№ 13
гр. Ивайловград, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Христова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело №
20215650100115 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид :
Предявена е молба за промяна на собствено име и намира правно
основание в чл.19 от Закона за гражданската регистрация.
Молбата е подадена от ИВ. Н. Н. с ЕГН **********, чрез неговия баща
Н. Г. Н. с ЕГН **********, чрез адв. С.С. А. от АК – Пловдив, с правно
основание чл. 19, ал.1, предл. последно от ЗГР.
Моли се, съдът да постанови Решение, с което на осн чл. 19, ал.1, пр.
последно от ЗГР да бъде променено собственото име на молителя от И. на Г.
и в бъдеще да се именува Г. Н. Н., тъй като са налице важни обстоятелства,
които налагат това.
Като аргументи в молбата се сочи, че изборът на собствено име И. на
детето е направен от майката М. ИВ. Б. с ЕГН **********, независимо, че по
време на бременността двамата родители помежду се в разговори се били
договорили детето да се казва Г.. Така и представяли бъдещото си дете в
разговори пред свои роднини, близки и приятели, че това име са харесали и
избрали двамата родители и взели общо решение детето до бъде кръстено
именно именно с това собствено име, каквато била родовата традиция в
семейството по бащина линия, като в молбата се твърди, че мъжете в
семейството носели името Г. през поколение, в продължение на повече от 200
години.
Името на нероденото все още дете да бъде Г. било избрано доброволно
по общо решение от двамата родители.
В молбата се сочи, че непосредствено преди раждането, по неизвестни
1
за бащата причини и изненадващо, майката се укрила и отказвала контакти с
бащата на детето. Едва в последния момент същият бил уведомен за
раждането на детето, но разбрал, че майката е представила пред медицинския
персонал, че детето е с неизвестен баща и няма баща, който да присъства на
раждането, което силно го огорчило.
В молбата се сочи, че изцяло поради недобросъвестното поведение на
майката и злоупотреба с права, на детето било дадено друго собствено име –
И. и детето било записано с имена И. М. Б.. Като дала собствено име на
детето, без същото да е избрано и без съгласие и на двамата родители,
използвайки собственото си поведение по укрИ.е на раждането, изолиране на
бащата от него и препятстване на присъстване в медицинското заведение, а
оттам и осуетявайки правото на бащата да припознае детето, майката взела
еднолично решение да заобиколи закона, сочейки, че бащата е неизвестен.
С Решение № 234/07.08.2020 г. на ХОС, влязло в сила на 22.01.2021 г., в
частта в която съдът приема за установено по иск с правно основание чл. 66,
ал.2 от СК , предявен от Н. Г. Н. против М. ИВ. Б., че Н. Г. Н. е биологичен
баща на малолетното дете И. М. Б., р. на 09.07.2019 г. в гр. Пловдив от майка
М. И.ОВ Б. и баща неизвестен, за което е съставен Акт за раждане №
1417/15.07.2019 г. на Община Пловдив, Район „Западен“ е допусната промяна
в бащиното и фамилното име на детето от И. М. Б. на ИВ. Н. Н..
До тримесечна възраст на детето майката отричала, че Н. Г. Н. е баща на
детето, като представяла детето с имена И. М. Б. и по такъв начин детето било
асоциирано като дете без баща и личното име на детето не се свързвало с това
на баща му, а само с майка му, което било свързано и с неудобства,
подмятания, неловки ситуации, включително въпроси дали детето има баща,
което предизвиквало стрес и неприятни емоции у детето.
В молбата се счита, че това положение би могло да се преодолее, като
бъде изцяло променено собственото име на детето, като по такъв начин щяла
да се преустанови асоциацията на името И. с бащиното име М.. Тъй като
детето било все още в твърде ниска възраст и не се било адаптирало към
първоначално даденото му име, а освен това имало налице дългогодишна
традиция в семейството на бащата мъжките рожби през поколение да се
наричат Г., обуславяло наличието на важни обстоятелства, като визираната в
закона предпоставка за допускане на исканата промяна.
Моли се, съдът да постанови решение с което на основание чл. 19, ал.1,
пр. последно от ЗГР да бъде променено собственото има на молителя от И. на
Г., и в бъдеще да се именува Г. Н. Н., тъй като са налице важни
обстоятелства, които налага това.
Във връзка с постъпилата молба, с Разпореждане № 73/04.11.2021 г. са
изпратени преписи от разпореждането и молбата на заинтересованите страни,
като им е указано, че могат да депозират писмено становище в едномесечен
срок, като направят искания, възражения и приложат доказателства. В
законоустановения срок са постъпили становища от Община Ивайловград,
майката на детето М. ИВ. Б. и РДСП – Хасково, ДСП - Свиленград. РП-
2
Хасково, ТО – Ивайловград не изпращат становище.
Становището на майката М. ИВ. Б. е, че не са налице предпоставките за
промяна на името на детето и не дава съгласие за такава промяна. Във връзка
със становището на майката, съдът е преценил, че е налице противоречие
между интересите на представляван и представител по смисъла на чл. 29, ал.4
от ГПК и е назначил особен представител на детето ИВ. Н. Н..
В съдебно заседание бащата на детето, чрез процесуалния си
представител поддържа изложеното в молбата за промяна на собственото име
на детето ИВ. Н. Н..
Особеният представител – адв. Й.А., в съдебно заседание, изразява
становище, че не следва да бъде извършвана промяна на собственото име на
детето. Същото било избрано по установения ред и вписано в акта за
гражданско състояние. Името не било позорящо и осмиващо и нямало
основателна причина за неговата промяна.
Заинтересована страна - майката на детето М. ИВ. Б., чрез процесуалния
си представител – адв.Т.К., счита, че изложените в молбата като „важни
обстоятелства“, не са такива по смисъла на закона и счита, че молбата за
промяна на името следва да бъде отхвърлена.
Заинтересована страна РП – Хасково, ТО – Ивайловград,
представлявана в съдебно заседание от прокурор Невена Моралиева също
счита, че не са налице основанията по ЗГР за промяна на собственото име на
детето ИВ. Н. Н., тъй като никакви важни обстоятелства не налагали това.
Заинтересованата страна Община Ивайловград, представлявани от юрк.
Д. Н., също считат, че няма основание да бъде променяно личното име на
детето от И. на Г..
Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане“ –
Свиленград/Отдел „Закрила на детето“/, поддържат даденото писмено
становище, което е в насока, че детето – на 2 г. и 4 месеца към момента на
даване на становището се идентифицира с името И., обръща се на повикване
и само се представя с името И., а от м. 08.2021 г. посещава и детско
заведение, където за децата също е известно с името И.. Отдел „Закрила на
детето“ е на мнение, че евентуална промяна на собственото име би била
стресираща за детето и би му допринесла за неудобство и дискомфорт,
поради което счита, че евентуална промяна на собственото име не защитава
най – добрия интерес на детето.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка
със становищата на страните прие за установено следното:
Видно от приложените документи молбата е подадена от ИВ. Н. Н. с
ЕГН **********, чрез неговия баща Н. Г. Н. с ЕГН **********, чрез адв. С.С.
А. от АК – Пловдив, с правно основание чл. 19, ал.1, предл. последно от ЗГР.
Детето е с адрес гр. Ивайловград, Хасковска област, което прави
молбата допустима пред настоящия съд.
Независимо от становището на майката на детето, която е и законен
представител на детето, че бащата не е активно легитимиран да иска
3
промяната на името на детето, съдът е приел, че молбата е редовна и
процесуално допустима, доколкото разпоредбата на чл. 129, ал.1, предл. 1 –
во от СК гласи, че всеки от родителите може сам да представлява
малолетното си дете.
Основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал.1 от ЗГР за
допускане на исканата промяна се предпоставя от категоричната
установеност по делото за наличието на поне един от фактическите състави
на този текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно,
което не се твърди в настоящия случай, или важни обстоятелства да налагат
това.
От събраните по делото гласни доказателства при разпита на
свидетелите И. Б. - дядо на детето по майчина линия и св. У., без родство с
молителя, се установява, че детето посещава детска градина и реагира на
името „И.“, „В.“, при контактите си с други деца и въобще при контактите си
в детското заведение. Можел да казва името си, че се казва „В.“. От разпита
на свидетелите И.КА Т. - леля на детето по бащина линия и Д. Т. – неин
съпруг се установява, че майката и бащата на детето, които са живели заедно
в периода от 08.09.2018 г. до 20.01.2019 г. са наричали детето „Г.“, „Г.“, още
когато разбрали, че детето ще е момче. Много се радвали, че това щяло да
бъде първото дете в семейството, тъй като всички мъже от поколения назад
според св. Т., в семейството им се редували с имена Г. и Никола. На
13.01.2019 г. двамата свидетели и бъдещите родители отишли на
гинекологичен преглед в Пловдив, а след това в периода 13.01. – 17.01.2019 г.
били в гр. Асеновград. На 20.01.2019 г., майката М.Б. напуснала дома на
партньора си и се прибрала при родителите си. През м. юли 2019 г., дни
преди раждането на детето - 09.07.2019 г., бъдещите родители се събрали за
кратко и на 08.07.2019 г. тръгнали за болницата в гр. Пловдив, където щяло да
се осъществи планираното за следващия ден раждане на детето. Отивайки на
другия ден в болницата бащата разбрал, че майката не желае да бъде
допуснат до детето, а не следващия ден се установило, че майката е записала
детето с имена И. М. Б.. Св. Т. сочи в показанията си, че негови познати го
питали за отношенията между баща и син - дали шуреят му е припознал
детето, защо не искал да го приеме и други подобни въпроси, като свързвали
името на детето, според него подигравателно, с бащиното му име „М.“.
Самият свидетел уточнява, че подигравателното отношение било за бащиното
име „М.“, а не за собственото име – „И.“ и фамилното „Б.“. И двамата
свидетели Т. не били общували с майката на детето в периода от напускането
на дома им – 20.01.2019 г., до раждането на детето.
Настоящият състав намира, че собственото име е основен
индивидуализиращ белег на физическото лице. В нормата на чл.12 от ЗГР е
предвидено, че собственото име на всяко лице се избира от родителите му и
се съобщава на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне
на акта за раждане. Ако двамата родители не са постигнали съгласие за
името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената. По
4
аргумент на противното от ал. 4 от същия член, длъжностното лице не може
да откаже вписването на името, ако същото не е осмиващо, позорящо,
обществен неприемливо или несъвместимо с националната чест на
българския народ. По реда на чл. 19 от ЗГР собственото име не може да бъде
променено извън рамките на посочените от закона начини за образуване на
това име, освен ако важни обстоятелства не налагат това, наличието на
каквито се твърди в настоящия случай.
От анализа на събраните по делото доказателства, съдът прави извод за
основателност на молбата за допускане на промяна на собственото име на
молителя.
В конкретния случай, съдът счита, че молбата за промяна на
собственото име на молителя ИВ. Н. Н., чрез неговия баща Н. Г. Н. от И. на Г.
е неоснователна.
От представените доказателства не се установява наличието на „важни
обстоятелства“. Изводът, че в конкретния случай не са налице „важни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР – „Промяната на
собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на
писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това“, се застъпва и от наличната съдебна практика – вж. Решение
№ 450 от 28.11.2012 г. по гр. д № 1777/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, според
което „собственото име на физическото лице е това, което го
индивидуализира и отличава от останалите лица, поради което промяната
му следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, които се
определят като важни. Те трябва да се преценяват в контекста на всеки
отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и
обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР са такива
лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично
и обществено неудобно или неподходящо“, Решение № 77 от 16.02.2012 г. по
гр. дело № 344/2011 г., г.к., ІV г.о. на ВКС, според което „важни
обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР…..се явяват онези, които
създават преди всичко затруднения при общуването в обществото,
включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не
трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 ЗГР
и други императивни разпоредби на посочения закон“, както и Решение №
256 от 29.04.2004 г. по гр. дело № 513/2003 г., ІІ г.о. на ВКС, според което
„Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което
възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по
предвиден в ГПК ред. Важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР ще
са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно
и неподходящо за молителя носенето на името в частта, в която се иска
промяна“.
В конкретния случай собственото име на детето е едно от най -
разпространените, както в България, така и в най - различни форми по целия
5
свят /както между другото и името Г./. Същото не е осмиващо, опозоряващо
или обществено неприемливо, нито пък има налице обстоятелства, които да
са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за молителя,
носеното на собственото му име И.. Не се установяват и обстоятелства, които
да създават затруднение при общуването му или пред съответните държавни
институции. Дори напротив – една промяна на името би създала затруднения
при общуването на детето, както с неговите близки и връстници, както е
посочено и в социалния доклад на Д „СП“, така и в самото детско заведение.
Гласните доказателства в насока, че двамата родители желаели детето
да се казва „Г.“ и се обръщали към него и говорели за него, още докато е било
в утробата на майката с това име, също не успяха да убедят съда, че са налице
„важни обстоятелства“ за промяната на името. Именно от тези свидетелски
показания се установява, че последните около 6 месеца от бременността на
майката от 20.01.2019 г. до началото на м. юли 2019 г., родителите са били
разделени и свидетелите са нямали никакви отношения с майката. Това на
практика означава, че дори двамата родители да са се обръщали към плода с
името „Г.“, това е било в първите месеци на бременността, когато дори е
трудно са определи пола на плода, под влияние на емоции и вълнение,
свързани с чаканата рожба, а не осъзнато, взето от двамата родители, решение
за името на детето.
В заключение, съдът приема високата чувствителност за род, родова
принадлежност и традиции на бащата и неговите близки, но също счита, че
това не са "важни обстоятелства" за промяна на собственото име на детето.
Такива биха могли да са налице, ако се касае за различие във фамилните
имена на членовете на едно семейство, които създават затруднения както в
социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на
родовата им принадлежност.
Ето защо, съдът намира, че молбата не следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на ИВ. Н. Н. с ЕГН
**********, чрез неговия баща Н. Г. Н. с ЕГН **********, чрез адв. С.С. А.
от АК – Пловдив и ОТКАЗВА ДА ДОПУСНЕ промяна на основание чл.19
ал.1 от Закона за гражданската регистрация на собственото име на молителя
от И. на Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
6