№ 3512
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100514280 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Е. М. В., В. Н. В. и Н. Н. В. срещу
решение от 01.06.2023 г. по гр.д. №72991/2021 г. на Софийския районен съд, 45 състав, в
частта, в която са уважени предявените „Топлофикация София“ ЕАД срещу
жалбоподателите установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1
пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от по 117,48 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.09.2017 г.
до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. ****, аб. № 66715, ведно
със законна лихва за периода от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от по 2,48
лв. – главница за такси за дялово разпределение, за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници за периода от 14.10.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата от по 33,74 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за отопление на имота, за периода от 15.09.2017 г. до 14.07.2020 г., сумата от по
0,81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение, за периода от 01.05.2017 г. до 14.07.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №49802/2020 г. по описа на СРС, 45 състав, като
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно.
1
Сочат, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са в облигационно отношения с
ищеца, както и че са собственици или ползватели на процесния топлоснабден имот.
Поддържат, че по делото не са представени доказателства за датата на публикуване на
дължимите суми в сайта на дружеството-ищец, както и че не е установено основанието на
сумите за дялово разпределение. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират
разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Термокомплект” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, поради което е влязло в
законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са установителни искове за
вземания на ищеца спрямо ответниците за заплащане на доставена топлинна енергия за
периода мес.05.2016 г. - мес.04.2018 г. и дялово разпределение за периода мес.03.2017 г. –
мес.04.2018 г., и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.09.2017 г. -
14.07.2020 г. и периода 01.05.2017 г. – 14.07.2020 г.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците. В негова
тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащането.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
2
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
В първоинстанционното производство в срока за отговор по чл.131 ГПК ответниците
са оспорили, че са били собственици или ползватели на процесния топлоснабден имот. От
представените по делото нот. акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл.55 ЗПИНМ
№100, т.V, н.д. №900/27.04.1970 г., удостоверение за наследници, изх. №РВТ17-УФ01-
197/30.05.2017 г., издадено от СО, район „Витоша“, и искова молба, вх.
№2016363/25.08.2020 г., не се установява ответниците да са били съсобственици на
процесния апартамент през процесния период, респ. каква е квотата на всеки от тях в
съсобствеността.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че страните не са в соченото от
ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото по
делото не е доказано ответниците да са били нито собственици, нито ползватели, на
процесния топлоснабден имот през процесния период, поради и предявените искове
подлежат на отхвърляне изцяло.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната
част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от ищеца срещу
ответниците установителни искове бъдат отхвърлени изцяло. Решението следва да бъде
отменено и в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в
заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответниците на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени допълнително разноски в размер на сумата от 398,90
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, и на
основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от
400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, а на
3
основание чл.78 ал.6 ГПК ищецът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 75,00 лв.,
представлява държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 01.06.2023 г., постановено по гр.д. №72991/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 45 състав, в частта, в която е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. М. В., ЕГН **********, искове с
правно основание чл.422 от ГПК, че Е. М. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата в размер на по 117,48 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, жк. ****, аб. № 66715, ведно със законна лихва за периода от
14.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2,48 лв. – главница за такси за
дялово разпределение, за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху двете главници за периода от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 33,74 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за
отопление на имота за периода от 15.09.2017 г. до 14.07.2020 г., сумата в размер на 0,81 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение, за
периода от 01.05.2017 г. до 14.07.2020 г., в частта, в която е признато за установено по
предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу В. Н. В., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.422 от ГПК, че В. Н. В. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на по 117,48 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. ****, аб. № 66715, ведно със законна
лихва за периода от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2,48 лв. –
главница за такси за дялово разпределение, за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници за периода от 14.10.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 33,74 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за отопление на имота за периода от 15.09.2017 г. до 14.07.2020 г., сумата в
размер на 0,81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение, за периода от 01.05.2017 г. до 14.07.2020 г., в частта, в която е признато за
установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Н. Н.
В., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 от ГПК, че Н. Н. В. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на по 117,48 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. ****, аб. № 66715, ведно със законна
лихва за периода от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2,48 лв. –
главница за такси за дялово разпределение, за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г.,
4
ведно със законната лихва върху двете главници за периода от 14.10.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 33,74 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за отопление на имота за периода от 15.09.2017 г. до 14.07.2020 г., сумата в
размер на 0,81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение, за периода от 01.05.2017 г. до 14.07.2020 г., в частта, в която Е. М. В., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 9,43 лв., деловодни разноски в заповедното
производство, и сумата от 123,73 лв. деловодни разноски в исковото производство, в
частта, в която В. Н. В., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78 ла.1 ГПК сумата от 9,43 лв., деловодни разноски
в заповедното производство, и сумата от 123,73 лв., деловодни разноски в исковото
производство, и в частта, в която Н. Н. В., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78 ла.1 ГПК сумата от
9,43 лв., деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 123,73 лв., деловодни
разноски в исковото производство, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу Е. М. В., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. ****, В. Н. В., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.
****, и Н. Н. В., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумата от по 117,48 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.09.2017 г. – 30.04.2018 г. в имот с аб. №66715,
за сумата от по 2,48 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода 01.09.2017
г. - 30.04.2018 г., за сумата от по 33,74 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. - 14.07.2020 г., и сумата от по 0,81
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2017 г. - 14.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по гр.д. №49802/2020 г. по описа на СРС, 45 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на адв. Н. К., адрес: гр. София, ул.
****, офис 2, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА допълнително сумата от 398,90 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, и на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
във въззивното производство, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати на сметка на СГС
сумата от 75,00 лв., представляваща държавна такса.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Термокомплект” ООД.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6