Р Е Ш Е Н И Е
№ І-260177 04.05.2022 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, първи въззивен граждански състав
в открито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател:
Мариана Карастанчева
Членове: Таня Русева-Маркова
мл. с. Кристиян Попов
при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното
от младши съдия Попов в.гр.д.№ 1490 по описа за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е по повод въззивна жалба, подадена
от Главна дирекция ,,Гранична полиция“ МВР, представлявана от директора Светлан
Кичиков с адрес: гр.София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника-
юрисконсулт Красимира Иванова, срещу Решение № 867/06.03..2020г., постановено
по гр.д.№6185/2019г. по описа на Районен съд- Бургас, с съдът е осъдил
,,Гранична полиция“-МВР на РБ, да заплати на Т.И.Д. с ЕГН **********, сумата от
1 362.54 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо 199.91 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него, като “Артилерист на
кораб над 100 бр. тона“ от 02 гр. в БГПК Созопол, при РД “Гранична полиция“ Бургас,
към ГД “Гранична полиция“ – МВР, за периода 29.07.2016г. – 29.07.2019г., 1 398
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019г. до
окончателното плащане; сумата 170.04 лв. – обезщетение за забавено плащане за
времето от 31. 10.2016г. до 28.07.2019г.,, както и сумата 350 лв. платено
адвокатско възнаграждение. Със същото решение, ГД ,,Гранична полиция“ МВР на
РБ, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС
дължимата върху уважения размер на исковете държавна такса в сумата от 104,50
лв.-държавна такса и 200 лева за разноски за експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от решението
и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се във
въззивната жалба, че за процесния период, ищецът изпълнявал служебните си
задължения на 24-часови работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се изчислявало сумарно. Посочва се, че в резултат на
посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове, бил заплащан на основание чл.178, ал.1,т.3 от ЗМВР като
извънреден труд. Счита, че основният спорен въпрос по делото е точното
прилагане на закона и тълкуване на правните норми, относими към нормалната
продължителност на нощния труд и заплащането на допълнителното възнаграждение
за него на лицата, работещи по служебно правоотношение в системата на МВР с
оглед приетото от съда, че е налице празнота в правната уредба, изразяваща се в
липса на норма за преобразуване на часовете, положен нощен труд и налагащо
запълването й с друга норма, регламентираща сходна материя. Заявява се, че
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли
с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочва също така, че в ЗМВР, в
който се съдържа специалната уредба правоотношението на ищеца по повод
полагания от него труд, не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен
труд извън такова в размер на 0,25 лв. на отработен нощен час и ясно е
определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на
допълнителното възнаграждение на същия и компенсирането му по друг начин.
Навеждат се доводи, че за периода до 19.07.2016 е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.,
за периода от 29.07.2016г. -02.08.2016г.- Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. /
поради отмяна на Наредба№8121з-592/25.05.2015г. с решение на ВАС/, а за периода
от 02.08.2016г. до отмяната й на 10.01.2020г.- Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. Подчертава, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7
ч.дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормална
продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната
продължителност на работното време през нощта и тя е 8 ч. като посочва, че
различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните
задължения на служителите по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, пряко обусловена от
значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на тези
функции. Излага доводи, че съдът е допуснал смесване на нормите относно нощния
труд и извънредния труд, като създава несъществуваща конструкция „извънреден
нощен труд“ като посочва, че положеният от едно лице труд в определения от
работодателя или от закона отчете период период представлява съвкупност /сбор/
от отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от сумирането установява
дали общо положения т.е. в рамките на нормата за продължителност на работното
време за отчетния период или я надвишава, при което надвишаването представлява
извънреден труд. Поради тази причина, счита, че при лица, които полагат и двата
вида труд, не може да се говори за „извънреден нощен труд“, както и не би могло
да се говори за „извънреден дневен труд“. Трудът е или е нормите на
продължителност, или част от него е извън тях. Иска се, атакуваното решение да бъде
отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се направените в
производството пред двете инстанции разноски.
В
законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия.
Въззивната
жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл.
260-261 ГПК.
При
служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана
по същество.
Съдът като прецени материалите по
делото, прие следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, предявена
от Т.И.Д. против Главна дирекция ,,Гранична полиция“ МВР, с която са
предявени искове с
правна квалификация чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. е работил при ответника
на 12-часови работни смени – по график, на длъжност “Артилерист на кораб над
100 бр. тона“ от 02 гр. в БГПК С, при РД “Гранична полиция“ Б, със статут на
държавен служител. Твърди и че ГД “Гранична полиция“ не му е
заплатила дължимото за това време до-пълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 199.91 часа, получени след преиз-числяване на положения
нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, съобразно чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, вр. с
чл.140 от КТ, а имен-но – 1 362.54 лв., с оглед на допуснатото в съдебното
заседание изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, чрез увеличението му по
размер. Претендира обезщетение за забавено плащане в общ размер от 170.04 лв.
за периода от 31.10.2016г. до 28.07.2019г. и законната лихва върху главницата.
Ответната
ГД оспорва исковете. Излага съображения, че положеният от ищеца извън-реден
труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е изплатен по действащите
правила, уреждащи по специфичен начин заплащането на нощния труд на служителите
на МВР. Моли Съда да отхвърли претенциите.
За да се произнесе по
основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата
по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и
правна страна следното:
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея
не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни
изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се
установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка,
поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание
чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в
настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е
концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не
оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа
обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Наведените
във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР,
които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки,
поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на
непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.
Настоящата
инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР,
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден
труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ
– „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР).
А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2
и ал. 6 ЗМВР
/в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява,
че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително,
по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР
/преди ал.9/. Така, за процесния период 29.07.2016г. до 29.07.2019г. са
действали правилата на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно
възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между
22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете
наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22. 00 и
06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца,
следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на
труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се
посочва само в цяло число.
Видно
е обаче и е безспорен факт, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично регламентирано правило за начина и
методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения
труд пред нощта, както е било уредбата в предходната Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от същата, който гласи, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. При това
положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период
подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд, като възраженията на
въззивника в този смисъл са неоснователни.
Съгласно
чл. 46, ал. 2 ЗНА,
когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че
служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния
служител, както това е било уредено в отменения ЗМВР, то
доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение
намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по
КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл
постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и
редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Предвид
горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните
служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство, то при безспорната липса на изрична уредба в специалните
наредби, издадени от министъра на МВР, в случая субсидиарно приложение намират
правилата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Ето защо, изводите на БРС са правилни, а всички изложени възражения от
въззивника са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ,
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143.
Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че при липсата в
случая на специално правило, което да определя методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Както бе посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни изложените
във въззивната жалба възражения и доводи относно неприложимост към процесното
служебно правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.
С
оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в
първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че разликата
между преизчисления по 1,143 нощен труд, представляващ извънреден труд и реално
положения труд за процесния период възлиза на 199,91 часа, който не е отчетен
по протоколи за положен труд и стойността на тези часове е в размер на 1362,54
лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният
иск се явява основателен и доказан в претендирания размер 1362,54 лв., поради
което следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба.
За
пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело
С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, не
налага различно от направеното от настоящия съд, тълкуване на
националноправната уредба. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“
от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която
да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в
публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня.
Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената
тежест на нощния труд. Именно предвид
липсата на предвиден адекватен механизъм за компенсиране на служителите в МВР,
който да не ги поставя в по – неблагоприятно положение от работниците и
служителите, полагащи труд по общото трудово законодателство, както и отчитайки
тежестта, обществената значимост и правата на служителите в МВР, настоящият
състав намира, че именно прилагането на трудовото законодателство осигурява
прилагането в пълнота на европейското законодателство в рамките на процесната
хипотеза.
Водим
от горните мотиви, въззивният съд намери, че обжалваното решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - оставена без
уважение като неоснователна.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява
всяка една от страните.
Предвид
изхода по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на основание чл.78,
ал.3 ГПК. Последните са своевременно поискани, като са представени
доказателства за заплащане на сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 867/06.03.2020г.,
постановено по гр.д. № 6185/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА
Главна дирекция ,,Гранична полиция“ МВР, представлявана от директора Светлан
Кичиков с адрес: гр.София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46, да заплати на Т.И.Д.
с ЕГН **********, с адрес гр.*** кв.*** *** № *, сумата от 300 лв. представляваща
направените във въззивното производство пред БОС съдебни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
мл. с. 2.