Р E Ш Е Н И
Е
№
23.07.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и седми юни две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 479
по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Ищецът „Финансово инвестиционна група
плюс“ ООД твърди, че е потребител на ВиК услуги на обект – апартамент, находящ
се в гр.Стара Загора, ул. „Георги Кюмюрев” 56.
Твърди, че в апартамента имало монтирани
два водомера. Още през 2002 г., когато партидата се водила на управителя на
дружеството като физическо лице Ненко Тодоров Ненков, поради допусната грешка
от страна на инкасатор на ответника, на единия водомер били надписани 199
куб.м. разходена вода, а реално консумираната вода била 1 куб.м., като сумите
за тези 200 кубика били заплатени.
Твърди, че след като грешката била
установена, се разбрали с инкасаторката, да не плаща вода до достигане на
реалното изконсумиране на тези 200 кубика. Инкасаторката била сменена обаче, а
партидата била прехвърлена от физическото лице Ненко Тодоров Ненков на
юридическото лице „Финансово инвестиционна група плюс“ООД. Новата инкасаторка
започнала да отчита водомера по показания, а не от 200 куб.м. и така сумите
били заплатени за втори път.
Трети път се получили фактури за заплащане
на вода по протокол, на който имало положен подпис на потребител, но
управителят на ищцовото дружество твърди, че това не бил неговия подпис и не
бил упълномощавал никого за това.
Фактическата проверка на водомерите
установила, че единият е с показания 210 куб.м., а другият, който бил платен
два пъти и трябвало да се отчита от 200 куб.м. нагоре бил с показания 151
куб.м.
Ищцовото дружество подало до ответника
искане за предоставяне на информация за всички плащания, които били извършили.
Заплатили дължимата такса от 12 лв., но вместо справка им било изпратено писмо,
в което описали техните претенции.
Ищцовото дружество твърди, че не са
получавали фактури за дължимостта на платените суми.
Така се стигнало до това, че ответникът
имал отново претенции за дължима вода на
стойност от 1500 лв.
През м.февруари 2018 г. ищецът заплатил
тази вода на стойност около 1400 лева, без да знае за какъв период се отнасяла.
Твърди, че не е изконсумирал вода на такава стойност и така заплатената от него през 2018г. сума за
вода се явявала платена без основание.
Искането на ищца до съда е да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде осъдено„Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, да му заплати сумата от 1000 лв.,
платена от него без основание през 2018г. за вода на процесния апартамент - апартамент 4, находящ се в гр.Стара Загора,
ул. „Георги Кюмюрев” 56, която не била изконсумирана, ведно със законната лихва
от подаване на настоящата молба до окончателното плащане. Претендира направените съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД е подал отговор, с който счита предявения
иск за недопустим и неоснователен.
Твърди, че в исковата молба фактите били
хаотично изложени.Заявява, че за да може ответникът да организира защитата си
би следвало от страна на ищеца да бъде ясно посочен периодът, за който са били
предоставени ВиК услугите, които са били заплатени веднъж през 2002 г., като се
представи и съответния документ за това. Следва да се посочи също кога
впоследствие са били повторно заплатени, като се представи и съответния
документ за това.
Звучало абсурдно твърдението на ищеца, че:
„от ВиК имало претенции за дължима вода за 1500 лв. и след като била установена
грешката е имало уговаряния да бъде заплатена сумата, която след това щяла да
бъде възстановена. Не ставало ясно за какво била тази сума от 1500 лева, за
какъв период от време и за каква грешка ставало въпрос.
Не ставало ясно какво включва
претендираната сума от 1 000 лева - дали същата е недължимо платени
предоставени ВиК услуги, какви точно са те, и дали са включени лихвите.
Предвид обстоятелството, че се
претендирало връщане на суми, които били недължимо платени още през 2002 г.
прави възражение и за изтекла петгодишна давност, с което се е погасило правото
на ищеца да претендира това вземане по съдебен ред.
В съдебно заседание, с оглед направените
уточнения на исковата молба, че сумата била повторно заплатена през февруари
2018г. и че именно 1000 лева от тази сума се иска да бъдат върнати, като
недължимо платени, становището на процесуалния представител на ответника е, че
липсват доказателства за тези за пръв път наведени в съдебно заседание
твърдения и че след като извърши проверка в ответното дружество относно този
факт, ще наведе допълнителни доводи.
В съдебно заседание управителят на ищцовото дружество,
лично и чрез процесуалния представител на дружеството, поддържа иска. Твърди,
че не може да уточни кога точно дали през 2017 г. или 2018г. е заплатил сума
около 1400 лева за вода и по кои точно фактури
поради отказ от ответното дружество да му предостави такава информация. Твърди,
че апартаментът бил необитаем и че била надписана водата, която е платил,
затова претендира връщане на 1000 лева от платените от него около 1400 лева (л. 91 от делото, втора
страница от съдебния протокол от 02.04.2019г.).
В съдебно заседание процесуалният представител оспорва
иска, като излага доводи, че няма надплатени суми по издадените фактури. В
писмената защита по делото навежда довода, че сумата от 1318.58 лева е била
платена на 15.05.2017г., а не през 2018г., както твърди ищецът и че през 2018г.
няма платена такава сума.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно между
страните, а и това се установява от събраните писмени доказателства, че
процесният апартамент е ап.4, находящ се в гр. **********************, че е бил
закупен през 2001 г. от Ненко Тодоров Ненов (с нотариален акт, на л. 12 от
делото), отдаден под наем на ищцовото дружество „Финансово инвестиционна група
плюс“ ООД (с договор за наем от 03.11.2012 г., на л. 96 от делото) и че в
апартамента има два водомера – единият е в тоалетната, а другият – „в стената“
(виж хартиения карнет – л.140, 141).
Не е спорно, че партидите,
открити при „ВиК“ ЕООД първоначално са се водили на името на Ненко Ненов, а
впоследствие - на „Финансово инвестиционна група плюс“ ООД (партида с номер
648817 и партида с номер 648818), като видно от опис на квитанции, издадени на
името на Ненко Ненов (л. 133) последно издадената квитанция на името на Ненко
Ненов е от 01.12.2011 г.
От хартиения карнет по
партидата на „Финансово инвестиционна група плюс“ ООД (л.140, 141),
отбелязванията са от м.декември 2014 г. за водомера „в стената“, като на 04.12.2014г.
е отбелязано, че показанието на този водомер е 540, през м.02.2015г., че е 555,
през м.април 2015г. – 577, май 2015г. – 585, септември 2015г. – 603, декември
2015 - 649 , февруари 2017 – 677 (липсват подписи на абоната в графата за това)
и от март 2016г. до 01.06.2017г. все е отбелязвано, че водомерът е повреден и е
начислявано служебно количество вода от 28 куб.м. до 38 куб.м през различните
месеци, а на 08.01.2018 г. (когато е
сменен водомера) е записано в карнета, че показанието на водомера е 151 (виж
записите на л. 141), като също така е
извършен следният запис от инкасатора и то още през м.юли 2017г. „677 в компа“ .
Наред с това, съгласно същия хартиен карнет записванията относно водомера в
тоалетната са следните: посочено е, че на 13.12.2011г. показанията на този
водомер са 279, не е начислявано количество вода години наред, като на
01.12.2015г. отново е посочено, че показанията са 279, на 27.10.2017г. е
посочено от инкасатора, че показанието е 202, а в „комп. 279“, м.11.2017г. е
205, м.12.2017 г. е 207 и на
08.01.2018г., когато този водомер е сменен показанието му е 210.
Видно от Протокол за смяна
на водомер от 08.01.2018г. (л. 9 и л.148 от делото),показанията на монтирания
през 2001 г. водомер в тоалетната е 210 куб.м., от Протокола за смяна на другия
водомер в апартамента (л.11 и л. 147) се установява, че показанията на другия
водомер са 151 куб.м.
По делото са представени
издадените на името на ищеца данъчни фактури от 04.02.2016г. до 13.09.2018г.
(л. 149-173), както следва: фактура №
**********/04.02.2016 г., фактура № **********/07.03.2016 г., фактура №
**********/01.04.2016 г., фактура № **********/01.06.2016 г., фактура №
**********/01.06.2016 г., фактура № **********/27.07.2016 г., фактура №
**********/26.08.2016 г., фактура № **********/01.11.2016 г., фактура №
**********/02.12.2016 г., фактура № **********/10.01.2017 г., фактура №
**********/03.02.2017 г., фактура № **********/24.03.2017 г., фактура №
**********/04.04.2017 г., фактура № **********/17.05.2017 г., фактура №
**********/08.06.2017 г., фактура № **********/16.01.2018 г., фактура №
**********/16.01.2018 г., фактура № **********/19.02.2018 г., фактура №
**********/07.03.2018 г., фактура № **********/05.04.2018 г., фактура №
**********/01.05.2018 г., фактура № **********/06.06.2018 г., фактура №
**********/11.07.2018 г., фактура № **********/13.08.2018 г., фактура №
**********/13.09.2018 г.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, която
да отговори на въпросите какви суми за периода от 2016 до 2018г. за заплатени
от ищеца за вода и дали извършените плащания съответстват на количеството вода, посочен в карнета и
фактурите и какви фактури са издадени. Съдът взема предвид допълнителното
заключение на СИЕ, защото първоначалното заключение е непълно и неточно поради
това, че ответникът не е представил изисканите му от вещото лице документи.
Съгласно допълнителното заключение, неоспорено от страните и прието от съда
като компетентно и добросъвестно изготвено, начисленото количество вода по
горепосочените фактури за периода от 01.01.2016г. до края на 2018г. е 561 кум.м.
вода на обща стойност 1533.51 лева, като в този период ищецът е извършил две
плащания – веднъж е платил сумата от 1318.58 лева (1247.59 лева по конкретно
посочени фактури от 04.02.2016г. до 08.06.2017г., т.е. за периода, когато
водомерът в „стената“ е бил повреден, като фактурите касаят само този водомер и
две от тях са сторнирани с кредитни известия и 70.59 лева за лихва) и втори път
е платил сумата от 293,88 лева (285.92 лева по фактури от 19.02.2018г. до 13.09.2018г. и 7.96 лева - лихва). Така
ищецът е заплатил за главниците по всички горепосочени фактури сумата от
1533.51лева и същите са изцяло платени според заключението на СИЕ. Вещото лице
в съдебно заседание уточни, че е установило разминавания в кубиците вода,
посочени във фактурите и отразените в останалите писмени документи и че по
протоколите за подмяна на водомерите
излиза,че изразходваните кубици вода по водомери към дата на смяната са общо
361 куб.м., а по фактури са били начислени 677 кум.м. вода. Видно от
приложеното към заключението на вещото лице извлечение от счетоводния регистър
на ответника с извършеното от ищеца плащане от 1318.58 лева на 15.05.2017г. са
погасни данъчните фактури, издадени от 04.02.2016г. до 15.05.2017г., когато
служебно е било начислявано количество вода поради повреден водомер, а с
извършеното плащане на 02.10.2018г. от 285.92 лева са били изцяло погасени по
фактури от 19.02.2018г. до 13.09.2018г.
Не са
представени по делото Общите условия на ответното дружество, но същите са
служебно известни на настоящия съдебен състав, а отделно от това са публикувани
на интернет страницата на дружеството и са общодостъпни.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго.
По иска за неоснователно обогатяване по
чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а на ответника - да установи, че е налице основание за получаване на
сумата, респективно за нейното задържане. Затова в тежест на ответника е да
докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне
на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.
По делото не е спорно възникналото
правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги между ищеца и
ответника.
В случая ищецът твърди, че е платил цена
за вода около 1400 лева, която не е потребил, а неправилно му е начислена. По
безспорен начин се установи, че всички издадени от ответника фактури са
заплатени от ищеца, като веднъж е заплатил сумата от 1318.58 лева на 15.05.2017г.,с която са погасни данъчните фактури (описани
по - горе), издадени от 04.02.2016г. до до 15.05.2017г., когато служебно е било
начислявано количество вода поради повреден водомер, а с извършеното плащане на
02.10.2018г. от 285.92 лева е погасил вземанията
по фактурите от 19.02.2018г. до
13.09.2018г. (описани по - горе).
Настоящият
съдебен състав като анализира и обсъди всички събрани писмени доказателства и
допълнителното заключение на вещото лице, намира, че със заплатената от ищеца
сума от 1318.58 лева същият е заплатил без основание количеството вода,
начислено в данъчните фактури, издадени от 01.04.2016г. до 08.06.2017г., а
именно **********/01.04.2016 г., фактура № **********/01.06.2016
г., фактура № **********/01.06.2016 г., фактура № **********/27.07.2016 г.,
фактура № **********/26.08.2016 г., фактура № **********/01.11.2016 г., фактура
№ **********/02.12.2016 г., фактура № **********/10.01.2017 г., фактура №
**********/03.02.2017 г., фактура № **********/24.03.2017 г., фактура №
**********/04.04.2017 г., фактура № **********/17.05.2017 г., в които служебно
е било начислявано количество вода по водомера в „стената“, по следните
съображения:
Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014
г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в
чл. 22 от Общите условия. От хартиения
карнет (л. 140, 141), от издадените фактури за периода от 04.02.2016г. до 08.06.2017г. и от допълнителното заключение на СИЕ,
се установява, че за периода от м.03.2016 г. до м. 06.2017г. е било
начислявано вода само по водомера в „стената“, който е бил повреден и
количеството е било начислявано служебно. През целия този период водомерът в
тоалетната на същия апартамент, за който не е било спорно, че изправен, е бил с
едни и същи показания, т.е. не е отчитал да се е потребявало количество вода. От
представения по делото карнет (л. 140,
141) се установява по безспорен начин, че в случая е било начислявано
количество вода в нарушение на разписаните за това правила в Общите условия на
ищеца. В Общите условия (чл. 26, ал. 2 ) е предвидено, че при повреда на
индивидуален водомер ВиК операторът начислява количеството вода според
средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на
предписание за отстраняване на повредата, като след този срок водата се таксува
по реда на чл. 25, ал.8 от Общите условия. По този ред се таксува водата и при
липса на данни за средномесечен разход за съответния период от предходната
година. В чл. 25, ал. 8 от Общите условия разходът на куб.м. вода е обвързан с броя
на обитателите на жилището, с това дали е топлофицирано, дали е необитаем офис и
т.н. Ответникът, чиято доказателствена тежест е ( арг.чл. 154, ал.1 ГПК), не
ангажира доказателства, установяващи, че количеството вода за периода е била определена в съответствие с чл. 26,
ал. 2 от Общите условия. Не са представени доказателства за даване на
предписание за отстраняване на повредата на водомера по чл. 20 от Общите
условия, в който случай се демонтира пломбата на холендъра, като или се монтира
оборотен водомер на мястото на повредения, който реално да отчита потребеното
количество вода или пък количеството вода се начислява според средномесечния
разход за съответния период от предходната година за срока на предписанието, а
след изтичане на срока на предписанието – съгласно правилото на чл. 25, ал.8 от
Общите правила. Видно от карнета и от заключението на СИЕ начисляването на количеството вода е
било извършвано само по повредения водомер по усмотрение на инкасатора между 28
и 38 куб.м. вода различните месеци, което няма нищо общо нито със
средномесечния разход на вода за съответния период от предходната година, за
който има данни в карнета, нито пък са отбелязани обитателите в апартамента, за
да се провери дали начисленото количество вода е в съответствие с чл. 25, ал.8,
т.1 от Общите правила, а именно по 5 куб. м. вода за 1 човек, като на всяко
тримесечие да завишава количеството вода с 1 куб. м. съгласно ал. 10 от същия
член. Оттук следва, че ответникът не е
спазил собствения си ред за начисляване на вода при повреден водомер и предвид
оспорването на ищеца, следва че същият не доказа основанието за заплащане от
страна на ищеца на посоченото количество вода във фактурите, когато водомерът е
бил потребен. Отделно от това, видно от данните за другия водомер в тоалетната,
който е бил изправен през този период, същият не е отчитал да се потребява вода
в апартамента.
Нещо повече, в
случая освен че не са спазени Общите условия на ответника при начисляване на
вода при повреден водомер, се установи и
неправилно отразяване на показанията и на двамата водомера в
апартамента. Безспорно доказателство за това е, че към датата на смяна на двата
водомера 08.01.2018г. неизправният е бил с показания 151 кубм., а по карнет и
то към датата на повредата е отразено 677 куб.м., а изправният водомер е с показание 210 куб.м.
при посочено в карнета 279 куб.м. При внимателен преглед на отразяванията в
карнета е видно, че дори самият инкасатор сам е отразил грешката в засичането
на водомерите, както следва: за водомера в тоалетната при засичането му на 27.10.2017г. инкасаторът отчита показание
202 куб.м., като отстрани посочва, че това се разминава с данните в „комп“ от
279 куб.м. (от смисъла на отбелязването следва че има предвид компютъра на ВиК
ЕООД). И така след редовно засичане на водомера след тази дата, действително
показанието на този водомер е 210 куб.м.,
каквото е и отразяването в Протокола за смяна на водомера от 08.01.2018г.
Същото е важимо и за повредения водомер, видно от карнета при засичането на показанията на водомера от инкасатора на 27.10.2017г.,
той констатира, че показанието на водомера е 107, а не 677 куб.м., както е в
„компа“ (л. 141). Вещото лице по СИЕ също е констатирало, че начисленото
количество вода по проверените от него фактури не отговаря на записванията на инкасатора
досежно показанията на водомерите (виж казаното от вещото лице в съдебно
заседание, л. 194 от делото).
Предвид
гореизложеното и след като ответникът не доказа, нито да е предоставил ВиК
услуги, нито пък правилно да е начислил количество вода при повреден водомер,
за която му е платена цена в общ
размер на 1318.58 лева на 15.05.2017г. по данъчни фактури: фактура № **********/01.04.2016 г., фактура
№ **********/01.06.2016 г., фактура № **********/01.06.2016 г., фактура № **********/27.07.2016
г., фактура № **********/26.08.2016 г., фактура № **********/01.11.2016 г.,
фактура № **********/02.12.2016 г., фактура № **********/10.01.2017 г., фактура
№ **********/03.02.2017 г., фактура № **********/24.03.2017 г., фактура № **********/04.04.2017
г., фактура № **********/17.05.2017 г., фактура № **********/08.06.2017 г. –
последните две сторнирани с кредитни известия, също по неизвестни причини, то
следва да бъде уважен иска за връщане на сумата от 1000 лева, платена на
ответника без основание.
Действително след уточненията, направени в съдебно заседание и
колебанията на ищеца дали горепосочената сума е платена през 2017 г. или 2018г.
поради отказ да му бъде предоставена такава информация от ответника (виж стр. 2
от съдебен протокол от 02.04.2019г., на л. 90 от делото), той заяви, че я е
платил през 2018г., а по делото от извлечението на счетоводния регистър на
ответника се установи, че е платена на 15.05.2017г. (а според вещото лице по
СИЕ е платена през 2018г. – л.818), но това не може да има за последица
неоснователност а иска, в каквато насока са направени възражения от
процесуалния представител на ответника. От съдържанието на исковата молба,
доуточнено в съдебно заседание и от събраните писмени доказателства безспорно
се установява, че ищецът претендира връщане на 1000 лева, които са част от
платената от него сума от 1318.58 лева. След като ответникът признава, че
ищецът му е заплатил тази сума, дали е платена през 2018 г. или през 2017г. е
без правно значение и не засяга основателността на исковата претенция. Действително
правно по – прецизно щеше да бъде ако процесуалния представител на ищеца бе
уточнил датата с оглед новопопстъпилите доказателства по делото за това, което
той не стори, но това не може да служи за основание отхвърляне на исковата
претенция при доказано плащане на сумата, макар на друга дата и при доказано
непотребено количество вода, за което е заплатена тази сума.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски в размер общо на 700 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, да заплати на „Финансово инвестиционна
група плюс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Г.С.Раковски 90, ап. 16, сумата в размер на 1000 лева – недължимо
платена цена за начислено количество доставена питейна вода и отведена и
пречистена канална вода по партида
на 648817 на „Финансово инвестиционна група плюс“ ООД за апартамент 4, находящ
се в ************************************************ за периода от м.03.2016г. до м.05.2017г.,
през който период е бил повреден водомера, ведно със законната лихва от
подаване на настоящата молба – 23.01.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, да заплати
на „Финансово инвестиционна група
плюс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул. Г.С.Раковски 90, ап. 16, сумата в
размер на 700 лева, представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: