Р E Ш Е Н И Е
№ 639
гр.Плевен, 19 Октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административнонаказателно
дело № 666 по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 61 от
25.06.2020год., постановено по н.а.х.д. № 62/2020 год., Районен съд- Левски е
отменил наказателно постановление № 20-0938-000194 от 25.02.2020 година на
началник сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор ПП – Плевен, с което на
основание чл.174, ал.3 от ЗДП на Д.Й.Д., ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .
Против горното
решение е постъпила по касационна жалба от Областна дирекция на МВР- Плевен,
представлявана от директора В.В., в
която се излагат доводи, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в разпоредбата на чл.174, ал.3
от ЗДвП се съдържа състав на едно административно нарушение с две форми
на изпълнителното му деяние. Сочи се, че за съставомерността на деянието е
достатъчно да бъде доказан отказ на проверка за алкохол на водач на МПС, за да
се приеме за доказано извършеното нарушение. Счита се , че в случая отказът на
водача да бъде изпробван за употреба на алкохол е безспорно установен в хода на
съдебното производство. В заключение се прави искане за отмяна на
въззивното решение, респективно да бъде потвърдено обжалваното НП.
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт А., която
поддържа касационната жалба.Моли да се отмени решението на РС-Левски.
Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната
жалба.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
По същество жалбата е основателна.
За да постанови оспорения съдебен акт РС- Левски е приел за установено от фактическа страна, че на 11.02.2020 г в 22:48 часа в гр. Белене, ул. Георги
Раковски, с посока на движение към ул. „Евгени Босилков“, Д.Й.Д. управлява собствения си лек автомобил „Опел
Мерива“ с рег. номер ******, като при
извършената проверка за употреба на алкохол категорично отказва да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“. На водача е издаден талон за медицинско изследване и
осем броя холограмни стикери за валидност, шест от които лично са връчени на Д.. Водачът заявява, че отказва да посети
медицински център описан в талона за медицински изследване за вземане на кръв
за лабораторно изследване.
На Д. бил съставен акт за административно нарушение
по чл. 174 ал. 3 ЗДП, връчен му лично. Д. го подписал без възражения. Били
иззети свидетелството му за управление на МПС, както регистрационни табели № ЕН 20 20 ВР.
Впоследствие е издадено атакуваното наказателно постановление, което
санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП.
Изложените в АУАН фактически
констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства и не се
оспорват от ответника. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от
ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В хода на производството пред РС- Левски не са
ангажирани доказателства, опровергаващи доказателствената сила на АУАН, а в
хода на въззивното производство не е оспорена материалната компетентност на
органа, издал процесния АУАН. Не са ангажирани и подобни оплаквания пред
настоящата съдебна инстанция.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата
пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
За да постанови отмяна на оспореното НП, Районен съд- Левски е приел, че от приложените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление е
видно, че същият съдържа описание на извършено от страна на жалбоподателя
нарушение, изразяващо се в следното: „отказва проверка с техническо
средство за установяване употребатта на алкохол в кръвта и не изпълни
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на алкохол в кръвта му”.
Посочил е, че в случая е следвало да бъде изписана първата хипотеза,
която гласи отказ от извършване на проверка с техническо средство.
Въззивният съд е посочил, че в акта и в наказателното постановление се съдържа
описание на две алтернативни нарушения,
които са квалифицирани общо по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, без да се прави
разграничение между тях. В мотивите си РС
- Левски е приел, че посочването на две алтернативни нарушения, за които е
наложено едно наказание е довело до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице.
Настоящият съд не споделя тези доводи. Действително
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа две правила за поведение,
задължителни за водачите на МПС, чието неизпълнение има за последица
и налагането на санкция по административен ред, а именно: 1. отказ на водача да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяването употребата
на алкохол или упойващи вещества; 2. не изпълнение на предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
От изложеното в АУАН, който съобразно чл.189, ал.2 от ЗДП има съответната
доказателствена сила, която не е опровергана в хода на въззивното производство
е видно, че ответникът по касационната жалба е осъществил състава и на двете
нарушения, включени в чл.174, ал.3 от ЗДП. Същите са възпроизведени текстово
както в АУАН, така и в НП- отказал е да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотично вещества или техни аналози, както и не е
изпълнил предписание за химико- токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества. С НП действително е било
наложено само едно административно наказание- глоба в размер на 2000 лв. и
кумулативно предвидената от закона санкция лишаване от право да управлява МПС
за срок от 2 години /24 месеца/. Горното обаче по никакъв начин не е довело до
накърняване правата на жалбоподателя във въззивното производство /ответник по
касационната жалба в настоящето такова/. Такова би имало, ако деецът не е
осъществил състава на едно от двете предвидени от закона нарушения и е налице
неяснота по отношение на обстоятелството, за неизпълнение на кое от двете
посочени по- горе правила за поведение е санкциониран нарушителят.
Обстоятелството, че деецът е нарушил и двете правила за поведение, но е наказан
само за едно от тях няма как да е довело до накърняване правото му на защита, а
обратното- то е в негов интерес. С издаденото НП не е допуснато нарушение на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в него е посочена законовата разпоредба,
нарушена виновно, а именно чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Наложената глоба е в предвидения в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП
размер от 2000 лв. Законосъобразно е наложена и кумулативно предвидената
санкция лишаване от право за управление на МПС за срок от 2 години.
При тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че решението на РС- Левски е неправилно, поради което следва да бъде
отменено, а оспореното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Относно
претенцията на касатора за присъждане на направените разноски, съдът
съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./
в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора касаторът има право на разноски по делото. Същите следва
да бъдат присъдени в размер на 80 лева, която сума представлява юрисконсултско
възнаграждение, определено въз основа на чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на ОД на МВР гр. Плевен разноски
по делото в размер на 80 лева.
Воден от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2, предл 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 61 от 25.06.2020 год.,
постановено по н.а.х.д. № 62/2020 год. по описа на Районен съд- Левски и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-0938-000194 от 25.02.2020 година на началник сектор към ОД
на МВР – Плевен, сектор ПП – Плевен, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДП на Д.Й.Д. ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .
ОСЪЖДА Д.Й.Д., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Плевен направените по делото разноски в размер на 80
лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2./п/