Р Е Ш Е Н И Е
София, 18.01.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, в открито заседание
на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Б.Желязкова ч.гр. д. №7803 по
описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във
вр. с чл. 463 от ГПК.
С частна жалба вх, № 029219/26.05.2017 г. по описа па
ЧСИ С.Я., препратена до Софийски градски съд ведно с препис па ИД №
20138440403128 с писмо изх. № 035658/15.06.2017 г. (вх. № 83296/20.06.2017 г.
по описа на съда), жалбоподателят „Н.Е." ЕООД, ЕИК********, е обжалвал
като недопустимо и неправилно разпределението по горепосоченото изпълнително
дело от 23.05.2017 г., изготвено от ЧСИ С.Я.. Като мотиви жалбоподателят е
посочил следните обстоятелства: разпределението не е извършено от орган на
съдебното изпълнение, който е имал правомощия да извърши това действие; разпределението
не е извършено на обявената дата, а два дни след това; от кантората на ЧСИ С.Я.
е представена невярна информация относно процесното разпределение; размерите на
посочените в разпределението законни лихви са изчислени неправилно; посочените
в разпределението размери на договорни лихви са неправилни — такива не фигурират нито в
заповедите за изпълнение, нито в издадените въз основа на тях изпълнителни
листове; ЧСИ е постановил заделяне на сума в полза на кредитора „Т.Б.А.Б."
ЕАД в нарушение на закона; постановлението в обжалвания акт, че за „Н.Е."
ЕООД — кредитор по делото не следва да се заделят суми, е незаконосъобразно.
По ч.жалба е постъпило възражение от „Т.Б.А.Б."
ЕАД — взискател по изпълнителното дело, който счита, че разпределението от 23.05.2017 г. е
извършено в изпълнение на решение № 813/07.04.2017 г. на САС, ГК, по ч.гр.д. №
972/2017 г. и че не са налице съществсни нарушения на производствените правила
от страна на ЧСИ С.Я.. Претендира се жалбата на „Н.Е." ЕООД да бъде
отхвърлена като неоснователна.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, подробно излага съображенията си в тази насока.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащо
на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на „Т.Б.А.Б." ЕАД срещу солидарните
длъжници „П.а." ЕООД и „В.Т.А." АД въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч. гр. дело №32 384/2013г. по, описа на Софийския районен съд, 64
състав за сумата общо 600 000 евро. представляващи част от дължима главница по
договор за Б.ов кредит, договорни и наказателни лихви, както и за 38 211,96
лева разноски.
С молба от
21.08.2013 г. Б.ата- взискател е поискала изпълнението да бъде насочено върху
недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник „Н.е." ЕООД.
Видно от представения нот. акт № 21/2008 г. на
нотариус И.Д., с него е учредена договорна ипотека в полза на кредитодателя
„НЛБ Б.З.-И." АД /с настоящо наименование „Т.Б.А.Б." ЕАД/ за
обезпечаване на вземането на Б.ата към „П.А." ООД във връзка с отпуснатия кредит в размер на 4 000 000 евро с краен срок на издължаване
на кредита 20.12.2008 г. Ипотекиран е имот, собственост на трето задължено лице
„Н.е." ЕООД, представляващ УПИ X- 18 от кв.184 по плана на гр. София,
община „Възраждане", ул. „********целият с площ от 493,40 кв. м„ ведно с
правото на строеж на жилищна сграда с РЗП 2 852,70 кв.м.
По
изпълнителното дело е представен договор за прехвърляне на част от търговско
предприятие, с посочена в него дата 30.12.2012 г. По силата на този договор „Н.е."
ЕООД е прехвърлило на „В.Л." ООД част от търговското си предприятие с
фирма „Н.е." ЕООД, като съвкупност от права задължения и фактически
отношения, която част включва и
сградата, построена върху ипотекирания в полза на Б.ата недвижим имот. Видно от
справка на Службата по вписванията, този договор е вписан на 22.10.2013 г. -
след вписване на възбраната върху имота от ЧСИ.
От ЧСИ са
направени няколко неуспешни опита за провеждане на публична продан /включително
и поради невнасяне на цената от страна на единствения наддавач „Н.е." ЕООД/. Направени са и няколко разпределения на суми,
получени от насочването на изпълнението върху вземания на длъжниците.
С молба от
19.06.2014 г. „Н.е." ЕООД е поискало да бъде присъединено като взискател
на осн. чл.456 от ГПК за сумата 2 313 536.10 лева - за извършени подобрения по
сградата в ипотекирания имот, с позоваване на чл.177 от ЗЗД. За установяване на
вземанията си „Н.е." ЕООД е представило 152 изпълнителни листа, издадени
въз основа на заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК от районен съд
Костинброд срещу длъжника ,.П.а." ЕООД.
На 04.08.2014 г.
взискателят „Т.Б.А.Б." ЕАД е поискал от ЧСИ да спре предаването на суми,
респ. възлагането на недвижимия имот на кредитора „Н.е." ЕООД - с оглед на
предявен иск по чл.464, ал.1 от ГПК. Към молбата е приложена искова молба,
подадена до Софийския градски съд, с която „Т.Б.А.Б.'' ЕАД е предявила срещу
ответниците „Н.е." ЕООД и „П.а." ЕООД иск по чл.464 от ГПК, с който
иска да се признае за установено, че „Н.е." ЕООД няма вземания към „П.а."
ЕООД в размер на общо 3 256 760,50 лева.
При направената
служебно справка в интернет-страницата на Софийския градски съд се установи, че
по тази искова молба е образувано т. дело № 5420/2014 г., което е приключило с
решение от
17.11.2017г. СГС е признал за установено
на основание чл. 464, ал. 1, изр. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД по иск, предявен от Т.Б.А.Б.
ЕАД, ЕИК ********, че „П.а." ЕООД, ЕИК********, не дължи на Н.Е.
ЕООД, ЕИК********, сумата от 2 970 461,04 лв. главница, представляваща
стойността на извършени подобрения във връзка с изграждане на сграда с
обществено предназначение за апартаментен хотел, находяща се в гр. София, ул. ********,
и сумата от 286 299,55 лв. съдебни разноски за издаване на заповеди за
изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на главницата, с които вземания Н.Е.
ЕООД се е присъединило като взискател по изпълнително дело № 20138440403128,
като е осъдил „П.а." ЕООД, ЕИК********, и Н.Е. ЕООД, ЕИК********,
да заплатят на Т.Б.А.Б. ЕАД, ЕИК ********, солидарно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 153 740,38 лв. разноски. Решението не е влязло в сила, тъй като
подлежи на обжалване пред САС.
С молба от
28.04.2016 г. взискателят „Т.Б.А.Б." ЕАД е поискал присъединяване на нов
изпълнителен лист, издаден от Софийския районен съд. Видно от изпълнителния
лист, издаден на 25.04.2016 г. от Софийския районен съд, 29 състав по гр. дело
№ 20 381/2016 г., длъжниците „П.А." ООД и „В.т.а." АД са осъдени да
заплатят солидарно на Б.ата 526 719,06 евро, представляваща част от просрочена
главница, такси, договорни и наказателни лихви и 38 211,94 лева разноски по
делото.
На 17.06.2016 г.
е съставен протокол за обявяване на наддавателни предложения, с който за
купувач е обявен единственият наддавач „Н.е." ЕООД, който е предложил цена
6 455 000 лева.
На 24.06.2016 г.
е съставен протокол за разпределение на сумата, в който е отразено, че предвид
възлагането на недвижимия имот на присъединения взискател „Н.е." ЕООД,
разпределението се съставя, без да е внесена продажната цена, като на последния
се дава 7- дневен срок от влизането му в сила да внесе следните суми:104 305
лева - дължим ДДС върху продажната цена на имота; 105 465,84 лева такси по
сметка на ЧСИ; 13 554,84 лева дължим местен данък; 820 050,08 в полза на „Т.Б.А.Б."
ЕАД и „ да си приспадне 2 411 624,49
лева от задължението по приложените по делото 152 бр. изп. листа, за което ЧСИ Я. ще направи съответните отбелязвания върху
изп. листа, съгласно приложена таблица, неразделна част от настоящия
протокол".
На 27.06.2016 г.
е съставен „Протокол за поправка на предявеното на 24.06.2016 г.
разпределение", с който разпределението е изменено. Материализираното в този
протокол „ поправено" разпределение е обезсилено от градския съд.
Предявеното на
24.06.2016 г. разпределение е обжалвано от„Т.Б.А.Б."
ЕАД пред Софийския градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав, който с решение, постановено на 19.10.2016 г. по ч.
гр. дело 10 414/2016 г., е оставил без уважение жалбата на Б.ата, подадена
срещу разпределение по изп. дело № 20138440403128, извършено от ЧСИ С.Я..
Този съдебен акт
на Софийския градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав, по ч. гр. дело 10
414/2016 г. е обжалван пред въззивната инстанция и с решение №813 от
07.04.2017г. по ч.гр.д.№972/2017г. САС е отменил решението на Софийския градски
съд, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, постановено на
19.10,2016 г. по ч. гр. дело № 10 414/2016 г. в частта, с което са оставени без
уважение жалбите, подадени срещу разпределение, извършено на 24.06.2016 г. по
изп. дело № 20138440403128 на ЧСИ С.Я. и е
отменил разпределението, извършено на 24.06.2016 г. по изп. дело №
20138440403128 на ЧСИ С.Я., като е върнал делото на ЧСИ С.Я. за извършване на
ново разпределение.
В изпълнение на решение № 813/07.04.2017г. на
САС, ГК, по ч. гр. дело № 972/2017г. ЧСИ С.Я. е
постановил ново разпределението
от 23.05.2017 г., което е предмет на проверка в настоящото производство.
Разпределението
е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на
вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично
изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/. Съдебният
изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на
предпочитателно удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на
привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото
за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.
1/Жалбоподателят
твърди, че разпределението не било изготвено от орган на съдебното
изпълнение, оправомощен да го извърши.
Право на взискателя е да избере пред кой
частен съдебен изпълнител да поиска образуване на делото. Това право е
упражнено само от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, но не и от „Н.Е.“ ЕООД. След като взискателя „Т.Б.А.Б.“
ЕАД не счита, че правата й са нарушени от изготвянето на разпределението от ЧСИ
Я., то такова оплакване не може да се направи и от жалбоподателя „Н.Е.“ ЕООД, тъй
като съгласно чл.26, ал.2 от ГПК не
може да се позовава на нарушения на чужди права. В този смисъл твърдението
на жалбоподателя, че разпределението не било изготвено от орган на съдебното
изпълнение, оправомощен да го извърши, е неоснователно.
2/Твърдението на
жалбоподателя, че разпределението не било извършено на обявената дата 23.05.2017г„
а по- късно, на 25.05.2017г., е също неоснователно.
Жалбоподателят (видно от свид. хоказания-
св.Спартанска) не се е явил на 23.05.2017г., за да си получи протокола за
разпределението, а е сторил това едва на 25.05.2017г., от което не може да се обоснове извод, че актът е бил
издаден на дата, различна от обявената в призовката за предявяването му.
3/Неоснователно е и оплакването на
жалбоподателя, че при извършена справка в кантората на ЧСИ е получена грешна
информация относно събрани суми, които ще бъдат разпределени в процесния
протокол. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, който се извършва в
писмена форма и предварителните разговори между процесуалния представител на
жалбоподателя и служители от кантората на ЧСИ Я., е неотносимо обстоятелство,
което не може да повлияе на законосъобразността на обжалваното разпределение.
4/ С оглед неоспореното заключение на ССЕ неоснователни
са твърденията на ч. жалбоподател относно неправилните размери на посочените в разпределението
законни и договорни лихви.
5/ Видно от данните по
изпълнителното дело в протокола за разпределение не са допуснати нарушения на
разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, а същият е изготвен и съобразен изцяло с
поредността на привилегиите.
В полза на ипотекарния кредитор "Т.Б.А.Б."
ЕАД е учредена договорна ипотека върху продадения недвижим имот, находящ се в
гр. София, ул. „********за обезпечение на задължение на „П.А.“ ООД по договор
за кредит № 559/2007 г. в размер на 4 000 000 евро. Съгласно посоченото в нотариалния
акт, ипотеката върху процесния недвижими имот обезпечава всички вземания на
кредитора по договора за кредит, включително главницата от 4 000 000 евро,
дължимите върху нея лихви, такси, комисионни и разноски, включително тези по
принудителното събиране на вземането.
Ипотекарният кредитор се е снабдил с
изпълнителни листа само за част от вземането си по обезпечения договор за
кредит, а именно - за 1 200 000 евро (два изпълнителни листа, всеки за 600 000
евро), като е уведомил съдебния изпълнител, че претендираното по изпълнителното
дело вземане е само част от цялото (в самите изпълнителни листа също изрично е
посочено, че те са издадени само за части от вземането). Тъй като обезпеченото
вземане надвишава продажната цена, а тя от своя страна е по-висока от
частичната претенция по приложените изпълнителни листа, съдебният изпълнител
следва да защити интереса на обезпечения кредитор по реда на чл. 459, ал. 2 ГПК. На основание чл. 459, ал. 2 ГПК остатъкът от продажната цена на
ипотекирания имот, до размера на обезпечената с ипотеката сума, следва да бъде
запазен по сметката на съдебния изпълнител и да бъде предаден на ипотекарния
кредитор, след като представи изпълнителен лист за тази разлика.
Съгласно чл. 174 от ЗЗД, привилегията,
произтичаща от учредената в полза на "Т.Б.А.Б." ЕАД ипотека,
обезпечава всички вземания на кредитора по договора за кредит, включително
главницата от 4 000 000 евро, дължимите върху нея лихви, такси, комисионни и
разноски, включително тези по принудителното събиране на вземането.
Обстоятелството, че кредиторът се е снабдил с изпълнителни листа само за част
от вземането, а именно за 1 200 000 евро, с нищо не променя обема на ипотечното
право. Разликата над онова, за което вече има представен изпълнителен лист,
следва да бъде запазена по сметка на съдебния изпълнител, до момента на
представяне на изпълнителен лист за остатъка или до момента, в който
претенцията на взискателя за остатъка не бъде отхвърлена с влязъл в сила
съдебен акт. Само след такова отхвърляне ЧСИ следва да разпредели остатъка
между останалите взискатели, в случая - на "Н.Е." ЕООД.
Правилно и съгласно закона съдебният
изпълнител е постановил заделяне на сума в полза на кредитора „Т.Б.А.Б.“ ЕАД. ЧСИ
се е съобразил и с мотивите на решение № 813/07.04.2017г. на САС, ГК, по ч. гр.
дело № 972/2017г., при изготвянето на настоящото разпределение, където е посочено:
„ЧСИ е следвало да съобрази
и чл. 459, ал. 2 от ГПК“, т.е. САС
са дали инструкции на ЧСИ да задели в полза на ипотекарния кредитор остатъка от
продажната цена на ипотекирания имот до размера на обезпечената с ипотеката
сума при изготвяне на ново разпределение.
Съобразно указанията на САС и законосъобразно
съдебният изпълнител не е заделил суми за "Н.Е." ЕООД. В решение №
813/07.04.2017г. на САС, ГК, по ч. гр. дело № 972/2017г. се сочи, че „"Н.Е." ЕООД не може да се ползва
от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 177 от ЗЗД“, тъй
като “вземанията по представените 152
броя изпълнителни листове не са установени по основание и от тях не може да се
направи извод, че представляват неоспорени претенции за подобрения“, а и
„дори да се приеме, че те се отнасят до
извършени подобрения в процесния ипотекиран имот, подобрителят отново не
разполага с цитираната привилегия“. „Вземането за подобрения, заради
което се упражнява право на задържане, е противопоставимо само на собственика
на имота, в който са били извършени подобренията. А в случая правото на
собственост е прехвърлено на „В.Л.“ ООД, което не е длъжник по изпълнението.“ В
решението се коментира, че „в изпълнителното производство с оглед
предпочтителното удовлетворение на кредиторите с признати привилегии по чл. 136
от ЗЗД лицето, което претендира вземане за подобрения, може да иска
удовлетворяване преди ипотекарния кредитор само в случаите, в които собственик
на имота, срещу когото е насочено изпълнението, е длъжникът по изпълнителното
дело.“ Съдът достига до извода, че „за тези вземания следва да е налице съдебно
признато право на задържане. В случая
такова съдебно признато право липсва.“ . В решението на САС недвусмислено е
посочено, че присъединеният взискател не може да се ползва от
привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 177 от ЗЗД, тъй като
вземанията му по представените изпълнителни листа не са установени по основание
и от тях не може да се направи извод, че са неоспорени претенции за подобрения. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че "Н.Е." ЕООД има привилегия по чл. 177 ЗЗД. По
изпълнителното дело е подадена молба от „В.Л.“ ЕООД, в която дружеството
твърди, че е придобило ипотекирания и продаден недвижим имот по силата на
договор за прехвърляне на търговско предприятие. След извършване на това
прехвърляне „Н.Е.“ ЕООД е престанало да бъде собственик на имота и не е в кръга
на лицата, които могат да се позовават на разпоредбата на чл.177 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав, след задълбочен
анализ на материалите по изпълнителното производтво, намира, че производството по издаване на
152 броя изпълнителни листи е инициирано с оглед започналото принудително
изпълнение по настоящото дело и с цел да бъде увреден кредитора „Т.Б.А.Б.“ АД.
Представените изпълнителни листа са издадени въз основа на заповеди за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В този случай, за разлика от хипотезата на чл. 417
от ГПК, дори не се изисква да се представят доказателства. Необходимо и
достатъчно условие да се издаде такава заповед е да се твърди наличие на
вземане, а за да се издаде изпълнителен лист - длъжникът да не е възразил по
реда на чл. 418 ГПК. Това обаче не означава, че вземането съществува.
Съдебният
състав отбелязва, че кредиторът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е оспорил
претендираните вземания на „Н.Е.“ ЕООД по посочените 152 изпълнителни листа по
реда на чл. 464 ГПК и е образувано т. дело № 5420/2014 г.,
което е приключило с решение от
17.11.2017г. - СГС е признал за
установено на основание чл. 464, ал. 1, изр. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД по иск,
предявен от Т.Б.А.Б. ЕАД, ЕИК ********, че „П.а." ЕООД,
ЕИК********, не дължи на Н.Е. ЕООД, ЕИК********, сумата от 2 970 461,04 лв.
главница, представляваща стойността на извършени подобрения във връзка с
изграждане на сграда с обществено предназначение за апартаментен хотел,
находяща се в гр. София, ул. ********, и сумата от 286 299,55 лв. съдебни
разноски за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на
главницата, с които вземания Н.Е. ЕООД се е присъединило като взискател по
изпълнително дело № 20138440403128, като е осъдил „П.а." ЕООД,
ЕИК********, и Н.Е. ЕООД, ЕИК********, да заплатят на Т.Б.А.Б. ЕАД, ЕИК ********,
солидарно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 153 740,38 лв. разноски.
С
оглед на гореизложеното ч. жалба се
явява неоснователна и като такава следва да бъдеоставени без уважение.
Така мотивиран Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
Оставя без уважение като
неоснователна частната жалба на Н.Е." ЕООД, ЕИК********, срещу разпределение от 23.05.2017 г., изготвено от
ЧСИ С.Я. по ИД № 20138440403128.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в 1-седмичен срок от узнаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.