Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..10.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Капка Микова,
като разгледа докладваното от съдията
Митева
въззивно търговско дело №1124 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна
жалба на К.Ж.М. срещу решение №2257/21.05.2018г по гр.д.3678/17г по описа на ВРС, 9 с-в с което е отхвърлен иск, насочен срещу Р.С.К. и „ВАНХИЛ“ЕООД за установяване на нищожност на сключен между тях договор за аренда.
Въззивницата, чрез
адв. П. сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се
в необосновани изводи обусловили и неприлагане на материалния закон при
преценка на действителността на сделка. Позовава се на неправилно
интерпретирано съдържание на отделните опорочени клаузи от договора без да е
отчетена тяхната съвкупност и засягането на всички съществени елементи на
договора (цена, срок неизпълнение, прекратяване и неустойки). Излага доводи за
опорочаване на целия договор и отделни те му клаузи, като сочи накърняване на добрите нрави и несъобразяване със специални законови изисквания. Моли претенцията за установяване на нищожност на договора в цялост да
бъде уважена
По същество пълномощникът поддържа тези
оплаквания, като моли евентуално искът, насочен срещу всички обвързани от
договора собственици на арендуваните имоти
бъде разгледана от друг състав на първоинстанционния съд след
обезсилване на постановения акт.
Въззиваемата страна Р.К., чрез адв. К. е признала основателността на жалбата, не пледира по
съществото на спора пред въззивния съд.
Въззивемият
„ВАНХИЛ“ЕООД, чрез адв. Т. оспорва жалбата, като счита, че възражения срещу
валидността на отделните клаузи и договора като цяло са били обсъдени подробно
и правилно от първата инстанция и споделя крайните изводи на съда с доводи за съобразяване
на уговорките между страните със специфичните характеристика на арендуваните
имоти и договарянето на цена, адекватна на продуктивните качества. По същество пледира за потвърждаване на
правилния акт.
Насрещните страни са предявили
претенции за определяне на разноски в настоящото производство, като въззивницата
е оспорила размер на възнаграждението на пълномощника на въззиваемото
дружество.
По предварителните
въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с
определения №2769/02.08.2018г. и №3114/11.09.2018г, като е предприел служебно
действия по отстраняване на нередовност при предявяване на иск и обосноваване
на интерес на ищеца, като засегнато от сключена сделка между ответниците.
Решението на
първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
като съответства на предявен иск от собственик за установяване на нищожност на
сделка, сключена от други лица за арендуване на притежавани в съсобственост
имоти.
Независимо, че във въззивната жалба липсва такова
оплакване, съдът е длъжен да разгледа служебно всички въпроси по допустимостта
на производството( чл. 269, изр. 1 ГПК),
още повече че указания относно доказване на интереса от установяване на
действителност на договора в цялост са били дадени на първата инстанция при предходно
произнасяне на въззивен състав по допустимост на иска (определение
№3952/11.12.2017г по в. ч. т.д. 1570/2017г на ВОС).
В рамките на
служебната проверка за допустимост въззвиният съд констатира, че ищцата не е
участвала в договарянето, чиято нищожност претендира и извежда интереса си от
твърдение за обвързването й като съсобственик от сделка на управление, сключена
от друг съсобственик по реда на чл. 3 от ЗАЗ. Първоинстанционният съд е
пропуснал да изследва въпроса дали тази сделка действително може да се
квалифицира като управление на обща вещ в резултат на решение на мнозинството, доколкото по
твърденията, изложени в исковата молба договарящата за сметка на всички
съсобственици е притежавала само 1/15 ид.ч.от имотите. Едва след указания,
дадени по реда на чл. 129 ал.4 ГПК (в изпълнение на служебно задължение по
смисъла на т. 5 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013), ищцата е уточнила, че арендуването
на съсобствените имоти с процесната сделка е одобрено конклудентно от мнозинството
съсобственици, притежаващи сборна квота от 3/5 ид.ч. и е поискала
установяването на нищожността и спрямо останалите съсобственици, обвързани с
това договаряне. Едва с това процесуално действие е отстранена и нередовността
на предявения иск, като е обоснован интереса на съсобственик, засегнат от
сключен по воля на мнозинството договор със съсобствена вещ да иска
установяване на нищожността на цялата сделка. В този смисъл е и наложилата се
съдебна практика относима към сделки, сключени при действие на редакция на ЗАЗ
преди изменението в ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г. приложима и към настоящия казус,
напр. Решение № 12 от 1.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК.
Отстраняването на нередовността на иска обаче действа с
обратна сила и следва да се зачита от момента на подаването на исковата молба.
Породените спрямо всички съсобственици последици от сключения за съсобствения
имот договор за аренда налагат съвместната им легитимация като страна арендатор
в процеса по валидност на договора.Това налага и участието на всички посочени
от ищцата ответници (в уточнението с вх.№ 25785/10.09.18г) като задължително
необходими другари да получат защита в равна степен, включително и като се
ползват от срока за отговор пред първа инстанция. Постановеното без тяхно
участие обжалвано решение би ги обвързало недопустимо, поради което и следва да
се обезсили и производството да се върне на първата инстанция за провеждането
му след конституиране на лицата, посочени от ищцата в поправената искова молба.
В този смисъл са и задължителните указания по т. 6 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013г.)
Разноски за настоящото производство не следва да се
определят, доколкото с акта не се приключва произнасяне по същество( чл. 81 ГПК) и следва да се посочат отново за
съобразяване според крайния резултат при решаването на спора от първата
инстанция.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 269 ГПК,
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
изцяло решение
№2257/21.05.2018г по гр.д.3678/17г
по описа на ВРС, 9 с-в и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд за разглеждане
на иска след конституиране на всички задължителни другари, посочени като
ответници в молба вх.№
25785/10.09.18г(л. 27 от настоящото дело).
Разноските за тази
инстанция подлежат на определяне при произнасянето по същество на спора.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
глава 22 от ГПК пред ВКС в месечен срок
от връчването на преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.