Решение по дело №7471/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 452
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 6 юли 2020 г.)
Съдия: Радостина Петкова Петкова
Дело: 20192120107471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                         

                           Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер  452                                                 31.01.2020 година                            град Бургас

 

 

             В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                  шести граждански състав

На тринадесети януари                                                през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:    

           

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова

 

 

секретар Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова

гражданско дело номер 7471 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Производството е образувано по исковата молба на Е.Д.Г., ЕГН: **********,***, с която е предявил срещу ответния работодател ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР обективно съединени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца /съгласно прието увеличение на размера на искоавата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от 1686.89лв. - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.09.2016г.-31.08.2019 г., преизчислен като извънреден труд от 245.96 часа по време на действащото между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши пожарникар“ в УПБЗН-Созопол към 01 РСПБЗН-Бургас, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2019 год. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало служебно правоотношение, като за исковия период е работил на 12 часови смени по график на горепосочената длъжност. Ищецът счита, че ответникът не му е заплатил допълнително дължимото възнаграждение за положения нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа /8 часа на смяна/, преизчислен чрез начисляване на допълнителен коефициент 1.143, по силата на който положения нощен труд възлиза по 6 лв. на час. Ищецът счита, че посочения коефициент за положения нощен труд следва да се начислява, както по време на действие на нормативна уредба в Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., така и след отмяната й, като счита, че появалата се законова празнота по този въпрос следва да се запълни чрез нормата чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която счита, че  следва да се прилага субсидиарно, за което излага подробни съображения. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, ищецът чрез упълномощения си адвокатски представител, поддържа исковите си претенции и моли съда да ги уважи, ведно с разноските.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника, редовно уведомен е представил писмен отговор, в който е оспорил исковата претенция като е изложил подробни съображения. Претендира присъждане на разноските. Представя писмени доказателства. В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител. Представя писмени бележи, в които поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Предявени са обективно съединени искове по чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.

По делото страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че за исковия период помежду им е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши пожарникар“ в УПБЗН-Созопол към 01 РСПБЗН-Бургас. По делото страните също не спорят, а и от приложените от ответника писмени доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от  Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.

Същата обаче не действа по време на исковия период, като след отмяната й, считано от 02.08.2016г. са издадени Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.

Това означава, че за исковия период от 01.09.2016г.-31.08.2019г. е налице празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че  за исковия период  ищецът е работил на 12 часови смени, като е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа общо за целия процесен период от общо 1720 часа, като при превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават общо 1965.96 часа. Вещото лице е изчислило, че разликата между преизчисления с коефициент 1.143 нощен труд и отчетения от ответника по протоколи обр. 6 нощен труд от по 0.25 лв. на час, която възлиза в размер на 245.96 часа и е на стойност 1686.89лв., не е отчитана и не е заплатена от ответника.

На основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ върху присъдения размер на главницата следва да се уважи и акцесорния иск за претендираното обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молаб до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени  направените по делото разноски за платено адвокатско в размер на сумата от  420лв.

Поради изцяло уважаване на исковете на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 67.47лв., дължима върху уважения размер на исковата претенция, както и направените разноски от 180 лв. за извършената съдебно-икономическа експертиза, платени от бюджета на съда.

Мотивиран от горното, Бургаския районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР, с адрес: гр. София 1309, ул. „Пиротска“ № 171А ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Г., ЕГН: **********,***,на  основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 1686.89лв. - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.09.2016г.-31.08.2019 г., преизчислен като извънреден труд от 245.96 часа по време на действащото между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши пожарникар“ в УПБЗН-Созопол към 01 РСПБЗН-Бургас, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2019 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 420лв.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР, с адрес: гр. София 1309, ул. „Пиротска“ № 171А ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  БРС дължимата върху уважения размер на исковете държавна такса в размер от 67.47лв.,  както и направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа експертиза в размер на 180лв.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: