№ 961
гр. Благоевград , 03.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500393 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на Г. БЛ. Х. и БЛ. АНГ.
Х., със съд.адрес в гр.Р., ул.“...“№14, ет.2, адв.Р.Зотева - К., против
разпореждане №500271/15.01.21г на РС-Р. по гр.д.№153411г по описа на с.с.,
подадена чрез процесуален представител по реда на чл.274, ал.1,т.1 ГПК, с пр.
осн.чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
С обжалвания акт са оставени без разглеждане възраженията на Г. и Бл.
Х. по чл.414 ГПК.
Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го
намират за незаконосъобразен и настояват за неговата отмяна, излагайки
подробни съображения в тази насока.При неуважаването на жалбата,
настояват за разглеждането на възраженията им по реда на чл.423 ГК, които
също подробно обосновават.
Ответната страна оспорва жалбата като недопустима, алтернативно и
като неоснователна, за което също подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От материалите по делото се установи, че по заявление на банката РРС
е издал търсената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист срещу няколко солидарно задължени длъжници, сред
които и жалбоподателите, с оглед принудителното събиране на посочените
суми.
Според представените по делото договор за банков кредит от 26.08.08г
и анексите към него, „****(България)“ЕАД е предоставила кредит на
ЕТ“****“, по който жалбоподателите се задължили като солидарни
длъжници, наред с кредитополучателя при подробно уговорените условия.
По инициатива на кредитора е образувано изп.д.№21/12г по описа на
ЧСИ Г.Ц., по което на 07.03.16г на Г.Х. и Бл.Х. са връчени покани за
доброволно изпълнение, чрез Ангел Х., който не се спори, че е брат на първия
и син на втория.В поканите изрично е посочено, че им се изпраща и препис от
подлежащия на принудително изпълнение акт(заповед за изпълнение).
В изпълнителното производство се съдържат данни за предприети
изпълнителни действия спрямо длъжниците.
С нарочна молба вх.№104/06.01.17г Бл.Х. поискал от ЧСИ Г.Ц. да се
запознае с изпълнителното дело и му се издадат „копия от всички
документи“, което е удовлетворено(вж. разпореждането на съдения
изпълнител от същата дата върху молбата).
В изп.д.№21/12г се съдържат данни за цедиране на вземанията от
банката на „****“ЕООД, за което длъжниците, в т.ч. и жалбоподателите, са
надлежно уведомени на 24.10.17г, отново чрез Ангел Х.(вж. съобщенията на
л.349 и л.351 от изп.д.№21/12г).
С две молби от 28.08.20г Г.Х. е поискал предоставяне изпълнителното
дело за запознаване, а също и преписи от документи(вж.л.354 и л.361).
При тези данни РС правилно и законосъобразно е приел възраженията
по чл.414 ГПК за просрочени.Анализа на мотивите и съпоставката им с
диспозитива на атакувания акт, налага извода, че именно те са предмет на
2
разглеждане от РРС.
Просрочието на възраженията по чл.414 ГПК се обосновава от
обстоятелството, че ЗНИ е връчена и на двамата на 07.03.16г чрез техния
родственик Ан.Х.(брат на Г.Х. и син на Бл.Х.), поел задължението да им я
предаде.Така осъщественото връчване настоящия състав счита за
съответстващо на чл.46, ал.2 ГПК, понеже допуска връчването освен на
пълнолетен от домашните още и на лице, което живее на адреса.Освен това,
съответства и на уговорката в чл.10 от кредитния договор(непроменена от
последващите два анекса), с която страните изрично са постигнали съгласие
всички уведомления и изявления във връзка с договора да се считат за
получени, с достигането им до адресите на страните, посочени в
договора.След като кредитополучателя(ЕТ“****“) и солидарните длъжници
живеят на един и същи адрес – гр.Д., ул.“...“№11(вж. договора и анекс
№2/31.07.09г), то с връчването на този адрес чрез Ан.Х., въззивния състав
намира ЗНИ за достигнала и до двамата жалбоподатели именно на
07.03.16г,съгласно договорения начин.Още повече, че по арг. на чл.46, ал.4
ГПК с връчването на друго лице, съобщението се смята за връчено на
адресата.
Връчването чрез съдлъжник не противоречи на чл.46, ал.3 ГПК, не само
поради цитираните клаузи досежно адреса за кореспонденция, но и заради
отсъствие на изрично писмено изявление от жалбоподателите за
заинтересоваността на Ан.Х. по смисъла на цитираната
норма.Обстоятелството, че доброволно са встъпили в кредитните отношения
като съдлъжници изключва противоречие в интересите.
Последващото получаване на уведомленията до жалбоподателите за
цесията отново от Ан.Х. на 24.10.17г(вж. съобщенията на л.349 и 351 от изп.д.
№21/12г), неоспорени от въззивниците, също подкрепя горните изводи и
допълнително опровергава твърденията в тази насока на Бл. и Г.Х...(така Опр.
№414/20.02.18г на ОС-Пловдив по в.ч.гр.д.№333/18г и др.).
Според действащата редакция на чл.414, ал.2 ГПК към този момент,
законодателя е предвидил двуседмичният срок за подаване на възражения по
ал.1 от цитираната норма, който очевидно е просрочен с подадените през
3
септември 2020г възражения.
Впредвид така възприетия момент на връчване на ЗНИ(07.03.16г), сега
действащата редакция на чл.414, ал.2 е неприложима, поради което
изложените в тази връзка доводи и оплаквания се явяват несъстоятелни.
За пълнота следва да се изтъкне, че дори горното да се игнорира, то
подадената от Бл.Х. молба вх.№104/06.01.17г индицира известяването му за
издадената ЗНИ именно на 06.01.17г, откогато започва да тече срока по
чл.414, ал.2 ГПК, който към септември 2020г също е изтекъл.
Наложително е да се отбележи, че подаването на молбата от 06.01.17г
се явява признание на неизгоден за Бл.Х. факт чрез конклудентни действия –
че на 07.03.16г ЗНИ е връчена чрез синът му Ан.Х..В противен случай за
Бл.Х. е нелогично подаването на молбата от 06.01.17г, ако не е знаел за
издадената срещу него заповед.В този контекст се явяват абсурдни
твърденията му, че до съобщаването му на 28.08.20г от Г.Х. за воденото
изпълнително дело, „не съм знаел,не съм уведомяван и не са ми връчвани
документи, от които да могат разбера за същото“.
В контекста на изложеното атакувания акт се явява правилен и
законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.
Неприемането на възражението по чл.414 ГПК изисква произнасянето
от окръжния съд по възраженията по чл.423 ГПК.
Разпоредбата на чл. 423, ал.1 ГПК предвижда възможността за
оспорване заповедта за изпълнение при наличието на четири хипотези,
свързани с неправилност при връчването й, чрез който се преодолява нейният
стабилитет, само ако възражението е подадено в едномесечен срок от
узнаването.
Според доктрината и константната съдебна практика от датата на
връчване на съобщението за издадената заповед за изпълнение започва да
тече срока за възражение по чл.414 ГПК, а едномесечния срок по чл.423, ал.1
ГПК тече от момента на узнаването.
За длъжника Бл.Х. момента на узнаване се установява по несъмнен
4
начин от молба вх.№104/06.01.17г, когато е поискал от ЧСИ Г.Ц. не само да
се запознае с материалите от изп.д.№21/12г, но и копия от него.
Следователно, именно от тази дата е започнал да тече и преклузивния
едномесечен срок, който към момента на подаване на възражението по чл.423
ГПК през септември 2020г безспорно е изтекъл.Ето защо това му възражение
ще следва да се остави без разглеждане и производството по същото
прекрати, като обсъждането на останалите му доводи е безпредметно.
Що се отнася до възражението по чл.423 ГПК на Г.Х., то за същия
съда съобрази следното:
Впредвид отсъствието на данни за узнаването му преди подаване на
молбите му до ЧСИ на 28.08.20г, то възражението по чл.423 ГПК следва да се
счете за подадено в едномесечния срок по ал.1 от цитираната норма.
Разгледано по същество обаче същото е
неоснователно.Представените писмени доказателства не са в състояние да
обосноват обичайното му местопребиваване извън територията на
България.Същите сочат на негови ангажименти в чужбина, но без данни
преимуществено да се установило да живее там(вж. чл.48, ал.7 КМЧП), за да
се приеме, че обичайното му местопребиваване по това време не е в България
по см. на чл.423, ал.1, т.2 ГПК.Представените писмени доказателства не са
официални и не ползват с материална доказателствена сила, за да установят
предпоставките по чл.48,ал.7 КМЧП, а именно - че лицето се е установило
преимуществено да живее в чужбина към датата на връчване на ЗНИ и към
март 2016г не живее в България.Преценката им с останалите факти
обстоятелства – осъществяване връчването на ЗНИ(с ПДИ) на 07.03.16г чрез
неговя брат на адреса, съвпадащ с уговорения за кореспонденция в кредитния
договор; приемането й от получателя без възражения и при отсъствието на
отбелязване за невъзможност да се предаде на адресата, заради отсъствието
му от страната към релевантния момент, категорично опровергават тезата на
Г.Х..При тези данни събирането на исканите гласни доказателства в тази
насока е безпредметно. Непредаването на съобщението на жалбоподателя не е
резултат от порок при връчването, а от неизпълнено задължение от
получателя да му предаде ЗНИ(вж.Опр.№220/13.05.13г по гр.д.№2282/13г, І
ГО; Опр.№442/15.07.15г по ч.гр.д.№3285/15г, ІІ ГО на ВКС и др.).
5
В контекста на изложеното настоящия състав счита, че не са налице
предпоставките за приемане възраженията по чл.423 ГПК на Г.Х..
Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат,
тъй като не са поискани.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №500271/15.01.21г на РС-Р. по гр.д.
№153411г по описа на с.с.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението по чл.423 ГПК на БЛ.
АНГ. Х., със съд.адрес в гр.Р., ул.“...“№14, ет.2 адв.Р.Зотева - К., и
ПРЕКРАТЯВА производството по същото.
НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423 ГПК на Г. БЛ. Х., със съд.адрес в
гр.Р., ул.“...“№14, ет.2, адв.Р.Зотева – К..
Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от
връчването му на страните в прекратителната част, досежно възражението по
чл.423 ГПК, докато в останалата е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6