№ 43
гр. Смолян, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225400600113 по описа за 2022 година
Производството е по реда глава ХХІ от НПК
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимата З. В. К. от гр. М., ул.
“Хр. Б.“ № 44, чрез защитника й а. М. срещу Присъда № 2/15.07.2022г.,
постановена по НЧХД № 5/2022г. по описа на Районен съд М., в частта с
която подсъдимата З. В. К. е призната за виновна, като на осн. чл.182, ал.2 във
вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК й е наложено наказание „пробация“, включващо
пробационните мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок
от три години, с периодичност на полагане на подписите – два пъти седмично
и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три
години и „глоба“ в размер на 2000лв, както и в частта, с която подсъдимата З.
В. К. е осъдена да заплати на Г. В. П., ЕГН ********** сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинените от подсъдимата З. В. К. на Г. В.
П. вследствие на престъплението по чл. 182, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от
НК неимуществени вреди.
Във въззивната жалба се излагат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата, постановена при процесуални нарушения
свързани със събирането и приобщаването на доказателствата. Твърди се, че
направените правни изводи не съответстват на събрания доказателствен
материал. Обвинението не е доказано нито от обективна, нито от субективна
страна. Освен това, наложеното наказание е явно несправедливо, с оглед
наличните смекчаващи вината обстоятелства, а наложената й глоба се явява
1
прекомерна с оглед нейните доходи. Присъдата е необоснована и
незаконосъобразна и в частта, с която е осъдена да заплати на тъжителя
граждански иск за неимуществени вреди за сумата от 3000лв., тъй като иска е
недопустим, а освен това е недоказано, че частния тъжител е претърпял
неимуществени вреди.
Иска се отмяна на присъдата, като съдът постанови нова присъда, с
която признае подсъдимата за невиновна и я оправдае по това обвинение и се
отхвърли уваженият граждански иска, като неоснователен и недоказан.
Направено е алтернативно искане наказанието „пробация“ да бъде
заменено с наказание „глоба“ или да се намали размера на наложеното
наказание „пробация“ и на осн. чл.55, ал.2 от НК се намали размера на
наложеното наказание „глоба“ с ½ и да й бъдат присъдени изцяло
направените разноски за двете инстанции.
Пред съда частният тъжител Г. В. П. се явява лично и оспорва
въззивната жалба, като моли съдът да потвърди присъдата на районния съд
като правилна.
Подсъдимата З. К. се явява лично и със защитника си а. М.. Поддържат
жалбата и молят съдът да я уважи по изложените в нея съображения.
Подсъдимата моли да бъде оправдана, тъй като тя не е възпрепятствала
изпълнението на решението, тъй като синът им не желае да се вижда с баща
си.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становището на
страните изразено в с.з. и след преценка на доказателства събрани по делото,
както от РС М., така и събраните от ОСО, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът прие че е частично основателна по
следните съображения:
С присъда № 2/15.07.2022г., постановена по НЧХД № 5/2022г. по
описа на Районен съд М. подсъдимата З. В. К., с ЕГН ********** е призната
за ВИНОВНА за това, че при условията на продължавано престъпление, като
родител, майка на малолетния В. Г.ев П., ЕГН ********** не е изпълнила
съдебно решение – Решение № 218/27.08.2020 г. по в.гр.д. № 370 по описа за
2020 г. на Окръжен съд Смолян, относно личните контакти на детето с бащата
Г. В. П., ЕГН ********** през периода от 09.01.2021 г. до 07.01.2022 г., на
следните дати: 09.01.2021 г., 27.02.2021г., 02.04.2021г, 16.04.2021г.,
07.05.2021г, 21.05.2021г., 18.06.2021г., 02.07.2021г., 16.07.2021г., 06.08.2021г.,
20.08.2021г., 03.09.2021г., 17.09.2021г., 01.10.2021г., 19.11.2021г.,
03.12.2021г., 01.01.2022г., 07.01.2022г – престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК
и чл. 26, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 54 НК й налага наказание
„ПРОБАЦИЯ“, с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, с периодичност 2 пъти седмично и
„задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от ТРИ ГОДИНИ,
2
както и наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
Подсъдимата З. В. К., ЕГН **********, е призната за НЕВИНОВНА за
това, че при условията на продължавано престъпление, като родител, майка
на малолетния В. Г.ев П., ЕГН ********** не е изпълнила съдебно решение –
Решение № 218/27.08.2020 г. по в.гр.д. № 370 по описа за 2020 г. на Окръжен
съд Смолян, относно личните контакти на детето с бащата Г. В. П., ЕГН
********** на 04.06.2021г., 15.10.2021г., 05.11.2021г., като я ОПРАВДАВА
по повдигнатото й обвинение за извършено на 04.06.2021г., 15.10.2021г.,
05.11.2021г., престъпление по чл. 182, ал.2 вр. с чл.26 НК.
Подсъдимата З. В. К. е осъдена да заплати на Г. В. П. сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за причинените от подсъдимата З. В. К. на
Г. В. П. вследствие на престъплението по чл. 182, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал.
1 от НК неимуществени вреди.
Съдът е отхвърлил предявения от Г. В. П. против З. В. К. граждански
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
3000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева.
Отхвърлен е изцяло предявения от Г. В. П. против З. В. К. граждански
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер от 3 000
лева, изразяващи се в разходи за над 30 пътувания от гр. Пловдив до гр. М..
Подсъдимата З. В. К. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд М.
сумата от 120 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и след като
ги обсъди по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното.
Частния тъжител Г. В. П. и подсъдимата З. В. К. са родители на
малолетното дете В. Г.ев П., с ЕГН **********.
С Решение № 60 от 20.03.2020 г. по гр.д. № 377/2019 г. по описа на РС
М. и Решение № 218/27.08.2020 г. по в.гр.д. № 370/2020г. на Окръжен съд
Смолян, родителските права по отношение на малолетното дете В. Г.ев П. са
предоставени на майката З. В. К., като местоживеенето на малолетното дете
В. Г.ев П. е определено по настоящия адрес на майката в гр. М., ул. „Хр. Б.“
№ 44, ет. 4, ап. 12.
С Решение № 218/27.08.2020 г. по в.гр.д. № 370/2020г. на Окръжен съд
Смолян е определен режим на лични контакти между бащата Г. П. и детето В.
П. както следва: през месец септември и месец октомври 2020 г. – всеки първи
и трети петък от месеца от 13.00 ч. до 17.00 ч. без присъствие на майката,
като срещите се осъществявали под контрола на социален работник от ДСП
М. на определено от същата социална служба място, където може да се
извършва наблюдение на контактите от съответен специалист (социален
работник, педагог и/или психолог, включително и чрез предоставяне на
социална услуга на родителите и детето, като детето бъде довеждано до ДСП
3
М. от майката и взимано от същата след приключване на срещата; през месец
ноември 2020 г. и месец декември 2020 г. – всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. самостоятелно, без присъствие на майката и на
социален работник, като детето бъде вземано от бащата от дома му и връщано
от него на същото място след приключване на срещата; от месец януари 2021
г. и месец февруари 2021г. нататък – всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца от 10.00 ч. в съботния ден до 15.00 часа в неделния ден, с едно
преспиване при бащата, като детето ще бъде вземано от бащата от дома на
майката и връщано на същото място от него след приключване на срещата; от
месец март 2021 г. нататък бащата може да взема детето при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 15.00 часа в петъчния ден до 16.00
часа в неделния ден с две преспивания; след м. март 2021г. бащата може да
взема детето при себе си за 20 дни през лятото, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката; зимната ваканция на 2020/2021 г. за
коледа 2020 г., Нова Година 2020г. за именния ден на детето 01.01.2021 г.
детето В. Г.ев П. да прекара с майката З. В. К.; През цялата пролетна ваканция
на 2021 г. детето В. Г.ев П. да прекара с баща си Г. В. П.; Рождените дни на
детето 20.09.2020 г. за 2020г., 2021 г. и за 2022 г. детето В. Г.ев П. да прекара
с майка си З. В. К., а след 2022 г. насетне детето да празнува рождения си ден
първо с бащата, а следващата година с майката; През зимната ваканция на
2022 г., новата 2022 г., именните дни на детето 2022 г. насетне бащата да
взема детето при себе си, а пролетните ваканции след 2022г. насетне детето да
бъде с майката.
Частния тъжител Г. П., който живее в гр. Пловдив на 09.01.2021 г.
около 10:00 ч., отишъл в гр. М., пътувайки с лек автомобил, придружаван от
баща си В. Г.ев П. и майка си В.ка Хр. П.а, за да осъществи контакт с детето
си В. съобразно определения със съдебното решение режим на лични
контакти. Тъжителят отишъл до посочения в съдебното решение адрес по
местожителство на детето, а именно гр. М. улица Хр. Б. № 44, ет. 4, ап. 12.
След многократно позвъняване на входната врата на апартамента, никой не
отворил. Тъжителят подал сигнал на ЕЕНСП 112 за оказване на съдействие за
установяване на местонахождението на подсъдимата с цел свиждане с детето.
На 27.02.2021 г. около 10:00 часа тъжителят отново отишъл до
посочения в съдебно решение адрес по местожителство на детето, а именно
гр. М. улица Хр. Б. №44, ет. 4, ап. 12, но там не открил никого. Тъжителят
подал сигнал на ЕЕНСП 112, като впоследствие пристигнали на място
служители на РУ М.. След многократно позвъняване на входната врата на
апартамента никой не се отзовал.
На 02.04.2021г. около 15:00 часа частният тъжител отново бил в гр. М.,
за да осъществи контакт с детето си В. П., съобразно определения режим на
лични контакти, но на адреса в гр. М., ул. Хр. Б. № 44, ет. 4, ап. 12 не открил
никого. Подал сигнал до ЕЕНСП 112, като заедно с пристигналите на място
служители на РУ М., отново позвънили на входната врата на посочения
апартамент, но никой не отговорил.
4
На датите - 16.04.2021г., 07.05.2021г, 21.05.2021г. частният тъжител
отишъл около 15:00 часа на посочения адрес в гр. М., ул. „Хр. Б.“ № 44 за
осъществяване на определения с цитираното по-горе съдебно решение режим
на лични контакти с детето В. Г.ев П., но там не открил никого. Тъжителят
подал сигнал на ЕЕНСП 112 за оказване на съдействие за установяване на
местонахождението на подсъдимата с цел свиждане с детето. Заедно с
пристигналите на място служители на РУ М., отново позвънили на входната
врата на посочения апартамент, но никой не отговорил.
На 04.06.2021г. около 15.00 часа частният тъжител отново отишъл на
адреса в гр. М., ул. „Хр. Б.“ № 44, като при неколкократни позвънявания на
входната врата на апартамента, никой не отворил, което обстоятелство било
констатирано от служители на РУ гр. М., след подаден сигнал от тъжителя на
ЕЕНСП 112. По това време подсъдимата била заедно с детето в дома на своята
майка в с. Ст., общ. Зл.. Тъжителят поискал съдействие от св. М. У. -
полицейски инспектор в РУ Зл. да види детето си съобразно определения
режим на лични отношения. Св. У. тръгнал със служебен автомобил до с. Ст.,
общ. Зл., като тъжителят го последвал с неговия автомобил. Установили
подсъдимата в дома на майка й в с. Ст., като св. У. я запознал с получения
сигнал от тъжителя. Подсъдимата заявила, че няма проблем в присъствието
на св. У. да изведе детето В. и баща му да го види.
Срещата между бащата и детето продължила около 5 минути пред
дома на подсъдимата в с. Ст., общ. Зл., в присъствието на св. У., като детето
говорило с баща си, но го отбягвало, отстъпвало назад, не искало да се среща
с него.
На 18.06.2021г., 02.07.2021г., 16.07.2021г. и на 06.08.2021г. около 15.00
часа частният тъжител отишъл на посочения адрес в гр. М., ул. „Хр. Б.“ № 44,
ет. 4 ап. 12 за осъществяване на определения с цитираното по-горе съдебно
решение режим на лични контакти с детето В. Г.ев П., но там не открил
подсъдимата. Тъжителят подал сигнал на ЕЕНСП 112 за оказване на
съдействие за установяване на местонахождението на подсъдимата с цел
свиждане с детето. Заедно с пристигналите на място служители на РУ М.,
отново позвънили на входната врата на посочения апартамент, но никой не
отговорил.
На 20.08.2021г., 03.09.2021г., 17.09.2021г., 01.10.2021г., 15.10.2021г.,
05.11.2021 г., 19.11.2021г., 03.12.2021г., 01.01.2022г., 07.01.2022г. частният
тъжител отново отишъл на посочения в съдебното решение адрес по
местожителството на детето в гр. М., ул. „Хр. Б.“ № 44, ет. 4 ап. 12 за
осъществяване на режима на лични контакти с детето си В. П., но отново не
открил никого на посочения адрес.
Със съдебното решение е определено, че през месеците януари 2021г. и
месец февруари 2021г. бащата може да взема детето да всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в съботния ден до 15.00 часа в неделния
ден. 09.01.2021 г. и 27.02.2021г., за които дати е повдигнато обвинение, са
5
съответно втората събота от м. януари 2021 г. и четвъртата събота от м.
февруари 2021г.
След м. март 2021г. нататък бащата има право да взема детето при себе
си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 15.00 часа в петъчния
ден до 16.00 часа в неделния ден с две приспивания, като се установява, че на
датите 02.04.2021г., 16.04.2021г., 07.05.2021г., 21.05.2021г., 04.06.2021г.,
18.06.2021г., 02.07.2021г., 16.07.2021г., 06.08.2021г., 20.08.2021г.,
03.09.2021г., 17.09.2021г., 01.10.2021г., 15.10.2021г., 05.11.2021г.,
19.11.2021г., 03.12.2021г., 07.01.2022г., бащата е имал право на личен контакт
с детето, доколкото всички дати съвпадат с ден петък от първата или третата
седмица на съответния месец, а на 01.01.2022г. по силата на съдебното
решение бащата е имал право на лични контакти за именния ден на детето
В.ьовден.
По делото се установява негативно отношение на детето към бащата,
за което свидетелстват събраните по делото доказателства – протокол от
13.02.2022 г. по изп. д. № 20219160400003 на ЧСИ Здр. Т., видно от който на
13.02.2022 г. детето е отказало да отиде при баща си в гр. Пловдив,
показанията на св. Ж. К., която заявява, че детето не иска да се вижда с баща
си, свидетелят К., показанията на свидетелите В.ка и В. П.и, дадените
обяснения от подсъдимата З. К., както и от материалните по ДП № 106/2021 г.
по описа на РУ М., сред които и писмо от ДСП – Зл. /л. 45, том 2 от ДП №
106/2021 г. по описа на РУ М./, в което е описано, че при проведена среща със
служители на ДСП Зл. детето заявило, че не желае да се среща с баща си/,
както и показанията на св.У., който заявява, че при проведената среща на
04.06.2021г. в с. Ст., общ. Зл. детето е отбягвало баща си и е отказало да
комуникира с него.
От представената справка /л. 43, том 2, ДП № 106/2021 г. по описа на
РУ М./ от ДСП М. е видно, че на 20.08.2021 г. в ОЗД при ДСП - М. постъпила
молба от Г. В. П., с която изявил желание да бъде проведена консултация с
майката на детето З. К. за осигуряване на срещи между него и сина му В..
Във връзка с постъпилия сигнал бил посетен адресът на майката в гр.
М., но никой не бил открит. Тъй като била получена информация, че майката
пребивавала в с. Ст., общ. Зл., сигналът бил изпратен до ОЗД при ДСП Зл..
В постъпилата информация от 24.09.2021 г. от ДСП М. е отбелязано,
че в последните месеци служителите на ДСП М. срещат сериозни затруднения
относно комуникацията с г-жа К.. Същата не се отзовавала на телефонни
обаждания и на писмени покани за срещи в отдела.
Представена е справка от ДСП Зл. /л. 45, том 2, ДП № 106/2021 г. по
описа на РУ М./, видно от която на 01.09.2021 г. е била проведена среща
между служители на ДСП Зл., подсъдимата З. К. и детето В. П.. Детето
споделило, че не иска да се среща с баща си, като майката потвърдила
нежеланието на детето да вижда баща си. Г-жа К. била консултирана за
необходимостта от спазване на съдебното решение, в което бил определен
6
режим на лични контакти и лични отношения между бащата и детето, както и
че носи наказателна отговорност при неспазването му.
Информирана била, че в интерес на детето било то да общува и с
двамата си родители, а също така била посъветвана да отговаря на
телефонните обаждания от страна на г-н П., за да уговарят дните и мястото на
срещите между бащата и детето. Уведомена била, че може да разчита на
съдействие от страна на ОЗД Зл..
Проведената среща със служителите на ОЗД Зл. не довела до резултат,
тъй като подсъдимата продължила да отсъства от дома си в гр. М., на който
адрес е определено и местожителството на детето, в деня за лични контакти
на детето с бащата.
От приетите като доказателство справки от СУ „От. П.“ гр. М. 5 вх. №
***5/20.06.2022 г. /л. 129 д./ и вх. № 1490/06.07.2022 г. /л. 153 д./ е видно, че
В. П. е участвал в състезание „Многознайко“ – на 03.12.2021г., както и в
Национална олимпиада „Знам и мога“ на 22.01.2022 г., че в петъчните дни се
провеждал допълнителен час – консултация в периода от 12.20 часа до 13.00
часа, както и че обучение от разстояние в електронна среда се провеждало в
следните периоди: от 22.03.2021 г. до 31.03.2021 г., от 01.04.2021г. до
02.04.2021г., от 08.11.2021г. до 12.11.2021г., на 22.11.2021г., от 13.12.2021г.
до 17.12.2021 г. Посочените учебни ангажименти на детето съвпадат с
определените дати за осъществяване на режим на лични отношения с неговия
баща на 03.12.2021 г. и на 02.04.2021 г., но по делото не се установява същите
по какъвто и да е начин да са възпрепятствали обективно изпълнението на
определения режим.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
материали по ДП №106/2021г. на РУ М., свидетелските показания на В. П.,
В.ка П.а, Ж. К., М. У., Зл. К., обясненията на подсъдимата, както и писмените
доказателства приложени по делото.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите В.
П., В.ка П.а относно обстоятелството, че подсъдимата на посочените дати не е
изпълнила съдебното решение за лични контакти между бащата и детето, тъй
като не се е намирала на посоченият адрес, на който е следвало да бъдат
осъществени срещите, тъй като са еднопосочни, непротиворечиви и се
подкрепят от справките за подадени сигнали на тел. 112 /л. 122 – л. ***, том I,
ДП № 106/2021 г. по описа на РУ М./ и писмо №298000-1/159 от 09.03.2022г.
на РУ на МВР М..
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. П., В.ка П.а, Ж. К., М.
У., Зл. К. и обясненията на подсъдимата относно обстоятелството, че детето
не желае да се среща с баща си и има негативно отношение към него, тъй като
са непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства от ДСП М. и
ДСП Зл., както и от протокола на ЧСИ Здр. Т..
Правилно районния съд не е кредитирал показанията на св. Ж. К.
относно твърденията й, че когато тъжителят Г. П. ходел на адреса в гр. М.,
7
дъщеря й З. К. била там и излизала с детето, тъй като тези показания са в
противоречие със сигналите подадени на т.112.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката
Ч., тъй като нито тъжителят, нито неговите родители в показанията си сочат,
че тази свидетелка е била с тях.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира, че обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел за
установено, че подсъдимата З. К. от обективна и субективна страна е
осъществила състава на чл. 182, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установява, че подсъдимата З. К. при
условията на продължавано престъпление, като родител, майка на малолетния
В. Г.ев П., ЕГН ********** не е изпълнила съдебно Решение №
218/27.08.2020 г. по в.гр.д. № 370 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Смолян,
относно личните контакти на детето В. Г.ев П. с бащата Г. В. П. през периода
09.01.2021 г. до 07.01.2022 г., на следните дати: 09.01.2021 г., 27.02.2021г.,
02.04.2021г, 16.04.2021г., 07.05.2021г, 21.05.2021г., 18.06.2021г., 02.07.2021г.,
16.07.2021г., 06.08.2021г., 20.08.2021г., 03.09.2021г., 17.09.2021г.,
01.10.2021г., 19.11.2021г., 03.12.2021г., 01.01.2022г., 07.01.2022г, като по този
начин го е лишила от възможността за осъществяване на личен контакт с
детето.
По безспорен начин се установява, че на посочените дати частния
тъжител Г. П. е посещавал гр.М., и на посочените дати и часове е бил на
адреса, на който е следвало да се осъществят тези контакти, но подсъдимата и
детето не са били там и по този начин е осуетено изпълнението на съдебното
решение. След като частния тъжител не е намирал подсъдимата и детето на
адреса е търсил съдействие от органите на МВР и е подавал сигнали на
тел.112. С неизпълнението на съдебното решение подсъдимата З. К. е
ограничила възможността на частния тъжител Г. В. П. да упражнява
възпитателно въздействие върху детето. Освен това, е накърнила и
интересите на детето, свързани с нуждата му от контакти с неговия баща, с
което безспорно създала предпоставки застрашаващи неговото нормално
развитие.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че в съдебното
решение не е посочен адреса, на който следва да се осъществят личните
контакти между бащата и детето, тъй като в Решение № 60/20.03.2020г. по
гр.д. №377/2019г. на РС М., което е потвърдено с Решение № 218/27.08.2020
г. по в.гр.д. № 370 по описа за 2020г. на Окръжен съд Смолян в частта, с
която съдът е определил местоживеенето на детето – гр.М., ул. „Хр. Б.“ № 44.
Въззивният съд намира за неоснователно твърдението във въззивната
жалба на подсъдимата, че незаконосъобразно районният съд се е позовал на
събраните материали по ДП № 106/21г. на РУ М., тъй като същото не е било
прието и приложено към делото. С протоколно определение, в проведеното
съдебно заседание на 08.06.2022г.РС М. изрично е приел и приобщил към
8
доказателствения материал по делото. Неоснователно е и възражението, че
съдът се е позовал на незавери съдебни решения, тъй като в ДП № 106/21г. на
РУ М. са приложени заверени преписи от Решение № 60/20.03.2020г. по гр.д.
№377/2019г. на РС М., което е потвърдено с Решение № 218/27.08.2020 г. по
в.гр.д. № 370 по описа за 2020г. на Окръжен съд Смолян.
От субективна страна подсъдимата е извършила деянието при пряк
умисъл, тъй като същата е съзнавала противообществения характер на
деянието си, предвиждала е последиците и е искала настъпването на
престъпния резултат.
Въззивният съд намира, твърдението на подсъдимата, че тя няма вина
за това, че не могат да бъдат осъществени контакти между детето и бащата,
защото детето не иска да вижда баща си и да контактува с него за
неоснователно, тъй като изпълнението на съдебното решение от страна на
родителя, който упражнява родителски права не може да бъде поставено в
зависимост от принципното отношение на друго лице, още по-малко, когато
се касае за малолетно дете.
Правилно районният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от
08.12.1983 г. по н. д. № 3/1983 г., ОСНК на ВС, според което влезлите в сила
съдебни решения относно упражняване на родителски права и относно лични
контакти с дете се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да
отстъпи упражняването на тези права, и от родител, който упражнява
родителски права, но е задължен да осигури нормални контакти на другия
родител с детето, при условията, посочени в решението на съда. Именно
родителят, който упражнява родителските права, следва да има активна
позиция и да създаде такава обстановка, че да предаде детето на родителя на
когото е определено упражняването на режим на лични отношения.
По делото не се събраха доказателства подсъдимата, в качеството й на
родител, който упражнява родителските права да е проявявала активност и да
е съдействала на бащата за осъществяването на личните контакти. Напротив
установи се, че подсъдимата не контактува с частния тъжител, който е баща
на детето й и създава пречки за осъществяването на такива контакти, като е
напускала адреса, на който живее или не отговаря на позвъняванията му.
Неоснователно е твърдението на подсъдимата, че тя няма вина, че не е
намирана на посочения адрес, тъй като същата заедно с детето е била в родния
си дом в с.Ст. по време на онлайн обучението по време на пандемията.
Подсъдимата е имала задължение да уведоми бащата, когато по някаква
причина детето не се намира на адреса в определения ден за контактите и да
се уговорят къде ще бъдат осъществени тези контакти. Неоснователно е и
възражението, че поради участие на детето в олимпиади и други извън класни
мероприятия не е могло да се осъществят тези контакти, тъй като от
приложените писмени доказателства от училището се установява, че
извънкласните занимания на детето В. Г.ев П. не съвпадат с часовете
определени със съдебното решение за лични контакти между бащата и детето.
9
Установи се също така, че подсъдимата не съдейства на социалните
служби за преодоляване негативното отношение на детето към бащата.
Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че деянието е
продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Съдът прие, че са неоснователни възраженията за недоказаност на
деянието, поради което искане за постановяване на оправдателна присъда ще
следва да бъде оставено без уважение.
При така установеното въззивният съд намира, че обосновано и
законосъобразно подсъдимата З. В. К. е призната за виновна в извършването
на престъпление по чл.182, ал.2 във вр. чл.26, ал.1 от НК.
Въззивният съд намира, че обществената опасност на подсъдимата не е
висока. Същата работи по трудов договор, не е осъждана /тъй като по НЧХД
№ 43/2020 г. по описа на РС М. е освободена от наказателна отговорност/,
изпълнява родителските си задължения по полагане на грижи за малолетното
дете В. П., като насърчава детето да учи и да посещава извънкласни дейности,
които обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимата и
представените доказателства: грамота за отличен успех на В. Г.ев П. /л. 108 д/,
грамота за първо място на състезание „Многознайко“ „/л. 109 д,/, Грамота от
национални състезания „Многознайко“ /л. 110 д./.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства това, че
подсъдимата не е осъждана, трудовата й ангажираност, много добрите грижи,
които полага при отглеждането на детето, като го насърчава да учи и да
посещава извънкласни дейности, в следствие на което детето постига добри
резултати, както и трайното негативно отношение на детето към неговия
баща.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете упоритостта, с
която подсъдимата отказва да изпълнява съдебното решение и множеството
деяния, с които е осъществено продължаваното престъпление, както и
дългият период през който частния тъжител, като родител е бил лишен от
възможността да контактува с детето си.
Въззивният съд, като взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, прие че наложеното на подсъдимата З. К. наказание
„пробация“ за срок от три години е несъразмерно тежко, поради което ще
следва присъдата да бъде изменена в тази част като бъде намален размера на
наказанието „пробация“ на една година.
Съдът намира за неоснователно искането съдът да определи
наказанието по реда на чл.55 от НК и да замени наказанието “пробация“ с
наказание „глоба“, тъй като прие, че не са налице нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Неоснователно е и искането за намаляване размера на наложената
глоба, тъй като както бе посочено не са налице основания за приложението на
чл.55 от НК.
10
Съдът намира, че така определените наказания съответстват на
обществената опасност на деянието и на дееца и ще съдействат за постигане
целите, както на генералната, така и на специалната превенция.
По отношение на приетият за съвместно разглеждане предявеният от
тъжителя граждански иск срещу подсъдимата за присъждане на
неимуществени вреди от деянието, съдът намира, че районният съд
неправилно е приел за съвместно разглеждане този иск, тъй като същият не
отговаря на изискванията на чл.85, ал.1 от НПК. За да е допустим иска не е
достатъчно да се посочи, че се претендират неимуществени вреди от
деянието, но задължително следва да се посочи в какво се изразяват
претърпените неимуществени вреди и да се ангажират доказателства за това.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че присъдата в тази част
следва да бъде отменена и производството в тази част да бъде прекратено.
Частният тъжител Г. П. може да реализира правата си по отношение на
претърпените от него неимуществени вреди в отделно гражданско
производство.
С оглед отмяна на присъдата и прекратяване на производството по
гражданския иск, ще следва да бъде отменена присъдата и в частта, с която З.
К. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 120.00лв. в полза на РС
М..
В останалата част присъдата е обоснована и законосъобразна и следва
да бъде потвърдена.
По гореизложените съображения Смолянския окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл.337, ал.1, т.1 от НПК Присъда № 2/15.07.2022г.,
постановена по НЧХД № 5/2022г. по описа на Районен съд М., в частта с
която на подсъдимата З. В. К., с ЕГН ********** е наложено наказание
„пробация“, включващо пробационните мерки: “Задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от три години, с периодичност на полагане на
подписите – два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от три години, като намалява размера на
наказанието от 3 години на 1 /една/ година.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която З. В. К. е осъдена да заплати на
Г. В. П. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените от
подсъдимата З. В. К. на Г. В. П. вследствие на престъплението по чл. 182, ал.
2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК неимуществени вреди и вместо това
постановява:
ПРЕКРАТЯВА производството по приетият за съвместно разглеждане
граждански иск предявен от частния тъжител Г. В. П. срещу подсъдимата З.
В. К. за присъждане на обезщетение за причинените от подсъдимата З. В. К.
на Г. В. П. вследствие на престъплението по чл. 182, ал. 2 във връзка с чл. 26,
11
ал. 1 от НК неимуществени вреди в размер на 3000.00лв.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която З. В. К. е осъдена да заплати в
полза на РС М. държавна такса в размер на 120.00лв. върху уваженият
граждански иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12