№ 6233
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100509298 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 9761/08.06.2023 г. по гр.д. № 1608/2023 г. на СРС, 46 състав,
съдът признал за установено по предявения от „ЗК Л.И.с” АД срещу ЗЕАД „Б.В.И.Г.”
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ, че
ЗЕАД „Б.В.И.Г.” дължи на „ЗК Л.И.с” АД сумата от 511,11 лева, представляващи
изплатено застрахователно обезщетение за увреден автомобил „Мерцедес”, модел
„Вито”, рег. № ****, в размер на 501,11лева и ликвидационни разноски в размер на
10,00 лева по щета № 0002-1261-18-414438, вследствие на виновно и противоправно
деяние, осъществено на 18.10.2018 г. в гр. Бургас от застраховано лице по застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.”, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №57115/2022 г. на СРС, 46 състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
първоинстанционният съд е осъдил ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.” да заплати на ищеца
„ЗК Л.И.с” АД сумата от 425,00 лева – разноски в първоинстанционното производство
и 75,00 лева – разноски в заповедното производство.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.”.
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно,
недопустимо и необосновано. Поддържа се, че в хода на производството не са събрани
доказателства, че ПТП е реализирано на твърдяната от ищеца дата. Твърди се, че е
неизяснен моментът на настъпване на ПТП, поради което не са налице всички
законови елементи, за да се реализира регресната отговорност на дружеството.
Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
1
предявения иск. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемият – ищецът „ЗК Л.И.с“ АД, оспорва жалбата. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че първоинстанционният съд е
обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото и правилно е заключил, че са
налице предпоставките за уважаване на регресния иск. Предвид изложеното моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. 411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За уважаването му ищецът застраховател
следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ наличието на
валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС,
произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско"; 2/ наличието на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача,
причинил процесното ПТП; 3/ настъпване през периода на застрахователното покритие
по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования
при ответната страна водач; 4/ вид и размер на вредите, причинени на застрахованото
от ищеца МПС; 5/ пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и
процесното ПТП; 6/ размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на
задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По делото е представен двустранен констативен протокол за настъпило на
18.10.2008 г. ПТП в гр. Бургас, комплекс „Лазур”, бл. 69. Според протокола в ПТП са
участвали лек автомобил „Ситроен С 4”, рег. № А **** МР, управляван от Б.С., и
товарен автомобил „Мерцедес Вито”, рег. № А **** НК, управляван от Р.Ч.. Съгласно
протокола за ПТП вреди по „Мерцедес Вито” са настъпили в областта на задна лява
страна на автомобила, а вредите по „Ситроен С 4” – в областта на предна броня и
десен фар.
Съгласно протокола водачът Б.С. е заявила, че тя е виновна за причиненото
ПТП, което е настъпило при завиване наляво на лек автомобил „Ситроен С 4”.
По делото е представено уведомление от 18.10.2018 г. от Р.Ч. до „ЗК Л.И.с” АД
за настъпило ПТП в същия ден с участието на застрахования товарен автомобил
„Мерцедес Вито”, рег. № А **** НК. В уведомлението е посочено, че автомобилът
бил под хотел „Аква” в „Лазур”, между двата високи блока. Заявено е, че водачът на
2
застрахования автомобил потеглил и откъм лявата пресечна улица бил връхлетян от
лек автомобил с марка „Ситроен”.
Представен е опис-заключение от 19.10.2018 г., изготвен от „ЗК Л.И.с” АД,
съгласно който по товарен автомобил „Мерцедес Вито”, рег. № А **** НК, са
констатирани вреди по заден ляв панел.
По делегация в хода на първоинстанционното производство е разпитан водачът
Р.Ч.. Същата е заявила, че е участвала в ПТП с товарен автомобил „Мерцедес Вито” в
гр. Бургас преди около две година и половина. Сочи, че ПТП е настъпило в комплекс
„Лазур”, на гърба на хотел „Аква”, където има два високи блока. Спомня си, че тя се е
движела направо, когато била ударена от малка черна кола с френска марка. Другият
лек автомобил дошъл от лявата страна, откъм Пето РУ, където имало знак „без
предимство”. Пътят, по който дошъл другият лек автомобил, бил еднопосочен.
Свид. Ч. твърди, че на мястото на ПТП не е имало други движещи се МПС или
завои и наклони, които да ограничават видимостта. Твърди, че не е имала намерения
да завива или да се престроява. Свидетелката заявява, че не е имала възможност да
избегне удара. Спомня си, че другият автомобил бил управляван от жена шофьор, с
която се разбрали за вината. Другият шофьор признал, че е причинил ПТП, тъй като не
видял знака. Участниците в ПТП съставили протокол, но свид. Ч. не си спомня кой
точно го е попълнил. Твърди, че след ПТП водачите са ходили в „Л.И.с” АД. Спомня
си, че вредите по „Мерцедес Вито” били отзад, в задния ляв калник и лайсната, а по
другия участвал в ПТП автомобил вредите били отпред, като бронята и единият фар
били паднали.
Въззивният съд намира, че от горепосочените доказателства се установява, че
процесното ПТП е настъпило на твърдяната в исковата молба дата, а именно –
18.10.2018 г. Следва да се посочи, че за формиране на този извод СГС кредитира
изцяло показанията на свид. Ч., събрани в първоинстанционното производство.
Разказаното от свидетелката е еднопосочно, вътрешно непротиворечиво и съответства
на посочения механизъм на ПТП в двустранния протокол и уведомлението за ПТП до
„ЗК Л.И.с“ АД. В допълнение към това съдът намира показанията на свидетелката Ч.
за достоверни и поради това, че същата е трето лице, което не е пряко заинтересовано
от изхода на настоящия спор.
С оглед оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, че
действително свидетелката Ч. е разпитана през месец май 2023 г., като е заявила, че
ПТП, в което е участвала в гр. Бургас, е настъпило преди около две години и
половина. Въпреки това съдът намира, че с оглед изминалия времеви период между
датата на разпита и датата на ПТП обективно е възможно свидетелката да забрави
точния ден на настъпване на инцидента. Значимото обаче е, че независимо от
изминалото време разказаното от свидетелката относно мястото, начина на настъпване
на ПТП, участвалите автомобили в ПТП, причинените вреди по МПС съвпада с
отразеното в двустранния протокол за ПТП и представеното по делото уведомлението
до „ЗК Л.И.с“ АД за настъпило ПТП.
Свид. Ч. е заявила, че непосредствено след ПТП водачите са отишли до офис на
„ЗК Л.И.с” АД. Това твърдение изцяло кореспондира с представеното по делото
уведомление от 18.10.2018 г. до „ЗК Л.И.с“ АД за настъпила щета от ПТП.
Кореспондира и с приложения по делото опис на щетите по товарен автомобил
„Мерцедес Вито“, рег. № А **** НК, от 19.10.2018 г. В тази връзка въззивният съд
приема, че в двустранния протокол за ПТП е допусната техническа грешка, като е
посочено, че ПТП е настъпило на 18.10.2008 г. вместо на 18.10.2018 г. в какъвто
смисъл са всички други доказателства по делото.
Безспорно по делото е, а и се установява от представената застрахователна
3
полица № 93001810020440, че „ЗК Л.И.с” АД е сключило с „Д.А.” ЕООД договор за
имуществена застраховка „Каско” на товарен автомобил „Мерцедес Вито”, рег. № А
**** НК, със срок на застрахователното покритие от 14.03.2018 г. до 13.03.2019 г. С
Анекс № 2 от 12.04.2018 г. застрахователна полица № 93001810020440 е прехвърлена
на „А.” ЕООД – новия собственик на товарен автомобил „Мерцедес Вито”, рег. № А
**** НК.
Ответникът (настоящ въззивник) ЗЕАД „Б.В.И.Г.” не оспорва твърдението, че
към 18.10.2018 г. е носил застрахователния риск по задължителна застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите за водача на лек автомобил „Ситроен С
4”, рег. № А **** МР.
Следователно по делото е доказано, че процесното ПТП е настъпило в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществена застраховка „Каско”,
сключен от „ЗК Л.И.с” АД със собственика на товарен автомобил „Мерцедес Вито”,
рег. № А **** НК, както и в срока на застрахователното покритие по договора за
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен от ЗЕАД
„Б.В.И.Г.” с водача на лек автомобил „Ситроен С 4”, рег. № А **** МР.
По-нататък е необходимо да се посочи, че твърдението на свид. Ч., че лек
автомобил „Ситроен С 4” се е движел по път без предимство, не се опровергава от
никое от останалите доказателства по делото.
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват
своето поведение, наред с другото, и с пътните знаци. Следователно, като не е спазил
поставения знак за път без предимство, водачът на „Ситроен С 4”, рег. № А **** МР, е
причинил процесното ПТП. Тоест доказано е в хода на производството наличие на
виновно противоправно поведение на водача, застрахован от ЗЕАД „Б.В.И.Г.”. Този
извод се подкрепя както от двустранния протокол за ПТП, така и от свидетелските
показания на водача Р.Ч..
По делото е приета без възражения от страните автотехническа експертиза, от
която е видно, че отразените по товарен автомобил „Мерцедес Вито” вреди се намират
в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 18.10.2018 г.
Според вещото лице инж. Й. по средни пазарни цени към датата на ПТП
вредите по товарен автомобил „Мерцедес Вито” възлизат на 836,34 лева.
Не се спори между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че в изпълнение на задълженията си по договора за имуществена
застраховка „Каско” „ЗК Л.И.с” АД е възложило на „С.А.” ЕООД да извърши ремонт
на товарен автомобил „Мерцедес Вито”. За ремонта застрахователят „ЗК Л.И.с” АД е
изплатил сумата от 501,11 лева и точно тази сума претендира да му бъде възстановена
от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“. Тоест претенцията в настоящото производство е по-малка по
размер от определената от вещото лице стойност на вредите по „Мерцедес Вито“.
Страните не спорят, че направените от „ЗК Л.И.с” АД ликвидационни разноски
по случая са в размер на 10,00 лева.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че са доказани всички предпоставки
за реализиране на основание чл. 411 КЗ на регресната отговорност на ЗЕАД „Б.В.И.Г.”
за сумата от 511,11 лева, обвхващаща заплатено застрахователно обезщетение от 501,11
лева и 10,00 лева ликвидационни разноски. Тоест първоинстанционният съд правилно
е приел, че предявеният от „ЗК Л.И.с” АД установителен иск е основателен в цялост.
При съвпадане на крайните изводи на първата и въззивната инстанция
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
4
Предвид изхода на делото право на разноски има въззиваемият „ЗК Л.И.с” АД.
Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение. Последното съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК се определя от съда съобразно с НЗПП.
Въззивният съд, съобразявайки материалния интерес на спора, правната и
фактическата сложност на делото, както и положените усилия от процесуалния
представител на въззиваемия, намира, че следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9761/08.06.2023 г. по гр.д. № 1608/2023 г. на СРС,
46 състав.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район „Триадица”, пл. ****, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3
и ал. 8 ГПК на „ЗК Л.И.с” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Студентски”, бул. ****, сумата от 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5