№ 77
гр. Самоков, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Я. В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Н.
като разгледа докладваното от Я. В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20251870200098 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Р. В. Н. от гр. Самоков обжалва изцяло Наказателно постановление № 24-0338-
0004.., издадено на 31.07.2024 г. от Е.П.Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР –
София, РУ - Самоков.
Пред съда жалбоподателката се представлява от пълномощника си адв. Д. Н.,
която заявява, че поддържа жалбата и в хода на устните състезания обобщава
изложените в жалбата оплаквания и искания.
Въззиваемата страна не се явява, не се представлява и не заявява становище по
жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против
подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради
което е допустима.
По съществото на жалбата съдът намира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото
на защита на наказаното лице. Актът за установяване на административно нарушение
1
(АУАН), с чието съставяне съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е образувано
административнонаказателното производство срещу жалбоподателката, е съставен от
Я. И. Д., на длъжност „младши автоконтрольор” в РУ – Самоков, който е оправомощен
с т. 2.1, вр. т. 1.3.2. от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи да съставя актове за установяване на административни
нарушения по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по силата на заеманата от
него длъжност. АУАН съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН,
съставен е в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е връчен в съответствие с чл. 43,
ал. 1 от ЗАНН. За посочените в акта нарушения на ЗДвП против жалбоподателката в
законоустановения срок е издадено наказателно постановление от Е.П.Ф., за когото на
съда е служебно известно, че към датата на издаване на НП е заемал длъжността
началник група „Охранителна полиция” в РУ – Самоков при ОДМВР – София.
Съгласно т. 3.9 от гореобсъдената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, която е била в сила към датата на издаване на НП, началниците на
сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са оправомощени в
съответствие с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП да издават наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП на обслужваната територия. Ето защо обжалваното НП е издадено
от компетентен орган. Не на последно място, НП не съдържа нови фактически
обстоятелства, против които в административнонаказателното производство
наказаното лице да не е могло да се защитава.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателката е
образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 29.4.2024 г. на АУАН от
Я. И. Д., на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков, за това, че на 29.04.2024
г. около 20,35 ч. в гр. Самоков, ж. к. „С.......“, междублоково пространство – алеи бл. 33
и бл. 36, жалбоподателката управлява лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. табели С. 17.. .К,
собственост на Д. Н. Н., ЕГН **********, като извършва маневра заден ход, без да се е
убедила, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или
затруднение за останалите участници в движението, като реализира ПТП с материални
щети на намиращия се зад нея лек автомобил „О.А.“ с рег. № С. 95.. .Н с водач Д.И.Ч.,
както и че напуска мястото на ПТП, без да е установила последиците от него.
Посочено е в АУАН, че с така описаните си деяния жалбоподателката е нарушила
съответно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното
НП, в което е възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя,
квалифицирал е описаното в АУАН деяние на жалбоподателката, изразяващо се в
извършване на маневра заден ход като нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, за което на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП й е наложил административно наказание „глоба“
в размер 20 лв., както и е квалифицирал деянието на жалбоподателката, изразяващо се
в напускане на мястото на ПТП като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което
2
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложил административни наказания
„глоба“ в размер 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
Обжалваното НП е законосъобразно в частта му, с която за административно
нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, изразяващо се в нарушение на чл. 40, ал. 1
от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в
размер 20 лв.
За това административно нарушение АУАН е съставен при спазване на
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, отговаря на императивните изисквания към
съдържанието му, установени в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е връчен на жалбоподателката
по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В обобщение – АУАН е редовно съставен и на
основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила за
отразените в него факти, относими към това административно нарушение.
В АУАН ясно и пълно са описани всички признаци на конкретно фактическо
поведение на жалбоподателката, съставомерни за нарушение на установеното в чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП правило за движение назад, съгласно което преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Допълнителното посочване в АУАН и на констатирания резултат от нарушението на
това правило, а именно настъпване на ПТП с материални щети на намиращия се зад
автомобила на жалбоподателката лек автомобил „О.А.“ с рег. № С. 95.. .Н с водач
Д.И.Ч., не е недопустимо, нито води до неяснота в описанието на нарушението.
Напротив, такъв резултат е обективна външна проява на нарушението и посочването
му в АУАН напълно удовлетворява изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН за
описание в акта на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Фактическите констатации в АУАН за признаците на извършено от жалбоподателката
нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП за движение назад се потвърждават
от съдържанието на съставения протокол за ПТП, подписан от участниците в
произшествието и от актосъставителя, и не са опровергани от други събрани по делото
доказателства. Затова и с оглед съдържанието на АУАН, чиято презумптивна
доказателствена сила не е опровергана в настоящото съдебно производство, както и на
протокола за ПТП, административнонаказващият орган обосновано е приел, че
жалбоподателката е нарушила правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП за движение назад и
така законосъобразно е формирал извод, че това деяние на жалбоподателката е
съставомерно от обективна и субективна страна като административно нарушение по
чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП. За това административно нарушение
административнонаказващият орган законосъобразно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като й е наложил
предвидената в твърд размер глоба в размер 20 лв., която не подлежи на намаляване от
3
съда. Наред с това, деянието на жалбоподателката е типично за този вид
административни нарушения, а ниската степен на обществена опасност на
нарушението е отчетена от законодателя чрез определяне на един твърде нисък размер
на глобата за него. Ето защо не може да се приеме, че това деяние е несъставомерно
като административно нарушение с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗАНН,
субсидиарно приложима на основание чл. 11 от ЗАНН, нито може да се приеме, че
деянието представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и това да обуслови прилагане на чл. 28 от
ЗАНН от административнонаказващия орган, респ. прилагане на чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2,
т. 2 от ЗАНН от съда в настоящото производство.
По изложените съображения, при липсата на основания за изменение или отмяна
на НП, в частта му, с която на жалбоподателката е наложена глоба в размер 20 лв. за
административно нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 11, вр. чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, същото е
законосъобразно и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 5 и ал. 9 от ЗАНН следва да
бъде потвърдено в тази му част.
В частта му, с която за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
жалбоподателката на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени
административните наказания „глоба“ в размер 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 месеца, обжалваното НП е незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП установява задължение на водач на
МПС, който е участник в пътнотранспортно произшествие (ПТП), без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Нормативно предписаното поведение е спиране на МПС от водача,
който го управлява, а установяването на последиците от произшествието е визирана от
закона цел на това поведение. Дали тази цел ще бъде пълноценно осъществена при
спирането на водача на МПС, който е участник в ПТП, е без правно значение за
естеството на неговото задължение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което задължение е
да спре на мястото на произшествието. Затова и посочването в АУАН и в НП, че
жалбоподателката не е установила последиците от произшествието не представлява
описание на съставомерен признак от изпълнително деяние на нарушение на
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
От фактическа страна с АУАН и НП на жалбоподателката е вменено, че на
горепосочените дата и място е напуснала мястото на ПТП, без да е установила
последиците от него. Оставането на мястото на ПТП е фактическо поведение, различно
от спирането; не може логически да се приеме, че онзи, който е напуснал мястото на
произшествието, преди това не е спрял на това място. Задължение на водача по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е да спре на мястото на произшествието, а неговото
неизпълнение не е вменено на жалбоподателката нито с АУАН, нито с НП.
4
Следователно описаното в АУАН и в НП деяние на жалбоподателката е
несъставомерно като нарушение на задължение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – с това
деяние същата не е нарушила именно тази разпоредба, установяваща нейно
задължение като водач на МПС, който е участник в ПТП – защото не се твърди да не е
спряла на мястото на ПТП. Съставът на административното нарушение по чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП е бланкетен, той се изпълва с конкретно съдържание при неизпълнение
на конкретно задължение на водача на МПС като участник в ПТП, поради което
задължението за определено поведение и правната норма, която го установява, са
неотменна част от фактическата и правна рамка на административнонаказателното
обвинение. Така евентуален извод на съда, че жалбоподателката е нарушила друго
свое конкретно задължение като водач на МПС, който е участник в ПТП, не може да
доведе до изменение на НП на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, изразяващо се в
преквалификация на нарушението с прилагане на закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо нарушение, защото с оглед разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ –
„в“ от ЗДвП за неизпълнение на такова друго нейно задължение са съставомерни и
други факти, които не са й вменени в административнонаказателното производство.
По тези съображения обжалваното НП, в частта му, с която на жалбоподателката
са наложени административни наказания „глоба“ в размер 100 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за административно нарушение по чл.
175, ал. 1, т. 5, вр. чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е издадено в нарушение на материалния
закон и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и ал. 5 от ЗАНН следва да бъде
отменено в тази му част.
Независимо от изхода на делото разноски на страните не се присъждат поради
липса на искания в тази насока и на доказателства за извършване на разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0338-0004.., издадено на 31.07.2024
г. от Е.П.Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков, В
ЧАСТТА МУ, с която на Р. В. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Самоков, ж. к. „С.......“,
бл. 36, вх. Б, ет. 3, ап. 11, за административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5, вр. чл.
123, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата са наложени административни
наказания „глоба“ в размер 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 2 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0338-0004.., издадено на
31.07.2024 г. от Е.П.Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ –
Самоков, В ЧАСТТА МУ, с която на Р. В. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Самоков, ж.
5
к. „С.......“, бл. 36, вх. Б, ет. 3, ап. 11, за административно нарушение по чл. 183, ал. 2, т.
11, вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер 20 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
6