РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Благоевград, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20221200100505 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Ищец в настоящия съдебен процес е Д., представлявана от Б.А.Х.-Т., главен
публичен изпълнител при ТДНАП С.. Претенциите са насочени срещу Д. С. Т.,
ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, М. И. Т., ЕГН
**********, адрес гр. Б*, ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, С. Д. Т., ЕГН
**********, адрес с. Г., Ст.о., обл. С., вилна зона „***“, ул. „****“ № *, и В. Д. Т.,
ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *.
В исковата молба се твърди, че към 14.06.2022 г., първият ответник има публични
задължения в размер на 50 547,16 лв. /главница от 29 668,77 лв. и лихви от 20
878,39 лв./, установени с данъчни декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201,
ал. 1 от ЗКПО, годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, данъчни
декларации за здравно осигуряване, ДОО и УПФ, и др. В подадените декларации
Д. С. Т. сам определил размера на дължимите от него суми за съответните
периоди и видове задължения, но не внесъл същите в законовоустановените
срокове. На 22.11.2017 г. първите двама ответници дарили на третия правото на
собственост върху апартамент, заснет с идентификатор 04279.604.253.1.11 по
КККР на гр. Благоевград, а два дни по-късно - на 24.11.2017 г., дарили на
последния ответник правото на собственост върху апартамент, отразен с
1
идентификатор 04279.604.253.1.23 по КККР на гр. Благоевград. С цел събиране на
неплатените задължения от Д. С. Т., било образувано изпълнително дело №
********** от 22.02.2006 г., от публичен изпълнител от дирекция „Събиране“ при
ТДНАП С.. Извършено било пълно проучване на имущественото състояние на
физическото лице, при което се установило, че то не притежава други имоти и
има автомобили, които са регистрирани през 1976, 1983, 1992 и 1998 г., т. е. са
напълно амортизирани. Дарените през 2017 г. 2 апартамента се явявали
единствената възможност на приходната агенция да събере, чрез продажбата им,
публичните задължения, възникнали въз основа на подадените от лицето данъчни
декларации. НАП не можела да събере по пряк начин декларираните и невнесени
в законовоустановените срокове задължения на физическото лице. Преди
извършването на даренията, установените изискуеми, ликвидни, непогасени и
необезпечени задължения били общо 39 089,75 лв., от които главница - 23 059,71
лв., и лихви - 16 030,04 лв. За периода на деклариране на задълженията
/01.01.2012 г. - 31.12.2016 г./, 5-годишният срок по чл. 109 от ДОПК бил изтекъл и
същите се считали за окончателно установени. Двамата дарители престирали, без
да придобият каквото и да е право, а двамата дарени придобили права, без да
извършат каквато и да е престация. Между дарителите и дарените съществувала
свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК, тъй като Д. и М. Т.и
били родители на С. и В. Т.и. Законодателят предвидил недействителност на
договорите, увреждащи публичните взискатели, по които страните са свързани
лица. Увреждащият характер на сделките бил свързан с намаляването на
имуществото на длъжника, което водело до снижаване на възможността
публичният взискател да се удовлетвори от него. Съществувало и намерение за
увреждане. Задълженото лице не предложило начин за удовлетворяване на
публичния взискател, нито предложило годно за обезпечение имущество,
съответстващо на размера на безспорно установените публични задължения.
Извършеното разпореждане със собствени активи /2 апартамента/, при което Д. Т.
фактически се освободил от собствеността си, сочело на съзнателно предприети
действия за увреждане на интересите на кредитора-ищец и водело до
невъзможност да се удовлетворят публичните притезания. Без значение било дали
длъжникът разполага с друго имущество и каква е стойността му, предвид факта,
че към момента на принудително изпълнение тази стойност можела да бъде
различна, а и кредиторът можел да избере от кое имущество да се удовлетвори.
Системното непогасяване на натрупващите се публични задължения, което един
коректен платец не би извършил, било още едно доказателство за намерението на
2
длъжника да ощети НАП. ДОПК защитавал коректните платци, които
декларирали и внасяли публичните си задължения законосъобразно. За
увреждащо действие следвал да се приеме всеки правен и/или фактически акт, с
който се засягали права, които осуетяват или затрудняват осъществяване на
правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане било налице винаги тогава,
когато длъжникът се лишавал от свое имущество или го намалявал, както и когато
по какъвто и да е начин осуетявал удовлетворяването на кредитора. Дарените
били деца на дарителите. Това обстоятелство било безспорно. То доказвало факта,
че лицата, в полза на които е станало прехвърлянето и е дадено съгласие да бъдат
облагодетелствани, като придобият собствеността върху процесните недвижими
имоти, са знаели за увреждащия характер на даренията. Претендира се обявяване
на двете дарения за недействителни по отношение на Д., досежно ½ идеална част
от правото на собственост върху недвижимите имоти, прехвърлена от ответника
Д. С. Т..
Ответниците твърдят, че исковете са неоснователни. Към датата на извършване на
процесните разпоредителни сделки, валидната редакция на относимата правна
норма не предвиждала наличие на декларирани задължения, а само на установени
публични задължения по предвидения в ДОПК ред. От твърденията в исковата
молба, както и от представените към нея доказателства, било видно, че към датата
на извършване на даренията не са били налице установени публични задължения.
Не се установявало атакуваните сделки да са осъществени след установяване на
публичните вземания на Д. с влязъл в сила административен акт или с влязло в
сила съдебно решение, което било самостоятелно основание за отхвърляне на
претенциите. Липсвали доказателства, от които да се направи извод за
основателност на исковете. И двата процесни имота били лична собственост на М.
И. Т.. Те не били част от СИО. Д. С. Т. не бил собственик на ½ идеална част от
имотите. М. Т. придобила лично, в качеството й на наследник на И.К.В. и В.С.В.,
недвижимия имот, дарен на В. Д. Т. и заснет с идентификатор 04279.604.253.1.23.
Собствеността върху него била придобита от М. Т. като наследник на И.К.В., въз
основа на нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, № 69, том I,
нотариално дело № 102 от 1990 г., и по наследство от В.С.В., на която била
единствен наследник. Дарителят Д. Т. не притежавал идеална част от правото на
собственост, което отстъпил с атакуваното дарение, поради което и искът на Д. по
отношение на този имот се явявал неоснователен. М. Т. придобила лично, въз
основа на влязлото в сила решение по гражданско дело № 1759/2014 г. на Pайонен
3
съд Благоевград, и недвижимия имот, дарен на С. Д. Т. и отразен с идентификатор
04279.604.253.1.11. Собствеността върху него не влизала в СИО, а той бил
придобит от М. Т. лично, тъй като не бил налице съвместен принос за
придобиването му. М. Т. своила имота само за себе си и той станал нейна лична
собственост. Дарителят Д. Т. не притежавал идеална част от правото на
собственост, което отстъпил с атакуваното дарение, поради което и искът на Д. по
отношение на този имот се явявал неоснователен. Дарението на чужда вещ не
било нищожно, но изначално не пораждало и не можело да породи впоследствие
вещнопрехвърлително действие. Дарените имоти били чужди на дарителя Д. Т. и
това също обосновавало неоснователността на предявените искове, които
подлежали на отхвърляне.
Събраха се писмени и гласни доказателства.
Исковата молба е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Предявените главни искове са с правна квалификация чл. 216, ал. 1, т. 1 и 6 от
ДОПК /в редакцията преди допълването с ДВ, бр. 105 от 2020 г./, а евентуалните
такива се базират на чл. 135 от ЗЗДог вр. чл. 216, ал. 3 от ДОПК.
Не е спорно, а и се установява от приобщените писмени доказателства, че на
22.11.2017 г. М. и Д. Т.и са дарили на С. Т., техен син, правото на собственост
върху апартамент, заснет с идентификатор 04279.604.253.1.11 по КККР на гр.
Благоевград, а два дни по-късно са дарили на В. Т., тяхна дъщеря, правото на
собственост върху апартамент, отразен с идентификатор 04279.604.253.1.23 по
КККР на гр. Благоевград.
Към въпросните 2 дати, Д. Т., като ЕТ „*****“, ЕИК ***, е имал установени
публични задължения за данъци и осигуровки по декларации от 09.02.2012 г.,
19.03.2012 г., 21.04.2012 г., 02.05.2012 г., 22.05.2012 г. и 22.08.2012 г.
Установяването е станало по реда на чл. 108, ал. 2 от ДОПК. Понастоящем
публичните задължения възлизат на над 50 000 лева.
М. Т. поддържа тезата, че е била едноличен собственик на дарените имоти. По
този повод следва да се подчертае, че настоящият съдебен процес е с
облигационен, а не вещен характер и не е необходимо да се изследва
принадлежността на правото на собственост върху имотите, предмет на
извършените от длъжника сделки. Все пак, за пълнота, може да се посочи, че Д. Т.
е притежавал идеални части от правото на собственост върху дарените 2
апартамента. Обезщетяването по реда на ЗТСУ с имот с идентификатор
4
04279.604.253.1.23 е станало по време на брака на М. и Д.. Имало е и доплащане за
апартамента в размер на 6000 лева, направено със заем от ДСК. Тези факти и
обстоятелства се установяват от нотариален акт № 69, том I, нотариално дело №
102 от 1990 г. /листи 394-395 от настоящото дело/ и говорят, че не целият имот е
бил получен от М. по наследство. Съответната идеална част от правото на
собственост върху него е влизала в СИО на М. и Д.. За другия апартамент, М. се
позовава на придобивна давност. Било е водено съдебно дело, приключило с
решение. Д. и Д. не са взели участие в него. Не е спорен фактът, че придобивната
давност е започнала и свършила по време на брака на М. и Д.. Фактическата власт
с намерение за своене е била упражнявана от М.. Апартаментът обаче отново не е
станал нейна еднолична собственост. Както се посочва по този повод в Решение
№ 11 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2122/2021 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева, съгласно разясненията в т. 2 от Постановление № 8 от
17.06.1981 г. на пленума на ВС, което не е обявено за изгубило силата си и е
действаща задължителна съдебна практика, когато единият от съпрузите е
започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот и придобивната
давност изтече през време на брака, имотът влиза в СИО, защото от значение е
моментът на придобиването му.
Изложеното навежда на заключение, че са налице всички нужни предпоставки за
уважаване на предявените главни искове по чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК /в
редакцията преди допълването с ДВ, бр. 105 от 2020 г./. Касае се за безвъзмездни
сделки с имуществени права на длъжник, извършени след установяване на негови
публични задължения. Обсъждане на евентуалните претенции не се налага.
Няма пречка на ищцовата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, понеже тя беше представлявана от служител с юридическо образование.
С оглед изхода на спора, върху ответниците трябва да се възложи съответната
държавна такса за разглеждането на уважените искове - чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействително по отношение на Д., по иск на главен публичен
изпълнител при ТДНАП С., предявен срещу Д. С. Т., ЕГН **********, адрес гр.
Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, М. И. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б*, ул.
„***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, и С. Д. Т., ЕГН **********, адрес с. Г., Ст.о., обл.
5
С., вилна зона „***“, ул. „****“ № *, извършеното на 22.11.2017 г. от Д. С. Т., ЕГН
**********, адрес гр. Б*, ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, с нотариален акт №
16, том II, рег. № 4730, дело № 190 от 2017 г. на нотариус Данаила Станева,
дарение на ½ идеална част от правото на собственост върху самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 04279.604.253.1.11 по КККР на гр. Благоевград, намиращ
се в сграда с идентификатор 04279.604.253.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 04279.604.253, предназначение на обекта - жилище, апартамент,
площ - 78,33 кв. м., брой нива - 1, административен адрес - гр. Благоевград, ул.
„***“ № 21, вх. „Б“, ет. 1, ап. 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж -
обект с идентификатор 04279.604.253.1.12 и обект с идентификатор
04279.604.253.1.10, под обекта - обект с идентификатор 04279.604.253.1.34, обект
с идентификатор 04279.604.253.1.4, обект с идентификатор 04279.604.253.1.3,
обект с идентификатор 04279.604.253.1.39 и обект с идентификатор
04279.604.253.1.38, и над обекта - обект с идентификатор 04279.604.253.1.17,
заедно с избено помещение № 3, площ - 13,30 кв. м., и 3,21900 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОБЯВЯВА за недействително по отношение на Д., по иск на главен публичен
изпълнител при ТДНАП С., предявен срещу Д. С. Т., ЕГН **********, адрес гр.
Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, М. И. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б*, ул.
„***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, и В. Д. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „***“
№ *, вх. „*“, ет. *, ап. *, извършеното на 24.11.2017 г. от Д. С. Т., ЕГН **********,
адрес гр. Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, с нотариален акт № 19, том II, рег.
№ 4769, дело № 192 от 2017 г. на нотариус Д. С., дарение на ½ идеална част от
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
04279.604.253.1.23 по КККР на гр. Благоевград, намиращ се в сграда с
идентификатор 04279.604.253.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
04279.604.253, предназначение на обекта - жилище, апартамент, площ - 78,33 кв.
м., брой нива - 1, административен адрес - гр. Благоевград, ул. „***“ № *, вх. „*“,
ет. *, ап. *, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - обект с идентификатор
04279.604.253.1.30 и обект с идентификатор 04279.604.253.1.28, под обекта - обект
с идентификатор 04279.604.253.1.29, и над обекта - няма, заедно с мазе № 6, площ
- 13,47 кв. м., и 2,98284 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА Д. С. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап.
*, М. И. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, и С. Д.
Т., ЕГН **********, адрес с. Г., Ст.о., обл. С., вилна зона „***“, ул. „****“ № *,
6
солидарно да заплатят в полза на Д., по съответната банкова сметка на ТДНАП С.,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, дължащо се във
връзка с уважения иск за обект с идентификатор 04279.604.253.1.11.
ОСЪЖДА Д. С. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап.
*, М. И. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б*, ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, и В.
Д. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, солидарно
да заплатят в полза на Д., по съответната банкова сметка на ТДНАП С.,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, дължащо се във
връзка с уважения иск за обект с идентификатор 04279.604.253.1.23.
ОСЪЖДА Д. С. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап.
*, М. И. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, и С. Д.
Т., ЕГН **********, адрес с. Г., Ст.о., обл. С., вилна зона „***“, ул. „****“ № *,
солидарно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по съответната
банкова сметка на Окръжен съд Благоевград, следващата се държавна такса за
разглеждането на уважения иск за обект с идентификатор 04279.604.253.1.11,
възлизаща на 196,19 лв. /сто деветдесет и шест лева и деветнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Д. С. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап.
*, М. И. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, и В. Д.
Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, солидарно да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по съответната банкова сметка на
Окръжен съд Благоевград, следващата се държавна такса за разглеждането на
уважения иск за обект с идентификатор 04279.604.253.1.23, възлизаща на 213,76
лв. /двеста и тринадесет лева и седемдесет и шест стотинки/.
На страните да се изпратят и връчат копия на настоящия съдебен акт, който може
да бъде обжалван от ответниците в двуседмичен срок, считано от връчването,
пред Апелативен съд С., с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7