№ 2020 година,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти кас.състав,в закрито заседание на
18.09. 2020
г.,в състав :
Председател
: Красимир
Кипров Членове
: Марияна Бахчеван Даниела Недева
като
разгледа докладваното от съдия Кипров
частно касационно дело № 2041/2020 г. по описа на съда,за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63,ал.2 от ЗАНН във вр. с чл.229 – 236 от АПК.
Образувано
е по частна жалба на Д.П.В.,срещу определение № 1300/29.07.2020 г. по НАХД №
2899/2020 г. по описа на ВРС,с което е прекратено съдебното производство
по жалбата на В. и същата е изпратена по
компетентност на Пето РУ на МВР- Варна. Позовавайки се на чл.6 от ЕКПЧ, частният жалбоподател претендира,че
издаденият на основание чл.186,ал.3 от ЗДвП и оспорен от него фиш подлежи на
пряк съдебен контрол,поради което като е прекратил съдебното производство ВРС е
постановил незаконосъобразно определение. С тези мотиви се иска отмяна на обжалваното определение и връщане
на делото на ВРС за разглеждане на спора
по същество.
Ответникът
Пето РУ при ОД на МВР-Варна не е заявил в срока по чл.232 от АПК отговор по
жалбата.
След
преценка на изложените в частната жалба
доводи и на събраните по преписката писмени доказателства,съдът намира
следното :
Обжалваното
определение е съобщено на В. на 16.08.2020 г. ,а частната жалба е подадена на
24.08.2020 г. /първи работен ден/ ,което
налага извода,че същата е подадена при спазване на 7-дневния срок по чл.230 от АПК. Жалбата е подадена от активно легитимиран субект и при наличие на правен
интерес от съдебно обжалване,поради което касационният съд я намира за
процесуално допустима.
Разгледана
по същество,частната жалба е неоснователна.
За
да прекрати съдебното производство ВРС е
приел,че подадената пред него жалба срещу фиш за налагане на глоба серия GT №
348915/20.06.2020 г. е недопустима,тъй като същият е надлежно оспорен
по реда на чл.186,ал.2 от ЗДвП , като след това не е налице образувано
административно-наказателно производство,съответно липсва издаден санкционен
акт,който да подлежи на съдебно обжалване по реда на чл.59,ал.1 от ЗАНН.
Този правен извод
на ВРС е оспорен от частният жалбоподател с аргумента,че нормата на
чл.186,ал.2 от ЗДвП е неприложима в случаи като процесният,когато фишът е
издаден на основание чл.186,ал.3 от ЗДвП. Тезата на касатора,че разпоредбата на
чл.186,ал.2 от ЗДвП има предвид случаите по чл.186,ал.1 от ЗДвП е вярна,което обаче не означава,че несъгласието
с издаденият по реда на чл.186,ал.3 от ЗДвП фиш е ирелевантно. Несъгласието е ирелевантно
само и единствено в случаите на издаден електронен фиш / чл.39,ал.4 от ЗАНН във
вр. с чл.189,ал.4 от ЗДвП/, именно поради което по отношение на него е
предвиден пряк съдебен контрол. По отношение на всички останали фишове действа
общата клауза на чл.39,ал.3 от ЗАНН,според която при оспорване на нарушението или отказ за плащане на глобата се съставя
АУАН – нормата е приложима и по отношение на фишът по чл.186,ал.3 от ЗДвП,тъй
като този специален закон не съдържа норма ,която да изключва приложението на
общите разпоредби на ЗАНН.
При
установените от районният съд факти за оспорване на процесният фиш в срок,то
правилен е изводът на ВРС,че същият губи правното си действие,а ако бъде съставен АУАН и впоследствие издадено
НП,то за нарушителят остава открит пътят за съдебна защита срещу евентуалното
НП. В този смисъл,касационният съд намира ,че неправилно В.
се позовава на чл.6 от ЕКПЧ, твърдейки отнемане на правото на съдебна
защита. По тези съображения
обжалваното определение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
оставено в сила,с оглед на което ,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1300/29.07.2020 г. по НАХД № 2899/2020 г. по описа на ВРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :