№ 16916
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110130689 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ФИРМА, е предявил срещу ответника ФИРМА, ЕИК ..., по реда на чл. 422
от ГПК установителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 465,85 лева, представляваща
регресно вземане за застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ...,
изплатено на 25.05.2017 г., във връзка с ПТП, станало на 28.02.2017 г. в гр. София, около
11,30 часа, в складова база на ул. „Н.Б.“, между лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“,
с рег. № ..., застрахован при ответника и лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. №
..., застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, по вина на водача на лекия
автомобил „Опел“, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 25.02.2022 г. до изплащане на
вземането, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 141,97 лева представляваща мораторна лихва
за период от 25.02.2019 г. до 25.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.03.2022 г. по ч.гр.д. №
10237/2022 г. на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Автокаско“, „клауза Пълно каско“ е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: при
извършване на маневра движение на заден ход лекият автомобил „Опел“ блъснал
паркирания лек автомобил „Пежо“, с което му причинил щети – в предната част. Твърди,
че щетите са на стойност 450,85 лв., като поддържа, че на 25,05.2017 г. изпълнил
1
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност и е
направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 15,00 лв. Твърди, че ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноските за определянето му.
Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо
от получената на 29.06.2017 г. покана, плащане не е последвало, поради което търси и
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Прави искане съдът да признае за
установено съществуване на описаните вземания. Претендира разноски. Не представя
списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по размер. Оспорва механизма на ПТП и причинно
следствената връзка между поведението му и вредите като твърди, че застрахования при
него водач не е извършил твърдяното противоправно поведение. Възразява, че двете МПС
са собственост на едно и също лице, поради което не са причинени вреди на трето лице по
смисъла на закона. Оспорва размера на вредите, като твърди, че се дължи обезщетяване по
средни пазарни цени. Твърди, че не се установява състоянието на увреденото МПС преди
ПТП. Оспорва акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК от 25.02.2022 г. г. срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 10237/2022
г. на СРС, II ГО, 178 състав, по което на 16.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет вземанията, посочени в исковата молба,
възникнали на описаните основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подал
възражение по образец и е заявил искане за присъждане на разноски.
При наличие на възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415,
ал. 2 от ГПК заявителят е предявил установителен с предмет вземанията, за които в негова
полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело.
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителен иск с правно основание чл.
411 от КЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
2
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението, както и твърденията си, че увреденият при ПТП
автомобил не е бил в „добро състояние“.
Сочените предпоставки за уважаване на исковете съдът счита за установени
безспорно от събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 15.07.2022 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „Пежо“ е бил
застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“, лекият автомобил
марка „Опел“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, във връзка с образуваната за ПТП щета ищецът е платил
на сервиз сумата в размер на 450,85 лева на 25.05.2017 г., както и че ищецът е предявил
претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с
покана, която е получена на 29.06.2017 г.
В настоящия случай спорен по делото е въпросът погасил ли е ответникът изцяло
дължимата сума по щетата чрез плащането на 450,85 лева, при възражение, че увреждането
не е настъпило по описания механизъм.
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й.,
на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните
по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания по делото свидетел
Д. В. М., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като
последователни и логични, подкрепени от събраните по делото доказателства, се установява,
че на 28.02.2017 г. в гр. София, около 11,30 часа, в складова база на ул. „Н.Б.“, водачът на
лекия автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ..., паркирал последния пред
складовата база. При движение на заден ход за извършване на маневра за паркиране водачът
на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ..., реализирал ПТП с паркирания
зад него лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, вследствие на което били увредени
предна броня и решетка на лекия автомобил „Пежо“. Според заключението на вещото
лице, стойността на увредените детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП е в
размер на 554,27 лева. По делото не се установи, че състоянието на увредения при ПТП
автомобил е допринесло за вредата.
Възражението на ответника, че тъй като превозните средства, участвали в ПТП, са
собственост на едно и също юридическо лице, на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 и чл. 477, ал.
1 от КЗ, дружеството няма качеството на „трето лице“, на което са причинени вреди, съдът
3
счита за неоснователно. Съгласно чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Според чл. 477, ал. 3 от КЗ за трети лица по ал. 1
от КЗ се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди (така и т. 8 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС).
В конкретния случай отговорност за причинените вреди носи водача на МПС, който
виновно, по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП като не се е
съобразил с положението на останалите превозни средства преди да влезе между тях, с което
е осъществил състава на деликт. Ето защо и по аргумент от чл. 494, т. 3 от КЗ на
обезщетяване в рамките на посочената застраховка подлежат имуществените вреди,
причинени от управляваното от делинквента МПС на друго имущество каквото се явява
МПС марка „Пежо“, независимо, че собственик на двата автомобила е едно и също
юридическо лице.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните
повреди, за застрахователя по имуществената застраховка е възникнало задължението да
заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования
имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е
спорно и се установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата,
необходима за ремонта на увредените детайли, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т.
1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на вредата.
От заключението се установява и средната пазарна стойност на увредените детайли и
сумата, дължима за тяхното ремонтиране, а именно 554,27 лева по средни пазарни цени към
датата на ПТП, като тази сума ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева се
дължи на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи
и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щета по риск „Каско“
при ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер – 569,27 лева, която надвишава
търсената, поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 465,85
лева, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както
законна последица от предявяване на заявлението, съответно иска.
4
С оглед основателността на главния иск следва да бъде уважена и заявената
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД върху пълния претендиран размер от главницата от деня следващ този на който
е изтекъл срока по чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,
за периода от 25.02.2019 г. до 25.02.2022 г., изчислена върху главницата с помощта на
онлайн лихвен калкулатор, в размер на 141,97 лева, който размер не е и спорен между
страните.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на
25 лева и 100 лева за юрисконсулт.
В настоящото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
75 лева (лист 7 по делото), 150 лева – депозит за вещо лице (л. 68 по делото), 50 лева –
депозит за призоваване на свидетел (л. 81 по делото). Страната е завила и претенция за
присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв., поради което съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да бъде присъдена общо сумата от 500 лева – разноски в заповедното (125
лева) и исковото производство (375 лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК от ищеца
ФИРМА, със седалище и адрес на управление в ..., срещу ответника ФИРМА със седалище
и адрес на управление в ..., иск с правно основание чл. 411 от КЗ, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 465,85 лева, представляваща регресно вземане за застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ..., изплатено на 25.05.2017 г., във връзка
с ПТП, станало на 28.02.2017 г. в гр. София, около 11,30 часа, в складова база на ул. „Н.Б.“,
5
между лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ..., застрахован при ответника и
лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ..., застрахован при ищеца по
застраховка „Каско на МПС“, по вина на водача на лекия автомобил „Опел“, ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК – 25.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД в размер на 141,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от
25.02.2019 г. до 25.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10237/2022 г. на
СРС, II ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА ФИРМА със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на
ФИРМА, със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 500 лева - разноски в заповедното и исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6