РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 13.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на седми декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13763 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 145 ТЗ.
Ищецът А. – В“ ЕООД, представлявано от управителя К.Ф.(Д.К., към датата на депозиране на претенцията), твърди
в исковата молба и уточнителна
молба от 24.02.2020 г., че на 01.12.2015 г. между ищцовото дружество и
ответника М.И.Г. е сключен договор за възлагане на управление, по силата на
който М.И.Г. е приел да управлява и представлява като управител „А. - В“ ЕООД с
право да сключва всякакви договори, както
и да извършва действия по тяхното изпълнение само след изрично решение
на едноличния собственик на капитала.
Ищецът твърди, че с решение от 27.11.2017 г. на
едноличния собственик на капитала на дружеството ответникът М.И.Г. е освободен
като управител на „А. - В“ ЕООД. Изложено е, че при случайна справка в разплащателната сметка на дружеството е
установено, че на 07.11.2017 г., 09.11.2017 г., 17.11.2017 г., 29.11.2017 г. и
30.11.2017 г. ответникът е изтеглил от банковата сметка на „А. - В“ ЕООД,
открита в „П.И.Б.“ АД, посочените поотделно в исковата молба суми, чиито общ
размер се равнява на 14 820,98 щатски долара, за което няма мандат от страна
на дружеството.
Ето защо, моли съда, да осъди ответника да заплати
на ищеца имуществени вреди, причинени в резултат от дейността му като управител
и изразяващи се в изтеглени и преведени от банковата сметка на дружеството в „П.И.Б.“
АД и неотчетени суми, довели до намаляване на имуществото на дружеството, както
следва:
- 904,70 щатски долара, изтеглени на 07.11.2017 г.,
ведно с лихва за забава върху главницата, в размер на 146,29 лв., дължима за
периода от 07.11.2017 г. до 16.10.2018 г.;
- 301,44 щатски долара, изтеглени на 09.11.2017 г., ведно с
лихва за забава върху главницата, в размер на 48,46 лв., дължима за периода
09.11.2017 г. до 16.10.2018 г.;
- 91,97 щатски долара, изтеглени на 17.11.2017 г.,
ведно с лихва за забава върху главницата, в размер на 14,44 лв., дължима за
периода от 17.11.2017 г. до 16.10.2018 г.;
- 3045,07 щатски долара, изтеглени на 29.11.2017
г., ведно с лихвата за забава върху главницата, в размер на 460,90 лв., дължима
за периода от 29.11.2017 г. до 16.10.2018 г.
- 3054,37 щатски долара, изтеглени на 30.11.2017
г., ведно с лихвата за забава върху главницата, в размер на 460,87 лв., дължима
за периода от 30.11.2017 г. до 16.10.2018 г.;
- 1219,63 щатски
долара, преведени на 30.11.2017 г. по банкова сметка ***, ведно с лихвата за
забава върху главницата, в размер на 184,03 лв., дължима за периода от
30.11.2017 г. до 16.10.2018 г.
-
6 203,80 щатски долара, преведени на 30.11.2017 г. по банкова сметка
***, ведно с лихвата за забава върху главницата, в размер на 936,09 лв.,
дължима за периода от 30.11.2017 г. до 16.10.2018 г.
- ведно със законна лихва върху всяка от
претендираните по-горе главници (в общ размер на 14 820, 98 щатски долара),
считано от датата на подаването на исковата молба – 17.10.2018 г., до
окончателното погасяване на задължението.
Ответникът М.И.Г. не оспорва обстоятелството, че се
е разпоредил с процесните суми. Сочи, че в този период, качеството си на управител
на „А. - В“ ЕООД, е разходвал тези суми за погасяване задължение на
дружеството, възлизащо на 203 100 000 индонезийски рупии, равняващи се на 15
000 американски долара по обменен курс към 30.11.2017 г. Сумата била платена за
услуга, извършена от юридическо лице, предоставящо логистични услуги,
митническо складиране, съдействие и представителство пред митнически и други
органи, въз основа на издадена фактура №1711-12/07.11.2017 г., като плащането е
извършено в Кьолн, Германия, на 01.12.2017 г. Твърди, че с оглед разпоредбите
за конфиденциалност в приложените документи към отговора на исковата молба, са
заличени фирмата и имената на лицето, което я представлява.
При условията на евентуалност, релевира възражение
за прихващане с дължимото му възнаграждение, за периода 01.12.2015 г. до
01.12.2017 г., през който е бил управител на дружеството. Поддържа, че е била налице устната уговорка между
страните да получава възнаграждение в размер на 2000 американски долара
месечно, а при сключването на конкретна сделка - 10% от печалбата. Тъй като отношенията през
този период, са се развили на принципа на доверието, приятелството и близките
отношения, възнаграждението не е било уговорено в писмен документ.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
От договор за възлагане на
управлението, сключен на 01.12.2015 г., между „А. - В“ ЕООД, като възложител и М.И.Г.,
като изпълнител се установява, че ответникът е приел да управлява и
представлява „А. - В“ ЕООД, в съответствие с действащото законодателство и
устава на дружеството. В чл. 2 от договора за възлагане на управлението е
предвидено, че изпълнителят има право да сключва всякакви договори и търговски
сделки, както и да извършва действия по тяхното изпълнение, само след изрично
решение на едноличния собственик на капитала. В чл. 5 от договора за възлагане
на управлението е уговорено, че изпълнителят има право да получава
възнаграждение, което ще бъде договорено допълнително съобразно обема, работата
и резултатите от дейността на дружеството.
Видно
от протокол на едноличния собственик на капитала на „А. - В“ ЕООД от 27.11.2017
г., М.И.Г. е освободен като управител на дружеството, съответно за управител е
назначена Д.Н.К..
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че процесните
суми са изтеглени от М.И.Г., а последните две суми преведени по негова банкова
сметка, ***, а отделно от това, извършените операции се установяват от представеното
извлечение от сметка на дружеството в „П.И.Б.“ АД.
Ответникът не е ангажирал доказателства, за размера на дължимото му възнаграждение, за периода 01.12.2015
г. до 01.12.2017 г., през който е бил управител на дружеството, поради което
възражението за прихващане е неоснователно. Представеното към отговора
заключение за икономическа експертиза за възнаграждение по договор за
управление и контрол на управител на търговско дружество, лицензирано за внос,
износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната, не може установи размера на
дължимото възнаграждение, тъй като размера на възнаграждението, посочен в него,
не е договорен между страните по делото.
По делото е представена фактура 1711-12 от 07.11.2017 г., с получател „А. – В“ ЕООД, за митническо освобождаване
на внесен товар, като името на издателя не се чете, като в нея е посочено че сумата от 15 000 щатски
долара (203 100 000 индонезийски рупии) е надлежно получена в брой от М.Г. на 01.12.2017 г. в Кьолн, Германия.
Представено е протокол – решение на едноличния собственик на капитала на „А.“
ЕООД, от 06.12.2017 г., видно от което е взето решение да се предявят искове
срещу М.И.Г., за причинени вреди на дружеството, в качеството му на управител
на последното, произтичащи от извършени разпореждания със сметки на дружеството
и тегления на суми в периода 07.11.2017 г. – 30.11.2017 г., на обща стойност
14 820, 95 щатски долара, без изрично решение и разрешение на собственика
на дружеството.
От справка от търговския регистър по партида на търговското дружество „А. –
В“ ЕООД се установява, че на 01.12.2017 г. М.И.Г. е заличен, в качеството му на
управител.
Съгласно разпоредбата на чл. 145 от Търговския закон, управителят и
контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди. В тежест
на ответника по делото е да докаже, че за разходваните средства дружеството е
получило насрещна престация, съответно, че е имало основание за тегленето на
сумите от сметките му. Такова доказване последният не е провел в рамките на
настоящето производство.
За ангажиране
отговорността на управителя, която в случая е договорна на основание мандатно
правоотношение с дружеството, следва да се съобрази, че управителят на търговското
дружество следва да изпълнява задълженията си грижата на добрия търговец.
Неустановяване на основанието за разходване на средствата, означава осъществени
от управителя нарушения на задълженията му, свързани със стопанската отчетност
и контрол или сключване на търговски сделки за себе си или от чуждо име в свой
интерес. Предвид липсата на доказателства за изразходването на процесните суми
в полза на дружеството (представената
фактура не е осчетоводена, респ. не е издадена въз основа на договор, който
ангажира дружеството), следва да се
приеме, че ответникът е разходвал дружествени средства без основание, поради
което с посочената сума са намалени активите на същото дружеството и му е
причинена щета в същия размер
С оглед изложеното, предявения иск с правно основание е изцяло основателен,
като на ищеца „А. – В“ ЕООД следва да бъдат присъдени сумите, предмет на
исковата молба, в общ размер на 14 820,98 щатски долара, ведно
със законна лихва, считано от датата на подаването на исковата молба –
17.10.2018 г., до окончателното погасяване на задължението, както и лихва за
забава върху всяка една от сумите, от датата на която е изтеглена, до
предявяване на исковата молба.
Относно разноските
При този изход на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати следните суми, представляващи деловодни
разноски: 1091,85 лв. – държавна такса и сумата от 1500 лв., възнаграждение за
адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.И.Г., ЕГН **********,***,
представляван от адв. Р.А.,***, да заплати на „А. – В“ ЕООД, ЕИК********, гр. София, ж. к. „********, представлявано от адв. И.А.,***,
на основание чл. 145 ТЗ, обезщетение за имуществени
вреди, причинени в резултат от дейността на ответника, като управител и
изразяващи се в изтеглени и преведени от банковата сметка на дружеството в „П.И.Б.“
АД и неотчетени суми, както следва:
- 904,70 щатски долара, изтеглени на 07.11.2017 г.,
ведно с лихва за забава върху главницата, в размер на 146,29 лв., дължима за
периода от 07.11.2017 г. до 16.10.2018 г.;
- 301,44 щатски долара, изтеглени на 09.11.2017 г., ведно с
лихва за забава върху главницата, в размер на 48,46 лв., дължима за периода
09.11.2017 г. до 16.10.2018 г.;
- 91,97 щатски долара, изтеглени на 17.11.2017 г.,
ведно с лихва за забава върху главницата, в размер на 14,44 лв., дължима за
периода от 17.11.2017 г. до 16.10.2018 г.;
- 3045,07 щатски долара, изтеглени на 29.11.2017
г., ведно с лихвата за забава върху главницата, в размер на 460,90 лв., дължима
за периода от 29.11.2017 г. до 16.10.2018 г.
- 3054,37 щатски долара, изтеглени на 30.11.2017
г., ведно с лихвата за забава върху главницата, в размер на 460,87 лв., дължима
за периода от 30.11.2017 г. до 16.10.2018 г.;
- 1219,63 щатски
долара, преведени на 30.11.2017 г. по банкова сметка ***, ведно с лихвата за
забава върху главницата, в размер на 184,03 лв., дължима за периода от
30.11.2017 г. до 16.10.2018 г.
-
6 203,80 щатски долара, преведени на 30.11.2017 г. по банкова
сметка ***, ведно с лихвата за забава върху главницата, в размер на 936,09 лв.,
дължима за периода от 30.11.2017 г. до 16.10.2018 г.
- ведно със законна лихва върху всяка от
претендираните по-горе главници (в общ размер на 14 820, 98 щатски долапа),
считано от датата на подаването на исковата молба – 17.10.2018 г., до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА М.И.Г., ЕГН **********,***, представляван от адв. Р.А.,***, да заплати на А.
– В“ ЕООД, ЕИК********, гр. София,
ж. к. „********, представлявано от адв. И.А.,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, деловодни разноски както следва: сумата от 1091,95
лв. – за държавна такса и сумата 1500 лв., за възнаграждение за адвокат.
Решението може
да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: