РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Златоград, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно
наказателно дело № 20225420200005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба, подадена от Р. Р. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. М., ул. „С.“ № . против Наказателно постановление № .. г., издадено от
началник на РУ-З. към ОДМВР-С., с което на жалбоподателката на основание
чл. 53 и по чл. 185 ЗДвП са наложени: наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за
извършено нарушение на чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДвП; наказание „глоба“ в размер
на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 2 ЗДвП; наказание
„глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3
ЗДвП, както и наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение
на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на
атакуваното НП, като се излагат съображения за недоказаност на
нарушението по чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДвП – неточно посочване на мястото на
извършване на нарушението, а в останалата част по отношение на
нарушенията по чл. 139, ал. 2, т. 2-4 ЗДвП, жалбоподателката моли същото да
бъде отменено, поради маловажност на извършените нарушения.
В съдебното заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа
жалбата, като оспорва фактическата обстановка, обективирана в атакуваното
НП и изложена от разпитаните свидетели – сочи, че в процесния участък
видимостта е била намалена, поради валежи от дъжд, а след подаден сигнал
от насрещнодвижещият се патрулен автомобил е преминала незабавно на
къси светлини. По отношение на нарушенията свързани с непредставяне на
оборудване на автомобила – пожарогасител, аптечка и светлоотразителна
1
жилетка, жалбоподателката излага съображения за маловажност, с оглед
обстоятелствата при извършената проверка – багажникът на автомобила бил
пълен с покупки (хранителни стоки и др.), а въпросното оборудване било под
кората в багажника, поради което представянето му на полицейските
служители било затруднено. В обясненията си пред съда и твърденията
изложени в жалбата, Р.Д. сочи, че е била много изморена, в резултат на
продължително шофиране, тъй като се прибирала заедно с дъщеря си и своята
майка от О., където са били за да пазаруват. Твърди още, че
метеорологичната обстановка е била лоша – дъжд и мъгла, а тя имала проблем
със зрението, поради което е отказала да подпише представените за подпис
ЕФ (за предходно нарушение) и съставения АУАН за процесните нарушения.
Категорично заявява пред съда, че е преминала на къси светлини веднага след
подадения сигнал, както и че разполага със соченото в НП оборудване, но
не го е показала на полицаите предвид ситуацията. Допълва, че дори
формално да е извършила нарушение, проверяващите органи не трябва да
бъдат толкова крайни в действията и глобите си, тъй като никой не може да
бъде напълно изряден, а в случая полицаите е следвало да проявят разбиране
към нея, вместо да изискват да разтовари препълнения багажник на
автомобила за да достигне до оборудването.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. В
съпроводително писмо към изисканата административнонаказателна
преписка, изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2021 г. свидетелят А.. С.. Ч. – мл. автоконтрольор и В. С.. Т. –
мл. инспектор при РУ-З., изпълнявали служебните си задължения на
територията на община З.. Около 1,30 часа на 10.10.2021 г., свидетелите се
намирали на ул. „Б.“, като извършвали обход с патрулен автомобил с посока
на движение от бензиностанция „П.“ към центъра на гр. З.. В участъка между
цитираната бензиностанция и района на хотел „А.“, който бил добре осветен
от наличното улично осветление, полицейските служители забелязали лек
автомобил, който се движел срещу тях на дълги светлини. Св. Ч., който
управлявал патрулния автомобил подал неколкократно сигнал на водача, като
пресветнал с фаровете, сменяйки къси и дълги светлини, но до момента на
разминаването на двата автомобила, насрещнодвижещият се, не преминал на
къси светлини. След като се разминали автомобилите, св. Ч. обърнал
посоката на движение на патрулния автомобил и като подал звуков и
светлинен сигнал, спрял същия за проверка в района на автомивка,
стопанисвана от „В.“ ООД на ул. „Б.“ № .. В хода на проверката било
установено, че процесното МПС е л.а. марка „Ф.“, модел „Ф.“, с рег. № .,
собственост на „С. К. Т. ЕООД, ЕИК.,а водач на същото е жалбоподателката
Р. Р. Д.. Св. Т. изискал личните документи на водача и тези на автомобила, а
св. Ч. извършил справка за водача и автомобила, чрез системата за отдалечен
достъп до база данни, чрез служебен таблет. Справката показала, че водачът
има предходно издаден електронен фиш, поради което св. Ч. уведомил
2
жалбоподателката, че същият следва да бъде връчен. След като го
принтирал от устройството, св. Ч. предал ЕФ на Д., която отказала да
подпише разписка за връчването му, тъй като била изморена и не виждала
добре, като същевременно задържала ЕФ и отказала да го предаде обратно на
св. Ч.. Полицейските служители запитали жалбоподателката защо шофира на
дълги светлини в осветения участък, а същата отговорила, че била изморена,
тъй като пътувала от предходния ден сутринта и не вижда добре. Св. Ч.
поискал да бъде представено допълнителното оборудване на автомобила -
обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна
жилетка. Жалбоподателката отворила багажника на автомобила, в който се
виждал наличен триъгълника и различни хранителни стоки и др. покупки,
като заявила, че разполага и с останалите елементи от допълнителното
оборудване, но същите се намират под кората на багажника и отказала да ги
представи. Св. Ч. обяснил на жалбоподателката Д., че за всеки елемент от
оборудването, който не бъде представен в хода на проверката ще бъде
наложена глоба в размер на 20 лв., но същата отново отказала да ги
представи.
С оглед горното, мл. автоконтрольор Ч., в присъствието на нарушителя
и свидетеля В.Т. – мл. полицейски инспектор при РУ-З., съставил АУАН
серия GA, № . г. Жалбоподателката отказала да подпише акта и разписката за
връчването му, като обяснила, че не вижда и не може да го разчете. При това
положение св. Ч. започнал да изчита съдържанието на съставения АУАН, но
жалбоподателката го прекъснала, като заявила, че не желае прочитането му, а
иска същият да бъде предаден, тъй като си имало процедура за връчване с
подпис на свидетел. Полицейските служители отказали да предоставят АУАН
на жалбоподателката, след като отказала да се разпише на указаните места,
като последната заявила, че ще подаде сигнал на тел. 112, ако не бъде
връчен съставения акт. Полицаите напуснали мястото на проверката и
продължили наряда си по график. След около 10-15 мин. получили обаждане
от дежурния служител при РУ-З.който ги уведомил, че жалбоподателката Д.
има претенции да бъде върнат контролния талон, който бил задържан след
съставянето на процесния АУАН. Свидетелите Ч. и Т., които към този момент
патрулирали в района на дискотека „М.“ в гр. З. се върнали отново на мястото
на което била извършена проверката на Д., която била останала на място.
Жалбоподателката поискала да бъде връчен съставения АУАН, но отново
отказала да се подпише на указаните места, предвидени за това в акта и
разписката към него. Полицаите отново напуснали мястото на проверката без
да връчат на Д. съставения АУАН.
На 12.10.2021 г. жалбоподателката Д. получила копие на процесния
АУАН серия ., № ., съставен на 10.10.2021 г. срещу подпис в съставена
разписка за връчването му.
В тридневния срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
жалбоподателката депозирала писмени възражения срещу съставения АУАН,
с вх. № . г.
След преценка на подаденото възражение, извършена проверка, и въз
основа на АУАН серия ..от .. г., началникът на РУ-З. издал атакуваното
3
Наказателно постановление № . г., с което на жалбоподателката на основание
чл. 53 и по чл. 185 ЗДвП са наложени: наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за
извършено нарушение на чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДвП; наказание „глоба“ в размер
на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 2 ЗДвП; наказание
„глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3
ЗДвП, както и наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение
на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
В приложената към наказателното постановление разписка е
отбелязано, че същото е връчено на жалбоподателката на 21.01.2021 г., лично
и срещу подпис.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели - А.. С.. Ч. – мл.
автоконтрольор, В. С.. Т. – мл. инспектор при РУ-З. и А. М. А. (майка на
жалбоподателката), обясненията на жалбоподателката, както и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства: НП №. г., ведно с разписка за връчването му; АУАН,
серия . г., ведно с разписка за връчването му, чрез отказ; Жалба от 10.10.2021
г. от жалбоподателя до Началник РУ – З.; Разпечатка от АИС АНД за датата
на връчване на НП; Заповед №.г.; Справка № .г.; Възражение, вх. № . г. от
жалбоподателя до РУ – З.във връзка с издадения АУАН от 10.10.2021 г.;
Копие на пощенски плик с баркод R PS 4900 002LXI W; Докладна записка с
peг. № . г.; Докладна записка с peг. № . г.; Разписка за отказ да получи
електронен фиш от 10.10.2021 г.; Докладна записка с peг. № .г.; Протокол за
проведен разговор по телефон № . г.; Докладна записка с peг. №.г.; Справка за
нарушител/водач; справка, изготвена от съдия-докладчик от Търговски
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел относно
актуалното състояние на „С.к. Т. ЕООД към 23.03.2022 г.; заверени копия на
страници от страници от Паспорт № . издаден на . г. от МВР – С., както и от
страници от Паспорт № ., издаден на . г. от МВР – С..
Показанията на св. Ч. и св. Т., са последователни, логични и
безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства, поради което съдът ги постави в основата на своите
фактически констатации. Следва изрично да се посочи, че по отношение на
релевантните фактически обстоятелства, показанията на полицейските
служители кореспондират изцяло с показанията на св. А. М. А. (майка на
жалбоподателката), която се е намирала в процесния автомобил, седнала на
задна лява седалка (зад водача). Твърденията на последната противоречат на
тези на полицаите, единствено в частта, в която св. А. твърди, че дъщеря е
превключила на къси светлини, веднага щом насрещнодвижещият се
автомобил е подал сигнал с присветване на фаровете. Съдът не кредитира
показанията на св. А. в тази част, предвид близката родствена връзка между
свидетеля и жалбоподателката и нейната евентуална заинтересованост от
изхода на делото, доколкото показанията на този свидетел са изолирани - не
се подкрепят от други доказателства (в това число гласни) и противоречат на
показанията на св. Ч. и св. Т.. Останалата част от показанията на разпитаните
4
свидетели, в които се наблюдават противоречия – дали багажникът е бил
пълен до горе с покупки или е имало по-малко количество, съдът намира за
неотносими към релевантната фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата.
Видно от приложената към НП разписка, същото е отбелязано като
връчено лично на жалбоподателя (срещу подпис) на 21.10.2021 г., като
жалбата срещу него е депозирана директно в РС-З. на 28.01.2021 г., видно от
пощенско клеймо на приложения по делото пощенски плик, поради което
същата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
съобразно приложената по делото Заповед № .... г. на Министъра на
вътрешните работи.
Лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОДМВР и в
техните териториални структурни звена имат право да съставят АУАН, а
наказателни постановления могат да бъдат издавани от началник група на РУ
при ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и
АНО са материално и териториално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно наказание.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законова предвидената процедура за
съставянето и връчването, като в съставения АУАН актосъставителят е
отразил фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и
обстоятелствата по извършването му. АУАН съответства на предвидените с
чл. 42 ЗАНН изисквания, като нарушението е описано достатъчно ясно и
конкретно с посочване времето и мястото на извършването му, както и
конкретните действия, с които жалбоподателят е нарушил законовите
разпоредби. Съгласно изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетел – очевидец, присъствал при
извършването и установяването му. Издаденото НП също отговаря на
законовите разпоредби, регламентиращи изискуемите реквизити, които
следва да съдържа.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за неправилно
отбелязване на мястото на извършване на нарушението. Видно от
5
съдържанието на АУАН и НП, същото е индивидуализирано в достатъчна
степен – на ул. Б. № ., в гр. З.. В този смисъл жалбоподателката интерпретира
неправилно показанията на св. Ч. (поради което съдът е оставил без уважение
искането за събиране на информация какъв е административния адрес
находящ се на 50 метра от пешеходната пътека на хотел „А.“), който заявява,
че на разстояние от 50 метра забелязал управлявания от нея автомобил на
дълги светлини, т.е. разстоянието между патрулния автомобил и този на
нарушителя е било 50 метра. Безпротиворечиво свидетелите посочват, че
нарушението управление на дълги светлини в осветен участък е извършено в
района между бензиностанция „П.“ и хотел „А.“, в който именно попада и
посочения административен адрес на ул. „Б.“ № .
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за допуснати
нарушения при съставянето на АУАН, тъй като не е получила същия, след
като е отказала да се подпише. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН
(ред. ДВ, бр. 59 от 1992 г.), актът се подписва от съставителя и поне от един
от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае
със съдържанието му и да го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си. В настоящия случай, полицейските
служители са се опитали да предявят съставения АУАН на нарушителя за
запознаване със съдържанието му, но жалбоподателката е отказала с
аргумент, че е изморена, не вижда добре и не може да го прочете. По тази
причина св. Ч. е започнал изчитане на същия, но Д. се е противопоставила, на
този подход на предявяване на съдържанието, тъй като, както самата тя
заявява пред съда „Акт се чете на сляп човек, аз не съм сляпа. Има процедура
за връчване.“ По тези причини същата обективно е възпрепятствала
полицейските служители да предявят съдържанието на АУАН, в която насока
същите са положили необходимите усилия. Съобразно ал. 5 на чл. 43 ЗАНН,
при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу
разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В случая
жалбоподателката категорично е отказала да подпише съставения АУАН,
поради което в съответствие с цитираната законова разпоредба, не е получила
препис от същия, въпреки че полицейските служители са се върнали
повторно при нея, след приключване на проверката и напускане на мястото,
предвид подадения от нея сигнал на тел. 112, предполагайки, че все пак е
размислила и е склонна да подпише съставения АУАН и съгласно
предвидения в закона ред, същият да ѝ бъде връчен.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
По отношение на нарушението по чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира, че от събрания по делото
доказателствен материал се установява, че жалбоподателката Р. Р. Д. е
осъществила от обективна и субективна страна административното
нарушение по чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Съдът приема, че от доказателствената съвкупност може да бъде
6
направен категоричен извод, че от обективна страна на посочените дата и
място жалбоподателката, като водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел
„Ф.“, с рег. № .е управлявала същия на осветен пътен участък, с включени
дълги светлини. Във връзка с възраженията на жалбоподателката за наличие
на мъгла/дъжд, следва да се посочи, че съгласно чл. 70, ал. 1 ЗДвП, при
движение през нощта и при намалена видимост се допуска моторните
превозни средства да бъдат с включени къси или дълги светлини, но
използването на дългите светлини е изрично забранено при движение по
осветени участъци от пътя, съобразно т. 2, ап. 2 на чл. 70 ЗДвП, независимо
от метеорологичните условия и дали е тъмната част на денонощието. В случая
ул. „Б.“ е централна улица на гр. Златоград, която в участъкът заключен
между бензиностанция „П.“ и хотел „А.“, в това число и на посочения в НП
административен адрес е отлично осветен от поставеното улично осветление.
По отношение на възражението на жалбоподателката, че незабавно след
подаване на сигнал от насрещнодвижещия се патрулен автомобил (което
съдът намери за недоказано), за пълнота следва да се посочи, че дори това
обстоятелство да беше установено по делото, същото касае различна хипотеза
на административно нарушение, а именно по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДвП, която
гласи, че използването на дългите светлини е забранено при разминаване, в
този случай превключването от дълги на къси светлини става, когато
разстоянието между превозните средства е не по-малко от 150 метра или в
момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез превключването на
светлините, какъвто настоящият случай не е.
От субективна страна, деянието е извършено виновно. Нарушителят в
качеството си на правоспособен водач на МПС е запозната с разпоредбите на
ЗДвП, поради което е могла и е била длъжна да съобрази поведението си със
забраната за управление на МПС на дълги светлини, в осветен пътен участък.
Доколкото за извършеното нарушение не е предвидено друго
наказание, правилно е приложена санкционната норма на чл. 185 ЗДвП и на
жалбоподателката е наложено наказание в предвидения фиксиран размер на
сумата от 20 лв.
По отношение на нарушенията по чл. 139, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4
ЗДвП.
Съгласно чл. 139, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗДвП, движещите се по пътя
три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и с аптечка,
пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
Не е спорно по делото обстоятелството, че жалбоподателката не е
представила на полицейските служители цитираните елементи от
допълнителното оборудване на управлявания от нея автомобил, собственост
на „С. К. Т.“ ЕООД, на което същата е управител и едноличен собственик.
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателката Р. Р. Д. е осъществила
от обективна и субективна страна административните нарушения по чл. 139,
ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, като възраженията, че е разполагала с
оборудването съдът намира за голословно и недоказано. Още повече, че
същата заявява, че разполагала със закупен комплект на изискуемите
7
обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна
жилетка, но в багажника на автомобила е бил наличен единствено
триъгълник, което е отчетено от полицейските служители. Следва изрично да
се подчертае, че водачът на МПС е длъжен при проверка да представи на
контролните органи посоченото оборудване, като последните нямат вменено
задължение да изследват вътрешността на автомобила (в това число
багажника) за да констатират наличието респ. липсата на такова.
Доколкото за извършените нарушения не е предвидено друго
наказание, правилно е приложена санкционната норма на чл. 185 ЗДвП и на
жалбоподателката е наложено наказание в предвидения фиксиран размер на
сумата от по 20 лв. за всяко от тях.
По приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.д. №
1/2007 г., ОСНК, преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. В случая, с издаването на атакуваното НП, АНО
е приел, че не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, за което липсват
изложени мотиви, но доколкото същите не са задължителен реквизит на НП
съобразно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, непосочването им не представлява нарушение
на административно-производствените правила. Съобразно нормата на чл.
28, ал. 1, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Съобразно разпоредбата на
чл. 93, т. 9 НК, приложим на осн. чл. 11 ЗАНН, маловажен е случаят, при
който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в който
смисъл е и новата разпоредба на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109
от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).
Настоящият случай не е такъв. Извършените нарушения са от
категорията на формалните – не се изисква настъпване на вредни последици,
които съдът да цени като незначителни. Достатъчно за съставомерността на
административното нарушение е поставяне в опасност на охранените с
разпоредбата на ЗДвП обществени отношения по опазване живота, здравето и
имуществото на гражданите при осъществяване на дейността по транспорта,
представляваща източник на повишена опасност. Не са налице и други
смекчаващи отговорността обстоятелства, каквото не е и наличието на вещи
(багаж) в багажника на автомобила. В този случай, жалбоподателката е била
длъжна да си осигури достъп до посоченото оборудване, необходимостта от
което е свързана с осигуряване на безопасността, както на водача и пътниците
в процесния автомобил, така и на всички останали участници в движението,
при възникване на ситуация изискваща тяхната употреба. Законодателното
решение за задължително наличие на посоченото оборудване във всяко
движещо се по пътя три- и четириколесно моторно превозно средство не е
8
самоцелно, а следва да обезпечи безопасността на участниците в движението.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а НП – потвърдено
изцяло, като правилно и законосъобразно.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
въззиваемия. Такива обаче не се претендират, поради което и не следва да
бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН Р. с.- З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №. г., издадено
от началник на РУ-З.към ОДМВР-С. с което на Р. Р. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. М., ул. „С. №., на основание чл. 53 и по чл. 185 ЗДвП са наложени:
наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 70, ал. 2,
т. 2 ЗДвП; наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение на
чл. 139, ал. 2, т. 2 ЗДвП; наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП, както и наказание „глоба“ в размер на
20 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
XII от АПК пред А. с. - С., в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______________В.Д._________
9