№ 8441
гр. С, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110112433 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове, уточнени с
молба с вх. № 100094/26.03.2024г. / на л. 45 от делото/ с правна квалификация по чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149-150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т С“ ЕАД срещу П. Л. К. и Ю. А. К. с
предмет следните парични вземания, начислени за топлоснабден имот с абонатен № ***,
находящ се на адрес гр. С****, както следва:
1. от П. Л. К. се претендират ½ от цената на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 447,30 лв., мораторната лихва за периода от 15.09.2021г. до 31.01.2024 г.
в размер на 98,63 лв., цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2021г. до 30.04.2022г. в размер на 5,71 лв. и мораторната лихва за периода от
15.08.2021г. до 31.01.2024 г. в размер на 1,34 лв.
2. от Ю. А. К. Кос се претендират ½ от цената на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 447,30 лв., мораторната лихва за периода от 15.09.2021г. до 31.01.2024 г.
в размер на 98,63 лв., цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2021г. до 30.04.2022г. в размер на 5,71 лв. и мораторната лихва за периода от
15.08.2021г. до 31.01.2024 г. в размер на 1,34 лв.
Ищецът твърди, че бил в облигационно провоотношение с предмет доставката на
топлинна енергия за битови нужди с ответниците. Твърдяното облигационно
правоотношение възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за
процесните период и имот топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение, за което ответниците, му дължали процесните вземания.
Претендира законна лихва и разноски.
В срочно депозиран отговор на исковата молба ответниците П. Л. К. и Ю. А. К. чрез
назначения им в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. П. оспорват
1
предявените искове като неоснователни. Оспорват да е налице твърдяното облигационно
правоотношение между страните. В тази връзка оспорват като недоказано твърдението на
ищеца, че са наследници по закон на Л. А. К. и М. Е. К., оспорват квотите, посочени в
исковата молба и оспорват М. К. да е имала качеството потребител на топлинна енергия,
като в тази връзка излагат, че същата не фигурирала в списъка със собственици на
самостоятелни обекти. Твърдят, че общите условия за доставката на топлинна енергия за
битови нужди на потребители на „Т С“ ЕАД да са били публикувани в централен и местен
всекидневник, поради което същите нямали задължителна сила. Оспорват в имота да е
потребена топлинна енергия за отопление, тъй като отоплителните тела били отсъединени.
Оспорват вземанията да са изискуеми, като излагат, че ищецът не е издавал фактури,
представените по делото справки не касаели процесния имот и липсвала покана. Правят
възражение, че ищецът обосновавал възникването на вземанията си на неравноправни
клаузи от общите условия. Оспорват претенцията за дялово разпределение с конкретни
съображения, че не е бил налице валиден договор за възлагането й, че такава услуга не е
извършвана и че дори да е извършена възнаграждението за същата не се следва на ищеца, а
на доставчика й. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца "Н" АД не е взело становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по
договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
От съвкупния анализ на представените писмени доказателства – нотариален акт за
продажба на недвижим имот №*****г. /на л.10/, удостоверение за идентичност на имоти с
различен адрес /на л. 13/, справки в НБДН за данни за смърт и наследници на М. Е К. и А Л.
К. за целите на настоящето производство се установява, че двамата ответници се
легитимират като съсобственици на имота, за който са начислени съдебно предявените
вземания, при равни квоти в съсобствеността на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 10 ЗН. В
доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са се отказали от оставеното им
наследство или че са се разпоредили с наследеното право на собственост върху имота, за
което по делото не са ангажирани доказателства.
Ето защо за исковия период клиенти на топлинна енергия и съответно задължени
лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия са именно
ответниците по делото в качеството им на собственици на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). С доклада по делото
2
съдът е обявил на страните, че му е служебно известно, че Общите условия на „Т С“ ЕАД за
доставката на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. С приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т С” ЕАД и са одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката са публикувани в централен и местен всекидневник. О тук е несъмнено, че
общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото същите са били
публикувани, а релевираното възражение от ответника в тази връзка не се споделя от съда.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, някой от
ответниците да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Т С" ЕАД
ответниците в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период
са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т С"
ЕАД на клиенти в град С.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от ФДР, в който
смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
3
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че ФДР „Н“ АД е
извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния перидод
ФДР е отчитало уредите в имота с изключение на периода 2020-2021г., когато не е осигурен
достъп. По време на отчетите, с изключение на м.май 2021г. е попълнен талон за отчет. По
данни на ФДР в имота не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани
топлоразпределители. Има две щранг-лири за отопление, за които се изчислява служебна ТЕ
от щранга съгласно Наредбата за топлонабдяването. Вещото лице изяснява, че имотът е с
отопляем обект по проект 205 м3, съгласно акта за разпределение на кубатурата в
жилищната сграда. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена
между всички потребители. Вещото лице е посочило, че при ищеца се съхраняват документи
за периодичните проверки на измервателните уреди, които подлежат на контрол на всеки
две години.
Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на
заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и
отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото.
Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на
сметките въз основа на реално енергийно потребление.
Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период
е 1257,93 лв. Тази сума е без предишни неплатени и просрочени суми и без начислените
лихви и при отчитане на изравнителните сметки.
В действащите към съответните периоди Наредби за топлоснабдяването е
предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите,
допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в
срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/
за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират
доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това
срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на
стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителите е предоставяна услуга
дялово разпределение.
От кредитирана ССчЕ се установява, че за процесния период не са налице
плащания. Вещото лице разяснява, че сумите са начислени коректно, като след края на всеки
отчетен период е извършено изравняване на прогнозните стойности.
Следва да се разгледа и наведеното от ответника Е П Д в отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните разяснения
на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
4
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на
06.03.2024 г.
Съгласно общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, погасени по давност се явяват вземането
с настъпила изискуемост преди 06.03.2021г., т.е. за исковия период до м. 12.2020г. вкл.
Вземането за м. 01.2021 г. е станало изискуемо, считано от 15.03.2021 г., поради което към
момента на прекъсване на давността с подаването на исковото молба на 06.03.2024г. същото
не е било погаснео. Съгласно кредитираната ССчЕ стойността на доставената топлинна
енергия за периода от м. 01.2021г. до м.04.2022г. е 669,58 лв. От тази сума отговорността на
всеки от двамата ответници съобразно дела им в съсобствеността спрямо дела им в
съсобствеността е 334,79 лв.
Ето защо претенцията за топлинна енергия спрямо ответниците е частично
основателна, като по отношение на всеки от тях ще се уважи за сумата до 334,79 лв. и за
периода от м. 01. 2021 г. – м. 04. 2022 г. и ще се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 447,30 лв. и за периода от м.05.2020г. до м. 12.2020г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
5
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от ССчЕ, а
именно – 11,42 лв. за периода м.07.2021 г. – м.04.2022 г. Давността за тези задължения
започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/, поради което
възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Спрямо всеки от двамата
ответници предявеният иск за сумата от 5,71 лв. ще се уважи изцяло.
Върху двете главници се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 06.03.2024 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява.
Съгласно кредитираното заключение на ССчЕ размерът на дължимата се мораторна
лихва върху непогасената по давност главница за исковия период от 15.08.2021г. до
31.01.2024г. е 132,97 лв. Ето защо предявеният иск срещу всеки от двамата ответници ще се
уважи като основателен до сумата от 66,48 лв., като ще се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 98,63 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 2,68 лв. за
периода 15.08.2021 г. – 31.01.2024 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът доказва, че е направил разноски в размер на 1250 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК /на л. 137 от делото/, от които 50 лв. за държавна такса,
700 лв. за експертизи, 400 лв. за възнаграждение на особения представител на ответниците и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда. От тях по
съразмерност на ищеца се дължат за разноски в размер от по 459,98 лв. от всеки от двамата
ответници.
Никой от ответниците не е представил доказателства за сторени разноски, поради
което такива не им се присъждат.
6
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Л. К. с ЕГН ********** с адрес гр. С*****, да заплати на "Т С"
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С****, на основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 334,79 лв., главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С***** аб. №
*** за периода от м.01.2021г. до м.04.2022г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2024 г. до
окончателното погасяване, както и сумата от 66,48 лева – обезщетение за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.01.2024 г.и 5,71 лева за цена
на извършената услуга по дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.03.2024 г. г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 459,98 лв. за разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 447,30 лв. и за периода от м.05.2020
г. до м.12.2020г. вкл., както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за
цената на доставената топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 98,63 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 1,34 лв. и за периода от 15.08.2021г. до 31.01.2024г.
ОСЪЖДА Ю А. К. с ЕГН ********** с адрес гр. С*****, да заплати на "Т С"
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С****, на основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 334,79 лв., главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С***** аб. №
*** за периода от м.01.2021г. до м.04.2022г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2024 г. до
окончателното погасяване, както и сумата от 66,48 лева – обезщетение за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.01.2024 г.и 5,71 лева за цена
на извършената услуга по дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.03.2024 г. г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 459,98 лв. за разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 447,30 лв. и за периода от м.05.2020 г.
до м.12.2020г. вкл., както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за цената
на доставената топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от
98,63 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за сумата от 1,34 лв. и за периода от 15.08.2021г. до 31.01.2024г.
Решението е постановено при участието на „Н“ АД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Т С” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN ***.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7