О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ .............../….……...04.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на двадесет и първи април
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от
съдия Бажлекова
въззивно частно гражданско
дело № 812 по описа за
2020г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 15, ал. 2 от ГПК и чл.248, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Марива – 78“ООД, гр.Аксаково, област Варна
срещу Определение № 546 от 10.01.2020г.
по гр.д. № 19011/2019г. по описа на ВРС, 41 състав, с което на основание чл.
15, ал. 1 от ГПК е прекратено производството по гр.д. № 19011/2019г. по описа
на същия съд, поради неподведомственост на спора на съда.
Частната
жалба е основана на оплаквания за неправилност на определението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и липса на
доказателства за приети за установени факти. Неправилен е извода на ВРС за
валидност на арбитражна клауза, обективирана в документи, представени от
ответника с отговора на исковата молба, а именно Заявление №
4527832/06.06.2017г. и заявление №4527833/06.06.2017г. Този извод е и
необоснован и противоречи на фактите по делото: с отговора на исковата молба не
е представено пълномощно, с което представляващия ищцовото дружество да е
упълномощил лицето, подписало заявлението да договаря от негово име с
ответника; не е дадена възможност на ищеца да изрази становище по възражението
и да представи доказателства. Излага твърдения, че посоченото в заявлението
като пълномощник лице е действало само с оглед извеждането на дружеството на
свободен пазар. Следователно текста от заявлението не е договорна клауза. Моли
в тази връзка обжалваното определение да се отмени, а делото бъде върнато на
ВРС за продължаване на разглеждането му. Отправено е искане за допускане на
гласни доказателства за установяване на наличие или липса на оправомощаване на
лицето, подписало заявлението да договаря с ответника арбитраж, както и наличие
или липса на договаряне между свидетеля и служител на ответника на такъв
арбитраж.
В отговор на жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите
в нея. Излага, че пълномощникът на заявителя от друга страна е имал изрично
учредена представителна власт да сключва всякакви договори с „Енерго-Про
Продажби“ АД, а арбитражното споразумение е вид договор. Заявлението за
снабдяване и разпределение на ел. енергия материализира индивидуално уговорени
договорни клаузи между страните, а всички останали оспорвания са неоснователни.
Моли обжалваното определение да се потвърди като правилно.
Подадена е и частна жалба от „Електроразпределение Север“АД срещу
определение № 2675/14.02.2020г., постановено по същото дело, с което е оставена
без уважение молбата на „Електроразпределение Север“АД за изменение на
определение №546/10.01.2020г., чрез присъждане на разноски в полза на ответника
по делото в размер на 936лв., представляващи адвокатско възнаграждение. В
жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
претендираните разноски са реално извършени към момента на уведомяване и
узнаване на ответника за прекратяването на делото. Неспазването на уговорения в
договора за правна защита и съдействие срок за заплащане на възнаграждението е
ирелевантно за отговорността по чл.78, ал.4 ГПК. Моли се за отмяна на
обжалваното определение и присъждане на „Електроразпределение Север“ АД на
сторените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Претендира се присъждане на разноски и за въззивното производство.
С писмен отговор, насрещната страна „Марива-78“ООД оспорва частната
жалба като неоснователна.
При служебна проверка, съдът констатира, че частните жалби са подадени
в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определения, които попадат в хипотезата на
чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страни с правен интерес от обжалване и
удовлетворяват изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради
което са процесуално допустими.
Разгледана по същество, частната жалба на „Марива – 78“ООД,
гр.Аксаково, област Варна срещу Определение
№ 546 от 10.01.2020г е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 19011/2019г. по описа на ВРС, 41-ви състав е
образувано по искова молба на „Марива-78“ООД, ЕИК ********* срещу
„Електроразпределение-Север“ АД, ЕИК ********* с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че дружеството
ищец не дължи на ответника сумата от 2325 лв. – цена на ел. енергия и на услуги
по пренос, достъп и задължения към обществото за търговски обект, в гр. Варна,
ул.“Крайбрежна“ за периода
07.11.2017г.-06.11.2018г. по фактура от 11.10.2019г.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: страните
са в договорни отношения по доставка на ел. енергия до търговски обект на ищеца
в гр. Варна. На ищеца е начислено парично задължение за доставена ел. енергия
за минал период в размер на исковата сума и с оглед заплахата при неплащане
снабдяването в обекта на потребление да бъде преустановено, отправил искане за
приемане за установено, че начисленото парично задължение е недължимо от
потребителя.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК
„Електроразпределение-Север“ АД оспорил допустимостта на иска с възражение за
неподведомственост на спора на съда. Обосновал същото с твърдение, че по силата
на заявление от 05.06.2017г. за продажба на ел. енергия № 4527833 е заявено от
ищеца снабдяване на обект в гр. Варна с ел. енергия за стопански нужди.
Отношенията между страните по повод продажба на енергия се уреждат от договор
при общи условия, който има действие за клиента след подаване на посоченото
заявление, конкретизиращо обекта на потребление. В заявлението е заявено
съгласие всички спорове възникнали между страните да бъдат решавани от
Арбитражен съд, гр. Варна при сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник.
Следователно между страните е налице валидно арбитражно споразумение,
обективирано в Заявление за продажба, въз основа на което е сключен и ДПП при
ОУ. Ето защо спора е подведомствен на АС – Варна, поради което отправил искане
делото да се прекрати.
С обжалваното определение от 10.01.2020г., ВРС приел, че с оглед
доказателствата по делото, възражението на ответника е основателно и прекратил
производството по делото.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Правилни са формираните от ВРС правни изводи, основани на приложимата
правна уредба, че страните по делото са обвързани от валиден договор за
доставка на ел. енергия за небитови нужди в собствения на дружеството ищец
обект, представляващ магазин в гр. Варна. В заявление № 4527833 от 06.06.2017г.
за продажба на ел. енергия, подписано от надлежно упълномощени представители на
страните, същите уговорили валидно арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7
от ЗМТА, всички спорове, възникнали в отношенията им да се отнасят за решаване
пред Арбитражен съд – гр. Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия
правилник. Ищецът „Марива – 78“ООД е търговско дружество, осъществяващо
търговска дейност в присъединения обект, представляващ магазин, находящ се в
гр. Варна, поради което няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП. Доколкото предявеният иск е по спор имащ за предмет недължимост
на парична сума, като цена на ел. енергия за конкретен период, извън
изключенията на чл. 19, ал. 1 от ГПК; налице е обвързващо страните уговорено
арбитражно споразумение и позоваването на него от ответника в срока за отговор
на исковата молба, то са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА за
прекратяване на производството по делото.
Неоснователен е доводът в частната жалба, че текстът на арбитражното
споразумение, обективиран в заявлението за продажба на ел. енергия е
едностранно наложен от ответника, без да е договарян между страните, поради
което не съставлява договор. На първо място страните по споразумението са
търговци. Действително
арбитражното споразумение е включено в съдържанието на заявлението като
уговорка от типов характер, но същото е подписано от страните. Съдът приема, че
споразумението отговаря на формалните изисквания на чл. 7, ал. 2 от ЗМТА.
Доводът за недействителност на договора поради липса на представителна власт на
пълномощника на дружеството, подписало заявлението също е неоснователен,
Доколкото страните по договора са търговци, дори и при липса на овластяване за
сключване на договор за арбитраж, то на основание чл. 301 от ТЗ следва да се
приеме, че действията на пълномощника без представителна власт са потвърдени от
търговеца, с оглед липсата на доказателства за противопоставяне веднага след
узнаване на договора.
В заключение, с оглед предмета на материалноправния спор, поведението
на страните и представените доказателства, правилно ВРС е констатирал наличие
на предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА и законосъобразно прекратил
образуваното пред него производство поради неподведомственост на спора на общия
съд. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение..
По частната жалба на „Електроразпределение- Север“ Ад срещу
определението от 14.02.2020г., с която е оставено без уважение искането за
присъждане на разноските по делото:
С определение № 546/10.01.2020г., ВРС е прекратил производството по делото
образувано по искова молба на „Мерива-78“ООД срещу
„Електроразпределение-Север“АД, приемайки, неподведомственост на спора. С молба
от 28.01.2020г. адв. Л.М., като пълномощник на „Електроразпределение-Север“АД,
е поискала от ВРС да допълни определението в частта му за разноските, като
присъди такива представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, ищецът е представил отговор на молбата, в
който е направил възражения за прекомерност на размера на исканите разноски и
по дължимостта им, с аргумент, че претендираните разноски са направени след
постановяване на акта за прекратяване на производството по делото.
С
обжалваното определение, ВРС е оставил искането на ответника за присъждане на
разноски, възприемайки възраженията на ищеца.
Нормата
на чл. 78, ал.4 от ГПК, предвижда възможността на ответника да иска присъждане
на разноски, вкл. и при прекратяване на делото, по което е направил такива във
връзка с организиране на защитата си. С отговора на исковата молба ответникът е
поискал присъждане на разноски и е представил доказателства за упълномощаване
на адвокат, който да го представлява по делото. С молбата по чл.248 ГПК е
представен договор аз правна защита и съдействие от 02.12.2019г., в който е
отразен размер на договорено адвокатско възнаграждение от 936лева, както и е
посочен начина и срока на плащането – по банков път в десетдневен срок от
издаване на фактурата по договора. Представена е фактура от 20.12.2019г. и
заверено копие от нареждане за кредитен превод от 13.01.2020г. за сумата от
936лв., както и списък на разноските по чл.80 ГПК. Съдът намира за
неоснователен доводът на ищеца по делото, възприет от първоинстанционния съд,
че липсата на доказателство за реално извършено плащане на договореното
възнаграждение, преди момента на постановяване на определението за прекратяване
на делото, лишава страната от възможността да ги претендира. Съдебната практика
е константна в становището, че това би било така само в хипотезата, когато
страната иска изменение на вече присъден размер на разноските. Настоящият
случай не е такъв. Допълнителен аргумент в настоящия казус е обстоятелството,
че производството е прекратено в един негов ранен етап, когато за страната няма
процесуално задължение за представяне на такива доказателства и при
неизпълнение, на което за нея да настъпват неблагоприятни последици. От
представените с молбата по чл.248 ГПК доказателства и приложените по делото
съобщения се установява, че заплащането на договореното адвокатско възнаграждение
е извършено осем дни, преди уведомяването на ответника за прекратяване на
производството по делото. Безспорно от данните по делото се установява, че
сумата от 936лв., представлява разноски, направени във връзка с висящо съдебно
производство и същите са извършени преди момента на узнаване от страна на
ответника за прекратяване на делото. Ирелевантно по отношение на отговорността
по чл.78, ал.4 ГПК е обстоятелството, дали са спазени сроковете и начина на
заплащане по договора за правна защита и съдействие.
Възражението
за прекомерност, съдът намира за основателно. Действително, процесуалните
действия извършени от упълномощения от ответника адвокат се свеждат до подаване
отговор на исковата молба. Вярно е, че по същество този отговор е аргументиран
подробно и задълбочено, подкрепен е и с представени писмени доказателства.
Същевременно обаче не може да се приеме, че делото се характеризира с някаква
особена правна и фактическа сложност, предвид множеството дела, с подобен
предмет, страна по които е ответника, представляван от същия процесуален
представител. В този смисъл не може да се приеме, че организирането на защитата
е струвало особени усилия за процесуалния представител на страната /пр. по
проучване на казуса и снабдяване с документи/. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая възлиза на сумата от
472лв./ с вкл. ДДС/ Следователно, исканият размер от 936 лева е двукратно
по-висок от определения в наредбата минимален размер. С оглед на това,
претендираното адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира, че следва
да бъде намалено до размера от 472лева, като отговарящ в пълна степен на
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и на извършените
от процесуалния представител действия по охрана правата на доверителя му.
Затова обжалваното определение
следва да бъде отменено, като на ответника по делото „Енергоразпределение –
Север“АД се присъдят на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски в размер на
472лв.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК,
„Енергоразпределение север“АД има право на поискани разноски. Доказаният размер
на разноските, реализирани от страната възлиза общо на 480 лв. – адвокатско възнаграждение,
съгласно представените списъци и доказателства за плащане. В този размер
разноските следва да се възложат в тежест на „марива-78“ООД..
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Марива – 78“ООД, гр.Аксаково,
област Варна срещу Определение № 546 от
10.01.2020г. по гр.д. № 19011/2019г. по описа на ВРС, 41 състав, с което на
основание чл. 15, ал. 1 от ГПК е прекратено производството по гр.д. №
19011/2019г. по описа на същия съд, поради неподведомственост на спора на съда.
ОТМЕНЯ определение № 2675/14.02.2020г., постановено по гр.д. №
19011/2019г., по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на
ответника по делото за изменение на определение № 546/10.01.2020г., чрез
присъждане на разноски в размер на 936лв., заплатено адвокатско възнаграждение,
като ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Марива-78“ООД, ЕИК *********, гр.Аксаково да заплати на
„Електроразпределение-Север“ АД, ЕИК ********* сумата от 472лв., представляваща
сторени разноски по гр.д. № 19011/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.78,
ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Марива-78“ООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение-Север“ АД, ЕИК ********* сумата от 480 лева,
представляваща съдебни разноски за настоящото въззивно производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с
частна жалба в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3,
т. 1 от ГПК и т. 9, б. в от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от определението да се връчат
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.