Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3338
08.08.2019 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1795 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, против А.К.Н., с която е предявен иск с
правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86
ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на
краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал ел.
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че е
снабдявал с ел. енергия обект на ответната страна в гр. П. на ****.
Ответната страна следвало да заплаща
всички свои задължения в сроковете и по начините определени в чл. 18, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ. При неплащане в срок се дължало обезщетение за забава в размер на
законната лихва. В изпълнение на задълженията си, за периода
23.12.2017г.-22.02.2018г. била доставена ел. енергия на обща стойност 555.68
лева, която не била заплатена. Поради забавата ищецът подал заявление и в
негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответната
страна за сумата и за обезщетение за забава в размер на 41.26 лева за периода
от 13.02.2018г. до 15.11.2018г. Заповедта била връчена на основание чл. 45, ал.
5 ГПК и за ищеца бил налице интерес от предявяването на настоящите установителни искове за сумите по нея. Иска се
установяването на задълженията. Претендира разноски.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения о.п., с който се
оспорва претенцията поради липса на доказателства за възникнало правоотношение,
неустановяване на доставката и размера на претенцията.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Производството е инициирано с
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
кредитора „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД срещу А.К.Н., по което е
образувано ч. гр. дело № 18295/2018 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
суми, както и за за разноските.
Заповедта е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване
на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени
в преклузивния срок, поради което са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
За уважаването на
предявената претенция, ищецът следва да установи възникването на валидно
облигационно правоотношение с ответника.
Безспорно е, че ищецът има
качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като
притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Това е отразено
и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” АД- чл.2 ал.1, чл.3 и следващите, които са одобрени
с решение на ДКЕВР. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа
енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко-продажба на ел. енергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика
на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.
За възникване на облигационна връзка обаче и за пораждане на задължение за
който и да е субект, да заплати стойността на потребени
услуги за консумирана електроенергия, е необходимо да се установи, че той има
качеството на клиент - потребител на тези услуги. Според нормата на чл. 1, т. 4
от ОУ, „клиент” на ел. енергия е потребител физическо лице- собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Доказателства за това, че насрещната
страна е собственик или ползвател на имота, съответно потребител на услуги, предоставени
от ищеца за периода, не бяха ангажирани по делото, въпреки указанията по чл.
146, ал. 2 ГПК. Всички документи, в които партидата е заведена на името на
страната са изготвени от служители на ищеца, удостоверяват изгодни за
дружеството обстоятелства и поради това не установяват възникването на
облигационното правоотношение. Единствената връзка на насрещната страна с
обекта на потребление е адресната регистрация, но тя не установява права или
ползване на имота и не може да обоснове извод за възникването на облигационно
правоотношение. Наред с горното следва да се има предвид, че въпреки
множеството посещение, както в заповедното така и в настоящото производство,
ответната страна не е намерена на адреса и се представлява от о.п..
Ето защо, съдът приема, че ищецът не
доказа ответната страна да има качеството клиент на предоставените от него
услуги и да е материалноправно легитимирана да
отговаря по претенциите. Поради това предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН
България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* срещу А.К.Н., ЕГН **********, искове
за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.К.Н. дължи на „ЕВН
България електроснабдяване” ЕАД следните суми: 555.68 лева- главница, представляваща стойност на електрическа
енергия, доставени за периода 23.12.2017г.-22.02.2018г.
на основание Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България електроснабдяване” ЕАД, за обект на потребление с ИТН 1351590, находящ се в гр. П., ****; 41.26 лева- обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
13.02.2018г.- 15.11.2018г., съгласно
чл. 27, ал. 1 от Общите условия, във вр. с чл. 86 ЗЗД; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда– 16.11.2018г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 18295/2018 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /П./
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
М.К.