РЕШЕНИЕ
гр. К., 09.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито заседание на
тридесети март две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ Д.
При участието на секретаря С.Д., като
разгледа докладваното
от съдията гр. дело №570 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл.32, ал.2 от ЗС.
Ищецът В.Д.П. твърди, че е собственик
на първи
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с призем, както и на 1 / 2 ид.част от дворното
място, в което е построена сградата, а именно:
УПИ ****от кв.**с площ от 550 кв.м. по плана на гр.К., при граници: улица, УПИ ****,
УПИ **-за общ.строителство, УПИ *****и УПИ *****.
Твърди още, че ответникът Д.М. Н.е собственик
на втори жилищен етаж в същата сграда и че единствено той ползва тавана на сграда, представляващ свободно
подпокривно пространство. От съдасе
иска да разпредели ползването на общото подпокривно пространство между съсобствениците. Претендират се разноски.
Като задължителни другари в качеството им
на ответници по делото са конституирани Н.И.Н.,
Т.М.В., Д.М.Н. и В.М.Н..
Ответниците застъпват
становище за неоснователност на иска. Считат, че тавана е принадлежност към втори
жилищен етаж по силата на договор за доброволна делба от 1970г., поради което не е
обща част и ищецът няма право да го ползва. Претендират разноски.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното:
Не се спори между
страните, а това се установява и от представените по делото писмени
доказателства, че ищецът е собственик на гориописания първи етаж от жилищна
сграда, както и на 1 / 2 ид.част от дворното място, в коетжо е построена същата. С нотариален
акт №*****. той е закупил първия етаж и 1 /
4 ид.част от двора, ас нотариален акт от *****. е придобил обособена
част от приземния етаж и 1 / 4 ид.част от двора.
Видно от договор за
добороволна делба от 21.10.1970г. съсобствеността върху процесната жилищна
сграда е била прекратена, като
целия втори етаж с таванското помещение и отделни избени
помещения в призема са поставени в
самостоятелен дял на Д.М.Д.. Д. Б.П. /праводател на ищеца/ е получил в
дял първи жилищен етаж и съответни помущения
в приземния етаж. Съгласно удостоверение
за наследници, издадено от община К. и приложено на л.24 от делото, Д.М.Д. е починал през 1992г. и е наследен от
съпруга Т.Д. /починала през 2006г./ и син М.Д.Н..
Последният е починал през 1998г. и е оставил за наследници: съпруга Н.Н. и низходящи Д.Н., Т.В., Д.Н. и В.Н.. Следователно ответниците
към настоящия момент са съсобственици на втори етаж в гореописаната жилищна сграда. Не следва да се обсъжда тук какви са поотделно
квотите на ответниците в съсобствения обект, тъй като това обстоятелство е без
значение за настоящия спор.
Искането за
разпределение на ползването на подпокривното пространство съдът намира за
допустимо. От удна страна, макар таванът да е обща част, всеки етажен собственик може да го ползва за нуждите
си. /в този смисъл е и съдебната практика - решение №1098/18.11.2008г. на ВКС по гр.д.№3890/2007г., I г.о.;
решение №993/01.02.2010г. на ВКС по гр.д.№1711/2008г., IV г.о./.
От друга страна в случая е налице етажна собственост с два отделни самостоятелни жилищни обекти и очевидно етажните собственити не биха могли с мнозинство да
постигнат съгласие за ползването. Ето защо спорът в случая следва да се
разреши по реда на чл.32, ал.2, ЗС. По същество следва да се има предвид
следното:
С договора за
доброволна делба от 1970г. действително таванът /описан в договора като „таванско
помещение"/ е предоставен в дял на собственика на втори етаж Д.М.Д.. Ищецът е възразил, че тази
клауза е нищожна, заради забраната да се делят общи части. Това становище следва да бъде споделено.
Приетата по делото
експертиза на вещото лице М.К., която съдът кредитира, установява, че подпокривното
пространство в двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ *****представлява складово
помещение, което е свободно, без преградни стени и е с полезна площ 89.64 кв.м. В този
си вид таванът е обща част по естеството си. Възможно е по общо съгласие на етажните
собственици да се извърши преустройство на тавана и изграждане на отделни обекти или
сервизни помещения, при спазване на законните изисквания за това. Това е единствената възможност етажен собственик
да придобие подпокривно пространство,
представляващо общо част в сграда етажна собственост — когато то промени
предназначението си престава да бъде обща част и може да бъде индивидуално притежание. В коментирания
договор за делба не е изразена воля
от етажните собственици да се промени предназначението на тавана като обща част и същия да бъде
преустроен. Няма данни такова
съгласие да е постигнато и в по-късен
момент, поради което понастоящем свободното подпокривно пространство продължава да е обща част.
Като такова то не може да се дели. Поставянето му в самостоятелец дял на собственика на втори етаж е било недействително
/нищожно/ действие, което не е
произвело целените правни последици.
Вещото лице К. е предложил два варианта за
разпределение на ползването на тавана, като
и двата са съобразени с правата на страните. Обособени са два еднакви по площ дяла — по един за всеки етажен собственик и е предвидена част за общо ползване.
Следва да се предпочете втория
вариант на разпределение, който предвижда за общо ползване помещение от 9.38 кв.м., дял първи с площ 40.13
кв.м. и дял втори с площ 40.13 кв.м.
Този вариант е по-целесъобразен и практически приложим предвид правилната форма на обособената свободна
площ. Така за ползване на ищеца
следва да се предостави дял първи от вариант втори по експертизата, съдържащ свободна площ от 40.13
кв.м., колорирана в зелено на скицата
на вещото лице и обозначена с буквите АБВГЖЗИА. Всички ответници заедно като собственици на другия обект в сградата ще ползват
дял втори от вариант втори по експертизата, съдържащ свободна площ от 40.13 кв.м., колорирана в син цвят на
скицата на вещото лице и обозначена с
буквите ДЙКЗЖГД. За общо ползване ще остане площ от 9.38 кв.м., колорирана в
червено на скицата и обозначена с буквите АБВГДЕА. Скицата към заключението на вещото, представяща втори вариант на разпределение, следва да се счита за
неразделна част от настоящото
решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да заплатят на ищеца общо
направените от него разноски по водене на делото в размер на 450,00 лева.
По
изложените мотиви съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО
на свободното подпокривно пространство
/таван/ на двуетажна масивна жилищна сграда, построена дворното място, съставляващо УПИ ****от кв.**с площ от 550 кв.м. по плана на гр.К., при граници: улица, УПИ ****,
УПИ **-за общ.строителство, УПИ *****и
УПИ *****, при равни права за В.Д.П.,
ЕГН ********** *** от една страна и за
Д.М.Н., Н.И.Н., Т.М.В., Д.М.Н., В.М. *** от друга страна, съгласно вариант втори от заключението на
вещото лице М.
К. и скицата към него, които да се
считат за неразделна част от настоящото
решение, както следва:
1. дял първи, съдържащ
свободна площ от 40.13 кв.м., колорирана в
зелен цвят на скицата на
вещото лице и обозначена с буквите АБВГЖЗИА,
ще се ползва от В.Д.П.;
2. дял втори, съдържащ
свободна площ от 40.13 кв.м., колорирана в
син цвят на скицата на вещото
лице и обозначена с буквите ДЙКЗЖГД, ще
се ползва от Д.М.Н., Н.И.Н., Т.
М.В., Д.М.Н. и В.М. ***, колорирана в
червено на скицата и обозначена
с буквите АБВГДЕА ще се ползва общо от всички страни.
ОСЪЖДА Д.М.Н., Н.И.Н., Т.М.В., Д.М.Н., В.М. *** общо да заплатят на В.Д.П., ЕГН **********
*** сумата 450,00/четиристотин и петдесет/
лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
|
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Сн.Д.