ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 687
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500469 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл.
413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 8947/30.01.2023 г. от „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“№ 1, чрез юрисконсулт П. П., против Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 319/18.01.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 18681/2022г. по описа на РС
Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу Н. Б. К., ЕГН **********, за сумата от 360,65 лева – начислени
неустойки за прекратяването на рамковия договора по вина на абоната,
формирана както следва: 99,99 лева - неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС за мобилна услуга № **********; 53,66 лева -
неустойка за дадена отстъпка от цената на мобилна услуга № **********; 207
лева – част от отстъпка от цена на закупено устройство Handset Samsung
Galaxy A50 DS, както и сумата от 103,29 лева – мораторна лихва върху сумата
от 1473,10 лева за периода от 16.01.2020 г. – 13.01.2020 г.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
необоснованост на обжалвания акт. Сочи се, че заповедният съд е стигнал до
неправилен извод, че договорените между страните неустоечни клаузи, на
1
които се основават претендираните суми, в отхвърлената част, са нищожни
поради противоречие с добрите нрави. Касателно неустойката, обвързана с
размера на месечните абонаментни такси, се сочи, че е поставен праг на
максималния размер на неустойката за физически лица до трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. Поддържа се, че при договорен
двегодишен срок, клаузите за неустойка в трикратен размер на абонамента не
създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и не се излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката.
Относно неустойката в размер на разликата в цената на устройството без
абонамент, се сочи, че цели да обезщети мобилния оператор за отстъпката,
която е направил от реалната цена на устройството, доколкото последното е
сторено с оглед очакваното изпълнение на задълженията от страна на
потребителя за договорения срок. Иска се отмяна на обжалваното
разпореждане, като вместо това въззивният съд да постанови издаване на
заповед за изпълнение и за посочените в заявлението вземания за неустойка.
Претендират се разноски.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството по ч. г. д. № 18681/2022г. по описа на РС Пловдив е
образувано по подадено от „А1 България“ ЕАД, заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. Б. К., за
дължими суми по Рамков договор № ********* и партида към него
М5675580, сключен между страните, сред които сумата от 360,65 лева –
начислени неустойки за прекратяването на рамковия договор по вина на
абоната, формирана както следва: 99,99 лева - неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС за мобилна услуга № **********; 53,66
лева - неустойка за дадена отстъпка от цената на мобилна услуга №
**********; 207 лева – част от отстъпка от цена на закупено устройство
Handset Samsung Galaxy A50 DS, както и сумата от 103,29 лева – мораторна
лихва върху сумата от 360,65 лева за периода от 16.01.2020 г. – 13.01.2023 г.
2
Твърди се, че абонатът не е изпълнил свои месечни задължения, поради което
и договорът е прекратен по вина на потребителя, в който случай, последният
дължи договорна неустойка, която е в размер на всички оставащи стандартни
месечни такси до края на срока на договора, но не повече от три, ведно с
добавена част от дадена отстъпка от стойността на услуга и с добавена част от
стойността на отстъпката за предоставено на потребителя устройство.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което посоченото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е отхвърлено
в частта за процесната сума, представляваща неустойка в общ размер от
360,65 лева, първостепенният съд е приел, че клаузата в договора, уговаряща
неустойка в размер 3 стандартни месечни такси без ДДС е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, доколкото доставчикът ще получи пълен
месечен абонамент за този срок, независимо, че след прекратяването не
предоставя услуга и неустойката е необосновано висока. Относно
неустойката за дадена отстъпка от цената на услуга или устройство – че не
може да се търси неустойка за предоставена търговска отстъпка, тъй като с
неустойката се цели последващо увеличаване на цената на вече предоставена
услуга или закупена вещ, което е в противоречие с добрите нрави и излиза
извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
неустойката.
Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на
заповед за изпълнение относно претендираната със заявлението сума в размер
от 360,65 лева, представляваща неустойка, е правилен.
В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които
съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото
длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи на основание чл. 411, ал.
1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите
нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по
смисъла на Закон за защита на потребителите.
В конкретния случай заявителят, за да обоснове дължимостта на
процесната част от посочените в заявлението неустойки се позовава на
действието на Рамков договор № ********* и партида към него М5675580.
Клаузата за неустойка по точка 7 от него гласи, че в случай на прекратяване
3
на договора по инициатива или вина на абоната, последният дължи неустойка
в размер на месечните абонаментни такси по стандартен размер без отстъпка
(включително за допълнителния пакет, ако е активиран такъв) до изтичане на
съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да
надвишава трикратния размер на месечните такси по техния стандартен
размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка
за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване
на част от стойността на отстъпката от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/,
съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.
Предвид начина, по който е уговорена така посочената неустойка,
размерът и условията, при които се дължи, въззивният съд намира, че е
налице обоснована вероятност посочената клауза да е неравноправна
съгласно чл.143, ал.1, във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Предвидената
неустойка при прекратяване на договора в размер на всички, но не повече от
три месечни абонамента, е необосновано висока, тъй като не е съобразена с
размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните
не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни
абонаменти, тъй като получаването им е свързано с предоставяне на
определени услуги за абоната, които след прекратяването вече няма да бъдат
предоставяни. При тяхното приложение се стига до положение при което,
въпреки липсата на съществуващо правоотношение между страните
(прекратен договор), мобилният оператор продължава да получава
„възнаграж-дение“ по вече прекратения договор, без да предоставя насрещна
услуга на потребителя. Неоснователно обогатяване би настъпило и в случай
на прекратяване на договора по вина на потребителя три и по - малко месеца
преди неговото изтичане. Тогава операторът би получил имуществена облага
в размер, какъвто би получил ако договорът не бе прекратен, а даже и по –
голяма при оставащи два или един месец до изтичането му. Допълнителното
начисляване и на неустойка в размер на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментния план, както и на разликата между стандартната
цена на предоставеното устройство и уговорената и заплатена от потребителя
такава, обосновава вероятност посочената клауза да е неравноправна и
съгласно чл.143, ал. 2, т.13 от ЗЗП, тъй като позволява на търговеца да
4
увеличава цената, без потребителят да може да се откаже от договора. В
допълнение, в частта относно размера на неустойката, формиран на база
„стандартна“ цена на услугата или устройството, а не договорената такава,
нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от
неизпълнението на конкретния договор, а не произволни такива, както и това
неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения по
конкретния договор (в случая договора за мобилни услуги), а не възникналите
по друго облигационно правоотношение (в случая договора за лизинг).
Неоснователно в тази връзка е възражението в жалбата, че неустойка
ненадвишаваща трикратния размер на месечните абонаменти, не противоречи
на добрите нрави и не излиза от присъщите функции. Преценката за
накърняване на добрите нрави се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент и с оглед вредите от оставащия до
изтичането му, конкретен срок.
На следващо място, не е посочено по разбираем и ясен начин, как се
формира размерът на тази дължима неустойка, досежно употребения израз, че
месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е
стандартният размер, без отстъпка. Така потребителят е поставен в
невъзможност към момента на сключване на договора, да определи какъв би
бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ
от договора и какви ще бъдат икономическите последици за него от
сключване на договора. Посоченото води до обосновано предположение и за
противоречие на тук коментираните клаузи за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 19
от ЗЗП. Всички представени по делото писмени доказателства представляват
стандартизирани бланки на мобилния оператор, което на този етап от
производството не може да обоснове извод, че коментираните клаузи са
индивидуално договорени по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ГПК. Тази проверка
би могла да се извърши в един състезателен процес.
С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за наличие
на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, което от своя страна
прави законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за вземането, представляващо неустойка в размер от 360,65 лева,
дължима съгласно процесната клауза за неустойка.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се
5
явява неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
319/18.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. г. д. № 18681/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлено
подаденото от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“№ 1 заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Н. Б. К., ЕГН
**********, за сумата от 360,65 лева – начислени неустойки за
прекратяването на рамковия договора по вина на абоната, формирана както
следва: 99,99 лева - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без
ДДС за мобилна услуга № **********; 53,66 лева - неустойка за дадена
отстъпка от цената на мобилна услуга № **********; 207 лева – част от
отстъпка от цена на закупено устройство Handset Samsung Galaxy A50 DS,
както и сумата от 103,29 лева – мораторна лихва за периода от 16.01.2020 г. –
13.01.2023 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6