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК от
изтърпяването на това наказание, през който подсъдимият не е извършил умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода, същият е бил реабилитиран на основание чл.88а ал.1 от НК. За разлика
от реабилитацията по право чл.86 ал.1 от
НК, наличието на предходна реабилитация не е пречка да настъпи реабилитация по
чл.88а от НК, тъй като в чл.88а от НК
липсва ограничителната разпоредба, подобна на тази в ал.2 на чл.86 от НК.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи :
Подсъдимият Д.Д.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.4 и т.9 вр. с чл.115 от НК, тъй като на 11.01.2015год. в гр.В., обл.Русе, умишлено
умъртвил Ж. Н. Д., ЕГН **********,
като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата, с особена
жестокост и предумишлено.
От обективна страна, на инкриминираната дата подсъдимият Д.Д.Д.
е извършил действия, с които причинил смъртта на Ж. Н. Д.. Подсъдимият нанесъл на Ж. Н. Д. множество удари с ножа-веществоно доказателство по делото, по различни части
на тялото й, с които й причинил 30 рани, които довели до смъртта на
пострадалата. Съгласно заключението по назначената на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза, причината за смъртта на Ж. Н. Д. следва да се
отдаде на остра кръвозагуба, в съчетание с остра дихателна недостатъчност
поради увреждане на дихателните пътища, при множество прободно-порезни
и порезни наранявания на шията и гръдния кош, на фона на множество прободно-порезни и порезни наранявания на корема и левия
горен крайник. Налице е пряка причинно -
следствена връзка между действията на подс.Д. и
настъпилата смърт на пострадалата, тъй като несъмнено смъртта на Ж. Н. Д. е
настъпила в резултат на причинените й от
подсъдимия наранявания с ножа веществено доказателство по делото.
Съдът приема за установено, че от субективна страна подс.Д.Д. е причинил смъртта на Ж. Н. Д. при пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици, които ще
настъпят от него и е искал тяхното настъпване. Големия брой на ударите с ножа,
които подсъдимият е нанесъл по различни части на тялото на пострадалата, силата на ударите и
насочеността на голяма част от тях в областта на жизненоважни органи, несъмнено
сочат, че подсъдимият е съзнавал, че с действията си ще причини смъртта на
съпругата си и е искал настъпването на този резултат.
Съдът намира, че подс.Д. е извършил убийството на
Ж. Н. Д. при наличие на квалифициращите признаци по по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.4 и т.9 от НК.
Квалифициращият признак по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК- „ по особено
мъчителен начин за убития” е налице, тъй като в резултат на нанесените от подс.Д. множество удари с нож по различни части на тялото
на Ж. Н. Д., на убитата са били причинени изключителни физически болки и
морални страдания, вследствие на които тя е преживяла тежки предсмъртни мъки.За
наличието на този квалифициращ признак, съдът прави извод и от установените от
съдебномедицинската експертиза осем наранявания върху лявата мишница, лявата предмишница и пръстите на лявата ръка на Ж. Д., които
според вещото лице могат да се квалифицират като защитни. Наличието на
констатираните защитни наранявания показва, че пострадалата е възприела
нападението на подсъдимия, осъзнавала е, че той иска да я убие, борела се е за
живота си и несъмнено наред с физическите болки и старания е преживяла и
изключителни морални страдания, като е изпитвала ужас от случващото се, осъзнавайки,
че ще бъде убита. Подс.Д. е съзнавал, че извършва
убийството съпругата си по особено мъчителен за нея начин, поради което
умисълът му е обхващал това квалифициращо обстоятелство.
Квалифициращия признак по чл.116 ал.1 т.6 пр.4 от НК- „ с особена
жестокост” е налице, тъй като при извършването на деянието подс.Д.
е проявил изключителна ярост, ожесточение и садизъм, характеризиращи го като
жесток човек. Подс.Д. е проявил коравосърдечие
и безсърдечност към жертвата, която е била негова съпруга и майка на децата му.
За харатеристиката на подс.Д.
като жесток човек, съдът прави изводи също така от предхождащите деянието
случаи, при които той е упражнявал физическо насилие спрямо съпругата му. Подс.Д. е съзнавал особената жестокост, с която се
характеризира деянието му, поради което умисълът му е обхващал това
квалифициращо обстоятелство.
Квалифициращият признак по чл.116 ал.1 т.9 от НК- „извършено предумишлено“
е налице, тъй като подс.Д. е извършил убийството на Ж.
Н. Д. по предварително решение, взето от него при сравнително спокойно и
хладнокръвно състояние, след обсъждане на мотивите „за“ и „против“ извършването
му. След като взел решението си да убие съпругата си, подсъдимият подготвил и
средство за осъществяване на намисленото деяние- ножа веществено доказателство
по делото. Подсъдимият съзнавал, че извършва убийството на съпругата си, в
изпълнение на предварително взето от него решение да го извърши, поради което
умисълът му е обхващал това квалифициращо обстоятелство.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че подс. Д.Д.Д. следва да бъде признат за виновен и осъден за
извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и
пр.4 и т.9 вр. с чл.115 от НК.
За извършеното от подсъдимия престъпление
по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.4 и т.9 вр. с чл.115 от НК, законът предвижда алтернативно следните наказания: 1.лишаване от свобода от
петнадесет до двадесет години; 2. доживотен затвор; 3. доживотен затвор без
замяна.
В настоящия случай, на основание чл.373 ал.2 от НПК, наказанието на
подсъдимия следва да се определи при условията на чл.58а от НК.
Съдът намира, че при индивидуализацията на наказанието на подс.Д.Д. за извършеното от него престъпление, като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото му съдебно минало
/предвид факта, че е реабилитиран/, предаването му по собствена инициатива на
органите на полицията, оказаното от него съдействие за установяването на
престъплението и разкрИ.ето на обективната истина
непосредствено след деянието и по време на досъдебното производство, изразеното
съжаление и разкаяние за извършеното, наличието на деца, за които следва да
полага родителски грижи. Направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2
от НПК в съдебната фаза на процеса не следва да се отчита като смекчаващо
обстоятелство, тъй като същото се явява предпоставка за определянето на
наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а от НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита наличието на повече
от един квалифициращи престъплението
признаци, всеки от които би могъл самостоятелно да обуслови приложението на
квалифицирания състав по чл.116 ал.1 от НК, лошите характеристични данни на
подсъдимия /с оглед извършените в миналото престъпления от него/,
обстоятелството, че убитата е била негова съпруга, обстоятелството, че в
резултат на деянието четири деца са останали без майка, както и това, че
убитата е била бременна. Обстоятелството, че подсъдимият е бил реабилитиран за
миналите му осъждания, не заличава факта на извършените престъпления и не е
пречка този факт да се отчете като отегчаващо обстоятелство от гледна точка на
характеристичните му данни. За убийство на съпруг, в особената част на НК не е
предвиден квалифициран състав, но съдът намира, че предвид отношенията, които
си дължат съпрузите съгласно семейния кодекс и общоприетите морални норми,
убийството на съпруг разкрива по-висока степен на обществена опасност на
деянието и го прави значително по-укоримо. Обстоятелството,
че убитата е била бременна /около 5-та седмица от овулацията/,
което видно от заключението по съдебномедицинската експертиза е установено при огледа
и аутопсията на трупа й, разкрива по-висока степен на обществена опасност на
деянието от гледна точка на настъпилите в резултат на него общественоопасни
последици. При липсата на доказателства, че подсъдимият е знаел за това
обстоятелство, прокуратурата правилно не му е повдигнала обвинение по чл.116
ал.1 т.4 пр.1 от НК, тъй като умисълът на подсъдимия не е обхващал същото.
Въпреки това, обстоятелството, че убитата е била бременна, следва да се отчете
като отегчаващо, тъй като обективно разкрива по-висока степен на обществена
опасност на деянието, с оглед последиците от него.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитника на подсъдимия, че като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат подбудите на
подсъдимия да извърши деянието. Обстоятелството, че убитата е била съпруга на
подсъдимия и за определен период от време го е била напуснала и е живеела с
друг мъж, от когото е родила дете, не може да оправдае по никакъв начин
решението на подсъдимия да я убие. Инициативата Ж. Д. да се върне при
подсъдимия е била негова и след това с поведението си убитата не е дала никакъв повод на подсъдимия
да я убие. Неоснователни са и доводите на защитника на подсъдимия, че като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат провежданите от
него лечения в ЦПЗ-Русе. От доказателствата по делото не се установява
подсъдимият да страда от психично заболяване, което по някакъв начин да се е
отразило при вземането на решението му да извърши деянието и при
осъществяването му. Неоснователни са и доводите на защитника, че като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете възрастта на
подсъдимия. Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил навършил
31-годишна възраст и е имал достатъчно житейски опит, който в съчетание с
интелектуалното му развитие му е позволявал в достатъчна степен да прецени
високата степен на обществена опасност на деянието и последиците от него.
Като съобрази наличието на
горепосочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, относителната им тежест и
обществената опасност на деянието и на дееца, съдът приема, че е налице баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.
Освен това съдът намира, че предвид начина на извършването му и последиците от
него, извършеното престъпление е изключително тежко, поради което е налице
предпоставката по чл.38а ал.2 от НК. Ето защо и на основание чл.54 и чл.57 ал.1
от НК, за извършеното престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и
пр.4 и т.9 вр. с чл.115 от НК, на подс.Д.Д. следва
да се определи наказание доживотен
затвор.
Съгласно чл.58а ал.2 от НК, в случаите по чл.57 ал.1 от НК, когато съдът
определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор, го заменя с
лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. Съгласно чл.58а ал.3 от НК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския
минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от
свобода, определено при условията на ал.2 и наказанието лишаване от свобода,
предвидено в особената част на НК- в случая чл.116 ал.1 от НК.
С оглед разпоредбите на чл.58а ал.2
и ал.3 от НК и задължителните указания по приложението на закона дадени от ВКС
в ТР № 2/19.06.2015год. по тълк.д. № 2/2015год.,
ОСНК, в настоящия случай определеното от
съда наказание доживотен затвор следва да се замени с наказание лишаване от
свобода от петнадесет до тридесет години.
Съдът намира, че предвид
горепосочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и за постигане целите по
чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната
превенция, след замяната на определеното наказание доживотен затвор с наказание
лишаване от свобода в посочените граници, на подс.Д.Д. следва да се наложи наказание лишаване от свобода за
срок от двадесет години.
Размерът на наложеното наказание
лишаване от свобода, който е над три години, изключва възможността изтърпяването
на същото да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, поради което
наказанието следва да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно.
С оглед размера на наложеното наказание
лишаване от свобода, който е над пет години, както и това, че е наложено за умишлено
престъпление, на основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1
от ЗИНЗС, наложеното наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години,
следва да бъде изтърпяно от подс.Д. при първоначален
„строг“ режим, в затворническо заведение от „закрит „тип.
Съдът счита, че така определеното и
наложено на подс.Д. наказание е съответно на
обществената опасност на деянието и на дееца и с него ще се постигнат целите по
чл.36 от НК както по отношение на специалната, така и на генералната превенция.
С наказанието ще се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави. Ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши други престъпления за продължителен период от време,
докато трае изпълнението на наказанието. В достатъчна степен ще се въздейства
възпитателно върху другите членове на обществото.
На основание чл. 59 ал.1 т.1 от НК, при изпълнение на наложеното наказание
лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което подсъдимият Д.Д. е бил задържан, считано от 12.01.2015год., като един ден
задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.53 ал.1 б. „а“ от НК,
следва да се отнеме в полза на държавата вещественото доказателство: 1 бр.
метален нож с обща дължина 27 см., с дължина на острието 15 см. и ширина при
дръжката 2,5 см., с дръжка 1/3 до острието от бял метал, а останалата част-
пластмасова, наподобяваща рог, прикрепена с два метални нита, който принадлежи
на подс. Д. и е послужил за извършване на умишлено
престъпление. След влизане на присъдата
в сила отнетия нож следва да бъде унищожен като вещ с незначителна стойност.
Относно предявения от непълнолетната
П.Д.Д., действаща лично и със съгласието на
назначения й особен представител адв.Й.Д. ***,
граждански иск срещу подс. Д.Д.
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
С оглед изхода на делото в наказателната му част, предявения граждански иск
от П.Д.Д. е доказан по основание. В резултат на
извършеното от подс.
Д.Д. престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.4 и
т.9 вр. с чл.115 от НК е настъпила смъртта на Ж. Н. Д., която е
майка на П.Д.Д.. С това подсъдимият виновно е
причинил на гражданския ищец П.Д.Д. неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата на майка й, които
ще траят за дълъг период от време, през
който детето ще бъде лишено от възможността да общува с майка си и да получава майчина
любов и грижи. Тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от
престъплението извършено от подс. Д.Д. и на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД той е длъжен да ги
поправи. Съгласно чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по
справедливост. В конкретния случай съдът намира, че справедливото обезщетение за причинените на
гражданския ищец П.Д.Д. неимуществени вреди следва да
се определи в размер на 80 000 лв.
Съдът намира, че убитата Ж. Н. Д. не е допринесла за настъпването на
вредите и не е налице основание по чл.51 ал.2 от ЗЗД за намаляване на
обезщетението. Ето защо подс.Д.Д.
следва да бъде осъден да заплати на П.Д.Д., действаща
лично и със съгласието на назначения й особен представител адв.Й.Д.
***, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта- 11.01.2015год.,
до окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част- за сумата над 80 000 лв., до пълния му предявен
му размер от 100 000 лв., гражданския иск на П.Д.Д.
не е недоказан по размер и следва да бъде отхвърлен.
Относно предявения от малолетния Д.Д.Д., действащ чрез назначения му особен представител адв.Й.Д. ***, граждански иск срещу подс.
Д.Д. за неимуществени вреди, съдът намира следното:
С оглед изхода на делото в наказателната му част, предявения граждански иск
от Д.Д.Д. е доказан по основание. В резултат на
извършеното от подс.
Д.Д. престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.4 и
т.9 вр. с чл.115 от НК е настъпила смъртта на Ж. Н. Д., която е
майка на Д.Д.Д.. С това подсъдимият виновно е
причинил на гражданския ищец Д.Д.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания от загубата на майка му, които ще траят за дълъг период от време, през който детето ще
бъде лишено от възможността да общува с майка си и да получава майчина любов и
грижи. Тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от
престъплението извършено от подс. Д.Д. и на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД той е длъжен да ги
поправи. Съгласно чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост.
В конкретния случай съдът намира, че
справедливото обезщетение за причинените на гражданския ищец Д.Д.Д. неимуществени вреди следва да се определи в размер на
80 000 лв. Съдът намира, че убитата
Ж. Н. Д. не е допринесла за настъпването на вредите и не е налице основание по
чл.51 ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението. Ето защо подс.Д.Д. следва да бъде осъден да заплати на Д.Д.Д., действащ чрез назначения му особен представител адв.Й.Д. ***, обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта- 11.01.2015год., до окончателното изплащане на
сумата.
В останалата му част- за сумата над 80 000 лв., до пълния му предявен
му размер от 100 000 лв., гражданския иск на Д.Д.Д.
не е недоказан по размер и следва да бъде отхвърлен.
Относно предявения от малолетния И.Д.Д., действащ чрез назначения му особен представител адв.Й.Д. ***, граждански иск срещу подс.
Д.Д. за неимуществени вреди, съдът намира следното:
С оглед изхода на делото в наказателната му част, предявения граждански иск
от И.Д.Д. е доказан по основание. В резултат на
извършеното от подс.
Д.Д. престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.4 и
т.9 вр. с чл.115 от НК е настъпила смъртта на Ж. Н. Д., която е
майка на И.Д.Д.. С това подсъдимият виновно е
причинил на гражданския ищец И.Д.Д. неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата на майка му, които
ще траят за дълъг период от време, през
който детето ще бъде лишено от възможността да общува с майка си и да получава
майчина любов и грижи. Тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от престъплението извършено от подс. Д.Д. и на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД той е длъжен да ги поправи. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост. В
конкретния случай съдът намира, че
справедливото обезщетение за причинените на гражданския ищец И.Д.Д. неимуществени вреди следва да се определи в размер на
80 000 лв. Съдът намира, че убитата
Ж. Н. Д. не е допринесла за настъпването на вредите и не е налице основание по
чл.51 ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението.Ето защо подс.Д.Д. следва да бъде осъден да заплати на И.Д.Д., действащ чрез назначения му особен представител адв.Й.Д. ***, обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта- 11.01.2015год., до окончателното изплащане на
сумата.
В останалата му част- за сумата над 80 000 лв., до пълния му предявен
му размер от 100 000 лв., гражданския иск на И.Д.Д.
не е недоказан по размер и следва да бъде отхвърлен.
Относно предявения от малолетния М.Д.Д., действащ чрез назначения му особен представител адв.Д.Т. ***, граждански иск срещу подс.
Д.Д. за неимуществени вреди, съдът намира следното:
С оглед изхода на делото в наказателната му част, предявения граждански иск
от М.Д.Д. е доказан по основание. В резултат на
извършеното от подс.
Д.Д. престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.4 и
т.9 вр. с чл.115 от НК е настъпила смъртта на Ж. Н. Д., която е
майка на М.Д.Д.. С това подсъдимият виновно е
причинил на гражданския ищец М.Д.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания от загубата на майка му, които ще траят за дълъг период от време, през който детето ще
бъде лишено от възможността да общува с майка си и да получава майчина любов и
грижи. Тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от
престъплението извършено от подс. Д.Д. и на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД той дължи да ги
поправи. Съгласно чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост.
В конкретния случай съдът намира, че
справедливото обезщетение за причинените на гражданския ищец М. Д.Д. неимуществени
вреди следва да се определи в размер на 80 000 лв. Съдът намира, че убитата Ж. Н. Д. не е
допринесла за настъпването на вредите и не е налице основание по чл.51 ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението. Ето защо подс.Д.Д. следва да бъде осъден да заплати на М.Д.Д., действащ чрез назначения му особен представител адв.Д.Т. ***, обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта- 11.01.2015год., до окончателното изплащане на
сумата.
В
останалата му част- за сумата над 80 000 лв., до пълния му предявен му
размер от 100 000 лв., гражданския иск на М. Д.Д. не е недоказан
по размер и следва да бъде отхвърлен.
Веществените доказателства: 1 бр.
тъмносиня на цвят блуза с дълъг ръкав с надпис „BOSS HUGO BOSS“; 1 бр. сив потник; 1 бр. тъмносиньо долнище /анцунг/
с бели ивици на външните страни на крачолите, марка „LOTTO“; 1 чифт тъмносини чорапи; 1 чифт кожени обувки, черни на цвят, № 44,
марка „GREEN
LAND“, след влизане на присъдата в сила следва да се върнат
на подсъдимия Д.Д.Д..
Веществените доказателства: 3 бр.
обеци от метал с камъчета, след влизане на присъдата в сила следва да се върнат
на наследниците на починалата Ж. Н. Д.- П.Д.Д., Д.Д.Д., И.Д.Д. и М.Д.Д..
Веществените доказателства: 11 бр. обтривки; 1 бр. червена връв от ключ; 1 бр. парче (част) от
одеало; сравнителен материал от кръв- от Ж. Н. Д. и Д.Д.Д., след влизане на присъдата в сила следва да се
унищожат, като вещи без стойност.
С оглед изхода на делото, на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Д.Д.Д. следва да
заплати в полза на бюджета на МВР по сметка на ОД на МВР-Русе направените на
досъдебното производство разноски в размер на 3056,46лв.
Подсъдимият следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Русенския окръжен съд сумата от 1**00лв., представляваща държавна
такса върху уважените размери на
гражданските искове.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Председател :
Член съдия: