Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.02.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Антония Пенчева след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №16087 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и чл.54,ал. ЗКИР от Ф.С.Т. срещу С.
Палова С. и Е.П.Д. за приемане на установено срещу двете ответници, че ищецът е собственик на недвижим имот – реална част с площ 28 кв.м. от имот с
идентификатор №*** по КК на с.***, общ.Варна, обл.Варна, така както реалната част е показана
на скица приложена към молба от 13.4.2017г. заключена между точки АБЗЖ на скица
приложена на лист 110 от делото; за
приемане на установено срещу ответницата Е.П.Д., че ищецът е
собственик на недвижим имот – реална част с площ 25 кв.м. от имот с
идентификатор №***по КК на с.***, общ.Варна, обл.Варна,
така както реалната част е показана на скица приложена към молба от 13.4.2017г.
заключена между точки БВИЗ на скица приложена на лист 110 от делото; иск за
установяване на грешка в КК на с.***, общ.Варна, обл.Варна,
одобрена със Заповед № РД-18-10/30.01.2015г. на изпълнителния директор на АГКК
срещу двете ответници, изразяваща се в неправилно
заснемане и отразяване на южната граница между имот №***и №*** по КК, като се иска преместване на
същата по точки А,Б,Ж и З така както е показано на скица на лист 110 от делото,
а в евентуалност – да бъде изместена
с
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор 3***, находящ се в с.*** с площ от 650 кв.м., придобит от него въз основа на дарение от родителите му С.Т.Т. и Д.К.Т., извършено с нот. акт №114, том 6, дело 1996/1996г. Излага, че КК и КР на землището на с.*** са одобрени със Заповед №РД918-10/30.01.2015г. на изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че е налице грешка в КК по отношение на отразяване на южната граница на имота му, който граничел на юг с имоти *** и ***, като първият бил собственост на двете ответници, а вторият бил собственост на ответницата Е.Д..
Твърди, че отразената
в КК южна граница на имота му не
съответства на материализираната на място
граница между имотите. Твърди, че от датата на придобиване на имота по
силата на дарение осъществява владение не само върху дарения имот, но и върху
реална част от недвижимите имоти, с които същият граничи в южната си част.
Твърди, че още преди да придобие имота между него и имотите, разположени на
южната му граница съществувала трайно материализирана граница, несъвпадаща с
регулационната граница, но съвпадаща с границите на осъществяваното владение.
Заявява, че осъществява трайно, явно и несмущавано владение с намерение за своене върху процесните реални
части за периода 05.03.1996г. до настоящия момент, поради което е придобил
същите въз основа на изтекла в негова ползва придобивна давност, която е присъединил към
осъществяваната от родителите му давност от 10.08.1956г. Твърди, че е владял процесните
реални части като собствени като същите са обработвали и насаждали със
земеделски култури, били поставени пътеки за преминаване, складирали се дърва
за огрев. Излага, че от 1996г. собствениците на имоти *** и ***не били
предприемали действия, които да са прекъснали давността му и владението му
върху тях не било отнемано. Между имотите съществувала ограда още преди ищеца
да придобие имот ***и тя препятствала
използването на реалните части от ответниците.
Така при изработването на КК на имота му била допусната грешка като не
била заснета съществуващата на място материализирана граница. Границата между
имот ***и *** била стара жилищна сграда и прилепена до нея стопанска постройка,
а границата межди имоти ***и ***представлявала
ограда, изградена от бетонни и метални
колове и оградна мрежа.
Твърди, че КК не отразява вярно обема му на собственост
върху ПИ ***ведно с присъединените от него реални части от имотите на южната
граница.
Сочи, че при съпоставяне между КК и предходни кадастрални и
регулационни планове между неговия и съседните от юг имоти имало несъответствие
между имотната и регулационната граница. В условията на евентуалност, дори да
се счете, че не е придобил процесните реални части по
давност, то твърденията му са, че КК не отразява вярно обема на собственост.
Твърди, че е налице разминаване на площта на имотите в неговия титул на
собственост и тези на ответниците, като площта на неговия имот намаляла, а на
ответниците се увеличила. Счита, че това разминаване се дължи на неправилно
отразяване на границата на имотите, която била изтеглена на север навътре в
неговия имот, при което част от него била неправилно заснета като част от
имотите на ответниците. В тази връзка претендира реалните части да са част от имот 3***.
Излага също, че при изготвяне на КП през 1989г. приложената регулационна
граница между процесните имоти по предходния план от
1967г., съвпадаща с регулационната граница по плана от 1931г. е била погрешно
заснета и нанесена като имотна граница в новия план. Твърди,че по тази
грешна имотна граница била прокарана и
нова регулационна имотна граница между процесните
имоти през 1992г. като тази грешка била пренесена в действащата КК, според
която спорната площ е част от имотите на ответниците. Твърди, че кадастралната
граница между имотите следва да минава по
имотната граница, отразена в плана от 1931г.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали
отговор на исковата молба, в който оспорват исковете. Твърденията и възраженията са, че ищеца
никога не е владял спорните части така както е посочил в ИМ. Твърди се, че
границата между имотите като ограда съществува и не е местена повече от 50
години, защото е изградена от родителите на ищеца и родителите на ответниците
по плана за трите имота от 1931 година. След смъртта на бащата на ищеца,
последния започнал опити да демонстрира владение върху спорните части от
имотите на ответниците като махал оградата, но ответниците са противодействали
на тези опити с трасиране на границата от специалист. По отношение на иска с
правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР се възразява, че към момента на одобряване на
КК през 2015г. ищецът не е собственик на спорните реални части, поради което
грешка в заснемането няма, защото по чл.54, ал.2 ЗКИР се установява собственост
към минал момент – предходен план.Поради изложеното се иска отхвърляне на
всички предявени искове като неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С НА **, том I, дело №***. П.Х.Т.е признат за собственик по обстоятелствена проверка на следния недвижим имот : Къща с дворно място от 1300 кв.м., находящ се в с.К.М., Сталинско в кв. 11, парцел IV по плана на селото, при съседи : А.П., П.И.и улица.
С договор за продажба от 10.08.1956г., обективиран в НА №*** ***. П.Х.Т.продава на С.Т.Т. собственото си дворно място от 1 300 кв.м., находящо се в с.К.М. в кв.11, парцел четвърти по плана на селото, при съседи : на север – П.О., на изток - А.П., на юг –С.К., от запад – улица.
С НА *** . С.П.К.е признат за собственик по давност на следния недвижим имот : Къща с дворно място от 1366 кв.м., находящ се в с.К.М., Сталинско в кв. 11, парцел V по плана на селото, при граници: от две страни улици и парцели IV и VI.
С договор за дарение от 05.06.1996г., обективиран в НА ***. С.Т.Т. и съпругата му Д.К.Т.даряват на сина си Ф.С.Т. Дворно място с площ от 650 кв.м., находящо се в с. ***, Варненско, представляващи парцел XI в кв.11 по плана на селото.
С договор за дарение от 09.10.1997г., обективиран в НА ***. М.С.П.дарява на Е.П. СТ.и С.П. СТ.1/3 ид.ч. от следния недвижим имот : Дворно място с площ от 1366 кв.м., находящо се в с. ***, Варненска област, представляващо парцели X -648 с площ от 746 кв.м. и IX- 648 с площ от 656 кв.м. и двата в кв.11 по плана на селото, ведно с изградената в парцел X -648 двуетажна масивна жилищна сграда, при граници на имота: парцели с №№*** ***, ул.Р.и ул.С. Т..
С нотариален акт *** ***., вписан в СВ под акт №136, том ***, дело №***. Е.П.Д. и С. Палова С. са признати за собственици при равни квоти на следния придобит по наследство и дарение имот: УПИ №***с площ от 715 кв.м. в кв.11 по плана на с.***, при общи граници : УПИ №№***; I***и от две страни улици/ който УПИ е образуван от бивш парцел V в кв.11 съгласно предишен регулационен план/, ведно с намиращата се в имота полумасивна къща в северната част на двора.
С Договор за доброволна делба от 28.12.**. с №***. , заверен от нот. №224- Петър Петров, вписан в СВ под №***, вх.рег.***. Е.П.Д. е получила в дял УПИ №I***с площ от 730 кв.м., находящ се в с.*** , кв.11, при граници : УПИ с №№**; *** ***и ул.**.
Свидетелят П.Л.Н.излага, че познава ищеца от 1968г., двамата били съученици. Сочи, че той живее в К.М. преди с.***. Имотът му с бившия имот на баща му бил около декар, после го разделили и сега имотът на ищеца бил половин декар., 500-600 квадрата. На север в момента съсед на имота била сестрата на ищеца, другите съседи не познавал. Знае, че има спор със съседите за някаква ограда. Те спорили, че той правил допълнително някаква ограда. Сочи, че има ограда от мрежа, закачена на колове между неговия имот и имота на съседите като не бил виждал с годините нещо да се мести там. Първо имало къща- постройка около 10 м дължина, после продължавала ограда, която била от ръба на къщата, която била може би 15-20 м. Телената ограда не била нова, била на доста години. Не може да си спомни точно преди колко време я видял при посещенията си в предходни години. Ф. живеел постоянно в имота откакто завършил къщата, повече от 10 години.
Свидетелят Б.А.М.излага, че познава ищеца повече от 40г. Той живеел в с.*** от около 20г.Казва, че ходи седмично поне веднъж при него. Не познавал съседите отдясно. Имало граница – имало една стара кирпичена постройка, която била като граница, защото имало врата, подпряна на кирпичената стена, а от другата страна след постройката имало телена ограда с бетонни колове, която била стара и ръждясала. Оградата била така сложена, че другият имот бил по-ниско. Тази ограда не била мърдана. Не може да каже от колко години е, не бил виждал да има друга ограда. Оградата била с дължина от сградата нататък около 20 м. Сочи,че имотът на ищеца не е повече от 300-350 кв.м.
Свидетелката Н.З.О.излага, че познава ответниците от 1968г. от техните родители, с който били семейни приятели. Те имали имот в с.***. Свидетелката имал наследствена къща в с.*** и ходела почти всеки ден там. Къщата била на същия ред на улицата, където бил имота на ответниците. Т. бил на гърба на старата къща – постройка от кирпич, която била на границата. Стената на тази постройка била ограда между двата имота и сега до нея нямало ограда. Преди имало ограда с колчета, които изчезнали 2011-2012г. Дължината на кирпичената постройка била 10м, след нея продължавала телена ограда с колчета, доста дълга , малко по –дълга от къщата около поне десетина метра. Последният път видяла мрежа, която според нея не била нова. Зад улицата оградата била дървена и била около метър и нещо, а след нея била телената ограда. Между къщата и дървената ограда имало вход и можело да се минава. Дървената ограда била съборена. Дървената ограда била с дървени колове и дървени летви, боядисана в зелено и била зад къщата.Била висока около 1.66 м или по-ниска. Имало порта, от която се минавало. Това било 1975-76г.Дървената ограда била правена от майката и бащата на С.. Т. заживял в мястото през 2000г. след строежа на къщата, а преди това там живяли сестрата, майката и бащата на ищеца. Сочи, че бащата на ищеца –дядо Сава и родителите на С. никога не са имали пререкания по повод оградата. Проблемите били откакто била построена къщата. Дървената ограда изчезнала, когато ищецът започнал да живее постоянно там. Дървената ограда я нямало от около 5-6 години. Бащата на ищеца починал преди няколко години 2012-13г. и докато той бил жив оградата била на мястото си. След неговата смърт била съборена. Федя си направил негова порта и заградил целия двор, от неговия двор се влизало към кирпичената къща. Влизало се от портата на Т. и се отивало към кирпичената къща. Тяхната ограда била до старата къща на С., която баща й построил. Т. използвал всичко, слагал ламарини, дървета. С. имала друг вход, но всичко отзад било заето. Къщата на Т. била там от 1968г. Бащата на Т. разделил мястото на две- къщата останала на сестрата, а сина взел двора. Имотът на ищеца бил около 500-600 кв.м. В момента зад кирпичената къща имало подредени нарязани дърва, които били на ищеца. Преди няколко години С. и Е. искали да махне дървата, той отговарял : „Добре“, но до момента не били махнати. От както му казали да махне дървата той си правел каквото иска и все едно не се говорело на него. Искали може би 5-6 години да възстанови старата ограда, но той не го направил. Преди оградата била равна от край до край. Сега била местена. Там имало постройки нещо като сайвант, имало животни и оттам започвала телената ограда. Сега имало постройки за кокошки. С. и Е. имали забити колчета, но след известно време изчезнали. Това било преди 5-6 години, когато викали за трасиране.
Свидетелят И.И.П.излага, че познава ищеца и ответниците, тъй като били от едно село. С. и Е. били родени в имота в това село, а Ф. го нямало доста време и се върнал 2002-2003г., след като построил къщата. Те били съседи, имали обща градина. Последно виждал границата през февруари 2012г. Сега границата била старата къща, която била кирпичена и може би 20-25 м, след нея имало ограда от мрежа, закачена на железобетонни колчета. Предишната ограда също била с телена мрежа.От началото на улицата до края на старата кирпичена къща били дървени колове забити с гредички с летви, а от там била телена мрежа с бетонни колове. Дървената ограда била махната февруари 2012г. Оградата след кирпичената къща била същата, но била преместена на юг с около може би метър. Според него я е местил този, който в момента имал претенции за чужд имот. С. и Е. му казали, че искат да направят ограда от бетонни блокчета на старото място, където била дървената паянтова ограда. В момента зад кирпичената къща имало две или три дръвчета, които били засяти от Стелито и сестра й. Преди това, преди две години имало дърва за огрев. Имотът на Т. бил около 500-600 кв.м. Докато бил жив бащата на Т. нямали пререкания даже се разбрали да направят обща ограда на мястото на дърветата.
По делото е
изготвена СТЕ от вещото лице Ш.Х.. Съобразно отговора на поставените въпроси по
отношение на статута и положението на процесните
имоти се установява следното :Първият план за с.*** е изработен и влязъл в сила
на основание указ №296/09.06.1931г. за улична регулация и Заповед
№1845/18.06.1931г. за дворищна регулация. По този плана имотът на ищеца се
индивидуализира с парцел IV в кв. 11като площта му е 1287 кв.м., изчислена графически след сканиране и
векторизиране. Следващият план е КП на с.Тополи и с.***,
изготвен през 1962г. като имотът на ищеца е с пл. №51 с площ 1312 кв.м.,
изчислена графически след сканиране и векторизиране.
През 1967г. на основание Заповед №946/29.03.1967г. на Председателя на ИК на
ГНС-Варна е влязъл в сила регулационен план на с.К.М., който е изработен върху
кадастралния план от 1962г. По КП от 1989г. на с.*** имотът на ищеца попада в
южната част на имот с пл.№***с площ от 1290 кв.м., изчислена графически, при
граници : от север – част от имот пл.№649, представляващ парцел XII-***в кв.11 по регулация
от 1992г.; от изток – имот пл. №546; от юг – имоти пл.№№648- парцели **, I**, VIII-648 в кв. 11 по регулация от 1992г., от
запад- улица С.Ф.. Действащият застроителен и
регулационен план на с.*** е одобрен със
Заповед №40/30.04.1992г. на Кмета на Община Варна като е разработен върху КП от
1989г. Вещото лице е посочило, че при проследяване на действалите и действащия
регулационен план на с.*** същите са били приложени, като в частта на имоти с
идентификатори *** и ***същите в изработените регулационни планове са били
отразявани с различни дворищни/вътрешно регулационни граници. Първият
регулационен план на селото е дал основата за урегулиране на
парцелите/трасиране и застрояване/. От КП 1962г. се установява, че парцелите са
с приложени улични и дворищни парцелни/регулационни/ граници с изключение на
няколко имота. Експертът е установи отклонения/измествания/ по кадастралните
граници по процесните имоти и по изготвените
регулационни планове, които се дължат на
начина на изготвяне на плана и на различната налична техника, използвана към
съответния момент и на заснемането на кадастралните планове през годините. След
извършен оглед на място е установено, че на терена съществува ограда между процесните имоти така както е отразена като имотна граница
в кадастралната карта. След извършени контролни замервания с ролетка е
констатирано, че продължението на имота
в източна посока след съществуващите сгради преминава в телена ограда,
закрепена на бетонени и железни колове. Ползваната имотна граница между процесните имоти е материализирани по калканите на
съществуващите постройки и телената ограда. Разликата в площта на
съществуващата на място материализирана граница и имотната граница по КК е
приблизително 40 кв.м. Не се установяват
данни на терена да е съществувала ограда по отразената в КП от 1989г. и по КК
граница. Не се установява да е съществувала ограда между процесните
имоти на различно място от това на сега съществуващата ограда. На терена в
заключена между съществуваща ограда и отразената в КК граница между спорните
имоти е имало постройка, ползвана като баня о тоалетна. Понастоящем е останала
само плочата върху, която е била изградена. Към момента на огледа имало
заградена с метални пана бивша стопанска постройка и две плодни дървета.
Съгласно заключенията
на вещото лице В.А. по допуснатата допълнителна СТЕ квадратурата заключена
между обща граница по КК и тази на място между имоти *** и 35211.501.2013,
означена с точки А,Б,Д,Е е 28 кв.м., а тази между
общата граница по КК и тази на място между имоти ***и ***е означена с точки
Б,В,Г,Д и е 25 кв.м., които са изобразени в изготвената комбинирана скица №1.
Посочено е, че имотите, описани в титулите за собственост на страните са
парцели по РП от 1992г. Общата граница между имота на ищеца и имотите на
ответниците по КК и по РП от 1992г. приблизително съвпада, като максималната
граница е в рамките на допустимата грешка. Налице е разлика между южната
граница на имота на ищеца между КК и КП от 1962г. и РП от 1968г. с най- голяма
стойност 1.15 м като границата на КК е
на север от регулационната. Площта е 38
кв.м. Налице е разлика между КК и КП/РП
от 1931г. с най-голяма стойност 1.28 м като границата е на север от
регулационната и площта е 39 кв.м.
Първият регулационен план е одобрен с Указ №296/09.06.1931г. относно уличната
регулация и заповед №1845/18.06.1931г. за дворищната регулация, като съгласно
този план имотът на ищеца попада в южната част на парцел IV в кв.11. Следващият
регулационен план е одобрен със Заповед №964/29.03.1967г. на ИК на ГНС –Варна
като по този план южната граница на имота на ищеца регулационната граница между парцели IV-51 и V-53 и VII-53 в кв.11. Тази регулационна граница съвпада с границата по КП от 1962г.
Разликата между регулационните планове от 1931г. и 1967г. относно тази граница
е много малка. Последващият и в момента действащ
регулационен план е одобрен със Заповед №Р-10/30.04.1992г. на Кмета на Община
Варна. Регулационната граница на имота на ищецa, представляващ парцел
*** и имотите на ответниците парцели УПИ ***и I***в кв.11 минава по
КП от 1986г. , използван като опорен план при изработване на регулационния. Дворищнорегулационната линия съвпада с кадастралната
граница, като регулацията е приложена и няма сметки за уреждане по РП от 1992г.
Между регулационните планове от 1967г. и 1992г. има чувствителна разлика
относно южната граница на имота на ищеца с имотите на ответниците и се дължи на
различието в положението на кадастралната граница по КП от 1962г. и 1986г.
Въз основа на гореустановената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Предявените
от ищеца искове имат за предмет установяване точното местоположение на имотната
граница между съседни имоти, която се твърди, че същата е била неправилно
заснета в действащия кадастрален план, въз основа на който е била одобрена
кадастралната карта. Несъответствието между действителните пространствени
характеристики на имота и отразените в кадастралната карта представлява грешка
по смисъла на чл.
54, ал. 2 от ЗКИР, вкл. и когато несъответствието се дължи на спор
за принадлежността на правото. Съдебното решение, с което този иск се уважава,
е основание за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри.
Искът по чл.
54, ал. 2 от ЗКИР (редакция ДВ брой 49/2014 г.) е установителен иск за собственост, като в рамките на
предмета на спора, ищеца с твърдението за погрешно отразени (или изобщо
неотразени) пространствени граници, наред с факта на несъответствие (с
последния приложен план) следва да установи и основанията си за притежаване на
правото на собственост в твърдените параметри при спор за нарушено материално право. Предмет на
доказване на иска с правно основание чл.
54, ал. 2 ЗКИР е правото на собственост на спорния имот, като се
проследява заснемането на имота по предходните планове. В случай, че се докаже правото
на собственост, се изследва въпроса дали тази площ е заснета погрешно в
очертанията на имота на ответника. Макар и докладвани като отделни претенции- установителна по чл.124, ал.1 ГПК и такава с правно
основание чл.54, ал.2 ЗКИР съдът намира, че се касае за искове с правно
основание чл.54, ал.2 ЗКИР, тъй като искът по чл.54,ал.2 ЗКИР е установителен иск и цели разрешаване на спора за
принадлежността и пространствени предели
на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в КК. В това
производство подлежи на изследване положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на КК при съобразяване приложена ли е или не
регулацията по тези планове.
Първото твърдение
е, че ищецът е придобил спорните реални части по давност, изтекла в негова
полза за периода от датата на придобиване на имот ***през 1996г., която била
присъединена към тази на праводателите му, датираща
от 1956г. Следващото въведено основание за придобиване на процесните
реални части е, че същите са придобити от ищеца въз основа на договора за
дарение от 1996г. Предвид естеството на въведените от ищеца придобивни
основания, първото от тях, което следва да се обсъди е придобиването чрез
дарение с оглед на това, че не е възможно да се придобие собственост на две или
повече основания, доколкото дарението предхожда претендираната давност.
Видно от договора за
дарение от 1996г. ищецът е придобил собствеността върху Дворно
място с площ от 650 кв.м., находящо се в с. ***,
Варненско, представляващ парцел XI в кв.11 по плана на селото. Съобразно заключенията на вещите лица,
касаещи положението на имота по всички действали и действащи планове първият
приет регулационен план е от 1931г., като съгласно този план имотът на ищеца
попада в южната част на парцел IV в кв.11., който е с площ от 1287 кв.м. Следващият регулационен план е
от 1967г., като регулационната граница между процесните
имоти съвпада с границата на КП от 1962г., което съгласно разясненията по ТР № №
3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС води до извода, че
регулацията е била приложена. Разликата между регулационните планове от 1931г.
и 1967г., касаеща положението на процесната
граница е много малка. Съществена разлика се появява в отразяването на южната
граница на имота на ищеца чрез изтеглянето й на север по РП от 1992г.,
изработен по КП от 1989г., която разлика е пренесена и в КК. Вещите лица сочат,
че не са налице данни за придаване или отнемане по регулация на части от процесните имоти, като считат, че се касае за грешка, която се дължи на начина на изготвяне на плана и на
различната налична техника, използвана към съответния момент и на заснемането
на кадастралните планове през годините. От
комбинирана скица №1 към допълнителното заключение на вещото лице В.А. със зелен цвят е обозначена южната
граница на имота на ищеца по РП от 1931г. , със син цвят по РП от 1992г.,
съвпадаща с границата по КК и във виолетов цвят са посочени процесните
реални части, представляващи разликата между границата по КК и материализираната на място граница, която е
посочена че представлява калкан на постройка в имот *** и ограда от телена
мрежа с бетонни колчета. Видно от заключенията на вещите лица е, че
материализираната на място граница не
съвпада с границата на имота по РП от 1931г., нито с границата по действащата
КК. Парцелните
граници на имотите са именно имотните граници по приложения регулационен план с
пряко действие, при което се достига до извод, че действителната граница между
собствените на страните имоти съвпада с регулационната по плана, одобрен през
1931г., съвпадаща с границата по КП от 1962г. и РП от 1967г. При липсата на
основание за изменение на тази граница то съдът приема, че е налице грешка при
отразяване на южната граница на имота на ищеца в КП от 1989г., послужил за
основа на РП от 1992г., съвпадаща с КК, като правата
на ищеца се разпростират
до регулационната линия по регулационен
план от 1931г., но не и на юг от нея, допирателно до изградените в имота на ответниците
постройка и съществуващата на място
ограда от телена мрежа с бетонни колове.
С
оглед горните изводи следва да се разгледа заявеното ищеца придобивно основание давност за разликата между границата по РП
от 1931г. и съществуващата на
място граница. За установяване
на твърденията на ищеца в тази насока са
събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които посочват съществуването на твърдята от ищеца
граница на място, която представлявала гърба на кирпичена постройка в имота на отвтениците и телена ограда с бетонни колчета. Свидетелите на ищеца сочат, че имотът бил така и че оградата не била местена. Същите обаче не сочат начален период на впечателнията
си за този факт. Същевременно
свидетелите на ответниците посочват,
че до смъртта на праводателя
на ищеца Сава Т. през
2012г. е имало дървена
ограда на различно местоположение от сега съществуващата, като сегашната била преместена на юг с около метър. Установеното от свидетелите
на ответниците води до извод за липса на осъществявана фактическа власт от праводателите на ищеца и самия ищец
върху спорните рални части в претендирания обем за периода преди 2012г., поради което и с оглед на разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС съдът
приема, че в полза на ищеца
не е изтекъл законоизискуемия
срок за придобиване на частите по давностно владение.
Съобразно всичко
изложено съдът приема за доказани
твърденията на ищеца, че е собственик на процесните реални части от имот ***, заключени между точки А,Б, Г и Д на приложената
на л.110 от делото
скица, съотнесена към Комбинирана скица №1 към заключението на вещото лице В.А. по т.А,
Б и допълноителни нанесени
от съда точки по зелената
линия, представляваща граница по РП от 1931г. Ж и З и
на реална част от
имот ***, заключена между точки Б,В,Д и Е на приложената на л.110 от делото скица, съотнесена към Комбинирана скица №1 към заключението на вещото лице В.А. по т.Б,
В и допълнително
нанесени от съда точки по зелената линия, представляваща
граница по РП от 1931г. З и Г, както и че към момента на
изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК на с.***, одобрена със
Заповед №РД-18-10/30.01.2015г. на изп. директор на АГКК
е допусната грешка при заснемането на границата между имот с ид.*****и имот с ид.№ ***, като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот
с ид.№*** , както и че към момента на
изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК на с.***, одобрена със
Заповед №РД-18-10/30.01.2015г. на изп. директор на АГКК
е допусната грешка при заснемането на границата между имот с ид.*****и имот с ид.№ ***, като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот
с ид.*****. Искът следва да се отхвърли за останалата
част от претенцията на ищеца за реални части, заключени между точки , Д,Е, З и И
на скица на л.110, съотнесена към Комбинирана скица №1 към заключението на вещото лице В.А.
по Ж, З,Е и Д и за реални части, заключени между точки Д,Е,З и И на скица на л.110, съотнесена към Комбинирана
скица №1 към заключението на вещото лице В.А. по точки З,Д и И. По разноските :
С оглед изхода
на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени реализираните
разноски съобразно уважената
част от исковете, които му се следват в размер на 560,75
лева, на основание чл. 78,ал.1 ГПК.
В полза на двете ответници следва да се присъдят разноските за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
иска в размер на по 150 лева за всяка от тях, на
основание чл.78,ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ф.С.Т., ЕГН: ********** с адрес с.*** и Е.П.Д.,
ЕГН :********** с адрес *** 17, че Ф.С.Т.
е собственик на реална част от имот с идентикатор №***, находящ
се в с.***, общ.Варна, обл.Варна,
принадлежаща към имот с идентификатор *****, находящ
се в с.***, общ.Варна, обл.Варна,при
съседи имоти с идентификатори №№***; ***; ***; ***; ***; ***и ***, заключена
между точки А,Б, Г и Д на приложената на л.110
от делото скица, съотнесена към Комбинирана скица №1 към заключението на вещото лице В.А.
по т. А, Б , Ж и З, която приподписана от съда представлява неразделна част от
настоящето решение, както и
че към момента на изготвянето, одобрението и влизането в
сила на КК на с.***, одобрена със Заповед №РД-18-10/30.01.2015г. на
Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка при заснемането на границата
между имот с идентификатор №***и имот с идентификатор № ***, като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот
с ид.№***, на основание чл.54,ал.2 ЗКИР, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част от претенцията на ищеца за
реални части, заключени между точки Г,Д,
Ж и З, изобразени на скица на л.110, съотнесена към Комбинирана
скица №1 към заключението на вещото лице В.А. по точки Ж,З,Е и Д, като
неоснователен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ф.С.Т., ЕГН: ********** с адрес с.*** и Е.П.Д.,
ЕГН :********** с адрес *** 17 и С.П.С.,ЕГН: ********** с адрес *** 17, че Ф.С.Т.
е собственик на реална част от имот с идентикатор *****, находящ
се в с.***, общ.Варна, обл.Варна,
принадлежаща към имот с идентификатор *****, находящ
се в с.***, общ.Варна, обл.Варна,
при съседи имоти с идентификатори №№***; ***; ***; ***; ***; ***и ***,
заключена между точки Б,В, Д и Е на приложената на л.110 от делото скица, съотнесена към Комбинирана скица №1 към заключението на вещото лице В.А. по т. Б,В,З и Г, която приподписана от
съда представлява неразделна част от настоящето решение,
както и че към момента на
изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК на с.***, одобрена със Заповед
№РД-18-10/30.01.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка при
заснемането на границата между имот с ид.№***и имот с
ид.№ ***, като процесната
част неправилно е заснета в очертанията на имот с ид.*****,
на основание чл.54,ал.2 ЗКИР, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част от
претенцията на ищеца за реални части, заключени между точки Д,Е,З и И, изобразени на скица на л.110, съотнесена
към Комбинирана
скица №1 към заключението на вещото лице В.А. по точки З,Д и И, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.П.Д., ЕГН :**********
с адрес *** 17 и С.П.С.,ЕГН: ********** с адрес *** 17 да заплатят на Ф.С.Т., ЕГН: ********** с адрес с.*** сумата от 560.75/петстотин
и шестдесет лева и седемдесет и пет ст./лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ф.С.Т., ЕГН: ********** с адрес с.*** да заплати на Е.П.Д., ЕГН : ********** с адрес *** 17 сумата от 150/сто и петдесет/лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Ф.С.Т., ЕГН: ********** с адрес с.*** да заплати на С.П.С.,ЕГН: ********** с адрес *** 17 сумата
от 150/сто
и петдесет/лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: