№ 739
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000949 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 3/16.7.2021 г. на СОС по т.д. № 122/ 2020 г. 3-то т.о. съдът е
осъдил Р. М. П. и Б. А. П. да заплатят на „Юробанк България“ АД на основание чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. чл.430, ал.1 от ТЗ сумата от 60 488.70 лева, от които : 60 000 лева,
съставляващи част от дължима за периода от 17.09.2015 г. до 18.08.2020 г. главница по
договор HL27444/14.05.2008 г. за кредит за покупка на недвижим имот, при пълен размер на
просрочената и предсрочно изискуема главница от 62 267.88 лева, дължима за периода от
17.10.2010 г. до 18.08.2020 г. и 488.70 лева, съставляващи просрочени такси за подновяване
на ипотека по чл.4, т.2 от договора за кредит, дължими за периода от 26.04.2018 г. до
17.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 60 488.70 лева, считано от
18.08.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения като частичен иск
В ЧАСТТА МУ за разликата до предявения му размер от 60 872.69 лева. Р. М. П. и Б. А.
П.са осъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплатят на „Юробанк България“ АД 7
967.73 лева - направени по делото разноски съразмерно с уважената част на иска.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Р. М. П. и Б. А. П. чрез
адв.Л.П., които молят то да бъде отменено и исковете срещу тях – отхвърлени. Поддържат,
че решението е незаконосъобразно и неправилно като първоинстанционния съд бил
допуснал съществени процесуални нарушения в анализа по оценката на фактите по делото.
Предмет на делото бил договор от 14.5.2008 г. за банков, стандартен, ипотечен кредит за
покупка на имот- жилище, по който отпуснатата сума от 60 000 лв. е била усвоена от
ответниците - кредитополучатели. Плащанията на дължимите месечните вноски по него
били преустановени от ответниците на 17.12.2009 г. по отношение на лихвите и на
17.12.2010 г. по отношение вноските за главницата. Още преди този момент банката била
наясно с неплатежоспособността на ответниците като предложила и страните по договора за
кредит подписали Допълнително споразумение с облекчени условия на 03.9.2009 г.
1
Условията по това споразумение не донесли положителен ефект за кредитополучателите, а
единствено за банката. Банката бездействала 10 години и през 2020 г. на 18.8.2020 г.
предявила настоящия частичен иск за сумата 60 872.69 лв., която била дължима за период от
17.09.2015 г. до 18.8.2020 г. - 60 383.99 лв. плюс 488.70 лв. дължими такси, общо 60 872.69
лв. Банката, след 10 години, се позовала на настъпила на основание чл.18, ал.1 и ал.2 от
процесният договор предсрочната изискуемост на 18.08.2020 г. Към този момент дълга на
ответниците бил нараснал на 156 225.49 лв. Поведението на банката щяло да доведе след
още 10 години вземането й по кредита да е половин милион лева, а на падежа 2040 г. -
повече от един милион лева, без да има риск за давността. Действията на банката били в
разрез с и изискванията за добросъвестност, водели до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката като търговец и ответниците като потребители и
представлявали по смисъла на чл.289 от ТЗ злоупотреба с право.
Съгласно чл.18, ал.2 от договора след неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски - /24.52 лв. с падеж 17.02.2011 г., 24.80 лв. с падеж 17.03.2011
г. и 25.09 с падеж 17.04.2011 г., потвърдени от изслушаната експертиза/, изцяло или
частично , целият остатък по кредита се превръщал в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноски. Изискуемостта настъпвала без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Според ответниците, предсрочната
изискуемост настъпила на дата 17.04.2011 г. - датата на падежа на последната от трите
неизплатени месечни вноски и към датата на исковата молба 18.8.2020 г. вземането било
погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД. Налице били предвидените в чл.18, ал.1 и
ал.2 от договора за жилищният кредит предпоставки: неплащане на падежирали три
последователни вноски - факт настъпил далеч преди предявяването на исковата претенция,
без да е необходимо обявяването й - чл.20 а от ЗЗД.
Изслушаната експертиза била установила, че неплатеният остатък за главница
за периода от 17.10.2010 г. /когато погасяванията се преустановяват/ до 18.9.2020 г. е в
размер на 62 267.88 лв. /сбора от 56 404.84 лв. остатък от редовна главница + 5863.04 лв.
просрочени неплатени вноски/. Тази сума била достоверна, но тя не се претендирала и не
била предмет на исковата молба. Съдът бил сезиран с иск за присъждане на дължима
главница - 60 383.99 лв. за период от 17.09.2015 г. до 18.08.2020 г. Самоинициативно, съдът
квалифицирал претендираната дължимата главница, като просрочена и редовна /предсрочно
изискуема/, което липсвало в исковата молба и изчислил необосновано 3 979.15 лв +
56 020.85 лв.= 60 000 лв.
Ответникът по жалбата „Юробанк България" АД я оспорва и моли въззивният
съд да потвърди обжалваното решение. Трайна и непротиворечива била съдебна практика,
че за да произведе действие обявяване на предсрочната изискуемост - то трябва да достигне
до длъжника изявление в този смисъл от Банката кредитор. Поради това доводът на съда за
момента, в който кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем - на датата на връчване
на исковата молба на насрещната страна, бил изцяло правилен и обоснован. Исковата молба
обективирала волята на „Юробанк България" АД за обявяване не предсрочната изискуемост
по кредита, като се претендират вземанията като изцяло и предсрочно изискуеми. С нея се
претендирали последиците на предсрочната изискуемост, с което кредитът бил направен
изцяло и предсрочно изискуем с исковата молба.
Въззивният съд като обсъди преставените по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която
„Юробанк България“ АД /с предходно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/
твърди, че по силата на сключен с ответниците Р. М. П. и Б. А. П. договор
HL27444/14.05.2008 г. за кредит за покупка на недвижим имот, им предоставила кредит в
размер на 60 000 лева, със срок за погасяването му 384 месеца. С допълнително
споразумение от 03.09.2009 г. към договора страните се съгласили кредитополучателите да
ползват 12 месечен облекчен период на погасяване на общия дълг по договора, като
2
дължимите и просрочени към този момент вноски за главница и лихва били натрупани към
редовната главница, която била преоформена с техния размер и бил получен общ размер на
задължението. На 17.10.2010 г. кредитополучателите преустановили плащанията си по
договора за дължимите вноски за главница, а на 17.12.2009 г. - на дължимите договорни
лихви, като изпаднали в забава и допуснали просрочие на 116 вноски за главница, дължими
за периода от 17.10.2010 г. до 18.08.2020 г. и 128 вноски за договорна лихва, дължими за
периода от 17.12.2009 г. до 18.08.2020 г. Поради горното и на основание чл.18, ал.1 във вр. с
ал.2, изр.2 от договора ищецът счита задълженията по кредита за предсрочно изискуеми,
считано от 18.08.2020 г. Към 18.08.2020 г. задълженията на ответниците по договор
HL27444 били общо в размер на 156 225.49 лева, от които : 62 267.88 лева, дължима
просрочена главница по договора за периода от 17.10.2010 г. до 17.08.2020 г.; 87 503.66 лева,
дължима просрочена възнаградителна лихва съгласно чл.З, ал.1 от договора за периода от
17.12.2009 г. до 17.08.2020 г.; 5 147.09 лева, дължима мораторна лихва съгласно чл.З, ал.З от
договора за периода от 18.10.2010 г. до 17.08.2020 г.; 365.10 лева, дължими просрочени
такси съгласно чл.4, т.1 от договора за периода от 31.12.2010 г. до 17.08.2020 г.; 488.70 лева,
дължими просрочени такси съгласно чл.4, т.2 от договора за периода от 26.04.2018 г. до
17.08.2020 г. и 453.06 лева, дължими просрочени застраховки съгласно чл.10, т.4 във вр. с
чл.14, ал.1 ичл.14, ал.4 от договора за периода от 12.07.2010 г. до 17.08.2020 г. Тъй като до
предявяване на исковата молба задължението на кредитополучателите не било изпълнено, с
предявяване на същата ищецът заявява, че упражнява правото си да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем.
Ищецът е поискал от съда да осъди ответниците да му заплатят сумата от 60
383.99 лева, съставляваща дължима главница за периода от 17.09.2015 г. до 18.08.2020 г. по
договор HL27444/14.05.2008 г. за кредит за покупка на недвижим имот, представляваща
част от вземане за главница от 62 267.88 лева, дължима за периода от 17.10.2010 г. до
18.08.2020 г. и сумата от 488.70 лева, съставляваща просрочени такси за подновяване на
ипотека по чл.4, т.2 от договора за кредит, дължими за периода от 26.04.2018 г. до
17.08.2020 г.
Ответниците Р. М. П. и Б. А. П., чрез назначения им особен представител по
чл.47, ал.6 от ГПК адв.Л.П. оспорват исковете и поддържат, че са погасени по давност.
По делото е представен договор HL27444/14.05.2008 г. за кредит за покупка на
недвижим имот, по силата на който „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с правоприемник
„Юробанк България“ АД/ предоставя на ответниците Р. М. П. и Б. А. П., в качеството им на
кредитополучател кредит в размер на 60 000 лева със срок за погасяването му 384 месеца
или до 17.05.2040 г. за закупуване на недвижим имот. Съгласно чл.18, ал.1 при непогасяване
на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което
и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. С чл.4 от договора страните са уговорили дължимите такси за
управление на кредита и административна такса. Съгласно чл.18, ал.2 от договора, при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично,
целият остатък по кредита се превръща в изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без нарочно изявление на страните.
С допълнително споразумение от 03.09.2009 г. към договор
HL27444/14.05.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД и Р. М. П. и Б. А. П. като
кредитополучатели са договорили кредитополучателите да ползват 12 месечен облекчен
период на погасяване на общия дълг по договора, като дължимите и просрочени към този
момент вноски за главница и лихва са отнесени към редовната главница, която е
преоформена с техния размер и е получен общ размер на задължението.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена. Съгласно заключението на вещото лице, кредитът по
договора е изцяло усвоен от кредитополучателите, като към 17.08.2020 год. - денят,
предхождащ предявяването на иска, неплатената просрочена главница е възлиза общо на 5
863.04 лева, дължима по 119 месечни вноски с настъпил падеж, дължими за периода за
3
периода от 17.10.2010 г. до 17.08.2020 г. включително. Остатъкът по редовната главница
към същата дата, 17.08.2020 г. възлиза на 56 404.84 лева или общият размер на дължимата
просрочена и редовна /предсрочно изискуема/ главница е възлизал на 62 267.88 лева. Към
същия момент по договора е била дължима и неплатена от кредитополучателите просрочена
такса за подновяване на ипотека в размер на 488.70 лева - с падеж на задължението
26.04.2018 г. Съгласно констатациите на експертизата по таблица № 1 към заключението
дължимата просрочена главница за периода на претенцията на ищеца от 17.09.2015 г. до
18.08.2020 г., възлиза на 3 979.15 лева, а остатъкът по редовната главница за същия период
от 17.09.2015 г. до 18.08.2020 г. е 56 020.85 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.430, ал.1 във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Предмет на настоящото производство е предсрочно изискуемо парично
вземане на „Юробанк България“ АД към Р. М. П. и Б. А. П., произтичащо от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL27444/14.05.2008 г.
Установи се от представените писмени доказателства, че между банката, в
качеството й на кредитодател от една страна и ответниците като кредитополучатели е
възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по силата на което банката е
отпуснала на кредитополучателя кред в размер 60 000 лв. срещу задължение на
кредитополучателите да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията на договора. Видно и от твърденията във въззивната жалба между страните
по делото не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че кредитът е бил
изцяло усвоен, а плащания по същия са били извършвани до 01.09.2009 г. включително, след
което са преустановени.
Ищецът претендира частично дължимата главница, като с исковата молба,
позовавайки се на неплатените 116 вноски за главница, дължими за периода 17.09.2015 г. до
18.08.2020 г. сочи, че счита задълженията по кредита предсрочно изискуеми от 18.08.2020
г., към която дата е обявена предсрочната изискуемост – дата на подаване на исковата
молба.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /в този смисъл т. 18 от
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: 1/ да са
настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на
потестативното право на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ това волеизявление да достигне до
кредитополучателя.
Съдът следва да установи дължимите суми, включени в общия заявен размер
и период на предявените искови претенции като съобразява фактите от значение за
съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо – приключване
на съдебното дирене. Правното основание, на което се претендира изпълнение, както на
вноските с настъпил падеж, така и на останалата част от главницата поради настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, е сключеният договор за кредит. Изискуемостта е
възможността на банката – кредитор да иска изпълнение на задължението. Изискуемостта
4
означава, че банката – кредитор може да отправи искане до длъжника за плащане на
дължимите по договора за кредит суми, но и да поиска от съда защита на своето право, като
предяви осъдителен иск по реда на общия исков процес или по реда на производството по
търговски спорове, или подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и съответно предяви установителен иск по чл. 415, ал. 3 във връзка
с ал. 1, т. 1 и 2 или осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 ГПК. При предявен
осъдителен иск по общия ред /общ исков процес или производство по търговски спорове/ с
изявление в исковата молба за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, този факт
следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Задължението за плащане на погасителните вноски по договора за кредит
става изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска съгласно уговореното в
договора, съответно в погасителния план, а предсрочната изискуемост настъпва при
осъществяване на предпоставките в договора за кредит и достигане на волеизявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до кредитополучателя.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено, както с исковата
молба, така и в хода на исковото производство. Изявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока.
Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт
от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене,
липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна
изискуемост на кредита.
Съгласно трайната съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в
исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост,
следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това
волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на настъпване на предсрочната
изискуемост /решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.; решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. и др. /.
С решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о. е прието,
че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата
молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно и в случая, когато е направено на особения представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК. От този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Съгласно трайната и непротиворечива практиката на ВКС, банката /при липса на
друга уговорка/, може да избере начин за връчване на изявлението за предсрочна
изискуемост на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана, в който случай връчването ще е
редовно осъществено, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5
ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени, като дори не е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем е редовно осъществено на 11.03.2021 г. с връчването на исковата
5
молба и книжата по делото на особения представител, назначен на ответниците. От този
момент всички задължения по договора са станали изцяло предсрочно изискуеми, доколкото
е установено, че са настъпили и предвидените в договора условия - неплащането на три
последователни месечни вноски по кредита. Следователно към момента на постановяване
на съдебното решение в първата инстанция целият размер на главницата по договора за
кредит е изискуем.
Ответниците са направили възражение за погасяване на задълженията по
договора за кредит поради изтичане на погасителната давност за тях.
С тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., т.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е
разяснено съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.“в“
ЗЗД, като е прието, че това понятие се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По въпроса за естеството на вземанията
за главница по договор за кредит и по-конкретно дали задълженията за месечни погасителни
вноски представляват периодични плащания има трайна практика на ВКС, обективирана в
решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ІІІ г. о.; решение №261 от 12.07.2011г.
по гр.д. №795/2010 г. на ІV г. о., решение №38/26.03.2019г. по т.д.№1157/2018г. на ІІ т.о. и
др. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения ВКС приема, че уговореното между
страните връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. В решение № 38/26.03.2019 г. съставът на ІІ т.о. излага аргументи,
че горното разбиране съответства изцяло и на дадените с ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, тъй като периодичните задължения, макар да
са породени от един и същи факт, са относително самостоятелни, а периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора. По отношение на договора за
кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за
предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й е
повтарящо се, както и че връщането на предоставената за ползване сума на погасителни
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника
на части /чл. 66 ЗЗД/. Приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на
падежа на отделните погасителни вноски. Настоящият съдебен състав напълно споделя
практиката на ВКС в посочените решения.
Предвид изложеното въззивният състав намира, че за вземанията, предявени с
исковата молба не е изтекла погасителна давност и същите са дължими.
С оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно
постановено.
При този изход на делото отговорността за направените в производството
разноски е на въззивника, който следва да заплати и направените от въззиваемия такива. Р.
М. П. и Б. А. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД разноските
за особен представител – 2356.18 лв. въззиваемият е поискал въззивникът да бъде осъден да
му заплати и направените разноски за адвокатско възнаграждение, но по делото липсват
доказателства за заплатени такива.
Въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС и
държавната такса за въззивното производство.
6
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/16.7.2021 г. на СОС по т.д. № 122/ 2020 г. 3-то
т.о. като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ТЗ Р. М. П. с ЕГН ********** и Б. А. П. с
ЕГН **********, и двамата от гр. ***, ул. „***“ № **, да заплатят на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* сумата 2356.18 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ТЗ Р. М. П. с ЕГН ********** и Б. А. П. с
ЕГН **********, и двамата от гр. ***, ул. „***“ № **, да заплатят по сметка на Софийски
апелативен съд сумата 1217.35 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7