Р Е Ш Е Н И Е
Номер 492 От 14.04.2022 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на седми април през две хиляди двадесет и
втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря С. Х. и прокурора Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 446 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на Б.С.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, против
Решение № 1017/17.12.2021 г., постановено по а.н.д. № 3713/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-7779-000545
от 08.07.2021 г., издадено от началник РУ Камено към ОДМВР гр. Бургас, с което
за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл.1 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лв.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с
материално-правни разпоредби. Посочва се, че съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като въпреки изложената в жалбата пред него теза на
касатора, че свидетелят-очевидец, посочен в АУАН като такъв, реално не е могъл
да възприеме фактическата обстановка, съдът не го е разпитал и по този начин е
постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на
служебното си задължение сам и по свой почин да събира доказателства. На
следващо място се сочи, че органът е допуснал съществено процесуално нарушение,
тъй като е дал неправилна квалификация на деянието като нарушение по чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП, а не като нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, което според
касатора е правилната правна квалификация. Сочи се също, че НП е издадено от
некомпетентен орган – длъжностно лице, упълномощено от министър на вътрешните
работи, чийто мандат към датата на издаване на процесното НП е бил прекратен и
поради това от него не могат да произтичат правомощия, в каквато връзка се цитират
мотиви от Решение № 6/11.04.2012 г. по к.д. № 2/2012 г. на КС и се представя съдебна
практика - решение на АдмС - София Област. Обосновава се, че районният съд не е
изложил и съображения, въпреки възражението в жалбата за маловажност на случая,
дали е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН, както и не е обсъдил дали не са налице
изключващи отговорността обстоятелства измежду изброените в чл. 137а, ал.2 ЗДвП, които да дават право на касатора да не носи обезопасителен колан. Иска се
отмяна на решението на РС и отмяна на потвърденото с него НП като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява, редовно уведомен, не сочи
нови доказателства и не претендира разноски.
Ответникът –
ОДМВР Бургас, РУ Камено, редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не
изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за основателна, по следните съображения:
С процесното постановление отговорността
на касатора Б.С.Д. е ангажирана за това, че на 01.07.2021 г., около 21:15 часа
в гр. Камено, по ул. „Освобождение“ до № 1, управлява собствения си л.а. „Ауди“
А4 с рег.№ СА8889АА, като не използва обезопасителен колан, с какъвто е
оборудван автомобилът, с което виновно е нарушил чл.137а, ал.1 ЗДвП – водач на
МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. За така описаното нарушение, на
касатора е наложена глоба по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 ЗДвП в размер на 50 лв.
За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният
съд е приел за установено по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства,
чрез разпит на актосъставителя Т.П., че на 01.07.2021 г. Д. е извършил
вмененото му нарушение, и че за същото е правилно санкциониран на основание
посочените в НП разпоредби, като наложеното му административно наказание „глоба“
е правилно определено във фиксирания от закона размер. РС е изложил мотиви
относно компетентността на органа и е приел, че по делото не са събрани
доказателства, оборващи показанията на актосъставителя и доказващи тезата на
жалбоподателя, че е бил с поставен обезопасителен колан.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.
Не се споделя възражението на Д., че
оспореното НП е издадено от некомпетентен орган – длъжностно лице без
материална компетентност, тъй като лицето, упълномощило в качеството си на
министър на вътрешните работи началника на РУ Камено да издава актове от вида
на процесния съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., към датата на издаване
на процесното НП – 08.07.2021 г., е престанало да изпълнява тези държавни
функции, понеже министерската длъжност е била заета от друго лице в персонално
отношение, а именно – от Б.Р.. В тази връзка, цитираната от касатора практика
на АдмС София Област е изолирана, а мотивите на Конституционния съд, изложени в
Решение № 6/11.04.2012 г. по к.д. № 2/2012 г. на КС, са извадени от контекста и
не променят извода, че материалната компетентност на упълномощените от
министъра лица не се губи с прекратяване мандата на същия и че е нужно ново
упълномощаване от следващия министър на вътрешните работи.
Не се споделят възраженията на
касатора, че органът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е
дал неправилна правна квалификация на нарушението – посочената норма в
издаденото НП е тази на чл. 137а, ал.1 ЗДвП, която гласи следното: „Водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани“. Сочената разпоредба въвежда задължение за
носене на обезопасителни колани за изброените в нея лица, и това е и правилната
правна квалификация на нарушението, а сочената от касатора норма на чл.183, ал.4,
т.7 ЗДвП е санкционна, тъй като същата предвижда, че се наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. Ето защо, касационната инстанция
счита, че е дадена правилната правна квалификация на нарушението и че за същото
е приложена правилната санкционна норма.
Не се споделя и възражението на
касатора, че районният съд не е обсъдил наличието на правоизключващи
изпълнението на задължението за носене на обезопасителен колан факти и
обстоятелства, както и че това изобщо не е изследвано от наказващия орган. В
случая това е ненужно, тъй като сам касаторът никъде не твърди и не обосновава,
че е било налице такова правоизключващо отговорността обстоятелство измежду
изброените в чл. 137а, ал.2 ЗДвП.
За основателни, обаче, се преценят
възраженията на касатора, че РС е допуснал съществено процесуално нарушение,
тъй като сам по свой почин не е допуснал събирането на гласни доказателства,
чрез разпит на посочения в издадения АУАН № 21-7779-000545/01.07.2021 г.
свидетел-очевидец на нарушението С.Б.С.. При положение, че още в самата жалба
на Д. е имало твърдения, че този свидетел – полицейски служител, през цялото
време е бил в служебния автомобил и не е могъл реално да възприеме факта дали
действително жалбоподателят не е бил с обезопасителен колан, и при положение,
че Д. е оспорил факта на нарушението, тъй като сочи, че е бил с обезопасителен
колан, то РС е следвало по свой почин и въпреки липсата на нарочно искане в
жалбата в тази връзка да призове за съдебното заседание в качеството на
свидетел лицето С.Б.С. и да го разпита, за да изясни фактическата обстановка по
делото. Това следва от служебното задължение на съда в производствата по ЗАНН
сам да сбира доказателства и от принципа на служебното начало в процеса. Районният
съд също не е изложил и съображения дали в случая е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН, във връзка с нарочно изложените възражения от страна на жалбоподателя в
този смисъл.
По изложените съображения, обжалваното
решение се преценя като неправилно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 222, ал.2, т.1 АПК,
което налага същото да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане
на РС Бургас от друг съдебен състав.
При новото разглеждане на делото РС
Бургас следва да призове и разпита като свидетел полицейският служител С.Б.С.,
както и да изложи мотиви относно приложението на чл. 28 ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 222, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –
Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1017/17.12.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 3713/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на РС Бургас при съобразяване на задължителните указания, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.