№ 756 / 9.12.2019 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
09.12.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 28.11.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора..........................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1969 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
ИЩЕЦЪТ, ,,Т. Б.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: г. С. р. М. ж. „. 4. Б. П. С. сграда 6, чрез процесуалния си представител адвокат В.Г., вписана в САК е предявило иск срещу Т.Ц.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и цена на иска: 171.27 лв.
В исковата си молба твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Т.Ц.Т. е образувано ч.г.д. № 1275/2019г., 1 с-в по описа на РС Монтана. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 171.27 лв. (Сто седемдесет и един лв. и 27 ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с постъпило възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК, предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
По повод договор за мобилни услуги от дата 17.01.2017г., сключен с мобилния оператор „Т. Б.“ ЕАД, ответникът Т.Ц.Т. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0894/041538 с избрана абонаментна програма Нонстоп 29,99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 17.01.2019г.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактуриране под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.08.2017г. до 04.10.2017г. Т. е издал фактура № **********/05.09.2017г. за отчетения период на потребление 05.08.2017- 04.09.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 27.22 лв., платима в срок 20.09.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги в размер на 27,22лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 19б, в от ОУ на мобилния оператор, Т. е прекратил едностранно договора на ответника Т.Ц.Т. за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер № 00578З597 на дата 05.10.2017г. фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 579,44лв. В издадената фактура е фактурирана е цената, дължима се за месечни и еднократни такси в размер на 144.05лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходния отчетен период в размер на 27,22лв., както и неустойка в размер от 408.17лв., която не е част от претендираният иск.
С фактура № **********/05.10.2017г. е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -8,00 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 27;22лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 171,27лв., платима в срок 20.10.2017г.
Абонатът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Нонстоп 29,99лв., за мобилен номер 0894/041538 до 17.01.2019г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 17.01.2017г.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Космо Б. Мобайл“ ЕАД /по настоящем „Т. Б.“ ЕАД/ Ответникът Т.Ц.Т. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Т. /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Т.Ц.Т.. При неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид н специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Т.. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока. потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът Т.Ц.Т. е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер 0894/041538 и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Моли съда да постанови Решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Т.Ц.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към него съществува изискуемо вземане на ишеца ,,Т. Б.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление в град С. р. ,,М.“, ж. „М. 4", Б. П. С. сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстьд, в размер на 171.27 лв. (Сто седемдесет и един лв. и 27 ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 05.08.2017г. до 04.10.2017г., считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Да се постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответникът, Т.Ц.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Редовно призован не се явява в насрочено съдебно заседание, не направи възражения, не е оспорил и истинността на представените документи.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1275/2019 г. по описа на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по договори между Т.Ц.Т. и „Космо Б. Мобайл” ЕАД, понастоящем с наименование „Т. Б.” ЕАД, за предоставяне на мобилни услуги, като са издадени са шест броя фактури, с твърдения, че не са заплатени.
Ищецът „Т. Б.” ЕАД има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. С оглед направеното в това производство по реда на чл. 414 ал. 1 ГПК възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим.
Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът следва да обоснове и правния интерес, макар че този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.2 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при условията на чл.47 ал.5 ГПК, а именно: чрез залепване уведомление за длъжника, при условие, че не е могъл да бъде намерен на регистриран постоянен и настоящ адрес, не е налице действащ трудов договор, за да бъде призован по месторабота, е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.г.д. № 1275 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 ГПК.
Целта на предявяването на иск при условията на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск. Освен че са указани последиците на страните, в случая на ответника, от неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л.42 и 43 от делото лично, и не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определението от 22.10.2019 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът признае за установено съществуването на вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 798 от 17.05.2019 година по ч.г.д.№ 1275 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Не се следва изплащане на адвокатското възнаграждение от 300.00 лв., тъй като особен представител на ответника не е назначаван и внесената сума е възстановена на ищеца.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Ц.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, обл.Монтана/, че към 16.05.2019 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Т. Б.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: г. С. р. М. ж. „М. 4”, Б. П. С. сграда 6, за следните суми: 171.27 лв. (Сто седемдесет и един лв. и 27 ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 05.08.2017г. до 04.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2018 година до окончателното изплащане на вземането, съгласно издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 798 от 17.05.2019 година по ч.г.д.№ 1275 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Т.Ц.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, обл.Монтана/, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище н адрес на управление: г. С. р. М. ж. „М. 4”, Б. П. С. сграда 6, сумата от 25.00 лева – платена държавна такса и сумата от 180,00 лева –адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 798 от 17.05.2019 г. по частно гражданско дело № 1275 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Т.Ц.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, обл.Монтана/, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище н адрес на управление: г. С. р. М. ж. „М. 4”, Б. П. С. сграда 6, сумата от 25.00 лв. за доплатената държавна такса за исковото производство и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: