Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./16.03.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 417/2021 г. по описа на АдмС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл. 145
и сл. от АПК, във вр. с чл. 64, ал. 7 от ЗМВР.
Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от М.Н.Х.,
ЕГН **********,***, срещу разпореждане от 01.08.2021 г., издадено от командир на отделение при ГПУ Летище Варна, с което на
основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР на
жалбоподателя е наредено в срок от 2 (два) часа от връчване
на разпореждането да се завърне на адреса на карантиниране, а именно : обл.
Добрич, общ. Каварна, гр. Каварна, ул. „България“ № 36, вх. А, ет. 2, ап. 6,
където да остане и да спазва наложената карантина до изтичането й. Твърди се,
че оспореното разпореждане е издадено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неспазване на нормативното изискване
за неговата форма. Навеждат се доводи за немотивираност на акта, неизпълнение на
разпоредбата на чл. 35 от АПК, липса на материалноправно основание за издаване
на разпореждането и нарушаване на принципите на чл. 6, чл. 7 и чл. 13 от АПК.
Твърди се, че разпореждането не съдържа фактически и правни основания за
издаването му. Не е ясно, какво е основанието за налагане на карантина, кой и
кога я е наложил и кога изтича нейният срок. Сочи се, че жалбоподателят е пътувал
от Кралство Белгия за България, като при пристигането си е представил отрицателен
тест за COVID - 19 от 28.07.2021 г. в съответствие с
изискванията на т.4.2. от действащата към този момент заповед № РД-01-645/28.07.2021
г. на министъра на здравеопазването, поради което не е било налице основание за
поставянето му под карантина. Вместо да изследва този факт, административният
орган е издал процесното разпореждане, без да установи наличието на
предпоставките за включването на жалбоподателя в списъка на карантинираните
лица. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и присъждане на сторените
разноски по делото. Налице е и искане за заплащане
на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат И.С. за оказаната безплатна
защита съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът по жалбата – командир на отделение при ГПУ – Летище Варна, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност в писмени бележки по делото. Твърди,
че процесното разпореждане е издадено от компетентен полицейски орган, в законоустановената форма, при спазване на
предвидения в чл. 64 от ЗМВР ред и при наличие на валидно правно основание –
справка от Географската информационна система за наложени карантинни
ограничения. Сочи, че граничният полицай е действал в
условията на обвързана компетентност,
поради което и при наличието на данни за поставяне на жалбоподателя под
карантина е бил длъжен да не го допусне до полета и да информира дежурния
служител от сектор „Оперативно-издирвателна дейност“ в ГПУ – Летище Варна. Иска
отхвърляне на жалбата и присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави искане за редуциране на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, в случай че съдът приеме жалбата за
основателна.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата
по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу
акт на полицейски орган, подлежащ на съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните
съображения:
От
материалите по делото се установява, че на 31.07.2021 г. жалбоподателят М.Н.Х. е
пристигнал в България с полет на Уиз Еър № W6 4636 от Брюксел за Варна и е допуснат на
територията на страната с представен от него отрицателен тест за COVID – 19 от 28.07.2021 г., документиран в
протокол от 29.07.2021 г.
На 01.08.2021 г.
жалбоподателят се е явил със сина си на Летище Варна за полет от Варна до
Айндховен в 12, 25 часа. На летището Х. не е допуснат до полет от органите на
гранична полиция, тъй като при извършена проверка в автоматизираната система „COVID-19“ е установено, че е поставен под
карантина на адрес за карантиниране : град Каварна, ул. „България“ № 36, вх. А,
ет. 2, ап. 6. В тази насока е и представената извадка от Географска
информационна система на МВР – приложение за проверка на лица под карантина,
както и докладна записка, съобщение № 5394р-14803 от 01.08.2021 г. и два броя
сведения на служители на ГКПП – Аерогара Варна.
На същата дата е
издадено и връчено процесното разпореждане на командир на отделение при ГПУ
Летище – Варна, с което на Х. е наредено до два часа от връчване на
разпореждането да се карантинира на адреса в гр. Каварна и да остане там до
изтичане на карантината. Като правно основание за издаване на разпореждането е
посочен чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.
В хода на
производството по делото е представено предписание № 210731/433817 на директора
на РЗИ – Варна (без дата и подпис), с което Х. е поставен под карантина за срок
от 10 дни, считано от 31.07.2021 г., на адрес: област Добрич, община Каварна,
град Каварна, ул. „България“ № 36, вх. А, ет. 2, ап. 6. Като причина за
поставянето му под карантина е посочено „пристигане от рискова зона –
Германия“. По делото е представено и второ предписание с изх. №
03-28304/31.07.2021 г. на директора на РЗИ – Варна (с друг номер и дата), в
което се съдържа същото разпореждане за карантиниране на жалбоподателя, но като
причина за поставянето му под карантина е посочено само „пристигане от рискова
зона“. И в двете предписания е посочено, че са издадени на основание заповед №
РД-01-645/28.07.2021 г. на МЗ.
От приложената по
делото заповед № РД-01-936/29.07.2021 г. на директора на РЗИ – Варна е видно,
че органът е отменил всички свои предписания, издадени по реда на т.4.1.1.,
4.2.2., 4.7 и 4.8 от раздел І на заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на МЗ. Като
мотив за това е посочено предоставянето на РЗИ – Варна по електронна поща на
документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в
страната изследване по метода за полимеразно верижна реакция за доказване на COVID – 19 или от бърз антигенен тест.
От приложените
извадки от електронната поща на жалбоподателя се установява, че на 02.08.2021
г. той е изпратил отрицателния си тест на РЗИ – Варна, която на същия ден го е
уведомила, че предписанието му е отменено с горепосочената заповед (в
съобщението погрешно е изписана датата на издаване на заповедта – 28.07.2021
г., вместо 29.07.2021 г.).
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен полицейски орган по
смисъла на чл. 57 от ЗМВР, включен в състава на ГД „Гранична полиция“, в
необходимата писмена форма, но в нарушение на изискванията за съдържание на административния
акт и на процесуалните правила.
Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМВР полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. В чл. 64, ал. 5 ЗМВР са посочени реквизитите на полицейското
разпореждане. Съгласно т. 3 на същия текст полицейското разпореждане следва да
съдържа фактически и правни основания за издаване. От съдържанието на процесния
акт е видно, че в него е посочено правно основание (чл. 64 от ЗМВР), но не и фактическо основание за издаването му. Не е посочено с какъв
акт, от кого, на какво основание и за какъв период от време е карантинирано
лицето, което прави невъзможно да се разбере причината, поради която се издава полицейското
разпореждане. Изискването за мотивиране на акта е гаранция за правото на защита
на адресата му, както и за съдебната му проверка. Неспазването на това изискване представлява пречка съдът да провери
материалната законосъобразност на акта съобразно посочените от органа мотиви за
издаването му. В случая мотиви за издаването
на разпореждането не се съдържат и в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на акта, каквато
възможност допуска съдебната практика (ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС).
Едва в хода на съдебното производство е установено, че разпореждането е
издадено поради наличието на издадено на Х. предписание за поставянето
му под карантина и фигурирането му в списък на лицата, поставени под карантина,
изготвен от РЗИ - Варна. Представените по делото докладна
записка, съобщения и сведения от служители на ГКПП Аерогара Варна са съставени
след разпореждането и не могат да служат като мотиви за постановяването му. В
тях е посочено, че след извършена проверка в Географска информационна система
на МВР е установено, че лицето е поставено под карантина, но никъде в
разпореждането не се препраща към данните в тази система, за да се обоснове
издаването му.
Действително полицейският орган не е имал правомощия да преценява дали правилно Х. е бил
включен в списъка на карантираните лица или не, тъй като
това е въпрос извън неговата компетентност, поради което при наличието на данни
за карантинирането на лицето командирът на отделение е бил длъжен в условията
на обвързана компетентност да предприеме мерки, за да осигури изпълнението на
принудителната административна мярка, но това не го освобождава от задължението
му да мотивира акта. В случая в разпореждането не съдържат никакви конкретни фактически
обстоятелства, които да налагат издаването му, а излагането им едва в
производството пред съда е недопустимо. Липсата на мотиви е
съществен порок на административния акт, който води до неговата
незаконосъобразност и е самостоятелно основание за отмяната му по смисъла на чл.
146, т. 2 и т. 3 от АПК, без да се разглежда спорът по същество.
С оглед на
изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени сторените разноски по делото в размер на 10 лева, съставляващи
платена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния представител на жалбоподателя следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна
защита в размер на 400 лева.
Водим от изложеното, както и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Н.Х., ЕГН **********,***, разпореждане от 01.08.2021 г., издадено от командир на отделение при ГПУ Летище Варна, с което на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наредено в срок от 2 (два) часа от връчване
на разпореждането да се завърне на адреса на карантиниране, а именно : обл.
Добрич, общ. Каварна, гр. Каварна, ул. „България“ № 36, вх. А, ет. 2, ап. 6,
където да остане и да спазва наложената карантина до изтичането й.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция” – София да
заплати на М.Н.Х., ЕГН **********,***, сумата от 10,
00 лева сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция” – София да заплати на адвокат И.Н.С. *** сумата от 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
процесуално представителство по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен съдия :