№ 486
гр. Ловеч, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА А.ОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА А.ОВА Гражданско
дело № 20214310102157 по описа за 2021 година
Иск за развод поради разстройство на брака, с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от А. Д. З. от гр.Ловеч против К. С. К.,
канадска гражданка, в която посочва, че той е български гражданин, но от тригодишна възраст
живее в Канада. Там се запознал с К. С. К.. На 15.12.2018 год. в Южен Лас Вегас, щата Невада,
сключил граждански брак с канадската гражданка К. С. К.. Двамата живели заедно в периода
м.декември 2018 год. до м.януари 2021 год. От м.август 2018 год. двамата живели в САЩ, а преди
това за период от година и половина преди сключването на брака - в Канада.
Пояснява, че в началото отношенията между съпрузите били хармонични. След сключване
на брака ищецът решил, че за да учи за предстояща защита на докторат по счетоводство, ще
замине за САЩ. К. се съгласила с това негово решение и двамата заминали за САЩ. След
обявяване на епидемията от КОВИД-19 животът му се променил. Решил да работи изцяло от дома
си и не искал да се връща обратно в Канада. Имал тежки изпити, за които се готвел по време на
пребиваването им във Флорида. Докато двамата живели в САЩ, К. не била доволна от живота там,
нямала право да работи и се чувствала потисната.
През цялото време на съвместното живеене двамата много искали да имат деца. Опитите им
К. да забременее по естествен път обаче не се увенчали с успех и затова започнали да планират
инвитро процедура. Тъй като тази манипулация в САЩ била твърде скъпа, съпрузите взели
решение да я осъществят в Канада. Същевременно било опасно заради епидемията от КОВИД-19
К. да замине за Канада за инвитро процедурата. През м.януари 2021 год. от Клиниката в Монреал
се обадили, че вече е подходящо да замине за извършване на процедурата. К. отпътувала за Канада
за осъществяване на общите им намерения, но по-късно по телефона споделила на А., че се отказва
от процедурата. Ищецът я поканил да се върне, но тя искала да остане в Северна Америка и
споделила, че винаги е живяла в Канада и ще остане там. Тогава той решил да се върне в
Република България и да продължи живота си тук. През годините А. си дал сметка, че начинът на
живот, културата, ценностната система и климатът в Канада го измъчват и не иска да продължи
1
живота си там, а искал да се върне в Република България. А К. споделяла, че винаги е живяла в
Канада и не се вижда да живее никъде другаде. Според ищеца през периода, в който двамата
живели в САЩ, Флорида, и той имал тежки изпити за докторантурата си по счетоводство,
отношенията им охладнели, тя се отдалечила от него и връзката им отслабнала. Според ищеца,
именно тогава ответницата е решила, че не е добра идея да има деца от него, усетила се е
нестабилна във връзката си с него. Освен това А. споделя, че К. никак не харесвала неговата
майка, докато тя била с тях между тях двете имало неразбирателство и постоянни скандали.
От 21.01.2021 год. и досега ищецът не е виждал съпругата си К.. Поддържали връзка по
телефона и електронните средства за комуникация, но между тях е налице пълно разминаване къде
да живеят и как да продължат живота си. След заминаването на К. за Канада А. временно се
установил в Панама, където животът бил спокоен, с хубав топъл климат и красива природа. Той
поканил К. да отиде при него в Панама, но тя отказала. А. понастоящем се е върнал в Република
България и желаел да продължи живота си тук, да се установи, мечтае за деца. Всеки от двамата
заживял собствен живот, с времето разговорите помежду им станали все по-ограничени, не са се
виждали вече 10 месеца и са във фактическа раздяла. Няма единомислие между тях къде и как да
продължат живота си, всеки имал различни разбирания за пътя, който да следва, за мечтите си.
Нямало вече съвместни планове между двамата като съпрузи.
Осъзнавайки, че този начин на живот не му носи радост и щастие, не му дава семеен уют,
взаимност, разбирателство и уважение, каквито трябва да има във всяко семейство, а от м.януари
2021 год. след фактическата раздяла, бракът съществува само формално - юридически, ищецът
счита, че бракът между А. З. и К. С. К. се е изчерпал от съдържание, съществува само формално и
следва да бъде прекратен. Двамата не могат да намерят общ език и общ начин на живот. Бракът им
е лишен от съдържание, липсват необходимите отношения на доверие, взаимопомощ и уважение.
Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Неоправдано е съществуването му за тях и
обществото.
Моли да бъдат призовани на съд и след като се убеди във верността на гореизложеното, да
постанови решение, с което да прекрати брака между А. Д. З. и К. С. К. поради дълбоко и
непоправимо разстройство.
От брака си страните нямат родени деца.
Към настоящият момент няма ползвано от страните семейно жилище, тъй като те са във
фактическа раздяла от м.януари 2021 год. и ищецът живее в Република България, а ответницата - в
Канада. Семейното жилище, ползвано от двамата във Флорида до раздялата им, е собственост на
майката на ищеца.
Никой от съпрузите не е променял фамилното си име при сключването на брака.
Двамата съпрузи са работоспособни, поради което издръжка не се дължи.
По време на брака съпрузите не са придобивали недвижими имоти.
Тъй като съпругата живее в Канада й е невъзможно да се яви в открито съдебно заседание
по делото, заявява, че не е възможно да се прекрати бракът по взаимно съгласие по чл. 50 от СК,
но в случай на желание от страна на съпругата изразява съгласието си за постигане на
споразумение и приключване на производството по чл.49, ал.4 от СК.
Предвид факта, че ответницата е канадска гражданска, съдът е пристъпил към връчване на
книжата, включително и препис от исковата молба и приложенията по реда на Хагската конвенция
2
от 05.10.1961 год. Процедурата е редовно извършена със съдействието на Министерството на
правосъдието, но въпреки това в срока по чл.131, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба не е
представен от страна на ответницата по делото.
В насроченото открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от пълномощника си адв.Л., която от името на доверителя си поддържа исковата
молба и я намира основателна и доказана с оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Моли съда да я уважи и да постанови решение, с което да прекрати брака между
страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Няма
претенция за разноски. Моли окончателната държавна такса да остане за сметка на ищеца.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не изразява становище по предявения срещу
нея иск за развод с правно основание чл.49 от СК.
Настоящият съдебен състав като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, доводите на
процесуалния представител на ищеца, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК и
съобразно нормите, регламентиращи процесните отношения по СК, приема за установено
следното от фактическа страна :
Страните по делото са сключили граждански брак на 15.12.2018 год. в сватбения параклис
на хотел Беладжио, бул.“Лас Вегас“№3600, Южен Лас Вегас, Невада, по взаимно съгласие и в
присъствието на ****** З., за което като доказателство по делото е представено удостоверение за
брак 0201808290709168 на Служба по гражданското състояние на окръг Кларк, щат Невада.
От представеното за целите на настоящото бракоразводно производство удостоверение изх.
№20221108160056/08.11.2022 год. на Агенцията по вписванията се установява, че в регистъра на
имуществените отношения на съпрузите, за лицето А. Д. З., ЕГН-********** към 08.11.2022 год.
не е регистриран режим на имуществен отношения на съпрузите.
За изясняване на делото от фактическа страна и с оглед разпределената доказателствена
тежест в процеса ищеца ангажира и гласни доказателства по делото, като от показанията на
св.****** се установява, че тя познава А. З. от две годишен, тъй като са близки със семейството, а
К. не я познава, защото живее в Канада и през времето когато са били заедно, тя не е идвала в
Република България. Свидетелката поясни, че страните имали близки отношения още докато
живеели в Монреал. След това ищецът заминал за Лас Вегас, за да защити доктурантурата си и за
да отиде тя при него се наложило да сключат граждански брак по силата на техните закони, но там
нещата не потръгнали. Ответницата се е чувствала самотна, затворена в къщи, без право да работи
и по този начин страните разбрали, че са допуснали грешка, за което искат да се поправи тази
грешка. Свидетелката уточни, че от брака си страните нямат родени деца, въпреки, че А. много
желаел да имат деца. Разделили се по време на пандемията, т.е. от началото на 2021 год., като само
са се чували по повод на делото. За ответницата уточни, че категорично отказвала да разговаря със
своя съпруг, като при сключване на брака между страните тя си е с бащината фамилия и не е
приемала фамилията на съпруга си. К. никъде не упоменава в Монреал, че е семейна. А. след като
раздялата му с К. дошъл до Република България, тъй като много искал да живее тук, но
същевременно работата му е такава, че той много пътува и в Украйна и в панама. Свидетелката
заяви, че ищецът имал приятелка и затова искал по-бързо да приключи брака си с К., защото иска
да има семейство и деца.
В показанията си дадени пред съда св.****** заяви, че познава А. почти от дете от 3-4
годишен, но през последните години не го е виждал, тъй като и той не живее в Република
3
България. Последно А. е идвал в дома му преди 5 години. Той живеел тогава в Канада. Сега знае,
че е бил в Украйна. Майка му казвала, че ще отиде до Австрия, за да види А., тъй като той е с
новата си приятелка и ще ходи до там, за да ги види. От майката на ищеца разбрал, че ответницата
има гръцки корени. Свидетелят знае също, че страните не живеят заедно от 2 години, откакто
ищецът е заживял в Украйна. К. никога не я е виждал да идва в Република България. К. се е
върнала в Канада и е отказала да стои при него в САЩ. Тя стояла малко време при него, но се
върнала при родителите си в Канада. Поясни, че не му е удобно, откакто се е върнала в Канада, да
пита ищеца дали са се виждали. А. му е споделил, че след като ответницата си е заминала в Канада
не се е връщала при него. От брака си страните нямат деца. Свидетелят не вярва да продължи да
съществува този брак по този начин. В момента А. има друга приятелка, която е украинка и отива
да я види. Страните не живеят заедно и няма изгледи да се промени това положение.
При така установената фактическа обстановка районният съд приема, че бракът между
ищеца и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, за което свидетелстват ангажираните
гласни доказателства на цитираните по-горе двама свидетели, които подробно описаха какви са
действителните отношения между съпрузите и възможно ли е бракът им да продължи да
съществува за в бъдеще. Установи се по безпорен начин, че макар и продължили по-малко от три
година, брачните отношения между А. З.и К. К. са само формални, поради което и в този си вид
техния брак е ненужен, както на съпрузите, така и на обществото. Разстройството на брачните
отношения е трайно, за което говори и факта, че считано от 21.01.2021 год. досега ищецът не е
виждал съпругата си, а поддържат връзка единствено по телефона и електронните средства за
комуникация. Следователно те живеят във фактическа раздяла, като ищецът вече има приятелка, с
която иска да създаде семейство и деца, желае да продължи да живее в Република България, а
ответницата се е върнала при родителите си в Канада, т.е. всеки от съпрузите има и следва свой
собствен път и реализация в живота. Очевидно е, че след като целите и на двамата съпрузи са
различни, като след фактическата им раздяла не са имали контакти по никакъв повод, то според
съда, това им поведение очевидно показва, че съгласието им за развод е сериозно обмислено и от
двамата и то е непоколебимо.
Следователно при наличието на така представените доказателства според съда, ищеца,
чиято бе доказателствената тежест в настоящия бракоразводен процес, при условията на пълно и
главно доказване, установи наличието на възникнала и съществуваща и към момента на
постановяване на настоящото съдебно решение, фактическа раздяла между съпрузите, довела
неминуемо до тяхното отчуждение един от друг като съпрузи, липсата на съпричастност и
уважение, зачитане на личността в семейството, грижа и подкрепа между членовете на
семейството, все основни принципи, уреждащи семейните отношения /чл.2, т.6 и т.7 от СК/, като
липсата на който и да е от тях и най-вече продължилата повече от една година фактическа раздяла
дава основание на съда приеме, че не са налице предпоставки за заздравяване на брака, както се
установи безпорно и от ангажираните гласни доказателства – показанията на св.******
Имайки предвид петитума на исковата молба, с която е сезиран, в която ищеца не желае
съдът да се произнася по въпроса чия е вината за разстройството на брака, то намира, че следва да
бъде уважено това негово право и да не обсъжда кой от двамата съпрузи има по-голяма вина за
разстройството на брака. Затова и съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен и същия следва да бъде прекратен при условията на чл.49, ал.1 от СК, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
4
От брака си страните нямат родени деца.
Към настоящият момент няма ползвано от страните семейно жилище, тъй като те са във
фактическа раздяла от м.януари 2021 год. и ответникът живее в Република България, а
ответницата - в Канада. Семейното жилище, ползвано от двамата във Флорида до раздялата им, е
собственост на майката на ищеца.
Никой от съпрузите не е променял фамилното си име при сключването на брака.
Двамата съпрузи са работоспособни, поради което издръжка не се дължи.
По време на брака съпрузите не са придобивали недвижими имоти.
Имайки предвид изхода на настоящият бракоразводен процес, както и посоченото в
пледоарията по съществото на делото, съдът счита разноски на ищеца не следва да се присъждат.
При този изход на процеса съдът определя окончателната държавна такса в размер на
сумата 50 лева, на основание чл.6, т.2 от ТДТССГПК. Ищецът е внесъл първоначална държавна
такса за образуване на делото в размер на 25 лева, като предвид изтъкнатото от адв.Л. в
пледоарията му по съществото на делото, че окончателната държавна такса ще се заплати от
нейния доверител, то останалите 25 лева следва да се заплатят от ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК между ищеца А. Д. З., ЕГН-**********, с адрес :
гр******, вх.“****** и ответницата К. С. К., родена на 10.04.1990 год., канадска гражданка, с
адрес за призоваване : 1-795 1е аvenue, Pointe-aux-Trembles, OC H1B 4S3, Canada /Канада/,
сключен на 15.12.2018 год. в Южен Лас Вегас, щата Невада, за което е съставено удостоверение за
брак №201808290709168 на Служба по гражданското състояние, окръг Кларк, щат Невада, на
основание чл.49, ал.1 от СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без
да се произнася по въпроса за вината.
От брака си страните нямат родени деца.
Към настоящият момент няма ползвано от страните семейно жилище, тъй като те са във
фактическа раздяла от м.януари 2021 год. и ищецът живее в Република България, а ответницата - в
Канада. Семейното жилище, ползвано от двамата във Флорида до раздялата им, е собственост на
майката на ищеца.
Никой от съпрузите не е променял фамилното си име при сключването на брака.
Двамата съпрузи са работоспособни, поради което издръжка не се дължи.
По време на брака съпрузите не са придобивали недвижими имоти.
Съдебно-деловодни разноски ищеца не е претендирал и такава не следва да му се
присъждат.
ОСЪЖДА ищеца А. Д. З., ЕГН-**********, с адрес : гр******, вх.“****** да заплати по
сметка на РАЙОНЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща
окончателна държавна такса, на основание чл.6, т.2 от ТДТССГПК.
5
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила да се връчи на следния електронен
адрес на ответницата : ксаtravas@gmail.com.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6