Р E Ш Е Н И Е
№ 25.11.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 3994
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът
С. Маринова Д. твърди, че е потребител на електрическа енергия, на адрес: гр.
Стара Загора, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 44, ет.4, ап.13, с клиентски номер
********** и измервателна точка /ИТН/ 2075287.
Ищецът
твърди още, че с писмо от 11.06.2019 г., „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
го уведомило, че при извършена проверка на електромера, монтиран на
горепосочения адрес, било констатирано, че същия бил манипулиран и отчитал
по–малко ел. енергия, поради което сметката му за ел.енергия била коригирана за
времето от 90 дни, т.е. за периода от 16.01.2018 г. до 16.04.2018 г., на
стойност 426,85 лева.
Ищецът
заплатил горепосочената сума на 24.07.2019 г., като твърди липса на основание
за заплащането.
От една страна, ищецът заявява, че не е присъствал на проверката, че
липсвали доказателства как бил установен периода на грешно измерване и че
нямало доказано извършено от него неправомерно въздействие върху електромера.
От друга страна, твърди, че липсва
основание, даващо право на ответника за извършване на такава корекция за минал
период на сметката за ел. енергия. Цитира съдебна практика в тази насока,
съгласно която с изменението на чл.98а,
ал.1, т.6 ЗЕ и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, крайният снабдител може да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, но
само ако е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2, т.6
и по чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ: т. е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
/ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.
Твърди, че в Общите условия на ответника липсва такъв предвиден ред, поради
което корекцията на сметката се явява неправомерна.
Искането на ищецът до районния съд е да постанови решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, да му
заплати сумата 426,85 лева, представляваща недължимо платена от него сума за
допълнително начислена ел.енергия за период от 16.01.2018 г. до 16.04.2018 г., по данъчна фактура № **********/11.06.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е подал
отговор, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради
което го оспорва, както по основание, така и по размер.
Излага
подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД да извършва едностранна корекция на сметка за
изминал период, както следва:
Твърди, че в случая техническата проверка и едностранната корекция на
сметката на ищеца за изминал период са били извършени след влизане в сила на
новите текстове на ЗЕ /чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ/
приети със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр.54 от 2012 г./ и ПИКЕЕ /обн. в ДВ
бр.98/12.11.2013 г./, даващи основание за това. Правото на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД да коригира сметките за ел. енергия за минал период от
време била установена в чл.45, ал.1,
във връзка с Раздел IX от приетите на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ
ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013 г.), които вече подробно и детайлно уреждали условията „и
редът за установяване случаите на неизмерена неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на
количеството електрическа енергия”, към които препращали и новоприетите ПИКЕЕ,
обн. ДВ 35 от 30.04.2019 г. Ответникът твърди, че в случая изцяло били спазени
редът и процедурата за проверка на електромера на ищеца за едностранна корекция
на сметката им, предвид констатираната манипулация на същия, разписани в ПИКЕЕ
от 12.11.2013 г. Сочи, че разписаните правила по никакъв начин не
обуславяли като предпоставка за извършването на едностранна корекция наличието
на виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице.
Отделно от това, твърди, че в Общите условия на дружеството бил предвиден
изричен ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция, който също бил
спазен.
В
заключение счита, че понастоящем законодателят е дал възможност на крайния
снабдител да коригира в своя полза сметката в посочените случаи, като този ред
вече е нормативно и детайлно регламентиран в ПИКЕЕ. Цитира съдебна практика в
този смисъл.
Затова
моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във
връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът
и ответникът са страни по договор за продажба на електроенергия, като ищецът е
потребител на електрическа енергия на адрес: гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван
Асен ІІ“ № 44, ет.4, ап.13, с клиентски номер ********** и измервателна точка
/ИТН/ 2075287.
От представените констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от
16.04.2018 г., от констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване от 11.02.2019 г., се установява, че монтираният на горепосочения
адрес електромер с номер № ********* е манипулиран, в резултат на което същият
отчита по-малко от консумираната електроенергия. Коригирана е сметката за
електроенергия на потребителя за периода от 16.01.2018 г. до 16.04.2018 г., като е начислена 2208 кВтч ел.енергия
общо на стойност 426,85 лева с ДДС,
видно от представените справка за коригиране на сметка за електроенергия, писмо
от 11.06.2019
г. и данъчна фактура № **********/11.06.2019 г.
Видно от представената
разписка от 24.07.2019 г. сумата от 426,85 лева по данъчна фактура № **********/11.06.2019 г.
е заплатена на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
намира следното:
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго. Начална липса на основание е в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение или пък след
погасяване на задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване по
чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането,
а на ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата,
респективно за нейното задържане.
От събраните по делото доказателства се
установи, че претендираната сума от 426,85 лева за допълнително начислена електроенергия за минал
период от 16.01.2018 г. до 16.04.2018 г. е заплатена на ответника. Безспорно установено по делото е още,
че въпросният електромер е манипулиран и че неотчетената от него електрическа
енергия възлиза на сумата по фактурата. Няма твърдения, нито събрани
доказателства манипулацията да е в резултат на виновно поведение на ищеца.
При това положение, спорният по делото
въпрос се свежда до това може ли ответникът, като доставчик на електрическа
енергия, едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през
изминал период електрическа енергия, от който въпрос зависи и изхода на делото.
С решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по
т.д. № 1650/2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, е уеднаквена
противоречивата практиката на съдилищата по релевантния за спора правен въпрос.
При произнасянето си съставът на ВКС е изложил съображения и е дал отговор, че
със ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия (какъвто е настоящия
случай), ако обаче е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. само и единствено при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в
задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното
съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението на Закона за
енергетиката /ДВ, бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Нови ПИКЕЕ, приети
на основание горепосочените норми, са издадени на 12.11.2013 г., след която
дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния
снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. В
случая не е спорно, че в Общите условия на договорите на ответника такъв ред не
е предвиден. Следователно ответникът няма право на извършената от него
корекция.
Освен горепосочените правни аргументи за
недължимост на сумата към момента на начисляването й, следва да се има предвид,
че с решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ,
обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48, 49, 50 и 51 от този
акт, а впоследствие с влязло в законна сила на 23.11.2018 г. решение по адм.
дело № 3879/2017 г. на ВАС, са отменени и разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл.
50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Решенията на ВАС имат действие занапред. Следователно към
момента на извършване на проверката са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ,
обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48, 49, 50 и 51 от този
акт. Оттук следва, че липсва приложима нормативна уредба (процедура), по силата
на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Това е така, защото с решението на ВАС е
отменена включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща
специалните изискванията към констативния протокол (оправомощено лице да го
състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т. н.), който е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл.
41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и
действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи
използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и
допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде
заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на
правото. А действалите към датата на проверката чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ не могат
да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ
правомощие на КЕВР. Чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират материалноправните
предпоставки,
при наличието на които може да бъде извършена едностранната корекция, но не
определят процедурата, респ. реда и условията за извършване на корекционната
процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Следователно извършените от ответника в тази връзка
действия към датата на проверката, не са изрично регламентирани от закона,
поради което и не са основани на него. Доколкото законодателят не е предвидил
друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и
коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива
действия на друго непредвидено в закона основание, поради което извършването им
няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и
държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от
неправомерни действия на монополистите.
Неоснователно е възражението на ответника
за дължимост на сумата, позовавайки
се на решение № 124 от 18.06.2019г. по
гр.д. № 2991/2018г. на ВКС. От една страна, това съдебно решение няма задължителна
сила на настоящия съдебен състав. От
друга страна, то противоречи на
горепосоченото и цитирано от настоящия съдебен състав съдебно решение №
111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., съобразно което се уеднакви
съдебната практика по спорове, аналогични
на настоящия в цялата страна, като дадените с него разрешения, са
възприети от настоящия съдебен състав, по изложените по – горе съображения.
Предвид гореизложеното, ответникът следа
да бъде осъден да върне на ищеца заплатената му без основание сума от 426,85 лева за допълнително начислена електрическа
енергия по данъчна фактура № **********/11.06.2019 г.
за периода от 16.01.2018 г. до 16.04.2018 г.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, както и възнаграждение за един
адвокат в размер на 360 лева с ДДС. Не е налице прекомерност на уговореното
възнаграждение и възражението в тази насока на ответника е неоснователно, с
оглед цената на иска и предвид начисленото ДДС върху възнаграждението. (арг. чл.7, ал.2, т.1 и параграф 2а от Наредбата № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 426,85 лева, представляваща недължимо платена цена за допълнително начислена
електрическа енергия за период от 16.01.2018 г. до 16.04.2018 г. по данъчна фактура № **********/11.06.2019 г.
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да
заплати на С.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в
размер на 410 лева, представляваща
направените от него разноски по делото.
Присъдените суми за разноски могат да
бъдат заплати по посочения в исковата молба начин, а именно: чрез пощенски
запис, адресиран до С.М.Д., с адрес: ***, или чрез паричен превод, изпратен по
куриерска фирма „Еконт Експрес” ООД, офис в гр. Стара Загора, кв.
„Индустриален” – отново до С.М.Д..
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: