О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Габрово, 06.06.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в закрито съдебно заседание на шести юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
като разгледа
докладваното от съдия С. Миланези в. ч. гр. д. № 164/2019 г. по описа на съда и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на ЕТ "ДОЧ-Е-И.Д.", против определение № 334 от 11.04.2019
г., постановено по гр. д. № 1441/2018 г. по описа на Севлиевския районен съд, с
което оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по
подадената от него въззивна жалба. В жалбата се излага, че обжалваното
определение противоречи на практиката на Върховния съд, обективирана в
определение № 686/12.12.2014 г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г. на І ГО на ВКС, в
което е разгледан въпросът за предпоставките, които следва да прецени съда в
производството по чл. 83 от ГПК. Счита, че преценката на съда е неправилна и
чл. 83, ал. 2 от ГПК е уредена възможността на физически лица, чието материално
положение изключва или ограничава възможността да заплатят държавна такса по
граждански дела, да бъдат освободени от нея. Моли да се отмени обжалваното определение,
като неправилно и незаконосъобразно.
Постъпил е отговор на жалбата от
насрещните страни, чрез адв. Н. Н.-Г., в която се заема становище за
неоснователност на същата, по подробно изложени аргументи.
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, поради което
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С молба с вх. № 1387/11.04.2019 г. ЕТ
"ДОЧ-Е-И.Д." е направил искане за освобождаване от държавна такса в
размер на 3 200 лв. за подадената от него въззивна жалба срещу решение № 65 от
20.02.2019 г. постановено по гр. д. № 1441/2018 г. по описа на Севлиевския
районен съд. В молбата са изложени твърдения, че няма достатъчно средства да я
заплати и като физическо лице за него е относима разпоредбата на чл. 83, ал. 2
от ГПК.
Районният съд е приел, че
жалбоподателят, по конкретното дело, действа в качеството си на търговец,
поради което му е отречена възможността да претендира освобождаване от държавни
такси и разноски и разпоредбата на чл.
83, ал. 2 от ГПК има социален харкатер и е приложима само по отношение на
физически лица, но не и когато те действат като еднолични търговци.
Настоящият състав на съда споделя
мотивите на първоинстанционния съд. Безспорно е в съдебната практика, че
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 е приложима само по отношение на физическите
лица, при наличие на предпоставките визирани в т. 1 - т. 7 от правната норма. В
случая молбата за освобождаване от държавна такса е подадена от жалбоподателя в
качеството му на търговец, поради което посочената разпоредба се явява
неприложима. Липсата на достатъчно средства за погасяване на задължения от
регистрирани като търговци лица (ЕТ или юридически лица), в това число на
задължения за държавни такси и разноски, предполага изпадането им в състояние
на неплатежоспособност, което може да се установи само в производството по
несъстоятелност (в този смисъл определение № 236/11.05.2015 г. по ч. т. д. №
183/2015 г. на ІІ ТО на ВКС). Изложеното по - горе не противоречи на цитираната
от жалбоподателя практика на Върховния съд, от която е видно, че касатора е
претендирал освобождаването му от държавна такса, в качеството му физическо
лице, а не на едноличен търговец.
Предвид
гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно, а частната жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Воден от гореизложеното, Габровският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 334 от
11.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1441/2018 г. по описа на Севлиевския
районен съд, с което оставено без уважение искането му за освобождаване от
държавна такса по въззивната жалба, като правилно и законосъобразно.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
жалбоподателя, при наличието на предпоставките по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: