РЕШЕНИЕ
№ 722
гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300501323 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК вр. с чл.28 от ЗЗкД.
Образувано е по въззивна жалба на Д. А. Д., чрез пълномощника й адв.Г.
С. срещу решение № 1603/11.04.2024г. по гр.д. № 16312/2023г. по описа на РС
Пловдив, ХVІ граждански състав, с което допуснато насТ.ването по съдебен
ред на малолетната В. Т. К., ЕГН: **********, родена на *** от майка- Д. А.
Д., ЕГН: ********** и баща- Т. З.в К., ЕГН: **********, починал (по акт за
раждане № ***. на Община Пловдив, район „Северен“) в семейството на
бабата и дядото по бащина линия- К. А. К., ЕГН: ********** и З. Д. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. „****, за срок от една година и половина (или
18 месеца), считано от влизане в сила на настоящото решение или до
настъпване на промяна в обстоятелствата.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения.
Иска се отмяна на решението.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от З. К. и К. К., чрез
адв. П., с който се иска оставяне без уважение на въззивната жалба и
1
потвърждаване на решението. Претендират се направените по делото
разноски.
ДСП Пловдив, чрез юрисконсулт Т. иска потвърждаване на
обжалваното решение.
Окръжна прокуратура Пловдив също иска потвърждаване на
обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е приел, че детето В. Т. К., ЕГН: **********, е с родители:
майка- Д. А. Д., ЕГН: ********** и баща- Т. З. К., наскоро починал.
Родителите съжителствали заедно няколко години, като през 2012г. се родил
синът им З., а на следващата година те сключили граждански брак. След това
заминали да живеят в ***, където през 2015г. се родила дъщеря им В.. През
2021г. двамата се развели, като родителските права били предоставени на
бащата, с право на майката на лични контакти. През м. февруари 2022г.
бащата починал, като майката останала единствен техен законен
представител. На 19.09.2023г. в ОЗД- Пловдив постъпил сигнал от бабата и
дядото по бащина линия- К. и З. К.и за това, че спрямо децата било
упражнено физическо и психическо насилие от страна на майката. С решение
№ 2598/20.12.2021г., постановено по гр. дело № 11899/ 2021г. на ПРС, I бр. с-
в, е прекратен по взаимно съгласие бракът между родителите на децата, като
упражняването на родителските права върху тях е предоставено на бащата, а
на майката е определен режим на лични отношения. Майката на *** е издала
две генерални пълномощни на бабата и дядото на децата, с представителни
права за представляването им навсякъде. С нотариално заверена декларация
от *** майката е оттеглила дадените на бабата и дядото генерални
пълномощни. Със заповед за незабавна защита № 235/11.12.2023г., издадена
2
по гр. дело № 18278/2023г. на ПРС, XXIII гр. с-в, майката е задължена да се
въздържа от домашно насилие по отношение на децата, както и е забранено
да ги приближава. Представено е и определението на съда, с което са
наложени тези мерки на защита.
ПРС приема, че в създалата се ситуация в най- добрия интерес на детето
е то да остане да се отглежда в семейството на бабата и дядото, както е било
досега. Приема се, че в казуса не става въпрос за типичната хипотеза на
„вземане“ на дете от единия родител и „даването“ му за грижи извън
семейството. Именно защото майката и детето са живеели разделени, а
законодателят в чл.126 ал.1 от СК е предвидил, че те трябва да съжителстват
заедно, се налага предприемане на взетата мярка от социалните служби, с
която нито се отнемат родителските права на майката, нито пък тя се лишава
от тях или те й се ограничават юридически по някакъв начин. ПРС също така
приема, че няма да е в интерес на детето оставане при майката, поради
следните съображения. Налице е действаща заповед за незабавна защита,
издадена по още висящо съдебно производство по ЗЗДН, според която
майката е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо децата и й е забранено да ги приближава. Дори и това да е само
временна мярка, която има действие до приключване на съответното
производство, заповедта е обективен факт и тя препятства възможността за
съвместно съжителство на майката и двете й деца, защото в противен случай
ще се стигне до нарушаване на заповедта с последващо решение на друг съд
Въззивният съд като прецени внимателно доводите във въззивната
жалба установи, че същата е напълно бланкетна. В нея не се съдържа нито
един конкретен правен или фактически довод срещу правилността на
обжалваното решение. В казуса въззивният съд е длъжен и служебно да следи
за интересите на малолетното дете Виктория. При тази служебна преценка
въззивният съд намира, че решението на ПРС е напълно правилно и
законосъобразно, както правилно е отчетен интереса на детето относно
въпроса, кой да го отглежда и къде да живее в настоящия момент. Към
момента на въззивното разглеждане на делото този извод още повече става
безалтернативен, като се обуславя от обективното поведение на майката на
детето. Същата към момента е с неизвестен адрес, както за съда, така и за
адвоката си, за детето, за бабата и дядото и за социалните служби. При такова
безотговорно поведение спрямо детето си, майката не може да бъде счетена
3
от съда за отговорен и адекватен родител, който да го отглежда. Ето защо
решението следва да се потвърди.
По искането за разноски на заинтересуваните страни К. А. К. и З. Д. К.,
въззивният съд намира, че както и РС Пловдив е приел, то в това охранително
производство започнало по инициатива на ДСП Пловдив, съдебни разноски
на заинтересуваните страни не се дължат. Производството не е исково, а
охранително и нормите на чл.78 – чл.83 от ГПК в казуса не се прилагат. В
казуса се прилага нормата на чл.541 от ГПК, която не дава възможност
разноските да се възлагат на насрещната страна.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1603/11.04.2024г. по гр.д. № 16312/2023г.
по описа на РС Пловдив, ХVІ граждански състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4