№ 42
гр. Габрово , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Х. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500090 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищцата Й.Г. и по въззивна жалва на ответника
Църковно настоятелство при храм Света Троица Габрово срещу Решение №421/04.01.2021г.
по гр.д.№2070/2019г. на Габровски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Й.Г.
против Църковно настоятелство при храм Света Троица Габрово искове : за прогласяване
нищожността на договор за продажба за недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №
5, том № I, peг. №792, н.дело №39/17.04.2018г. на Нотариус А.Ц., peг. №*** при
Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС, поради противоречие със закона,
с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и за прогласяване нищожността на договор за
продажба за недвижим имот, обективиран в Нотариален акт 45, том № I, peг. №792, н.дело
№39/17.04.2018г. на Нотариус А.Ц., peг. №*** при Нотариалната камара, с район на
действие, района на ГРС, поради противоречие с добрите нрави, с правно основание чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД. Унищожен е договор за продажба на недвижим имот, сключен на
17.04.2018г. между Й.П.Т. (починал на 11.09.2019г.), като продавач и Църковно
Настоятелство при ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА, обективиран в Нотариален акт 45, том № I,
peг. №792, н.дело №39/17.04.2018г. на Нотариус А.Ц., peг. №*** при Нотариалната камара, с
район на действие, района на ГРС, като сключен от продавача поради крайна нужда при
явно неизгодни условия, на основание чл.33 ал.1 от ЗЗД, Й.Г. е осъдена да заплати на
Църковно Настоятелство при ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА”, сумата от 9000лв. -
представляваща платена цена по унищожения договор за продажба, обективиран в
Нотариален акт 45, том № I, peг. №792, н.дело №39/17.04.2018г. на Нотариус А.Ц., peг.
№*** при Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС, по предявен насрещен
иск с правно основание чл.34 от ЗЗД, отхвърлен е иска на Църковно Настоятелство при
ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА” за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
1
лихва върху сумата от 9000лв., считано от 17.04.2018г., като неоснователен. С обжалваното
решение Църковно Настоятелство при ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА”, е осъдено да заплати на
Й.Г. направените разноски по делото в размер на 1669лв., а Й.Г. е осъдена да заплати на
Църковно настоятелство при храм Света Троица Габрово разноски в размер на 1140лв.
Църковно настоятелство при храм Света Троица Габрово обжалва решението в
частта, в която е унищожен договора за покупко-продажба на имота, като сключен от
продавача поради крайна нужда и при явно неизгодни условия и в полза на ищцата са
присъдени разноски по делото. Във въззивната жалба се твърди, че при постановяване на
решението си първоинстанционния съд е нарушил грубо материалния и процесуалния
закони, като в мотивите си не бил направил правилна преценка на доказателствата, с оглед
на което същите били интерпретирани неправилно и това довело до достигане на
неправилен извод за основателност на иска по чл.33 ЗЗД. В доклада си съдът посочил
обстоятелствата в исковата молба, въз основа на които се основават предявените искове,
като никъде не било посочено крайна нужда и явно неизгодни условия едва при определяне
на правната квалификация съдът посочил, че един от предявените искове е конститутивен
иск за унищожаване на договора, като сключен пора ди крайна нужда. Във връзка с това
била направено възражение за погасяване по давност на иска с правно основание чл.33, ал.1
ЗЗД. Неправилно съдът бил приел, че продавачът бил принуден да продаде жилището си
поради страха, че се намира н крайно утежнено материално и здравословно състояние
непосредствено преди и към момента на сключване на договора. Утежненото материално
състояние на продавача била в продължителен перид от време и не било възникнало
непосредствено преди сделката, а не било доказано влошено здравословно състояние нито
преди нито след сделката, поради което не можело да се направи извода, че е налице
причинно-следствена връзка между това състояние и продажбата на жилището.
Първоинстанционният съд приел, че пазарната стойност на имота е в размер на 55200лв., но
не бил отчел, че продавача си е запазил пожизнено правото на ползване върху имота, което
променяло стойността на жилището. Цената по сделката била получена от продавача
напълно и в брой,поради което всяка отстраните по сделката била изпълнила насрещната си
престация. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да
присъди направените по делото разноски.
В депозирания отговор ищцата по делото Й.Г. оспорва подадената от Църковно
настоятелство при храм Света Троица Габрово въззивна жалба като неоснователна. моли
съда да остави въззивната жалба без уважение и да присъди направените по делото
разноски.
Ищцата по делото Й.Г. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която са
оставени без уважение предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД.
Неправилно съдът бил приел по иска по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, че не е налице нарушение на
императивна правна норма. Нарушена била разпоредбата на чл.154 УБПЦ, тъй като нямало
писмено съгласие и утвърждаване към датата на сделката от епархийския съвет и
епархийския митрополит. Липсата на публикуване на решението за покупко-продажбата на
имота в Църковен вестник също било нарушение на императивна правна норма - чл.69
УБПЦ. Неправилни били и заключенията на районния съд по иска с правно основание
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, че отразеното в нотариалния акт относно волеизявленията на страните
относно предаване и получаване на сумата от 9000лв. не било опровергано. Твърди, че в
графа "получил сумата " в РКО липсвал подпис на продавача Й.Т., което доказвало, че
престацията била нулева. Освен това касовите наличности на ответника, установени от
счетоводната експертиза, били недостатъчни за покупка на имот от 9000лв. Не бил спазен
2
срока за заприходяване на имота като ДМА. По тази съображения счита, че сумата от
9000лв. не е получена от продавача, за да имало основание да се иска връщането й. Моли
съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи
предявените искове по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД, като присъди направените разноски за
двете инстанции.
В депозирания отговор на възивната жалба ответникът по нея Църковно
настоятелство при храм Света Троица Габрово я оспорва като неоснователна и моли съда да
я остави без уважение.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи прие за установено следното :
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на
обжалване акт.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че с
Нотариален акт 45, том № I, peг. №792, н.дело №39/17.04.2018г. на Нотариус А.Ц., peг.
№*** при Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС Й.Т. - дядо на
жалбоподателката Й.Г. продал на Църковното настоятелство при Храм „Света Троица за
сумата от 9000лв. следния свой собствен недвижим имот: представляващ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с кадастрален идентификатор 14218.504.196, град Габрово, Община Габрово, област
Габрово, по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед РД-18-64 от
26.10.2007г. на Изпълнителният директор на АГКК, адрес на поземленият имот: гр. Габрово,
ул.**** №14, площ от 217кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: застрояване на 10м. заедно с построените в имота СГРАДА с
кадастрален идентификатор №14218.504.196.1, застроена площ от 48кв.м., брой етажи -
един, предназначение: жилищна града - еднофамилна, СГРАДА с кадастрален
идентификатор 14218.504.96.2, застроена площ от 6кв.м., брой етажи - един, предназначение
- жилищна сграда - еднофамилна, СГРАДА с кадастрален идентификатор 14218.504.196.3,
застроена площ от 35кв.м., брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда -
еднофамилна; СГРАДА с кадастрален идентификатор 14218.504.196.4, застроена площ от
37кв.м., брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна; СГРАДА
кадастрален идентификатор 14218.504.196.5, застроена площ от 45кв.м., брой етажи - един,
предназначение - промишлена сграда. Продавачът Й.Т. запазил пожизнено и безвъзмездно
правото си на ползване върху целия имот. В нотариалния акт е вписано, че данъчната
оценка на имота е в размер на 21843.60лв. Продавачът Й.Т. починал в гр.Габрово на
11.09.2019г., и за свой наследник по закон оставил Д. Г. – дъщеря, която починала на
03.05.2020г.(след завеждане на делото) и за свой наследник оставила дъщеря си Й.Г.
(конституирана като ищца на мястото на своята майка).
На 13.06.2011г. Й.Т. постъпил за лечение в МБАЛ ”Доверие” –гр.София и е изписан на
16.06.2011г. с окончателна диагноза:”Карцином на простатата”. През същата година бил
лекуван в „Комплексен онкологичен център- Велико Търново” ЕООД. През м.юли 2019г. на
Й.Т., след лечение в Болница Токуда -София е поставена окончателна диагноза: ”Тумор на
хранопровода”. С ЕР на ТЕЛК №0675 от 06.03.2012г. на Й.Т. е определена 100%
инвалидност, като с ЕР на ТЕЛК №0986 от 21.03.2019г. му била определена 100%
инвалидност без чужда помощ.
3
През периода м.април 2017г.- м.април 2018г. Й.Т. получавал средно месечно сумата от
229.60лв. от пенсии и добавки, като към момента на сключване на сделката-17.04.2018г.
имал месечен доход от пенсии и добавки общо в размер на 235.28лв.
Относно стойността на имота били изготвени две заключения на вещото лице Р.Г.. В
основното заключение на съдебно-оценъчната експертиза е определена пазарна цена на
имота към датата на продажбата в размер на 70400лв., стойността на правото на ползване на
имота била в размер на 15200лв., като пазарната стойност на имота с учреденото право на
ползване е в размер на 55000лв. По делото е изготвено допълнително заключение, като
вещото лице е определило стойностите на база проучване на реално осъществени сделки за
покупко-продажба на недвижими имоти с учредено право на ползване върху имота на трети
лица в Агенция по вписванията Габрово през периода 01.01.2018г.-17.04.2018г., като при
това заключение вещото лице е посочило, че пазарната стойност на недвижимия имот е в
размер на 6477лв. Първоинстанционният съд приел пазарната оценка на имота с учредено
право на ползване определена в основното заключение, тъй като същата била изчислена на
база установените методи за оценяване на недвижимите имоти, докато в допълнителното
заключение стойността била определена на база вписани продажни цени в нотариални
актове, с които са извършени продажби на имоти със запазено право на ползване със сходни
характеристики, които очевидно не отговаряли на пазарните цени на имоти от същия вид.
От съдебно-счетоводната експертиза било установено, че продажната цена от 9000лв.
е осчетоводена в счетоводните книги на ответника в „Църковна разходна касова книга
започната на 01.01.2013г.”, като формата на счетоводство е едностранна и в този случай
този счетоводен запис е достатъчен. На 17.04.2018г. сумата от 9000лв. е предадена на
продавача от касиера на храм Света Троица, за което е съставен РКО. За предаване и
получаване на сумата е съставен РКО от 17.04.2018г., който е част от класьор на първични
счетоводни документи. Същият е основание за запис в „Църковна разходна книга, започната
на 01.01.2013г. Сумата от 9000лв. била включена в годишния отчет за приходите и
разходите от нестопанска дейност за 2018г., като други разходи. В отчета за паричния поток
сумата е включена в други плащания. Сумата от 9000лв. е включена в годишния отчет за
2019г. и е отразена покупката на недвижим имот в баланса, отчета за дълготрайните активи
и отчета за собствения капитал. Причината за така направените счетоводни записи била, че
продавача си запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху целия имот.
От показанията на свидетелката С. се установява, че Й.Т. живеел в отделна
постройка, много обичал да си готви. През 2018г. бил в движение, карал колело, но през
2019г. се влошил (св.С.). Свидетелят П. установил, че с Й. се виждали редовно, П. помагал
на Й.Т. да пазарува. Й. си живеел сам в таванската стая, живеел от пенсията си. Когато ходел
по лекари в София свидетелят му давал пари, купил му телевизор и климатик със собствени
средства. Впоследствие видял, че Й. не може да се оправя с копчетата, демонтирал
климатика и го върнал.
През първата половина на 2018г. Т. се пооправил, започнал да кара колело, с което
ходел до С.ци. Последните няколко месеца на 2019г., преди да почине не бил много добре.
Й.Т. и дъщеря му имали лоши, обтегнати отношения, които не се оправили до последно.
В показанията си св.С.- съжител на ищцата установява, че дядо й живеел отделно в
помещение над работилницата. Свидетелят постоянно му носил прането, носил му храна.
При Й.Т. ходела и дъщеря му и свидетеля с внучката на Т.. Й. им давал пари да му
пазаруват, дъщеря му му плащала тока и водата. Свидетелят го карал в София и Търново. С.
4
не бил запознат с какви средства е заплащано лечението на Т.. Й.Т. се оплаквал, че не му
стигат средствата, като трудностите му започнали след като спрял да работи. През 2018г.
работел малко.
В показанията си св.Д. установява, че дълги години бил в добри отношения с Й..
Редовно ходел да му пазарува с колата си, като в повечето случаи Й. му давал пари за
пазаруванео. Свидетелят заявява, че знае, че от както си бил поискал картата за теглене на
пенсията Й. е във влошени отношения с дъщеря си. Картата дълго време била в дъщерята Д..
Й. често ходел в църквата, споменал, че един ден, когато се влоши иска църквата да купи
имота му. Д. бил придружил Т. при продажбата и бил свидетел, как Отец Р. извадил пари и
ги дал на Й.. Тъй като Й. нямал пари и нямало кой да му даде, а лекарствата му били скъпи,
продал един струг и буса си.
Св. С. и св.Л.- свещеници в Габровска духовна околия заявяват, че билт виждалт Й. в
църквата. Преди около две години имали конференция в канцеларията на храм Света Троица
в Габрово и тогава дошъл Й. и попитал дали може да говори със свещениците. Поканили го
вътре и той им казал, че предлага да им продаде имота си срещу 9000лв., като църквата
поеме ангажимента да се грижи за нето, ако има някакви нужди и той да остане да живее в
имота до смъртта си. В показанията си св.С.(М.Г.) установява, че за сделката е имало
одобрението му, като преди това му бил представен протокол с подписите на всички
църковни настоятели.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД районният съд приел, че за да е
налице нарушение на закона по смисъла на чл.26 от ЗЗД, следва да е налице несъответствие
между същия и императивни правни норми. В случая такова основание за нищожност на
договора не било налице. Неиздаването на предварително писмено одобрение, каквото
впоследствие е получено не означавало, че съдържанието на договора за покупко-продажба
противоречи на императивна правна норма. Нотариалният акт обективира постигнато
съгласие между страните да се прехвърли правото на собственост срещу определена цена.
Първоинстанционният съд счел, че накърняването на добрите нрави е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законово формулиран, но спазването му е
утвърдено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските взаимоотношения и на
предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. За да се приеме, че поведението на
приобретателя съставлява действие накърняващо добрите нрави следва да се установи
неговата недобросъвестност при сключването на сделката. Не е налице накърняване на
добрите нрави, когато е установено, че цената на която е продадено имущество, която се
различава от средната му пазарна цена, тъй като въпросът с определянето на цената е
предоставен на свободата на договаряне, съгласно чл.9 ЗЗД. Тази неравностойност следва да
е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В процесния нотариален акт се
съдържа изявление на продавача, че е платил цената, т.е че същата е получена от купувач,
което е частен свидетелстващ документ и има характер на разписка. Документът в тази му
част не е опроверган по делото. В случая е налице парична престация в размер на 9000лв.,
която макар и да се отклонява от обичайната не води до накърняване на добрите нрави.
Законодателят допуска продажната цена да бъде по-ниска от данъчната оценка по волята на
страните. Само по себе си несъответствието между пазарната цена и продажната цена на
имота не е достатъчно, за да обоснове извод за накърняване на добрите нрави. Още повече,
че в случая продавачът е изразил лично волята си, като сам е определил размера на
продажната цена. Поради посочените по-горе доводи районният съд е приел, че не са налице
5
предпоставките за уважаване на иска по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Относно направеното от ответника, в първото по делото заседание, възражение за
изтекла погасителна давност, по предявеният иск с правно основание чл.33, ал.1 от ЗЗД
първоинстанционния съд приел, следното : правото да се иска унищожение се погасява в
едногодишен срок от сключването на договора. Сделката е извършена на 17.04.2018г., а
исковата молба е постъпила в съд на 30.10.2019г. Съдът приел, че в случая ответникът е
пропуснал да направи възражение за изтекла погасителна давност в срока за отговор на
исковата молба, с което неговата възможност да се позове на погасителна давност е
преклудирано. По силата на изричната разпоредба на чл.133 във вр. с чл.131, ал.2, т.5 от
ГПК с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему факти. Общото
правило за преклудране на възраженията на ответника е относимо и към възражението за
погасителна давност. Ответникът направил възражение за изтекла давност едва в съдебно
заседание, което е несвоевременно заявено, поради което първоинстанционния съд приел, че
иска по чл.33 ЗЗД е допустим.
За да бъде унищожен договорът за покупко-продажба, като сключен поради крайна
нужда и явно неизгодни условия, следва да са налице и двете кумулативни предпоставки по
чл.33, ал.1 ЗЗД : да е налице крайна нужда за продавача и сделката да е сключена при явно
неизгодни условия. Във фактическия състав на разглежданото основание за унищожаемост
не се включва намерението или целта на насрещната страна по сделката, която се явява
облагодетелствана от условията, при които е сключена, нито е налице изискване тази страна
да е мотивирала по някакъв начин нуждаещия се, за да се задължи по нея или да е
използвала неговата неопитност. Без значение е и дали насрещната страна е знаела за
състоянието на крайна нужда на своя съдоговорител и че условията на сделката са
неизгодни за нея. Страната по сделка се е намирала в крайна нужда при сключването й
тогава, когато е била в такава житейска ситуация, която я е изправила пред сериозната
необходимост от бързо получаване на материални средства за задоволяване на основни
потребности – средства за съществуване, лечение на лицето или негови близки и др., т.е.
когато е налице безпаричие, болест, самота и свързаните с тях тревоги и страхове от
изпадане в безизходица. Това състояние може да бъде определено като остра физическа
необходимост от грижа и подкрепа, включително парична. Крайната нужда не представлява
всяко състояние на имуществено притеснение, а недостиг или липса на средства за
съществуване или за задоволяване на неотложни лични и/или семейни потребности.
В случая било установено, че към момента на сключване на сделката, материалното
състояние на продавача Й.Т. не е било добро. Единственият му месечен доход бил пенсия в
размер на 235.28лв., която сума била крайно недостатъчна да покрие екзистенц минимума за
водене на нормален начин на живот, за което са нужни средства за купуване на храна,
лекарства, отопление. Същият бил на 87 годишна възраст, с онкологично заболяване, което е
установено през 2011г., но с годините здравословното му състояние се е влошавало, за което
му е призната 100% инвалидност, а средствата му за издръжка са намалявали. Споделял е със
св.Д., че един ден като се разболее много, понеже парите му свършват ще се обърне към
църквата да купи имота. Този свидетел установява и че преди сделката Т. бил принуден да
продаде свои движими вещи- струг и микробус, поради недостиг на средства. От
показанията на свидетелите П. и Д. се установява, че се е случвало да го подкрепят с дребни
суми и при пазаруване. Установено е, че преди сключване на сделката продавача бил във
влошени отношения с единствената си дъщеря, без всякаква подкрепа- морална и
материална от близки и роднини, като трябвало сам да се грижи за себе си. поради горното
6
първоинстанционния съд приел, че продавачът по процесната сделка е бил принуден да
продаде жилището си поради страха, че се намира в крайно утежнено материално и
здравословно състояние, непосредствено преди и към момента на сключване на договора за
продажба от 17.04.2018г. Това състояние, като съвкупност от множество фактори,
изключително утежнено материално и здравословно състояние на продавача, което без
всякакво съмнение било оказало сериозен натиск върху волята му за сключване на
процесния договор за продажба, без който натиск последният нямало да бъде сключен.
Втората предпоставка за уважаване на иска е сделката да е сключена при явно
неизгодни условия, т.е. при наличие на явна, очевидна и много съществена разлика между
действителната стойност на продаваната вещ с оглед нейното фактическо и правно
състояние към момента на сключване на договора и продажната й цена по договора.
Договорената и платена от ответника -купувач продажна цена била почти шест пъти по-
ниска от действителната пазарна стойност на имота с учреденото право на ползване, която
според основното заключение на вещото лице е в размер на 55200лв., дори удостоверената в
нотариалния акт данъчна оценка била около два пъти по-висока от продажната цена.
Районният съд приел, че такава нееквивалентност при договорена продажна цена с 80% под
действителната стойност на продавания имот е налице при атакувания процесен договор и
обосновава извода за сключването му при явно неизгодни условия.
Съобразно разпоредбата на чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен
или бъде унищожен всяка от страните по него трябва да върне на другата всичко, което е
получила от нея. Следователно страните си дължат връщане на даденото като насрещни
престации. При унищожаване на договора основанието за размяна на престациите отпада и
ответникът по насрещния иск е в забава в изпълнението на паричното си задължение за
връщане на сумата. За периода на забава той дължи обезщетение в размер на законната
лихва - чл.86 ЗЗД. В случая обаче, основанието е налице към момента на извършване на
престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова
вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието. В настоящия случай това е
датата на влизането в сила на решението, в частта му, с която се унищожава договора за
продажба. При това положение към момента на постановяване на първоинстанционното
решение ответникът по насрещния иск не е в забава.
Въззивният съд изцяло възприема установената от районния съд фактическа
обстановка.
Съгласно трайно установената съдебна практика противоречието със закона като
основание за нищожност на сделките означава противоречие с определена императивна
правна норма или правен принцип относно начините за сключването на сделката, нейното
съдържание, елемент или структура (Р№550/30.06.2009г. по гр.д.№789/2008г. ІІІг.о.,Решение
№784/13.11.2009г. по гр.д.№868/2008г. ІVг.о.). не всяко противоречие със закона обаче е
основание за нищожност на сделката по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, а само когато предмета на
сделката е незаконен или когато основанието й противоречи на закона(Решение
№1278/14.11.2008г. по гр.д.№3954/2007г. ІVг.о.). въззивният съд намира за правилен извода
на районния съд, че в настоящият случа не е налице несъответствие между оспорения
договор и императивни правни норми, тъй като Неиздаването на предварително писмено
одобрение съгласно УБПЦ от Епархийския съвет, каквото впоследствие е получено не може
да обоснове извод, че съдържанието на договора за покупко-продажба противоречи на
императивна правна норма. Поради изложеното обжалваното решение в му част относно
предявения иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е правилно и следва да бъде потвърдено.
7
За да е налице противоречие с добрите нрави сключеният договор по съдържание и
цели следва да е в явно противоречие с такива правила на добрите нрави, които са
общовалидни за почти всички лица и са свързани с нарушение на общоприети нравствени
правила. Преценката дали една сделка накърнява добрите нрави не следва да се ограничи
само до нейното формално съдържание, а следва да се съобрази дали предвид естеството на
сочения порок крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми
за справедливост и добросъвестност. За нищожни поради противоречие с морала и добрите
нрави следва да се приемат сделките, в които е налице толкова съществена
нееквивалентност на престациите, която води но фактическа липса на престация. Не може
да се приеме, че е налице накърняване на добрите нрави, когато е установено, че цената на
която е продадено имущество се различава от средната му пазарна цена, тъй като въпросът с
определянето на цената е предоставен на свободата на договаряне, съгласно чл.9 ЗЗД. Освен
това за да е налице несъвместим с морала резултат е необходимо същият да е обусловен от
недобросъвестното поведение на заинтересованата страна, която да се е възползвала от
другата страна. В този см. са Решение №128/17.01.2019г. по гр.д.№3170/2017г. на Іг.о.,
Определение №92/10.02.2021г. по гр.д.№3348/2020г. ІІІг.о., Решение №285/12.06.2019г. по
гр.д.№1511/2018г. на ІVг.о.).
В настоящият случай насрещната престация е в размер на 9000лв. Действително същата
се отклонява от пазарната цена на имота и данъчната му оценка, но не може да се приеме, че
размера и е толкова незначителен, че на практика липсва престация. При сключване на
процесната сделка продавача си е запазил правото на ползване на имота, като купувача е
получил само голата собственост, поради което съдът намира, че тази по-ниска цена не може
да се приравни на липса на престация. И двете страни са се договорили и са заявили, пред
нотариуса при сключване на сделката, че договорената цена е платена, т.е. насрещните
престации на страните са разменени. Следва да се отбележи и обстоятелството, че по делото
е установено, че самият продавач е предложил тази цена (св.С. и св.Л.). Поради изложеното
въззивният съд намира, че предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е
неоснователен н.и недоказан, а обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на иска по чл.33, ал.1 ЗЗД въззивният съд намира, че
първоинстанционния съд е разгледал, недопустим иск, поради което постановеното от него
решение в тази част следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява в
едногодишен срок от сключване на договора. Този срок е преклузивен, а не както е приел
районния съд давностен, и за него съдът следи служебно. С изтичане на преклузивния срок
се погасява правото на иск, което е процесуална пречка за допустимостта на иска.
Процесния договор е сключен на 17.04.2018г. и срока за предявяване на иска е изтекъл на
17.04.2019г. Настоящият иск е предявен на 30.10.2019г., т.е. след изтичане на преклузивния
срок по чл.33, ал.2 ЗЗД.
Предвид горните изводи на съда предявения насрещен иск по чл.34 ЗЗД се явява
неоснователен и решението на първоинстанционния съд в тази му част следва да бъде
отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен, като неоснователен. Предпоставка за
уважаване на иска е договора да бъде признат за нищожен или да бъде унищожен. В
настоящият случай тази предпоставка не е настъпила, поради което иска се явява
неоснователен. Освен това същият е предявен в случай, че бъдат уважени предявените от
ищцовата страна искове.
8
Поради изложеното по-горе следва да бъде отменено обжалваното решение и в
частта, в която ответното Църковно настоятелство е осъдено да заплати на ищцата сумата от
1669лв.-разноски по делото, вместо което да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника
сумата от 1400лв.- допълнителни, неприсъдени разноски в първоинстанционното
производство. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 400лв.-разноски пред
въззивната инстанция.
В останалата му част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №421/04.01.2021г. по гр.д.№2070/2019г. на Габровски районен
съд В ЧАСТТА, в която е унищожен договор за продажба на недвижим имот, сключен на
17.04.2018г. между Й.П.Т. (починал на 11.09.2019г.), като продавач и Църковно
настоятелство при ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА", обективиран в Нотариален акт 45, том № I,
peг. №792, н.дело №39/17.04.2018г. на Нотариус А.Ц., peг. №*** при Нотариалната камара, с
район на действие, района на ГРС, като сключен от продавача поради крайна нужда при
явно неизгодни условия, на основание чл.33 ал.1 от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск с правно основание чл.33, ал.1, ЗЗД
за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 17.04.2018г. между
Й.П.Т. (починал на 11.09.2019г.), като продавач и Църковно настоятелство при ХРАМ
„СВЕТА ТРОИЦА", обективиран в Нотариален акт 45, том № I, peг. №792, н.дело
№39/17.04.2018г. на Нотариус А.Ц., peг. №*** при Нотариалната камара, с район на
действие, района на ГРС, като сключен от продавача поради крайна нужда при явно
неизгодни условия, на осн. чл.33, ал.1 ЗЗД, поради недопустимост на предявения иск, на
осн. чл.33, ал.2 ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение №421/04.01.2021г. по гр.д.№2070/2019г. на Габровски районен
съд, В ЧАСТТА в която Й.Г. е осъдена да заплати на Църковно Настоятелство при ХРАМ
„СВЕТА ТРОИЦА”, сумата от 9000лв. - представляваща платена цена по унищожения
договор за продажба, обективиран в Нотариален акт 45, том № I, peг. №792, н.дело
№39/17.04.2018г. на Нотариус А.Ц., peг. №*** при Нотариалната камара, с район на
действие, района на ГРС, по предявен насрещен иск с правно основание чл.34 от ЗЗД, както
и В ЧАСТТА, в която на Църковно Настоятелство при ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА” е осъдено
да заплати на Й. П. Г. с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.**** №14 сумата от 1669лв.-
разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Църковно Настоятелство при ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА”
Габрово насрещен иск за заплащане на сумата от 9000лв. - представляваща платена цена по
унищожения договор за продажба, обективиран в Нотариален акт 45, том № I, peг. №792,
н.дело №39/17.04.2018г. на Нотариус А.Ц., peг. №*** при Нотариалната камара, с район на
действие, района на ГРС, в случай, че бъдат уважени предявените от ищеца искове, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Й. П. Г. с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.**** №14 да заплати на от
Църковно Настоятелство при ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА” Габрово, ЕИК ********* сумата
9
от 1400лв.(хиляда и четиристотин лева) - неприсъдени разноски в първоинстанционното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №421/04.01.2021г. по гр.д.№2070/2019г. на Габровски
районен съд В ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ.
ОСЪЖДА Й. П. Г. с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.**** №14 да заплати на от
Църковно Настоятелство при ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА” Габрово, ЕИК ********* сумата
от 400лв.(четиристотин лева) - разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10