Р Е Ш
Е Н И Е № 192
Гр. Пловдив, 19.11.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в
открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Белева
Христо
Симитчиев
с участието на секретаря Антоанета Калайджиева разгледа докладваното от
съдията Вера Иванова въззивно гражданско дело № 420 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 245, постановено на 27.06.2019 г. по гр.д. 393/2018 г. на Окръжен съд – П., с което е отхвърлен като неоснователен искът с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, предявен от Т.Д.С. срещу Д.п.б.П. за
осъждане да й заплати сумата 90 000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на дъщеря й К. С.С., починала на 28.06.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 28.06.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, и е осъдена Т.Д.С. да заплати на болницата деловодни разноски в размер
на 4 000 лв.
Жалбоподателката Т.Д.С. моли
решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения,
изложени във въззивната жалба от 22.07.2019 г., и да бъдат уважени предявените
от нея искове. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в
размер на по 90 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания, които вреди са причинени на ищцата вследствие на смъртта
на нейната дъщеря К. С.С., настъпила на 28.06.2017 г. в резултат на
противоправни действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи се в
непровеждане на своевременно, адекватно и качествено лечение, ведно със
законната лихва върху сумата от 28.06.2017 г. до окончателното плащане. По
нейно искане не са събирани нови доказателства в производството пред настоящата
съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата Д.п.б.П. моли
тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 15.08.2019
г. Като ответник в производството пред окръжния съд
оспорва предявените искове като неоснователни. В производството пред настоящата
инстанция не ангажира събиране на нови доказателства. Претендира за присъждане
на разноски.
П.
апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателката, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно е между страните, видно
е и от представеното от ищцата с исковата молба в копие удостоверение за
наследници, че К. С. е починала на 28.06.2017 г. и че ищцата Т.С. е майката на
починалата. Твърдението на ищцата, заявено в исковата молба е, че на 16.06.2017
г. дъщеря й К. С. е приета за планово лечение в ДПБ-П. и е изписана на
26.06.2017 г., след което на 27.06.2017 г. е била приета в К.п.П.към У****“С.Г.“-гр.П.
и там е починала на 28.06.2017 г., като според направената на 29.06.2017 г.
аутопсия причината за смъртта й е о. с. м., който е довел до о. на м.и м.в.и б.о..
Твърди се, че по време на 10-дневния престой на К. С. в ДПБ-П. лекарите от
медицинския екип не са провели своевременно, адекватно и качествено лечение, в
резултат на което тя е починала. Заявено е, че е налице драстично несъвпадение
между к. и п. д., тъй като основното заболяване, довело до настъпване на
смъртния изход, не е диагностицирано, за него не е мислено, не са проведени
изследвания и не е стартирало и проведено лечение. Заявено е, че е налице з. и
н. д.п., че диагнозата става известна едва при аутопсията и тя се различава от
поставената в клиниката, за която е провеждано лечение, поради което следва, че
не е проведено своевременно и правилно лечение, в резултат на което е настъпила
смъртта на С.. Твърди се, че не са направени всички дейности, най-вече
изследвания, които биха допринесли за своевременната диагностика и превеждане
на болната в лечебно заведение с по-високо ниво на компетентност, и че е груба
грешка изписването за домашно лечение, мотивирано с прекомерно п., защото при
явното и п., и с. влошаване при пациентката задължение на болницата е да
организира незабавно превеждане в лечебно заведение с по-високо ниво на
компетентност. Твърди се неспазване на изисквания на С. „П.“. Твърди се, че
лекарският екип на ответната болница не е открил и лекувал о. с. м. – причина
за смъртта на К. С., или друго заболяване/травма, причинило смъртта й. Твърди
се, че доктор Ч., осъществяваща наблюдение и лечение на К., не е била
специалист по П., респективно е нямала право да лекува и наблюдава пациентката
или най-малкото действията й е следвало да бъдат супервизирани, което не е било
сторено, като през целия си престой К. е имала само един преглед от
лекар-специалист и това е била д-р М., в деня на приема в ДПБ-П.. Твърди се, че
пациентката С. не е получила дължимата грижа и лечение, като за десетдневния й
престой само веднъж, при постъпването й, е направено кръвно изследване и й е
измерена температурата, както и не е била консултирана с други
лекари-специалисти по време на престоя си в ответната болница. Твърди се, че К.
не е получила адекватни грижи от медицинския екип, била е физически насилвана и
травмирана, като никой от медицинския екип не се е противопоставил на това,
като след инцидента в банята на лечебното заведение не е установено вследствие
на него наличие или липса на травма. Твърди се, че ищцата понесла много тежко
смъртта на дъщеря си, загубила желание за живот, изпаднала в пълно отчаяние.
Затова се претендира за присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. ведно със законната лихва от
датата на смъртта.
С отговора на исковата молба,
подаден на 13.07.2018 г., ответната болница възразява, че по време на
приемането и лечението на С. не са допуснати сочените в исковата молба
нарушения от лекуващия персонал, както и каквито и да било други нарушения,
които да се намират в пряка причинна връзка с нейната смърт. Заявено е, че в
исковата молба са изложени хипотетични консултантски мнения на медици, които не
установяват факти, релевантни за отговорността на ответника. Относно размера на
иска се заявява, че е завишен.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема въз основа на приетите заключение на двете комплексни
медицински експертизи, петорна и тройна, че С. е приета за лечение в ответната
болница по нейно искане на 16.06.2017 г. след поредно влошаване на психичното й
състояние, диагностицирано като F** Д.П.Р., дължащи се на м.у., която е установена при проведено през 2014
г. образно изследване на г.м. и е вследствие прекарано заболяване от м. в ранна
детска възраст, като експертите са категорични, че болната е имала и у.и.,
дължащо се на прекарано м. заболяване, което й е пречело да осъществява контакт
с лекуващия персонал и да се адаптира в новата среда, като на 22.06.2017 г. са
направени клинични изследвания и резултатите от тях са в норма, липсвали са
данни за влошено ф.с., налагащо консултации с други специалисти или извършване
на повторни изследвания. Съдът от заключението на експертите установява, че
причината за смъртта на С. е с. развил се с. м. на фона на у.м.т.в нощта на
27.06.2017 г. срещу 28.06.2017 г., като причината за появата на болестта не е
установена поради липса на направено х.и.преди и след смъртта на С.. Съдът
намира, че по делото липсва причинна връзка между смъртта на С. и действията и
бездействията на лекарите в ответната болница. Съдът приема въз основа на
писмените доказателства, заключението на експертите и свидетелските показания,
че по време на престоя на С. в ответната болница не е имало клинична картина и
оплаквания от страна на болната, които да съответстват на симптомите на о.и.м.з.,
каквото е с.т м.. Относно описанието на състоянието на С. в деня на изписването
й от свидетеля С. съдът не кредитира неговите показания поради вероятната му
заинтересованост от изхода на делото, както и защото като брат на починалата е
емоционално повлиян и в голяма степен негативно настроен към лекарите в
ответната болница, а също така защото показанията му са вътрешно противоречиви
и противоречат на останалите доказателства по делото (писмени, гласни и
заключението на СМЕ) и защото е възможно те да са повлияни от извършените
извънсъдебни консултации с лекари, чиито становища са отразени в съдържанието
на исковата молба. Съдът приема, че симптоми за наличие на с. м. не е имало
нито в болницата в П., нито в деня на приемането на С. ***, а настъпилото остро
развитие на заболяването, причинило смъртта й, е с начало след изписването й от
болницата в П., а именно на 27 срещу 28 юни 2017 г., поради което то не е могло
да бъде забелязано от лекарския екип в болницата в П., като, доколкото генезиса
на заболяването не е изследван и установен по безспорен и категоричен начин
нито преди, нито след смъртта, то не би могло да се обсъжда наличие на връзка
между проведеното лечение и полаганите грижи за болната и появата на самото
заболяване, завършило фатално за живота на С.. Затова съдът приема, че не са
налице действия или бездействия на служители на ответната болница, които да са
в пряка причинна връзка със смъртта на дъщерята на ищцата, поради което
отхвърля иска като неоснователен.
С въззивната жалба
жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, защото съдът се е позовал
на двете заключения на СМА, съгласно които причина за смъртта на С. е с. развил
се с. м. на фона на у.м.т.в нощта на 27.06.2017 г., но според жалбоподателката
и двете заключение са непълни, защото са изготвени единствено въз основа на
медицинската документация – първото е изготвено преди разпита на свидетелите, а
второто пренебрегва свидетелските показания. Твърди се, че съдът не е изследвал
въпроса за годността на медицинската документация, съставена в ответната
болница, да посочи обективно и достоверно състоянието на К.. Твърди се, че
цялата медицинска документация за проведеното лечение и наблюдението върху С. е
съставена от лица, които не притежават специалност „П.“, като нито приемащият
лекар, нито лекуващият лекар на С. са лица с придобита специалност „П.“, поради
което и отразяванията относно първоначалната оценка на състоянието на С. не
могат да служат като годно средство за доказване. Твърди се още във връзка с
медицинската документация, че изписването на С. не е извършено от началника на
отделението по предложение на лекуващия лекар, както се изисква чл.114 от
Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на ответната болница, тъй
като той по това време е бил в отпуск. Твърди се, че вещите лица са работили и
дали заключение по документи, съдържанието на които са приели за достоверно,
въпреки че те не са съставени от компетентно лице. Твърди се още, че неправилно
съдът е приел да няма противоречие между заключенията и останалите събрани
доказателства, защото според жалбоподателката има противоречия между отговорите
на вещите лица и вещите лица не дават отговори въз основа на цялата
документация. Твърди се, че състоянието на С. при изписването й се установява
от показанията на свидетеля В.Б. и с оглед на тях съдът неправилно е приел, че
не е налице влошаване на физическото състояние на К.. Твърди се, че вещите лица
разглеждат въпроса за причината за смъртта на С. единствено поради м., тъй като
патоанатомът е посочил тази причина, а от събраните по делото доказателства не
може да се направи едностранен отговор, че смъртта е причинена от м., тъй като
описанието от свидетелите на с. на в. на К. съгласно медицинската литература
обикновено е признак за м. или м., а обсъждане вероятната причина за смъртта да
е м. липсва и в двете заключения. Твърди се, че неоснователно са пренебрегнати
от съда показанията на свидетеля Д.С., тъй като те не са вътрешно противоречиви,
кореспондират с показанията на свидетеля Б., не може да се приеме, че
показанията на двамата свидетели противоречат на медицинската документация, тъй
като тя е съставена от лице, което няма нужната специалност, а показанията на
свидетелката Ч. не следва да бъдат кредитирани, защото тя е заинтересована от
изхода на делото поради възможността работодателят при уважаване на иска да
реализира регресни права спрямо нея. Твърди се, че са били налице симптоми на
напреднал стадий на м. при изписването на С. от ответната болница, като в
отговора на въпрос №9 от заключението на повторната СМЕ е посочено, че са
налице данни за с. м.. Твърди се, че в случая несвоевременното диагностициране
на с. м. от медиците в ответната болница е довело до л.и. на заболяването,
въпреки възможността за лечение. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички
доказателства по делото. Твърди се, че е налице противоречие между заключенията
на вещите лица, медицинската документация и свидетелските показания, поради
което съдът е следвало да назначи нова експертиза, която, като вземе предвид
всички материали по делото, да даде отговор на поставените въпроси, и като не е
направил това е постановил обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка.
Твърди се, че за да прецени дали е налице причинна връзка между поведението на
ответника и настъпилата смърт на С. съдът не е изследвал въпроса дали
ответникът е спазил предвидените нормативни изисквания при оказване на
лечението и какви са били задълженията му при влошаване на състоянието на
пациента, какви действия е следвало да бъдат предприети, а от установената по
делото фактическа обстановка следва, че са нарушени редица норми и медицинския
стандарт от страна на служителите на ответната болница. Твърди се, че смъртта
на К. е вследствие на бездействието от страна на лицата, на които е възложена
от ответната болница работа – доктор А.Б., доктор В.Ч. и доктор В. М.. Претендира
се да се отмени обжалваното решение и да се определи обезщетение съгласно
нормата на чл. 52 от ЗЗД.
С отговора на въззивната жалба
ответникът по нея възразява, че правилно окръжният съд се е позовал на
заключението на експертизите и обосновано е приел, че не е налице
причинно-следствена връзка между твърдените от ищцата действия и бездействия на
лекарския екип в ответната болница и настъпилата смърт на С., като заключението
на втората експертиза не е било оспорено от страна на ищцата. Счита се, че не
следва да бъдат уважени като необосновани оплакванията за това, че съдът не бил
изследвал годността на медицинската документация в ответната болница, защото
медицинските документи, съставени в двете болници, са били анализирани от двете
експертизи и от съда и не са установени пропуски и в двете болнични заведения
при съставяне на медицинската документация. Посочва се, че лекуващата лекарка
д-р Ч. действително е л.-с., но тя има необходимата лекарска правоспособност и
квалификация, което е видно от нейната длъжностна характеристика и Наредбата №
24/7.07.2004 г., а оплакванията в жалбата по отношение на д-р М. са
преклудирани и некоректни. Заявява се, че съдът е обсъдил показанията на всички
свидетели, като е извършил съпоставка между твърденията им, и обосновано е
анализирал показанията на свидетеля Д.С., като при оценка на достоверността им
се е позовал както на показанията на свидетеля Б., така и на писмените
доказателства и експертизите. Твърди се, че от анализа на представените
доказателства е видно, че на С. е извършено диагностициране при приемането й в ответната
болница и е назначено лечение с оглед на състоянието й и а.д., че по време на
лечението не са допуснати нарушения, които да са в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, като е установено състоянието й по време на изписването
от болничното заведение. Посочва се, че в жалбата са изложени хипотетични
консултантски мнения на медици, които не установяват факти, релевантни за
отговорност на ответната болница.
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Нормата
на чл.49 от ЗЗД урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на всеки един
работодател за вреди от действия на негови служители. За ангажиране на
отговорност на работодател при условията на тази разпоредба следва служителите
при или по повод на възложената им работа да са осъществили противоправни
виновни действия, от които да са настъпили вреди, като в тежест на ищеца е да
установи наличие на елементите на непозволеното увреждане, а именно деяние
(действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата и вина. В случая между страните няма спор, че дъщерята
на ищцата Т.С. – К. С. е лекувана в ответната болница в периода 16.06.2017
г.-26.06.2017 г., изписана е на 26.06.2017 г., приета е на 27.06.2017 г. в К.
по П. към У****“С.Г.“-гр.П., където е починала на 28.06.2017 г. по време на
провеждано там лечение. Няма спор и относно обстоятелството, че на 29.06.2017
г. е извършена аутопсия, според която смъртта на С. не се дължи на психичното й
състояние, а на о.с. м., който е довел до о. на м. и м.в.и б.о.. Спори се
относно основателността на твърдението на ищцата, че смъртта е настъпила поради
противоправни действия и бездействия на лекуващите лекари и медицински персонал
от ответната болница.
Видно от представения от ищцата с
исковата молба в копие аутопсионен протокол от 29.06.2017 г., п.д.е за основно
заболяване о. с. м., о.на м., м.в. и о.на б.д., а посочените ф.з.са о.н.ш.р.и
лека у.и., като в п. епикриза е посочено, че о.с. м. е станал причина за м.о.и в.
на м.т., което в.се приема за непосредствена причина за смъртта, защото е
довело до притискане на п.м. и свързаната с това с. на центровете на дишането и
с-с с.. Безспорно е по делото, че заболяване о. с. м. не е установено и
лекувано в нито една от двете, посочени по-горе болници. В болницата в гр. П.,
видно от представената от ищцата в копие с исковата молба епикриза изх.№
374/26.06.2017 г., С. е приета и лекувана за заболяване F** „Д.П.Р., дължащи се на М.У., д.
или с.б.“. В тежест на ищцата е при тези обстоятелства да докаже, че действия
или бездействия на служители на ответната болница (лекари, медицински персонал)
са причина за настъпването на смъртта на С.. Следва веднага да се посочи, че
обстоятелствата каква е била квалификацията на лекарите в отделението за
активно лечение на жени в ДПБ-гр.П., дали те надлежно са съставяли медицинската
документация, респективно, недостатъци и в двете насоки, както и дали при
лечението на п.р. на С. и в отношението към нея в болницата има недостатъци, сами
по себе си не могат да обосноват приемане, че начинът на лечение на С. в
ответната болница е причината за нейната смърт. В случая същественото е ищцата
да докаже, че поведението на служителите на ответната болница е в причинна
връзка с неоткриване и нелекуване на настъпило именно по време на лечението й в
ответната болница заболяване о. с. м., вследствие на което заболяване според
неоспореното заключение на п. е настъпила смъртта на пациента С.. Безспорно е,
видно е и от представената от ищцата в копие с исковата молба медицинска
документация, че по време на лечението на С. в ответната болница не е открито и
не е лекувано заболяване о. с. м.. В тежест на ищцата затова е да докаже, че
това заболяване е възникнало именно през време на престоя на С. в ответната
болница в периода от приемането й там на 16.06.2017 г. за лечение на п.р. до
изписването й с влошаване на 26.06.2017 г. По начало заболяване се установява
от специалист, от лекар, а заболяването остър с. м. несъмнено е специфично и не
се очаква да бъде диагностицирано от неспециалист. Такова заболяване обаче не е
диагностизирано от лекарите при приема на С. *** на 27.06.2017 г. и при престоя
и лечението й там до смъртта й, настъпила сутринта в 9,10 ч. на 28.06.2017 г. Видно
от представената с оглед задължаването от съда по реда на чл. 192 от ГПК с
определение в съдебното заседание на 17.10.2018 г. от страна на К.п.П.към У****“С.Г.“ЕАД-гр.П.
документация-история на заболяването на К. С., включително епикриза, липсва
установяване на такова заболяване. Видно от заключението на комплексната
съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза от 18.03.2019 г.,
изготвено от доктор Б.П.(патологоанатом), доктор Н.С.(невролог), доктор Н.А.(специалист
вътрешни болести и кардиология), доктор М.П.(специалист инфекциозни болести) и
доктор Р. Д. (психиатър), прието в съдебното заседание на окръжния съд на
27.03.2019 г., при отговора на въпрос № 8 е посочено, че е възможно бързото
развитие на и.м., който да протече без да се повиши температурата на тялото на
пациентката, при отговора на въпрос № 9 е посочено, че съгласно представените
данни болната се е оплаквала от г., което е симптом на м. и м.о., но е н.р. на
мозъка при различни въздействия, при отговора на въпрос № 10 е посочено, че ч-м
т.не би довела до промени в м.е, които да се тълкуват като м., при отговора на
въпрос № 13 е посочено, че през краткия престой в ДПБ поведението и състоянието
на пациентката се е определяло от наличното тежко протичащо п.р., не е съобщено
за оплаквания или симптоматика, които да наложат консултация по спешност с друг
специалист, при отговора на въпрос № 20 е посочено, че в медицинската
документация се съобщава за г., в. и н., които са неспецифични симптоми и те не
показват произхода и причината за м.о., при отговора на въпрос № 25 е посочено,
че няма данни за п.т.т. при пациентката, при отговора на въпрос № 3 от
въпросите, зададени от ответника, е посочено, че възможните симптоми на о. с. м.
са г., п., п.т.т., н.в поведението и в.к.ф., като в историите на заболяването
на пациентката в ДПБ-П. и в У****“С.Г.“-П. няма описание на симптоми, будещи
съмнение за наличие на о. м., при отговора на въпрос № 4 от въпросите, зададени
от ответника, е посочено, че хоспитализацията, диагностицирането и лечението в
ДПБ-П. не се намират в причинна връзка с настъпилата смърт на С.. При
приемането на заключението в съдебното заседание на окръжния съд на 27.03.2019
г. вещото лице д-р А. посочва, че в П. в температурния лист е отбелязана
температура в норма 36-37 градуса и това е единствената отбелязана като
стойност температура на пациентката в П., а в П. е отбелязана температура 36,2
градуса при постъпването, т.е. нормална температура. Видно от заключението на
послесмъртната комплексна съдебно-медицинска, неврологична и
съдебно-психиатрична експертиза от 20.05.2019 г., изготвена от вещите лица
доктор Ц.П.(психиатър), доктор В.М.(невролог) и доктор П.М.(съдебен лекар),
прието в съдебното заседание на окръжния съд на 29.05.2019 г., при отговора на
въпрос № 8 е посочено, че с.т м. е н., която започва остро, дори внезапно и
клиничната картина се разгръща за няколко часа, може да протече с неспецифични
клинични прояви, по литературни данни при с. м. в 33% от случаите може да няма
висока температура (над 38 градуса), а в 25% може да няма в.р., левкоцитите в
кръвта може да са в норма или леко завишени, при отговора на въпрос № 9 „С кои
симптоми от описаната клинична картина може да се свърже проявата на м. и м.о.?
Каква може да е била етиологията на този неи.м.?“ е отговорено, че са
оплакванията й от г. и с.в у., в., б., п.т.на м., че с.т м. винаги е и.– може
да се причини от в., г., п., от значение е и лошата лична хигиена на болната в
болницата – отказала е да се къпе, да си мие з., пипала се по и.ч., при
отговора на въпрос № 20 е посочено, че в документацията се съобщава за г., в.,
н., с.на в.- това са симптоми, които може да се свържат с проява на м.о., при
отговора на въпрос № 25 е посочено, че от приложената медицинска документация
по делото (както и температурния лист) няма данни за п.т.т. при пациентката,
при отговора на въпрос № 3, зададен от ответника, е посочено, че възможните
симптоми на остър с. м. са г., п., п.т.т., ф.- и ф., к. и к. н. на с., клинични
данни за м.д., в. или о. о. н.с., подобни симптоми не са описани при престоя й
в п. болници в П. и П., при отговора на въпрос № 4, зададен от ответника, е
посочено, че пряка причина за смъртта на С. е м.о., довел до в.на м.т. и п.н., м.о.е
бил в резултат на с. протекъл с. м. при наличието на у.т.. При приемането на
заключението в съдебното заседание на 29.05.2019 г. вещото лице доктор М.
посочва, че при м. също има с. на м. на в., повишаване на м.т., но прави
впечатление, че при приемането й в П. тя е била много спокойна, не е имала о. н.с.,
приемала е храна и течности и е била в едно добро п. състояние, някои с. м.и
протичат свръх остро, при нея този с. м. е безспорен, защото е доказан
патоанатомично, той е протекъл с. о. през нощта и сутринта тя всъщност е
намерена в к., при м.о. има в. на н.к., които произвеждат л. и се получава
свръх продукция, при което толкова бързо се развива м.о., че за часове пациента
се влошава и изпада в к. и обикновено завършва фатално, при нея няма данни за
висока температура нито от медицинската документация, нито от показанията на
разпитаните свидетели – нейни близки, невролептиците не биха могли да повлияят
на г., на г. и п.. при наличие на м.о., тези симптоми биха били видени, дори
без да има оплакване от страна на болната, не са описани такива нито в
медицинската документация, нито има сведения от нейния брат, разпитан като
свидетел по делото, при приемането й в болницата в П. също не е констатирана
такава симптоматика, напротив, посочено е, че тя е в спокойно състояние, че
приема храна и течности, при напреднало състояние на м.о. тези рефлекси – д., г.
– са затруднени заради притискане на д. м.с., които отговарят за тези функции,
от наличието на тези рефлекси в деня на приемането, дори и само изхождайки от
тях и от настъпилата на другия ден смърт може да се заключи, че м.в.е протекло
с. о., че в.п.е бил много бърз и най-вероятно същият се е развил през нощта,
непосредствено преди смъртта й, дори и да са били направени б.и. в болницата в П.,
предвид заявеното по-горе, не би могло да се установи наличие на м.в., тъй като
такова според вещите лица не е била започнало в болницата в П., не би могло да
има м.в. в П., защото в такъв случай пациента е неподвижен в легло, а данните
са, че тя в отделението в П. непрекъснато е била в движение при с. Също при
приемането на заключението вещото лице доктор М. посочва, че медикаментозно
лечение би могло да предотврати л.и.от с. о. м.з.в., м., симптомите на такъв м.
през първия-втория час от развитието му биха били г. и п., ако в този момент се
констатира заболяването, биха могли да се приложат спешни реанимации. Установява
се следователно от медицинската документация, съставена в двете болници, и от
двете заключения и дадените от вещите лица обяснения, че няма данни при С. за
симптоми на заболяване о. с. м., което да е било възникнало към момента на,
респективно, преди приемането й за лечение в болницата в гр. П., а мнението на
специалистите е, че заболяването се е развило в нощта преди нейната смърт на
28.06.2017 г., като с оглед на това следва да се приеме, че липсват действия и
бездействия на служители на ответната болница, които да са в нарушение на
медицинските изисквания и да са причина за нейната смърт. Видно от показанията
на свидетеля Д.С. С., син на ищцата, разпитан в съдебното заседание на окръжния
съд на 27.03.2019 г., той видял сестра си на осмия ден в болницата в П. през
терасата, тя ги познала много трудно, стояла цялата в., т. и била много зле,
оплакала се, че много я боли г., казала, че не може да п., при прибирането на К.
от болницата в П. сестра му била обърната към стената, била с изпънат в.,
седяла свита с ръцете и краката и цялата т., много зачервена, не можели да я
успокоят, реагирала у., не можела да си държи г.изобщо, дишала т. и п., не
можела да стои и., дали им инвалиден стол да я закарат до колата, след
прибирането опитали да я нахранят, но тя не можела да отваря уста и да поема
храна, каквото й сложели в устата се изливало и изтичало, не успели да я
нахранят, дали й лекарството и тя се поотпуснала, тя провела с него разговор,
викала, че много са я биели в болницата, не можела да диша през носа, не можела
да преглъща, не можела да си движи в., не можела да говори добре, почти не
движела ч., била п., реагирала с у. при
най-малък шум, с цялото тяло т., всички спали в една стая, на сутринта не
успели да й дадат храна, само вода, която се изливала обратно през устата й
навън, завели я в болницата в П., при появата на доктора тя пак започнала да т.,
приели я в болницата и майката останала като придружител, след обяд видял К.,
имало много голяма промяна, вратът й още бил скован, но говорела отчетливо, не
можела да става от леглото, ш., за да не пречи на останалите. Видно от
показанията на свидетеля Д.С., отразени в съдебното заседание на 24.04.2019 г.
при поправка и допълване на протокола от съдебното заседание на 27.03.2019 г. в
съответствие със звукозаписа от съдебното заседание, при отиването в болницата
в П. да вземат К. стаята била пълна с хора, имало пет легла, той видял мъж в
сини дрехи, който хванал сестра му за ръцете и я натиска към г.к.и една жена в
розови дрехи я натиска за главата и за устата, сестра му била към стената, с
изпънат в., имало ч. п. по краката и не можели да я успокоят. Видно от
показанията на свидетеля В. А.М., също разпитана в съдебното заседание на
окръжния съд на 27.03.2019 г., работеща като завеждащ на женско отделение в
ответната болница, свидетелката не е забелязала признаци на влошаване на
състоянието на С., което да налага някакво специално лечение, някакви специални
изследвания, свидетелката не е била лекуващ лекар на С.. Видно от показанията
на свидетелката В.Д. Ч., разпитана в същото съдебно заседание на 27.03.2019 г.,
работила в ответната болница към 2017 г., тя е била лекуващ лекар на К. С., при
изписването на пациентката помогнали тя да бъде свалена долу с асансьора и с
количка, тя можела да ходи, но според свидетелката в присъствието на роднините
заемала поза, тя ходела през деня, сутринта при раздаването на лекарствата тя
не искала да пие едни от лекарствата, които били на таблети, свидетелката й
предложила лекарство в течна форма, но С. го и.. Видно от показанията на
свидетелката Я.С.Я., разпитана в същото съдебно заседание на 27.03.2019 г.,
работеща в ответната болница като медицинска сестра, видяла е С. в деня на
изписването, последния ден пак не искала да приема лекарства, п. ги, не искала
да я., легнала на леглото и не искала с никой да говори, качили я на количка в
асансьора. Видно от показанията на свидетеля В. Б. Б., разпитан в съдебното
заседание на окръжния съд на 24.04.2019 г., той е присъствал при изписването на
С. от болницата в П., брат й я бутал на един инвалиден стол, тя била в б. с.,
била с., само м., имала одрано по едната буза и с. по в., когато дошла жена му К.
започнала да се дърпа назад, да м., да т.и се в. още повече, видимо се
изплашила от жена му, закарали я до апартамента на брат й, К. не можела да
върви сама, сложили я на стол и така я качили в асансьора, сложили я в леглото
и свидетелят си тръгнал, в леглото тя си държала свити ръцете и краката, като в
ембрионална поза, краката й били свити в коленете, а стъпалата й били на
леглото, дума не успяла да каже нито една, издавала само звуци като м., с., на
другия ден я закарали до болницата в П., била по-спокойна, не издавала звуци,
но е не говорела, била в. като предишния ден, но нямало напрежение, качили я на
стол до клиниката, майката била с тях. Видно е следователно и от свидетелските
показания, че нито при изписването на С. от болницата в гр. П. на 26.06.2017
г., нито при пренощуването й с близките в апартамента на брат й на 26.06.2017
г., нито на следващия ден 27.06.2017 г. при приемането й в болницата в гр. П.,
нито при престоя й там до сутринта в
деня на смъртта й 28.06.2017 г. в присъствието на нейната майка като
придружител не е забелязано и не е сигнализирано от близките и не е установено
от лекарите и медицинския персонал в болницата в гр. П. наличие на болестно състояние,
освен дължащото се на п.р.. Неоснователно е следователно оплакването във
въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение, тъй като са били
налице симптоми на напреднал стадий на м. при изписването на С. от ответната
болница, като в отговора на въпрос №9 от заключението на повторната СМЕ е
посочено, че са налице данни за с. м., съответно, неоснователно е оплакването,
че в случая несвоевременното диагностициране на с. м. от медиците в ответната
болница е довело до л.и. на заболяването, въпреки възможността за лечение. Установява
се, че смъртта на С. не се дължи на липса по време на лечението й в ответната
болница на диагностициране и на лечение на заболяването о.с. м., респективно,
не се дължи на действия и бездействия на лекарите и медицинския екип в ответната
болница. Установява се следователно и от настоящата съдебна инстанция, че няма в
случая основание за ангажиране на отговорността на ответната болница по реда на
чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и за присъждане на обезщетение в нейна тежест и
в полза на ищцата, респективно за присъждане на лихви по реда на чл. 86, ал.1
от ЗЗД, както правилно е приел окръжният съд. Установява се следователно, че подадената въззивна жалба е неоснователна,
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
От страна на ответната по жалбата болница се претендира за присъждане на разноски за въззивното производство по спора. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи заплащане на ответната болница на разноските за платеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., видно от договора за правна защита и съдействие от 2.10.2019 г. и платежното нареждане от 8.10.2019 г., поради което тази сума следва да бъде присъдена.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 245, постановено на 27.06.2019 г. по гр.д. 393/2018 г. на Окръжен съд – П..
ОСЪЖДА Т.Д.С., ЕГН ********** *** да
заплати на Д.п.б. ***, ЕИК *********сумата 2 500 лв. – разноски за въззивното
производство за платена адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен
съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
(1)
(2)