ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 15.05.2019г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на 15.05.2019г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа
в.гр.д. № 284/2019 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Подадена е частна жалба от И.М. срещу
определение № 1091/20.02.2019г., постановено по гр.д. № 1762/2018г. по описа на
РС- Ботевград, с което производството
по делото е прекратено с мотиви за недопустимост на предявения от М. иск по чл.
2, ал. 1, т. 5 от ЗОДОВ поради липса на активна процесуална легитимация,
явяваща се абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване.
Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд, довели до постановяване на
обжалваното определение. Счита, че в него неправилно е посочено, че същото е по
реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК, тъй като в действителност съдът е обсъждал
фактическата и правна страна на спора, и освен това е присъдил разноски. Прави
извод, че по този начин е бил нарушен процесуалният ред за разглеждане на
делото. Оспорва извода на БРС за липса на активна процесуална легитимация.
Изтъква, че в резултат от действията на ответника били нарушени негови лични
интереси. Счита, че не следва да се провежда разграничение между качествата му
на физическо лице и на едноличен търговец. Подчертава, че предмет на спора е
претенцията му в лично качество. Намира за доказани претърпените от него вреди,
както и причинната им връзка с поведението на ответника. Изразява несъгласие с
извършеното от БРС разграничение между принудителни административни мерки и
мерки за процесуална принуда. Счита, че съдът е следвало да му даде указания да
отстрани констатираните нередовности. Обръща
внимание, че в обжалваното определение е коментирано друго съдебно производство
– по гр.д. № 1801/2018г. Възразява и срещу присъждането на разноски, респ.
техния размер. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на
първоинстанционния съд.
Препис от жалбата е бил връчен на ответника –
Прокуратурата на Република България – на 29.03.2019г., но в едноседмичния срок
по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор.
След преценка на доказателствата по делото, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2019г. И.М. е подал искова молба до АССО, в
която е описал обстойно хронологията на събитията по задържане на притежаваната
от него товарна композиция (влекач и ремарке) във връзка с наказателно производство
по чл. 242а от НК, водено срещу други лица. Изложил е твърдения, че това
задържане го е възпрепятствало да развива основната си дейност като едноличен
търговец, а именно – транспортни услуги. Въпреки това той е следвало да внася
за своя сметка дължимите осигурителни вноски до момента на нейното връщане.
Счита, че сумата на така внесените осигуровки съставлява понесени от него
материални вреди в размер на 2838,34 лв. Отделно от това твърди, че задържането
на композицията му причинило неприятности и неудобства, уронване на престижа
му, както и е възпрепятствало неговата професионална реализация, за което
претендира обезщетение в размер на 20000 лв. Поддържа, че причина за всичко
това били незаконосъобразните действия на РП-Плевен по задържане на композицията
и моли съда да я осъди да му заплати обезщетения в горните размери.
С определение № 888/12.09.2018г. по а.д. №
905/2018г. АССО е прекратил образуваното производство, като е изложил мотиви,
че ищецът претендира обезщетение за вреди, причинени от действията на
прокуратурата в качеството й на правораздавателен орган, а не при осъществяване
на административна дейност от нейна страна. Направил е извод, че поради това
претенцията следва да бъде разгледана от общите граждански съдилища, а не от
административните такива, и е изпратил делото по подсъдност на РС- Ботевград.
Последният е администрирал исковата молба, и в срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, който изразява становище за нейната
недопустимост. Счита, че ищецът претендира обезщетение за вреди от действия на
съда, а не на прокуратурата, поради което последната не е пасивно легитимирана
на отговаря по иска. Намира, че не е налице и активна процесуална легитимация
на ищеца, тъй като иззетата в хода на наказателното производство товарна
композиция е собственост на ЕТ „Д. к.– И.Й.“, докато исковата молба е подадена
от физическото лице И.Й.М., и с нея той релевира свои
лични права. Излага съображения и по съществото на спора, като поддържа, че
композицията е била иззета на законно основание, т.е. не били налице
незаконосъобразни действия на прокуратурата. Прави възражение и за погасяване
на претенцията по давност.
При тези данни, Ботевградският районен съд,
възприемайки изложените от ответника доводи, е прекратил производството, като е
изложил съображения, че ищецът не е лице по чл. 2, ал. 1, т. 1-7 от ЗОДОВ, а
посочената от самия него квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗОДОВ касае
принудителна административна мярка, наложена от съда, а не от прокуратурата,
поради което ответник по иска следва да бъде именно съдът. Проведено е
разграничение между принудителна административна мярка и средство за
процесуална принуда, като е направен извод, че процесните
действия на прокуратурата по изземване на композицията попадат именно в
последната категория. Подчертано е, че задържаната композиция принадлежи на ЕТ
„Д. к.– И.Й.“, а по делото се претендира обезщетение за вреди, претърпени от
физическото лице И.Й.М.. Въз основа на това е направен извод, че исковото
производство е заведено от ненадлежна страна, за която законодателят не е
предвидил процесуален ред за защита по ЗОДОВ. Като краен резултат, БРС е
прекратил производството поради недопустимост на иска и е осъдил ищеца да
заплати на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че
частната жалба е основателна, поради следните съображения.
Съгласно съдебната практика (Определение № 435 от 11.07.2011 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 212/2011 г., IV г. о., ГК, Определение № 111 от 9.03.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 6711/2014 г., I г. о., ГК, Определение № 383 от 12.06.2013 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3266/2013 г., III г. о., ГК, Определение № 220 от 15.03.2012 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 23/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 660 от 15.09.2014
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4215/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 3655 от
26.05.2017 г. на СГС по гр. д. № 4102/2015 г.) държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица, независимо дали така предявеният иск
попада в приложното поле на специалния ЗОДОВ или за него следва да се прилагат
общите правила на деликтната отговорност по чл. 45 –
49 от ЗЗД и чл. 7 от Конституцията на Република България. Категоричен извод в
този смисъл се съдържа и в Решение № 300 от 9.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2262/2018
г., IV г. о., ГК, съгласно което „вън от отговорността по ЗОДВ, държавата отговаря за вреди, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица съгласно чл. 7 от Конституцията. Тази нейна отговорност се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД и по тези искове тя може да се представлява, както от министъра на
финансите (като общо правило), така и от процесуален субституент
– държавният орган, който отговаря за поведението на длъжностното лице, пряк
причинител на вредата или с когото прекият причинител на вредата е в служебно
или трудово правоотношение (напр. министъра на правосъдието – за вредите от
процесуално незаконосъобразни актове на държавните съдебни изпълнители или
съответното поделение на министерството на отбраната – за вредите от
поведението на военнослужещи в поделението във връзка и по повод службата им).
Процесуално легитимирана като ответник по иск за вреди от действията на
полицията и разследващите органи е и прокуратурата, когато отговорността за
вредите излиза извън приложното поле на ЗОДОВ,
затова когато съдът квалифицира предявения иск не по ЗОДОВ, а по чл. 49 ЗЗД, той разглежда иска на това основание, без да е необходимо
конституирането на министъра на финансите или на друг процесуален субституент на държавата“. Поради това, по принцип правилната констатация на
БРС, че изложените от ищеца обстоятелства не попадат в нито една от хипотезите
на чл. 2, ал.1, т. 1-7 от ЗОДОВ, не му отнема възможността да претендира
обезщетение по общия ред на чл. 45 – 49 от ЗЗД и чл. 7 от Конституцията на
Република България. Наличието на специален закон, уреждащ специфични хипотези
на отговорността на държавата и общините, не изключва отговорността на тези
правни субекти на други основания, необхванати от него.
Във връзка
с това, съдът намира, че преценката за приложимия закон е въпрос на процесуална
легитимация и правна квалификация (арг. от мотивите
към т. 2 на Тълкувателно постановление №
2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г.,
ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, Определение № 66
от 10.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 32/2015 г., 5-членен с-в, ГК , Определение
№ 132 от 21.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 442/2018 г., IV г. о., ГК). Наистина, в случая ищецът е квалифицирал претенцията си
по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗОДОВ, което е неправилно, тъй като този нормативен
текст предвижда единствено отговорност на държавата за вредите,
причинени от прилагане от съда на административна мярка, когато решението му
бъде отменено като незаконосъобразно, а в случая ищецът не релевира
такива обстоятелства. Това, обаче, не дава основание
да се възприеме посочената от ищеца правна квалификация, тъй като определянето
на правилната такава е правомощие и задължение на съда въз основа на изложените
в исковата молба фактически твърдения. Ако последните са формулирани неясно или
противоречиво, респ. ако ищецът ги свързва с неправилна правна квалификация,
съдът може да квалифицира иска правилно или да остави исковата молба без
движение и да му укаже да отстрани съответните недостатъци. В случая това не е
направено.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение
следва да бъде отменено, а делото – да се върне на Ботевградския районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. и
като се прецени необходимостта от изясняване на фактическите основания на иска
и правилната му правна квалификация.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение № 1091/20.02.2019г., постановено по гр.д. № 1762/2018г. по
описа на РС- Ботевград.
ВРЪЩА делото на Ботевградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия,
при съобразяване с мотивната част на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.