№ 16230
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110114254 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
№ .......
гр. София, ........2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ..... при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 14254 по описа за 2023
година
Производството е образувано по предявени от .... срещу М. И. Т. осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се претендира
да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 511.12 лева,
представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба -
20.03.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 75.59 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.; сумата от 37.13 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба -
20.03.2023 г. до изплащане на вземането; както и сумата от 6.53 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до
21.02.2023 г.
Ищецът твърди, че ответницата, като собственик на топлоснабден имот, находящ се
1
на адрес: гр. ... е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като не е изпълнила
задължението си да заплати стойността й. В исковата молба се релевират съображения, че
претендираната сума е дължима за ползвана топлоенергия от ответницата, която съобразно
ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи към момента на взирания
период, е длъжна да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Претендират се разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответницата, с който оспорва исковете като неоснователни, доколкото твърди че
не е потребител на топлинна енергия и не е в облигационна връзка с ищеца. Не оспорва
доставката, обема или размера на доставената топлинна енергия. Прави възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Третото лице - помагач на страната на ищеца .... изразява становище за основателност
на исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото.
С доклада по чл. 146 ГПК, приет при липса на възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи възникнало облигационно
отношение между страните и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в
обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на вземането.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствената тежест на
ответницата е възложено да установи, че е платила претендираните суми, както и да докаже
всички възражения, от които черпи права.
В тежест на ищеца, при релевираното възражение за погасяване по давност на
вземанията, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена
при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и
пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
2
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост, т. е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. .... е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
С доклада си по делото, обективиран в определение № 40639 от 14.11.2023 г., съдът е
отделил за безспорно между страните следните обстоятелства: че имотът е топлоснабден,
извършвана е доставка на енергия, в обем и размер, описан в исковата молба за описаната
сума.
Спорният по делото въпрос е дали ответницата е собственик на процесния
топлоснабден имот.
Съдът счита, че ищецът в процеса не успя да проведе пълно и главно доказване на
възложеното с доклада по делото у него: да докаже, че ищцата е собственик на процесния
имот. До този извод съдът стигна след като разгледа и взе предвид представените по делото
писмени доказателства, където са налице данни за три лица М. И. ...., М. И. ...., като искът е
предявен срещу М. И. Т., като не е налице доказване, че трите лица представляват едно и
също физическо лице, не е представено удостоверение за идентичност на имена или други
доказателства по които да се съди за горното.
Видно от представения по делото (на л. 150 от делото) от .... Договор за продажба на
държавен недвижим имот от 26.02.1988 г. лице с имена М. И. .... е придобила собствеността
върху процесния недвижим имот – апартамент 55, находящ се на адрес: ... Останалите
представени по делото доказателства – акт за изключване на отопление, молба – декларация
(на л. 9-10 от делото) и данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ (л. 22-24 от делото) са на името
на М. ...., на чието име е и партидата на имота при ищеца.
Предвид изложеното и на основание представените доказателства, съдът приема, че
не се доказа ответницата да е собственик на процесния имот и като такива да се явява страна
по облигационното правоотношение с .... по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с
Решение на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката).
3
С оглед горното исковете за главница и лихва са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, а право на разноски има единствено ответницата. Видно от приложените по
делото за правна защита и съдействие, адв. Д., вписана в САК с личен № **********, е
оказала правна защита и съдействие на ответницата, за което последната е заплатила сумата
в размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане на М. И. Т., ЕГН: **********, с адрес:
.... да заплати на ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: .... следните суми:
сумата от 511.12 лева, представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.05.2019 до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ..., ведно със
законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.03.2023 г. до
изплащане на вземането; сумата от 75.59 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.; както и сумата от 37.13 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.03.2023 г.
до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 6.53 лева, обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: .... да заплати на М. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: .... сумата от 400 лева,
представляваща разноски в производството.
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК: ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4