РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Варна, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100500225 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Глаголица“ № 61, офис Б8, срещу решение
№3969/06.12.2023г., постановено по гр.д. № 1997/2023 г. на ВРС, с което
въззивникът е осъден да заплати на „ТМ ГРУП 2020“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Черноризец Храбър“ № 4,
сумата от 1000 евро, представляваща заплатена сума по договор за гаранция с
купувач от 12.05.2020г., като гаранция за закупуване на следния недвижим
имот: урегулиран поземлен имот с идентификатор № 72709.12.98 по КК и КР
на гр. Варна, находящ се в с. Тополи, местност „пред Гробище“, общ. Варна,
обл.Варна, с площ 4456 кв.м., подлежаща на връщане при прекратяване на
договора по чл.3 от същия, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението с твърдения за допуснато процесуално нарушение по
1
приложението на чл.183 от ГПК. Поддържа се, че оригинал на процесния
договор от 12.05.2020г. не е представен от ищеца, въпреки дадените указания,
тъй като не съществува, не е валиден и е унищожен като документ. Вместо да
приложи последиците на чл.183 от ГПК и да изключи договора от
доказателствата по делото, съдът е кредитирал представения препис, който е
заверен от адвоката на ищеца в нарушение на чл.32 от ЗАдв. без същият да е
видял оригинала. Излага се, че оригиналът на ищеца е бил върнат на
ответника на 19.05.2020г. по арг. от чл.77, ал.2 от ЗЗД, а взаимоотношенията
са новирани с новия договор за гаранция от 19.05.2020г., като сумата от 1000
евро е счетена за платена по нето. Несъществуващ договор не може да бъде
прекратен на основание на съдържаща се в него договорна клауза, поради
което съдът неправилно е приел, че договорът от 12.05.2020г. е бил прекратен
на основание чл.3 от него. Необсъдени са останали множеството писмени
доказателства, че по двата договора е предадена една и съща сума от 1000
евро, както и съдебните актове по гр.д. № 880/2021г. на ВРС, с които със сила
на пресъдено нещо е прието, че ответникът е изправна страна по договора за
посредничество от 30.04.2020г. и му е присъдена комисионна. СПН на
решението се разпростира и върху ищеца в качеството му на трето ползващо
се от договора лице, а задължителната му сила следва да бъде зачетена по арг.
от чл.297 от ГПК. Влязлото в сила решение е обсъдено от ВРС избирателно.
Обратно на извода на ВРС, договор за посредничество е налице – този
сключен на 30.04.2020г. с физическото лице Т.П., управител на ищцовото
дружество. Изложени са съображения за недобросъвестност на ищеца,
свързал се директно с продавачите въпреки забраната по договора, както и за
укриване на действителната продажна цена в нотариалния акт, който се
твърди да не обвързва ответника. Твърди се, че сумата по гаранцията е
удържана като неустойка по действащия договор от 19.05.2020г., за което е
издадена фактура от 08.06.2020г. С получаването й ищецът е признал
дължимостта на неустойката на основание чл.301 от ТЗ. Въпреки, че не е
отбелязано по кой договор е издадена фактурата, единственият валиден
договор е този от 19.05.2020г., който е изпълнен от посредника. Фактурата не
е необходимо да се подписва от получателя по нея – чл.6 ЗСч. Оспорването й
в о.с.з. на 19.09.2023г. също не е надлежно, тъй като същевременно се
признава, че е издадена по договора от 19.05.2020г. Съдът неправилно е
отрекъл материалната доказателствена сила на документ, който не е бил
надлежно оспорен. Неправилен е и изводът, че параметрите на договора от
19.05.2020г. не били постигнати, защото продавачите не се били съгласили да
направят проучвания за присъединяване на обект към
2
електроразпределителната мрежа. Сделката е осъществена, следователно
купувачът се е съгласил на покупка и без тези параметри. От ключово
значение е била цената, която е постигната.
С молба №242/02.01.2024г. от въззивника са оттеглени изложените в
жалбата оплаквания по допустимостта на обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Счита, че са доказани всички предпоставки
за уважаване на иска – наличието на сключен договор за гаранция от
12.05.2020г. с твърдяното съдържание, предаване на гаранция в размер на
1000 евро и непостигане на предложената цена от 80000 евро, поради което е
настъпило условието на чл.3 от договора за прекратяване на същия и връщане
на гаранцията.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „ТМ ГРУП
2020“ ООД срещу „ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
т. 3 от ЗЗД за присъждане на сумата от 1000 евро, представляваща подлежаща
на връщане по сключен между страните и прекратен договор за гаранция с
купувач от 12.05.2020г., поради непостигане на условията за закупуване на
следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот с идентификатор №
72709.12.98, находящ се в с. Тополи, местност „пред Гробище“, общ. Варна,
обл.Варна с площ 4456 кв.м.
В исковата молба се твърди, че на 12.05.2020г. между ищеца, в
качеството на възложител и ответното дружество, в качеството на
изпълнител, е сключен Договор за гаранция с купувач, по силата на който
ищецът заплатил на ответника сумата от 1000 евро, представляваща гаранция
за закупуване на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот с
идентификатор № 72709.12.98, находящ се в с. Тополи, местност „пред
Гробище“, общ. Варна, обл. Варна с площ 4456 кв.м. В договора били
посочени условията, които следва да бъдат договорени от ответното
дружество като посредник, за да се стигне до сключване на сделка, а именно:
продажна цена в размер на 80 000 евро, срок за подписване на предварителен
договор не по-късно от 19.05.2020г., срок за подписване на окончателен
договор не по-късно от 05.06.2020г. Твърди се, че посочените условия не са
били договорени и не се е стигнало до сделка. Съгласно чл. 3 от договора при
3
непостигане на посочените в договора параметри на сделката, изпълнителят
следва да върне предадена като гаранция сума от 1000 евро на купувача.
Сумата не е възстановена, въпреки отправената от ищцовото дружество
покана до ответното чрез ЧСИ Р.Т., която била получена на 03.01.2021г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че по
силата на договор за посредничество от 30.04.2020г., сключен между Т.И.П.
/управител на ищцовото дружество/ и ответното, е договорено „ЛИЯ
ИМОТИ“ ЕООД да бъде посредник на ищеца и да го представлява пред трето
лице собственик-продавач при закупуване на имот, посочен в протокол за
извършен оглед към договора. На същия ден бил извършен оглед на
процесния имот с цена 23 евро на кв.м., отразен в протокол, подписан от
купувача. По силата на договора възложителят се е задължил да плати
уговореното в договора възнаграждение от 3 % от уговорената продажна цена
на имота, но не по-малко от 600 евро, като дължи възнаграждението и в
случай че закупи имота чрез свързано лице. Ищецът се явява свързано лице,
посочено в кръга на т. 1, ал. 1 от ТЗ спрямо възложителя Т.И.П.. По поръчка
на възложителя и свързаното лице – ищцовото дружество, ответникът
започнал преговори с продавачите на имота. От свързаното лица била
направена оферта за сумата от 92500 евро, която била приета от продавачите
и посредникът изготвил проект за предварителен договор, а двете страни по
сделката започнали протакане. Твърди се още, че в неизпълнение на договора
за посредничество от 30.04.2020г. купувачът пряко се е свързал с продавачите
и на 22.06.2020г. чрез свързаното лице – ищцовото дружество „ТМ ГРУП
2020” ООД е закупил процесния имот за сумата от 137 000 лева по силата на
нот. акт. 50, том XXXV, дело 7787 от 22.06.2020г. на АВ – Варна. Предвид
сключването на сделката чрез свързано лице, Т.И.П. е бил осъден да заплати
на ответника комисионната по договора от 30.04.2020г., с влязло в сила
решение № 1571/06.12.2022г. по в.гр.д. № 1611/2022г. на ВОС. На
28.09.2022г. ответното дружество получило покана от Т.И.П. за връщане на
сумата от 1000 евро депозит. В отговор уведомило Т.П., че той не е страна по
договора за гаранция, както и че сделката е осъществена при уговорени
между продавача и купувача условия, поради което на основание чл.2 от
договора за гаранция „Лия имоти“ ЕООД е задържало гаранцията като
неустойка за неизпълнение на договора за гаранция, за което е издадена и
фактура от 06.10.2020г. На следващо място се посочва, че договорът за
гаранция с купувач от 12.05.2020г. е прекратил своето действие по силата на
4
споразумение, сключено между страните, въз основа на което оригиналът на
договора бил унищожен, а сумата по гаранцията в размер на 1000 евро,
платена по договора от 12.05.2020г., е прехвърлена като гаранция за следващ
договор за депозит от 19.05.2020г. Сочи се, че с друг иск, по който е
образувано гр.д. № 2091/2023г. по описа на ВРС, се претендира връщане на
същата сума от 1000 евро, платена като гаранция, което съставлява
злоупотреба с право.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за посредничество от 30.04.2020г., с
който възложителят Т.И.П. възлага на изпълнителя „ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД да
го представлява пред трето лице собственик - продавач при закупуване на
имота, посочен в протокола за извършен оглед към договора, срещу
възнаграждението от 3% или минимум 600 евро от договорената продажна
цена на имота, дължимо и в случай, че възложителят закупи имота чрез
свързано лице. Такъв огледен протокол от 30.04.2020г. се намира на гърба на
договора, като в същия под т.1 е посочен имот с идентификатор №72709.12.98
в с.Тополи, обл.Варна и цена на същия от 23 евро/кв.м.
На 12.05.2020г. е сключен договор за гаранция, с който „ТМ ГРУП
2020“ ООД, ЕИК *********, чрез управителя Т.И.П., като възложител,
предава на „ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК *********, като изпълнител, сумата
от 1000 евро като гаранция за закупуването на урегулиран поземлен имот с
идентификатор №72709.12.98, находящ се в обл. Варна, общ. Варна, село
Тополи, местност ,,Пред Гробище“ с площ 4456 кв.м, идентичен с УПИ VI-
012032, кв.7 по плана на местност „Пред Гробища“, село Тополи, община
Варна, при следните параметри: обща продажна цена в размер на 80 000 евро;
срок за подписване на предварителен договор не по-късно от 19.05.2020г.;
срок за подписване на окончателен договор не по-късно от 05.06.2020г.;
разходите по прехвърлянето на собствеността върху имота да бъдат поети от
купувача; размер на капарото по предварителния договор 10% от
договорената продажна цена на имотите. В чл. 1 от договора е предвидено, че
в случай, че продавачът приеме да продаде имота при посочените условия,
„ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД се задължава да задържи получената като гаранция
сума за заплащане на част от цената по предварителния договор, а ако такъв
не се подписва – по окончателния. Съгласно чл.2 в случай, че възложителят
откаже да сключи предварителния или окончателен договор за покупко-
5
продажба в срока и при условията по договора, „ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД има
право едностранно да прекрати настоящия договор и да удържи като
неустойка предадената гаранция. Според чл. 3 от договора при непостигане
на посочените в договора параметри на сделката в срок до 19.05.2020г., „ЛИЯ
ИМОТИ" ЕООД се задължава да върне на възложителя сумата, предадена
като гаранция и договорът прекратява.
На 19.05.2020г., в деня за сключване на предварителен договор, същите
страни по отношение на същия имот в документ, също наименован договор за
гаранция, страните са уговорили, че възложителят предава на изпълнителя
сумата от 1000 евро като гаранция за закупуването на имота, при следните
условия: обща продажна цена от 92 500 евро, дата за сключване на
предварителен договор – не по-късно от 05.06.2020г., дата за изповядване на
сделката 19.06.2020г., като е предвидено и изискването, че тези условия са
актуални при условие, че продавачите се ангажират да подадат искане за
проучване условията за присъединяване на обект на клиента към ЕРМ в
съответствие с Наредба №6/2014г. за присъединяване на клиенти и
производители ел.енергия към съответните мрежи. Посочен е краен срок за
постигане от посредника на условията по договора до 05.06.2020г.
Съдържанието на чл.1-3 от договора от 19.05.2020г. са идентични с
цитираните по-горе.
С представения по делото предварителен договор от м.05.2020г.
продавачите Р.В., Я.В., Д.В. и И.В. и купувачът „ТМ Груп 2020“ООД са се
договорили собствеността върху процесния имот да се прехвърли в срок до
19.06.2020г. срещу продажна цена от 92500 евро.
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА №170, том I, рег.
№2292, дело №170/22.06.2020г. на нотариус Б.Василев, рег.№124 в КН, Р.В.,
Я.В., Д.В. и И.В. са продали на „ТМ Груп 2020“ООД, с управител Т.П.,
процесния имот за сумата от 137 000 лева.
С влязло в сила на 26.06.2023г. решение №260264/05.05.2022г.,
постановено по гр.д. №880/2021г. по описа на ВОС, Т.И.П., ЕГН **********,
е осъден да заплати на „ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 4
110 лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчка от
30.04.2019г., ведно със законната лихва върху уважената главница от
завеждане на исковата молба на 26.01.2021г. до окончателното плащане.
Представен е препис от отговор по чл.131 от ГПК по гр.д. №880/2021г.,
в който се посочва, че между „ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД и „ТМ ГРУП 2020“
6
ООД, са сключени два договора за гаранция от 12.05.2020г. и от 19.05.2020г.,
като при подписване на договора за гаранция, на посредника е била предадена
сумата от 1000 евро, като доказателства за сериозните намерения на „ТМ
ГРУП 2020“ ООД.
С Писмо по Телепоща №87/28.09.2020г. от Т.И.П., чрез адв. К., до
„ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД, дружеството е поканено да върне сумата от 1000
лева, предадена като гаранция за закупуване на имота, поради непостигане на
условията и параметрите, отразени в договор от 19.05.2020г.
В отговор на поканата с писмо от „ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД чрез адв. А. Г.
до Т.И.П. чрез адв. Д. К. от 06.10.2020г., последният е уведомен, че сумата
няма да бъде върната, тъй като страна по договора за гаранция е „ТМ ГРУП
2020“ ЕООД, а не физическото лице Т.П., както и поради това че, сумата е
удържана като неустойка по договора за гаранция, за което е издадена
фактура. Приложена е и фактура № 7 от 08.06.2020г., издадена от „ЛИЯ
ИМОТИ“ с получател „ТМ ГРУП 2020“ за сумата от 1947 лева,
представляваща неустойка по договор за депозит за поземлен имот
72709.12.98. Фактурата не е подписана за получател. Същата е получена от
адв.К. на 07.10.2020г., видно от неоспореното от ищеца известие за доставяне.
Представена е вносна бележка за внесена на каса сума от 1000 евро с
основание фактура 7/08.06.2020г. по сметка „ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД, внесена
от управителя на дружеството Каролина Илиева.
В писмо от 04.01.2023г., изпратено от „ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД до „ТМ
ГРУП 2020“ ЕООД в отговор на 2 броя покани за връщане на 2 бр. депозит от
по 1000 евро също се сочи, че сделката е осъществена, поради което
гаранцията е задържана като неустойка, за което е издадена фактура, както и
че е предаден само един депозит от 1000 евро.
С оглед отстраняване на допуснат от първата инстанция пропуск,
допуснат при изискване на оригинала на процесния договор за гаранция от
12.05.2020г. по реда на чл.183 от ГПК, с определение от разпоредително
заседание №520/09.02.2024г. съдът е указал на ищеца – въззиваем в
настоящото производство, че неизпълнението на указанията, дадени с
Определение №9233/01.08.2023г. по гр.д. №1997/2023 г. на ВОС, за
представяне на оригинала на договор за гаранция с купувач от 12.05.2020г.,
би имало за последица изключване на представения препис от
доказателствата по делото.
В проведеното на 27.03.2024г. открито съдебно заседание пред
7
въззивната инстанция оригиналът на документа не е представен. Представено
е копие на заверен от процесуалния представител на ответника препис.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е с правно
основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като в исковата молба вземането за
връщане на гаранцията е основано на клаузата на чл.3 от договора, която
придава на непостигането на изброените параметри значението на
прекратително условие. Търсената защита се свежда до връщане на даденото
на отпаднало основание, а не до реално изпълнение на дължима от ответника
насрещна престация. Дадената от районния съд неправилна правна
квалификация по чл.79 от ЗЗД не води до недопустимост на решението, тъй
като по същество са формирани мотиви по фактическия състав на предявения
иск – връщането на гаранцията е обосновано с прекратяване на договора.
Доколкото се касае за непрецизна правна квалификация, а не за произнасяне
по непредявен иск, преквалифицирането на иска от въззивната инстанция в
случая е допустимо, тъй като не води до промяна в подлежащите на доказване
правнорелевантни факти.
Фактическият състав на иска по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД изисква
съществуване на основание при получаване на престацията и отпадането му,
например при унищожаване на договора, разваляне поради неизпълнение, при
настъпване на предвидено прекратително условие и пр. Фактите, подлежащи
на установяване по иска, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаването
му от страна на ответника, отпадане на основанието, което е обусловило
8
имущественото разместване. Съобразно чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е
да докаже по делото пълно и главно, че преминаването на сумата от 1000 евро
от имуществото му в патримониума на ответника е на отпаднало основание –
настъпване на предвидено в договора прекратително условие. В тежест на
ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при
липсата на такова - че е върнал полученото.
Между страните не е налице спор относно факта на сключване на
процесния договор за гаранция от 12.05.2020г. и неговото съдържание.
Липсва спор и че по договора е предадена сумата от 1000 евро като гаранция
за сключването на прехвърлителната сделка. В този смисъл непредставянето
на оригинала от ищеца с последицата по чл.183, ал.1, изр.2 от ГПК не е в
състояние да отрече съществуването му към момента на предаване на
гаранцията. С това фактът на настъпилото имуществено разместване на блага
въз основа на процесния договор следва да се приеме за доказан.
Спорът от фактическа страна е дали договорът от 12.05.2020г. е
прекратен и на какво основание, както и дали дадената гаранция е отнесена
към сключения по-късно договор от 19.05.2020г. Ищецът се позовава на
настъпване на предвиденото в чл.3 прекратително условие, а ответникът – на
връщане на оригинала на документа и физическото му унищожаване, което
съдът квалифицира като прекратяване по взаимно съгласие, а евентуално на
новация.
За да разреши така поставения спор, съдът намира, че двата договора за
гаранция от 12.05.2020г. и 19.05.2020г. следва да бъдат разглеждани в тяхната
взаимовръзка, доколкото са сключени между едни и същи страни и имат за
предмет един и същ имот. Разлика е налице единствено в предложените от
възложителя параметри на бъдещата разпоредителна сделка. С договора от
19.05.2020г. само се преуреждат условията, при които на посредника се
възлага да преговаря. Всички други клаузи се запазват, включително тази за
предадената гаранция. В подкрепа на извода, че вторият договор
представлява продължение на първия, е и сключването му в рамките на
предварително уговорения срок за сключване на предварителния договор.
Безвъзвратното изтичане на този срок би имало за последица прекратяване на
договора от 12.05.2020г. на основание чл.3 от него, считано от 20.05.2020г. В
случая прекратителният ефект не е настъпил поради изразената от страните
воля за продължаване на правоотношението при нови параметри.
Непостигането на първоначално предложените условия не е мотивирало
възложителя да се откаже от преговорите, а напротив – да отправи ново по-
9
изгодно за продавачите предложение.
Следва да се съобрази и основната функция на договора за гаранция –
да се демонстрира сериозното намерение на възложителя да започне
преговори за закупуване на даден имот и да се спре последният от продажба.
В този смисъл би противоречало на житейската логика по отношение на един
и същ имот да се сключват два паралелни и независими един от друг
договора и да се заплаща двукратно т.нар. “стоп депозит“. Действително
договорът от 19.05.2020г. не препраща изрично към този от 12.05.2020г. и
същият е оформен като отделен договор, но определящо за правната му
природа е съдържанието на постигнатото съгласие, а не използваното от
страните наименование или форма. Независимо, че от външна страна двата
договора са оформени като самостоятелни, всъщност с втория на практика се
прекратява първоначалното задължение и на негово място възниква ново,
отличаващо се от старото единствено по условията на бъдещата сделка. В
този смисъл независимо от липсата на изрично изявление за прекратяване на
предходния договор, волята на страните за неговото новиране се извлича
недвусмислено от факта, че всички негови клаузи остават непроменени, с
изключение на направената от възложителя нова оферта за закупуване на
имота.
След като отношенията между страните са доброволно преуредени и
липсва връщане на гаранцията по първия договор, следва единственият
възможен извод, че тя е задържана по новативното съглашение от
19.05.2020г. Нещо повече - по делото липсват доказателства за двукратно
реално предаване на сума от 1000 евро. Не са ангажирани нито платежни
документи, нито съдебно-счетоводна експертиза, а в договора от 19.05.2020г.
липсва изрично изявление, с което страните да са му придали значението на
разписка. Отделно от това коментираните по-горе косвени доказателства,
изходящи от упълномощени от ищеца лица, съдържат единствено дА. за
еднократно предадена сума в размер на 1000 евро.
В обобщение съдът намира, че с новиране на процесния договор от
12.05.2020г. дадената по него сума е задържана като гаранция по новия
договор от 19.05.2020г. Поради наличието на годно правно основание за
задържане на сумата от страна на ответника, предявеният иск за връщане на
даденото по процесния договор от 12.05.2020г. се явява неоснователен.
Извън предмета на настоящата претенция, основана единствено на
договора от 12.05.2020г., са въпросите дали са налице предпоставките за
връщане на даденото по договора от 19.05.2020г., респективно за
10
задържането му като неустойка по този договор. Тези въпроси подлежат на
разглеждане в производството по гр.д. №2091/2023г. на ВРС, което е
образувано между същите страни за връщане на гаранцията именно по
договора от 19.05.2020г.
Поради несъвпадение в изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски
в размер на 540 лева, от които 500 лева за първа инстанция, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар и 40 лева за въззивна инстанция, изразяващи се
в заплатена държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3969/06.12.2023г., постановено по гр.д. №
1997/2023 г. на ВРС, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТМ ГРУП 2020“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Черноризец Храбър“ № 4
срещу „ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Глаголица“ № 61, офис Б8, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за присъждане на сумата от 1000 евро,
претендирана като подлежаща на връщане по сключен между страните и
прекратен договор за гаранция с купувач от 12.05.2020г., поради непостигане
на условията за закупуване на следния недвижим имот: урегулиран поземлен
имот с идентификатор № 72709.12.98, находящ се в с. Тополи, местност „пред
Гробище“, общ. Варна, обл.Варна с площ 4456 кв.м.
ОСЪЖДА „ТМ ГРУП 2020“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Черноризец Храбър“ № 4, да заплати на
„ЛИЯ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Глаголица“ № 61, офис Б8, сумата от 540 лева,
представляваща сторени в производството разноски за две инстанции, на
основание чл. чл.78, ал.3 от ГПК.
11
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12