Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 89

С. 22.  05. 2020 година.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

С.ският районен съд,  Іви   състав в публично  съдебно заседание  на двадесет и седми ноември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ  ПАВЛОВ

при секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА  гр. дело № 614 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявеният иск е по чл. 346 от ГПК, като Д.И.К. претендира от съделителката Р.В. сумата 11313, 48 лева  за извършени от него подобрения във владяните от него имоти и необходими разноски, които твърди че са в общ размер на 22626, 96 лева.

От тях претендира Д.И.К. претендира от В. половината - 11313.48 лева, а като обстоятелства на които основава тази своя претенция твърди, че е извършил следните подобрения - като вид и стойност, върху имотите, предмет на делбеното производство:

За имот, находящ се на ул. „О.П.'' № 9, С., Д.И.К. твърди че през март 2010 година е извършил основен ремонт включващ следните  СМР:

- Разбиване на стени-150 лева;

- Оформяне на свод-112 лв;

- Зазиждане на врата-140 лева;

- Обръщане на прозорци-392 лева;

- Топлоизолации на тавани-787.50 лева;

- Гипскартон на тавани-1650 лева;

- Направа на мазилка-2475 лева;

- Доставка и монтаж на ъглови первази-352.8 лева;

- Циклене и лакиране на дюшеме-1168 лева;

- Боядисване на тавани с латекс-554.8 лева;

-  подмяна изцяло на дограма в имота януари 2010 година

По ½ от всяка от тези суми Д. К. претендира от ответницата и иска осъждането й да му ги заплати като разноски за извършени в имота подобрения.   

На същия имот, през януари на 2010 г., Д.И.К. твърди че е извършил пълна подмяна на дограмата за което е платил 5776.86 лева., от които ½ претендира от ответницата – 2888, 93 лв.  

ІІ. За имот, находящ се на ул. „А.В." № 8-С. К. твърди в тази своя претенция по чл. 346 ГПК, че през същият период от време с брат си са извършили основен ремонт -монтаж на парна инсталация-котле, радиатори и други, на обща стойност 11 000 лева, половината от които платени от него в размер на 5500 лева, като от ответницата се претендира половината – 2750 лева.

През 2013 г. Д.И.К. твърди, че е заплатил сума в размер общо на 1250 лева-за подмяна на котле на съществуващата парна инсталация-950 лева и саниране на комини за 300 лева, от които половината претендира от ответницата.

В началото на 2010 г. ищецът твърди, че е извършил ремонт на посочения имот„А.В." № 8 - измазване и боядисване, за което е платил общо 2318 лева, от което претендира да бъде осъдена ответницата за ½ от тази сума.  

За това в какво качество Д.К. твърди, че е извършил визираните подобрения съдът съобрази отговора му на исковата молба за делба, видно от който при завеждането на иска той счита делбените имоти за своя собственост, като отрича собственост на ищцата по съображенията изложени в същия отговор.

Р.Г.В. ответница по тази претенция чрез пълномощника си адвокат Е.А. оспорва иска като неоснователен, включително и поради изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

За периода януари 2010 година - март 2010 година Д.И.К. като владелец и собственик на своята ½ идеална част и недобросъвестен владелец на притежаваната от Р.В. ½ идеална част  е извършил следните необходими разноски и подобрения на делбения имот, находящ се на ул. „О.П.'' № 9, гр. С.

-  януари 2010 година подмяна изцяло на дограма в имота прозорци и външна врата  на стойност по кредитираното от съда заключение на вещото лице Д. 6640 лева, за което разходите са 5776.86 лева, установено от показанията на свидетеля Б.П.Л. и издадената му от него разписка за платеното му Д.И.К. за изработване и монтаж на поставената в имота четирикамерна дограма „златен дъб” на мястото на старата изгнила дървена дограма.

  - Обръщане на прозорци на стойност 392 лева потвърдено от свидетеля А.Г.С., издадената от него разписка, както и от кредитираното от съда за тази СМР заключение на СТЕ на К.  Д., който потвърждава сумата 393 лева и като стойност на това СМР. Съдът приема тази СМР и като необходими разноски и като подобрение на стойност 393 лева. Необходими разноски са, защото без това обръщане има празноти в мястото където е монтирана дограмата и контакт между външната среда и съответното помещение в имота. Полезни са тези разноски защото като е извършено обръщане се уплътнява дограмата и се проявяват полезните й свойства  като стойността на това обръщане по кредитаното от съда заключение на вещото лице К. Д. повишава стойността на имота с посочената в СТЕ на Д. стойност на тази СМР. От ответницата се претендират за обръщането на прозорците  ½ от заплатените от ищеца 392 лева, а именно 196 лева.

- Топлоизолации на тавани на стойност 787.50 лева, потвърдено от заключенията на СТЕ и събраните по делото доказателства.

- Гипскартон на тавани 1647 лева потвърдено от заключението на вещото лице К.Д., кредитирано от съда за тази СМР.

- Направа на мазилка на стойност 2475 лева, потвърдено от заключенията на СТЕ както на в. л. К.Д., така и на в.л . К.М..

- Доставка и монтаж на ъглови первази на стойност 352.8 лева по претенция, потвърдено от кредитираното от съда за тази СМР заключение на СТЕ на в. л. Д.  ;

- Циклене и лакиране на дюшеме разходите за което са 1168 лева, а по СТЕ  на К.Д. стойността им към настоящия момент е 645 лв..;

- Боядисване на тавани с латекс, за което е платил 554.80 лева;

Извършването на всяка от тези СМР е доказано от показанията на свидетелите Б.Л., А.С. и издадените от тях разписка от 30. 01. 2010 година, разписка от 15.03.1010 г., разписка от 20.04.2010 г. за платените от ищеца суми за тези СМР. Всяка от тези СМР повишава стойността на имота, а циклене и лакиране на душемето са и необходими разноски за запазване на имота, като стойността на посочените СМР се установява от заключенията на СТЕ.

Не се приемат от съда като подобрения, нито като необходими разноски извършените в този имот СМР разбиване на стени; оформяне на свод и зазиждане на врата. Тези СМР, макар и установени по делото нито повишават стойността на имота, нито са необходими с оглед запазването и поддържането му. В тежест на ищеца е на доказване, а не установява че тези разноски завишават стойността на имота или са направени за запазването му.

ІІ. За имот, находящ се в гр. С., на ул. „А.В." № 8 в началото на 2010 година  са извършени от Д.И.К. и неговия брат собственик на втория етаж основен ремонт - монтаж на парна инсталация-котле за двата етажа на стойност 5200 лева и отделно 3800 лева монтаж, радиатори и свързващи елементи, на обща стойност 9 000 лева, установено от кредитираното от съда за тази СМР заключение на вещото лице К. Д. Половината от тази сума, а именно 4500 лева е платена като разходи за тези подобрения от Д.И.К..

Видно от заключението на вещото лице Д. отоплителен котел  в имота на ул. „А.В." № 8 обслужващ двата етажа е на стойност 5200 лева, а само монтажа му струва 3800 лева. От общо 9 000 лева,  4500 е платил Д.И.К. за първия етаж – съсобствен на страните. Видно от заключението на СТЕ К. Д. парната инсталация включва следните основни елементи платени от ищеца  за първия етаж съсобствен на страните, но владян само от Д.К.: Радиатор 600 на 1600 двадесет глидера на стойност 396, 80 лева; Радиатор 600 на 1400 петнадесет глидера на 303, 50 лева; Радиатор 350 на 1600 с двадест и два глидера на стойност 382, 33 лева; Радиатор 350 на 1200 с двадесет и един глидера цена 398, 61 лева; Радиатор 600 на 400 с 8 глидера на цена 208, 09 лева; Радиатор 600 на 400 с 4 глидера на цена 148 лева; Радиатор 600 на 200 с 2 глидера на стойност 117 лева. Според кредитираното от съда заключение на вещото лице К. Д. стойността  на парната инсталация е 7 627 лева, а разходите са 4500 лева. Съдът приема разноските за това подобрение за доказани до сумата 4500 лева, като приема, че със сумата 7627 лева се е повишила стойността на имота вследствие това подобрение.  По изложените по – долу правни съображения Р.В. дължи на Д.К. ½ от 4500 лева,  която е по-малката между разходи и това с което се е повишила стойността на имота.

През 2013 година Д.И.К. извършил ремонт на парната инсталация, като видно от показанията на свидетеля Е.М. подменил котела й с такъв турско производство. От разходите претендирани в размер на 950 лева за това СМР подмяна на котлето съдът приема за установени тези по заключението на вещото лице К.М., а именно 849, 11 лева, като съобразно правомощието си по чл. 162 от ГПК съдът приема, че най – малко с тази сума се е повишила стойността на съсобствения имот с това подобрение. На основание чл. 74 ал. 1 от ЗС ответницата Р.В. дължи на ищеца половината от сумата 849, 11 лева за тези необходими и полезни разноски на ищеца за подмяна на котлето, а именно 242, 55 лв. Необходими са защото без него няма въобще парна инсталация, а да е топлоснабден имота това повишава стойността му. При положение че още от 2010 година имотът е топлоснабден разноските за нужната подмяна на котлето са необходими и се дължат наполовина от ответницата.  

В началото на 2010 г. Д.И.К. е извършил ремонт на посочения имот находящ се на адрес„А.В." № 8 - измазване и боядисване, които се претендират, че са на обща стойност 2318 лева, а съгласно кредитираното от съда заключение на вещото лице К.М. остатъчната  стойност на това СМР е 304 лева, от които 223 лева за боядисване, 81 лева за грундиране на стени и тавани. По съображенията посочени в правните изводи основани на това че само Д.К. е ползвал този имот Р.В. му дължи само половината от остатъчната стойност – 152 лева със съобразяване на 85% овехтяване съобразно заключението на в. л. М..

Доказват се от Д.И.К. и направените разходи в размер на 300 лева за саниране на комин. Съдът, като прецени СТЕ на вещото лице Д. кредитира това заключение за тази СМР и приема че стойността на имота със санирането на комините се е повишила със стойността на това саниране, която е 274 лева, от които 137 лева относими за първия етаж и са били в тежест на страните като съсобственици на първия етаж, а са платени само Д.К.. Ответницата Р.В. на основание чл. 74 ал. 1 от ЗС по изложените по-долу правни съборажения дължи на Д.И.К. сумата 68, 50 лева за санирането на комина на владяния от него съсобствен имот на ул. „А.В."  8.

Както за имота находящ се в град С., ул. „О.П.'' № 9, така и за имота находящ се в гр. С., на ул. „А.В." № 8 събраните по делото доказателства налагат извод че визираните необходими и полезни разноски в тях са извършени от Д.И.К. в качеството му на владелец, като  за притежаваната от Р.В. ½ идеална част това владение е недобросъвестно. Макар и да не е налице добросъвестно владение, нито основание годно да направи Д.И. собственик на тази ½ идеална част съдът приема, че се касае за обикновено владение на всеки от двата процесни имота - недобросъвестно за притежаваната от В. ½ идеална част.

За имоти придобити от родител на ищеца и на негово име, владяни  от Д.К. в продължение на 8  години след развода разпоредбата на чл. 69 от ЗС е достатъчна при наличните доказателства за да се приеме че той за себе си е владял процесните имоти до завеждане на иска за делба, включително и когато е извършил подобренията, плащал данъци и необходими разноски, което владение е още от преди развода май 2006 год. При тези изводи съдът съобрази ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 06.08.2012 г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2012 Г., ОСГК НА ВКС.

Едва след предявяването на иска за делба и влизането в сила на решението за допускането й владението му става държане на тази ½ идеална част  собствеността върху която е призната на Р.В. и делбата е допусната при равни квоти между страните на всеки от двата имота.  Д.К. е имал фактическа власт върху всеки от двата делбени имота през цялото време след развода от май 2006 година до август 2014 година когато е заведен иска за делба. Видно от отговора на исковата молба  Д.К. отрича собственост на Р.В. и при положение че владее всеки от двата имота, съдът като съобрази обстоятелствата на основата на които оспорва собствеността, приема че СМР посочени по-горе като подобрения и разноските за тях са извършени от него като владелец на делбените имоти включително и на идеалните части притежавани от Р.В..

Прилагането на чл. 74 ал. 1 от ЗС е на основание на това, че процесните подобрения са извършени от Д.И.К. като недобросъвестен владелец на притежаваната от ответницата ½ идеална част,  без знанието и съгласието на Р.В., която не е имала достъп до имотите и едва с предявяване на иска за делба на 14. 08. 2014 год. е поканила К. да й заплаща обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС за това че само той ползва процесните имоти.

В тежест на ищеца е на доказване, а не установява Р.В. да е знаела за никоя от извършените СМР дори за очевидните подобрения – цялостна подмяна на дограмата прозорци и врата Р.В.. Това че децата на страните са посещавали делбените имоти не е доказателство че Р.В. е знаела за подобренията във всеки от имотите, които доказано са владяни от Д.К. без достъп на В. в тях. В гражданския процес, правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт на който страната основава своите претенции или възражения. Щом не е доказано с необходимото пълно доказване че ищцата е знаела за подмяната на дограмата, както и за другите подобрения посочени по-горе съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема че тя не е знаела за никое от тях, включително и за извършената за три – четири дни януари 2010 год.  подмяна на дограмата в имота    находящ се в град С., ул. „О.П.'' № 9.

За всяко от подобренията предмет на претенцията и на настоящото решение съдът приема че са извършени от Д.И.К. без знанието и без съгласието на Р.Г.В..

За вземанията на ищеца по отношение на Р.В. за процесните подобрения се  прилагат разпоредбите на чл. 74 ал. 1 от ЗС.

Неоснователно е възражението на Р.В. за погасяване на претенциите по давност. Най- ранните от процесните подобрения и разноските за тях са осъществени януари и март 2010 година. Искът за делба е заведен на 14 август 2014 година. В случая се прилага общата петгодишна давност която не е могла да изтече. Докато си владее за себе си всеки от процесните имоти, той няма за какво да търси от ответницата да му заплаща каквото и да било за подобренията или разноските в имоти, които счита за свои, от баща му, като отрича правата на В..  Погасителната давност е започнала да тече от момента в който владението на имотите като свои е смутено от предявения на 14. 08. 2014 година  иск за тези имоти за делба на тези имоти и за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС за ползите от които е лишена от това че само К. ги ползва изцяло.  Едва тогава започва да тече погасителната давност за процесните вземания и в този смисъл е задължителната практика на ВС и ВКС, изразена в ППВС № 6 от 1974 година по този въпрос разрешен в VІ 13 на постановлението. При тези изводи съдът съобрази и ТР № 1 от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Самостоятелно основание за извода че погасителната давност не е изтекла е че съдебният процес относно вземането по смисъла на чл. 115 буква „ж” от ЗЗД е делбеното производство в рамките на което своевременно е предявена претенцията по чл. 346 ГПК е започнало август 2014 година и дори от най-ранните подобрения януари 2010 год. не са могли да изтекат пет години до началото на настоящия съдебен процес по смисъла на чл. 115 б. „ж” от ЗЗД през който давност не тече.

За подмяната на дограмата в съсобствения имот в град С., ул. „О.П.'' № 9, януари 2010 година разходите на ищеца са доказани за сумата 5776.86 лева, като съдът в съответствие с правомощието си по чл. 162 от ГПК приема че стойността на имота вследствие на това подобрение е повишила със   6640 лева съобразно заключението на вещото лице К.Д., кредитирано от съда за тази СМР. При това положение сумата която се дължи от Р.В. на Д.К. за подмяната на дограмата се определя при условията на чл. 74 ал. 1 от ЗС и е в размер на ½ от  5776 лева платена като разходи на Д.И.К., която сума е по малка от тази с която се е увеличила стойността на имота вследствие на това подобрение – чл. 74 ал. 1 от ЗС. По изложените съображения, за изцяло подменената в имота дограма дължима от Р.В. е сумата 2888,93 лева на основание квотата й ½ идеална част от собствеността на имота преди извършване на делбата.

 Разходите на ищеца за подобрението топлоизолация на таван в размер 787, 50 лева са доказани и потвърдени от заключенията на СТЕ. Съдът в съответствие с правомощието си по чл. 162 от ГПК приема че стойността на имота от това подобрение се е повишила с 1500 лева. При положение че не се установява с необходимото пълно доказване знание на Р.В. за това подобрение, съдът приема че е извършено без нейно знание и съгласие и дължимото от нея се определя по правилата на чл. 74 ал. 1 от ЗС, като се дължи на подобрителя недобросъвестен владелец по-малката от двете суми между това с което се е повишила стойността на имота и разходите за това подобрение. Така, за топлоизолацията на тавана разходите за това подобрение в размер 787, 50 лева се явяват по-малката от двете суми. От тази сума Р.В. дължи на основание чл. 74 ал. 1 от ЗС ½ 787, 50 лева = 393, 75 лева съобразно дела си в подобрения недвижим имот преди извършване на делбата.

За подобрението гипсокартон на тавани съдът като съобрази заключението на вещото лице М. кредитирано от съда за тази СМР  приема че разходите за осъществяването му са доказани до сумата 1544 лева. Самото подобрение е доказано и щом таванът е с топлоизолация разноските за гипсокартон на тавана са полезни и повишават стойността на имота се дължат от ответницата до размера на по-малката сума между това с което се е повишила стойността на имота и това което е доказано като разход за това подобрение. Съобразно правомощието си по чл. 162 от ГПК съдът приема повишената от това подобрение стойност на имота надхвърля визираните от СТЕ на К.М. и К.Д. и е в размер 1650 лева и съобразно това на основание чл. 74 ал. 1 от ЗС Р.В. дължи на Д.И.К. сумата 772 лева – ½ от 1544 лева съобразно правата си в делбения недвижим имот преди извършването на делбата.

За подобрението направа на мазилка, за което разходите на ищеца са 2475 лева, потвърдено от събраните по делото доказателства и заключенията на СТЕ на М. и К. Д. ответницата дължи ½ от тази сума. Съдът упражнявайки правомощието си по чл. 162 от ГПК като съобрази заключенията на СТЕ приема стойността на имота се е повишила с минимум 3000 лева.  На основание чл. 74 ал. 1 от ЗС ответницата дължи на Д.К. за това подобрение 1237,50 лева, което е половината от сумата 2475 лева, която е по – малката от сумата с която вследствие на това подобрение се повишила стойността на съсобствения преди извършване на делбата имот на ул. О.П. № 9 в гр. С..  

От претендираните в размер на 352, 80 лева  разходи за доставка и монтаж на ъглови первази, съдът в съответствие с правомощията си по чл. 162 от ГПК, като съобрази заключенията на СТЕ приема че разходите за това СМР са доказани до размер 300 лева, при повишена стойност на имота вследствие на това подобрение минимум 500 лева, определена от съда в съответствие с правомощието му по чл. 162 от ГПК и съобразно заключенията на СТЕ. При това положение  Р.В. дължи на Д.И.К. половината на 300 лева съобразно квотата си в имота преди извършването на делбата на основание чл. 74 ал. 1 от ЗС.

Цикленето и лакирането на душемето на ул. О.П. № 9 са необходими и полезни разноски за имота, за които разходите на ищеца в размер на 1168 лева се установяват от показанията на свидетеля А.С. и от издадената от него разписка от 20. 04. 2010 година.  Съобразно заключенията на СТЕ, стойността на цикленето и лакирането на душемето е съобразно кредитираното от съда заключение на вещото лице К.Д. е 645 лева.  Ответницата на основание чл. 74 ал. 1 от ЗС, дължи на ищеца половината от нея в размер на   322, 50 лева което е половината от сумата 645 лв, която е по – малката по смисъла на чл. 71 ал. 1 от ЗС. Съдът като съобрази заключението на вещото лице К. Д. и в изпълнение на правомощията си по чл. 162 от ГПК, намира че стойността на имота вследствие на това подобрение се е повишила със 645  лева. Р.В.  следва да се осъди да заплати на Д.К. ½ от 645 лева , а именно 322, 50  лева на основание чл. 74 ал. 1 от ЗС за тези полезни и необходими разноски - циклене и лакиране на душемето в имота.

Видно от заключение на вещото лице К.Д., което съдът кредитира, извършеното от К. боядисване на тавани с латекс е на стойност размер на 809 лева, от които 200 лева грундиране и 609 лева боядисване, като съдът в съответствие с правомощието си по чл. 162 от ГПК приема за доказани разходите до размер на 554, 80 лева. Това са полезни разноски за имота увеличили стойността му минимум с визираното от вещото лице К. Д. - 809 лева, тъй като с това боядисване се завършва подобрението на имота изразяващо се в топлоизолацията на тавана, но все пак като разходи и стойност боядисването на тавана е нещо различно от самата топлоизолация и необходимо за завършването й. По тези съображения Р. В. дължи на Д. К. ½ от 554, 80 лв = 277, 40 лева на основание чл. 74 ал. 1 от ЗС.

За посочените по-горе необходими и полезни разноски на Д.И.К. в имота находящ се на адрес„А.В." № 8 Р.В. му дължи следните суми:

½ от сумата 4500 лева което са разходите на ищеца за монтаж на парна инсталация котел, радиатори и свързващи части. Стойността на това подобрение е  само за първия етаж 7627 лева, съобразно кредитираното от съда заключение на СТЕ с в. л. К. Д..  В. дължи на ищеца за това подобрение ½ от 4500 лева = 2250 лева. Съдът, като съобрази кредитираното за тази СМР заключение на вещото лице К. Д. в изпълнение на правомощията си по чл. 162 от ГПК, приема че стойността на съсобствения на страните имот на първия етаж вследствие това подобрение се е повишила със сумата 7627 лв. , при което разходите за осъществяването му в размер на 4500 лева са по – малката сума и база за определяне на това което се дължи от ответницата на осн.  чл. 74 ал. 1 от ЗС.  За това подобрение съдът следва да осъди Р. В. да заплати на ищеца 2250 лв. като отхвърли тази претенция за разликата над тази сума до претендираните 2750 лева като неоснователна.  

За извършеното 2010 год. от ищеца измазване и боядисване на ползвания от него имот на ул.„А.В." № 8, разходите му са в размер на 2318 лева,  а според кредитираното от съда заключение на вещото лице К. М. остатъчната стойност на това боядисване към настоящия момент е 304, 50 лева лева, от които 81, 20 лева за грундиране на стените, а останалите 223, 30 лева за боядисване стени и тавани.  На основание чл. 74 ал. 1 от ЗС съдът следва да осъди по тази претенция Р.Г.В. да заплати на Д.И.К. ½  от 304, 50 лева а именно 152, 25 лева. Сумата 304, 50 лева, определена от вещото лице К. М. като остатъчна стойност на боядисването е по-малката сума между разходите за тези СМР и стойността им към момента.  Именно тази сума е определящата за това което дължи ответницата при съобразяване че само ищецът е ползвал имота за времето от 2006 година включително и към момента на приключване на устните състезания 27. 11. 2019 година само Д.И.К. има фактическата власт и ползва този имот.  По аргумент от чл. 231 ал. 1 от ЗЗД боядисването на стените щом не е след конкретно подобрение си е за сметка на този който ползва имота. Това което е от значение по настоящия иск е остатъчната стойност на това боядисване към настоящия момент, при съобразяване на амортизация 85% по заключението на вещото лице К. М.. За това боядисване  му се дължи от ответницата само половината от остатъчната му стойност посочена по-горе, защото именно тя е по-малката сума по смисъла на чл. 74 ал. 1 от ЗС.  По тези съображения отв. Р.В. дължи на Д.К. сумата 152, 25 лева за осъщественото от него измазване и боядисване в делбения имот находящ се на ул. А.В. № 8, като за разликата до претендираните 1159 лева тази претенция е неоснователна. 

За извършената през 2013 година подмяна на котлето от парната инсталация имот на адрес гр. С., улица „А.В.” № 8 ответницата дължи на Д.И.К. половината от сумата 849,11 лева установена от съда като разходи за този безусловно необходим елемент от парната инсталация на топлоснабдения имот. Съобразно заключението на СТЕ, стойността на парната инсталация за първия етаж е много по-голяма - 7627 лева, а котлето е най-важната негова част.  Така, за тези необходими и полезни разноски на ищеца в размер на 849, 11 лева за подмяна на котлето Р.В. му дължи 424, 55 лева на основание чл. 74 ал. 1 от ЗС, като и в случая именно разходите за подмяна на котлето са по-малката сума по смисъла на тази разпоредба.

Съдът следва да отхвърли тази претенция за раликата над 424, 55 лева до претендираните за подмяна на котлето 475 лева като недоказана и неоснователна.

Мотивиран от изложените съображения съдът, на основание чл. 346 от ГПК,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Р.Г.В., ЕГН ********** да заплати на Д.И.К., ЕГН ********** следните суми за извършени подобрения в имот на адрес гр. С., улица О.П. № 9, а именно:

2888, 93 лева за подменена изцяло дограма в имота;

196 лева за обръщане на прозорци;

393, 75 лева за топлоизолация на таваните;

772 лева за гипсокартон на таваните;

1237,50 лева за направа на мазилка в имота;

150 лева за доставка и монтаж на ъглови первази, като отхвърля тази претенция за разликата над 150 лева до претендираните 176, 40 лева като неоснователна;

322, 50 лева за циклене и лакиране на душеме, като отхвърля тази претенция за разликата над 322, 50 лева до претендираните 584 лева като неоснователна;

277, 40 лева за боядисване на тавани с латекс.

ОСЪЖДА Р.Г.В., ЕГН ********** да заплати на Д.И.К., ЕГН ********** следните суми за подобрения и необходими разноски в имот на адрес гр. С., ул „А.В.” № 8:

2250 лева за монтаж на парна инсталация, включително котле и радиатори, като отхвърля тази претенция за разликата над 2250 лева до претендираните 2750 лева като неоснователна;

68, 50 лева за саниране на комини, като отхвърля тази претенция за разликата над 68, 50 лева до претендираните за това подобрение 150 лева, като неоснователна.

152, 25 лева за измазване и боядисване, като отхвърля тази претенция за разликата над 152, 25 лева до претендираните 1159 лева като неоснователна.

424, 55 лева за подмяна през 2013 година на котле от парна инсталация, като отхвърля тази претенция за разликата над 424, 55 лева до претендираните 475 лева като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Д.И.К. с ЕГН ********** срещу Р.Г.В. ЕГН **********  иск по чл. 346 от ГПК за осъждане на Р.Г.В. да му заплати ½ от сумите, претендирани като полезни разноски за разбиване на стени  - 150 лева; за оформяне на свод - 112 лева; зазиждане на врата – 140 лева в имота находящ се в гр. С., улица О.П. № 9.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.

 

Районен съдия: