№ 199
гр. Разград, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. В. П. чрез пълномощник против Решение № 260014/
20. 06. 2022 г. по гр. д. № 819/ 20 г. по описа на ИРС, с което въззивницата е осъдена да
заплати на Ф. С. Р. сумата от 1146, 30 лв., представляваща дължимо арендно плащане за
стопански години 2018 – 2019 г. и 2019 - 2020 г. на идеални части от недвижими имоти,
подробно описани, находящи се в землището на с. Духовец. Със същото решение на осн. чл.
28, ал. 1 от ЗАЗ е развален сключения Договор за аренда на земеделски земи от 01. 04. 2016
г. с рег. № 608, т. 1, акт № 96 по описа на нотариус с рег. № 688 на НК между И. К. П. като
арендодател и С. В. П. – наследник на А. И. Т. в качеството на арендатор, поради забавяне
на плащането по същия за повече от три месеца.
В жалбата се излагат доводи, че решението е процесуално недопустимо и евентуално е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Молят
решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане и в условията на
евентуалност да бъде отхвърлен предявения иск.
Въззиваемата страна Ф. С. Р. не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Не
се явява в съдебно заседание, но депозира писмена молба, с която заявява становище по
жалбата. Оспорва същата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
1
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма.
В случая с исковата молба е предявен иск от Ф. С. Р., в която са изложени твърдения, че
е собственик на поземлен имот № *** в местността „Боют баши“ с площ от 17004 кв. м. и
поземлен имот № *** в местността „Юсуф екинлик“ с площ от 21005 кв. м., двете ниви в
землището на с. Духовец. Имотите били предоставени за ползване с договор за аренда на
ответницата А. И. Т., която му дължала арендно плащане за стопанските 2018 г. – 2019 г. и
2019 г. – 2020 г. В петитума на исковата молба се съдържа искане ответницата А. И. Т. да
бъде осъдена да му заплати сумата 1146, 30 лв., представляваща незаплатена арендна вноска
за двете стопански години и договорът за аренда да бъде развален на осн. чл. 28, ал. 1 от
ЗАЗ, поради забавяне на плащането за повече от три месеца.
Исковата молба е заведена в РС Исперих с вх. № 261619/ 22. 12. 2020 г. С Разпореждане
от 07. 01. 2021 г. са изпратени препис от исковата молба с приложенията по реда на чл. 131
от ГПК за връчване на ответницата. Съобщението се е върнало с отбелязване от дл. лице,
връчващо призовките, че посоченото лице като ответник А. И. Т. е починало преди 2
години. Съдът е разпоредил да се изиска от Община Русе препис – извлечение от акт за
смърт на лицето. С Писмо , изх. № 11-91-1#1/ 03. 02. 2021 г. е изпратен препис – извлечение
от изискания акт за смърт. Видно от същия, А. И. Т. е починала на 30. 05. 2017 г. На осн. чл.
229, ал.1, т. 2 от ГПК с Определение от 05. 02. 2021 г. съдът е спрял производството по
делото и е указал на ищеца в шестмесечен срок да посочи правоприемниците на А. И. Т.,
адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за
призоваване по реда на чл. 48 ГПК. Представена е коригирана искова молба с ответник С.
В. П., като наследник на А. И. Т.. Производството по делото е възобновено с Определение
на съда от 12. 03. 2021 г. и като ответник е конституирана С. В. П. - наследник на А. И. Т..
По делото е постановено обжалваното решение по предявен иск от Ф. С. Р. против А. И. Т.,
за която съдът е посочил, че е починала в хода на производството и е заменена като
ответник от своята наследница С. В. П.. С решението С. В. П. е осъдена да заплати на
ищеца исковата сума от 1146, 30 лв. и на осн. чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ е развален Договор за
аренда на земеделски земи от 01. 04. 2016 г. с рег. № 608, т. 1, акт № 96 по описа на
нотариус с рег. № 688 на НК между И. К. П. като арендодател и С. В. П. – наследник на А.
И. Т. в качеството на арендатор, поради забавяне на плащането по същия за повече от три
месеца.
При тази фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира, че
обжалваното решение е недопустимо. Съгласно разясненията на т. 2, ТР № 1 от 09.07.2019 г.
по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалната правоспособност е абсолютна
процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при
което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е
2
недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с
която да се учреди валидно процесуално правоотношение.
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че сред абсолютните процесуални
предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са
надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност,
тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от
или срещу процесуално неправосубектно лице. Страни по делото могат да бъдат само
процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес
като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и
не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това,
предявяването на иск срещу лице, което към този момент е починало, изключва изначално
възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е
недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на
исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по
реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване
на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в
процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в
лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната
да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да
бъде "продължено„ при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или
незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил
правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на
гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия
правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите
правоприемници.
Предвид изложеното, съдът приема, че производството по предявените искове срещу А.
И. Т. е недопустимо. Същата е починала на 30. 05. 2017 г., а исковата молба е предявена на
22. 12. 2020 г. Към момента на образуване на съдебното производство ответницата А. И. Т.
не е имала валидно качество на „страна“ по делото, поради липса на процесуална
правоспособност и поради това не е приложима разпоредбата на чл. 227 от ГПК и не е
настъпило процесуално правоприемство в процеса на страната на ответника. Исково
производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди
предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на
правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. С оглед
на това, обжалваното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а
производството по делото да бъде прекратено.
Въззивникът е претендирал да му се заплатят разноските по делото. На осн. чл. 78, ал. 4 от
ГПК въззиваемата страна Ф. С. Р. следва да бъде осъдена да заплати на въззивника С. В. П.
разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 1600 лева за заплатено
3
адвокатско възнаграждение и 50 лева за заплатена държавна такса. По делото пред
районния съд са представени доказателства за направени разноски от С. В. П. за уговорено и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лева. ;
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260014/ 20. 06. 2022 г. по гр. д. № 819/ 20 г. по описа на РС
Исперих като недопустимо и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА Ф. С. Р. от с. Духовец, общ. Исперих да заплати на С. В. П. от с. Рогачево,
общ. Балчик, сумата 1650 лева разноски пред въззивната инстанция и сумата 1 600 лева
разноски пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването с касационна
жалба пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4