№. 359 / 4.6.2019 г..

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   гр. Монтана, 04.06.2019 г..

 

         В ИМЕТО Н. НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, Първи граждански състав в открито заседание н. осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                             Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря  Радка Михайлова, к. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д.№. 3046 по описа з. 2018г., з. да се произнесе взе предвид следното:

 

И. „. з. к. н. п. з. О. г.., представлявано от управителя Т. Я. К., чрез пълномощника си юрисконсулт Д.А. предявява срещу ответника Ц.Е.Г.. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД чл.86 ЗЗД, чл.79 и чл.92 ЗЗД.

Поддържа, че н. 25.03.2016г. между „. Ф. О. г.., к. кредитор и ответника Ц.Е.Г.. xxx, к. кредитополучател е подписан договор з. кредит Б. к. №. 4., с който под формата н. разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна к., е отпуснат такъв, к. ответникът е усвоил сума в общ размер от 300.00 лева от предоставения кредитен лимит. И. твърди, че дължимата към момента главница е в размер н. 300.00 лева.

Съгласно договора върху усвоения размер н. кредита се поддържа, че кредитополучателя дължи и дневен лихвен процент, представляващ договорна лихва, з. периода от датата н. първата транзакция по кредитната к., 19.04.2016г., до датата н. настъпване н. предсрочна изискуемост, 06.11.2017г., е в размер н. 205.06 лева.

Също така И. поддържа, че ответникът дължи и неустойка, която се начислява при неизпълнение н. задължението з. предоставяне н. обезпечение от страна н. кредитополучателя и в конкретния случай е в размер н. 320.40 лева.

И. твърди, че са начислени и разходи и такси з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение, к. з. същите ответникът дължи сумата от 120.00 лева и същите нямат характер н. неустойка.

Поддържа, че поради трайната забава и виновно неизпълнение н. договорните задължения от страна н. ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, к. предсрочната изискуемост е обявена н. 06.11.2017г. и от тази дата ответникът дължи заплащането н. лихва з. забава, която е в размер н. 24.04 лева з. периода от 07.11.2017г., датата следваща деня н. обявената предсрочна изискуемост, до датата н. подаване н. заявлението, 04.08.2018г.    

И. поддържа, че н. 11.11.2016г. е сключен рамков договор з. покупко-продажба н. вземания /цесия/ между „. Ф. О. и ищеца „. з. к. н. п. з. О. и Приложение №.1 към него от 12.06.2018г., с който в полза н. ищеца е прехвърлено вземането произтичащо от договора з. кредит Б. к. от 25.03.2016г.

Поради изложеното твърди, че е входирано заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.№.1980/2018г. н. РС Монтана, по което е издадена заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК з. сумата от 300.00 лева главница, договорна лихва от 205.06 лева, сумата от 320.40 лева неустойка, такси з. извънсъдебно събиране в размер н. 120.00 лева и мораторна лихва върху главницата в размер н. 24.04 лева, както и законна лихва върху главницата от деня н. депозиране н. заявлението, 15.08.2018г., разноските по делото в размер н. 25.00 лева държавна такса и сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляваща вземане произтичащо от договор з. кредит от 25.03.2016г. 

И. твърди, че срещу издадената заповед з. изпълнение е постъпило в срока по чл.414 ГПК възражение от длъжника, с оглед н. което и при условията н. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато з. установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед з. изпълнение, в т.ч. и разноските по заповедното производствО. Моли з. присъждане и н. разноските в настоящето исково производствО.

И. е приложил писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания з. събиране н. допълнителни доказателства.

По същество поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло, ведно със законните последици.

От ответникът Ц.Е.Г.. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не е постъпил писмен отговор н. исковата молба и не е взето становище по предявените искове.

По същество се явява и поддържа, че признава предявените искове по основание и размер, но моли да бъде разсрочено погасяването н. задължението към ищеца.

             Доказателствата са писмени.

             Съдът, к. прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища н. страните и съобразно чл.235 от ГПК приема следното:                                    

             Съдът намира исковата молба з. допустима, к. подадена от легитимирана страна-заявител в заповедното производство против ответник- длъжник в същото и в рамките н. указания от закона едномесечен преклузивен срок. Съобщението до заявителя по реда н. чл.415, ал.4 ГПК е получено в канцеларията му н. 14.11.2018г., а настоящата искова молба е постъпила в деловодството н. РС Монтана н. 04.12.2018г.

             Безспорно е между страните и от приложеното ч.гр.д. №. 1980/2018г. н. Районен съд-Монтана се установява, че е издадена Заповед №. 1121/16.08.2018г. з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 ГПК г.. по повод подадено Заявление по чл.410 ГПК от „АКПЗ” О., ищец по настоящето дело, с която е разпоредено:

Длъжникът Ц.Е.Г.. xxx да заплати н. кредитора Агенция з. к. н. п. задължения следните суми:  300.00 лева главница до погасяване н. кредита, сумата от 205.06 лева договорна лихва з. периода от 19.04.2016г. до 06.11.2017г., сумата от 320.40 лева неустойка з. неизпълнение н. задължение, сумата от 120.00 лева разходи з. извънсъдебно събиране н. задължението, сумата от 24.04 лева законна лихва з. забава з. периода от 07.11.2017г. до 04.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2018г. до изплащане н. вземането, както и сумата от 25.00 лева държавна такса и сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делотО.

              Прието е, че вземането произтича от обстоятелствата по заявлението н. кредитора, които са изложени и в исковата молба по настоящето делО. В Заповедта изрично е записано, че паричното вземане произтича от следните обстоятелства: „ задължение по договор з. кредит №. 4. от 25.03.2016г. между „. Ф. О. и длъжника, к. впоследствие по силата н. договор з. прехвърляне н. вземания, цесия от 11.11.2016г. и подписано Приложение №.1 от 12.06.2018г., вземането е прехвърлено в полза н. заявителя, з. което длъжникът е уведомен съгласно чл.99 от ЗЗД”. 

             С исковата молба процесния договор з. кредит е представен и от същият се установява следното: 

Н. 25.03.2016 г.. между ответника Ц.Е.Г.. xxx, кредитополучател и ,. Ф. О. к. кредитор е сключен Договор з. кредит Б. к. №. 4. при условията н. ЗПК, к. с подписването н. договора кредитора се е задължил да предостави н. кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 300.00 лева под формата н. разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна к.. С подписването н. договора е предоставен и платежния инструмент, кредитна к..

Длъжникът е усвоил сума в общ размер от 300 лева, със задължението да я ползва и върне съгласно условията н. сключения договор. Подписвайки договора, кредитополучателят удостоверява, че е запознат и се е съгласил предварително с всички условия н. индивидуалния договор и тарифа, приложими към негО. С подписването н. договора з. паричен заем, кредитополучателя удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по кредита. Този договор е доказателство з. възникналото между страните облигационно правоотношение.

             В последствие по силата н. договор з. прехвърляне н. вземания /цесия/ от 11.11.2016г. н. осн. чл.99 ЗЗД и подписано Приложение №.1 от 12.06.2018г., между ,. Ф. О. А. и „. з. к. н. п. задължения“ О., вземането е прехвърлено в полза н. заявителя -ищеца.

              В настоящия договор страните се съгласили, че със сключването н. същия съгласно чл.3, ал.1 е предоставена възможност н. кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер н. кредитния лимит. Установява се, че кредитополучателя е усвоил сума в общ размер от 300 лева, к. вследствие н. извършените операции по картата, дължимата главница е в размер н. 300.00 лева.

         Страните са се съгласили, съгласно чл.4, ал.1, т.2 от договора, че върху усвоената и непогасена главница кредитополучателя дължи дневен лихвен процент, представляващ договорна лихва з. периода от 19.04.2016г., датата н. първата транзакция по кредитната к., до 06.11.2017г., датата н. настъпване н. предсрочната изискуемост, к. общо дължимата договорна лихва е в размер н. 205.06 лева. 

            В сключения между страните договор, ответникът се е задължил, в случай че не заплати текущото си задължение, в 3- дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, да предостави н. кредитодателя обезпечение чрез поръчителство, посочени изчерпателно в договора, к. се е съгласил, че в случай н. неизпълнение н. задължението з. предоставяне н. обезпечение, дължи неустойка в размер н. 10% от усвоената и непогасена главница. Неустойката се начислява з. всяко отделно неизпълнение н. задължението з. предоставяне н. обезпечение, н. 6-то число, в случай че до 5-то число кредитополучателя не е погасил текущото си задължение. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер н. 320.40 лева. 

           Разпоредбите н. договора предвиждат, че при забава з. плащане н. текущо задължение от страна н. кредитополучателя, се начисляват разходи з. събиране, представляващи такси и разноски з. напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и др. В настоящия случай ответникът Ц.Е.Г.. дължи разходи и такси з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение в размер 120.00 лева, които са начислени и съобразно чл.10а от ЗПК и нямат характер н. неустойка.

           Предвид неизпълнението н. договорните задължения от страна н. ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, к. предсрочната изискуемост е обявена н. 06.11.2017г. Считано от тази дата ответникът дължи и заплащане н. лихва з. забава върху главницата, която е в размер н. 24.04 лева, з. периода от 07.11.2017г. до 04.08.2018г., датата н. подаване н. заявлението з. издаване заповед з. изпълнение.

         С подписването н. договора, з. целия му срок н. действие, ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число н. месеца текущото си задължение, което не е изпълнявал.

         Относно обявяването н. предсрочната изискуемост н. задължението по договора з. кредит, съдът намира следното:

         В сключения между страните договор з. кредит „Б. к.”, същите са уговорили, че кредитополучателя предоставя своите лични данни, три имена, ЕГН, телефон, адрес, месторабота, длъжност и др.п., които се използват единствено з. целите н. договора, к. след настъпването н. предпоставките з. обявяване н. предсрочната изискуемост, кредитополучателя е уведомен по един от начините, предвидени в договора, чрез изпращане н. съобщение, получено н. телефонен номер, посочен от кредитополучателя. С оглед н. изложеното съдът приема, че е налице надлежно уведомяване н. длъжника з. настъпилата предсрочна изискуемост н. задължението по договора з. кредит.

От приложените към исковата молба по настоящето дело доказателства се установява твърдението н. ищеца и относно извършената цесия. В случая прехвърлянето н. вземането поражда действие з. длъжника, н. основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, в подкрепа н. който извод е практиката н. ВКС, в постановените н. осн. чл. 290 и 291 от ГПК Решение №. 3/16.04.14 г.. по т.д. №. 1711/2013 г.. н. І т. О. и Решение №. 123/24.06.2009 г.. по т. д. №. 12/09 год. н. ІІ т. О. Когато в производство се установи, че задължението н. ответника, произтичащо от посочения договор з. кредит не е погасено, то фактът кога и н. кого е връчено уведомлението з. прехвърленото вземане не е от значение з. основателността н. иска. Уведомлението по реда н. чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза н. длъжника с цел да го предпази от двойното плащане н. едно и също задължение.

             Относно дължимостта н. претендираните суми з. неустойка и мораторна лихва, съдът намира следното:

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението н. задължението и служи к. обезщетение з. вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. В ТР №. 1 от 15.06. 2010г. по тълк. д. №. 1/2009 г.. ОСГТК н. ВКС, Върховният съд приема, че неустойката следва да е нищожна само ако единствената цел, з. която тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Хипотези, които в настоящия случай не са налице, тъй к. уговорената неустойка има обезщетителна функция. В същото Тълкувателно решение се възприема, че неустойката не може да бъде нищожна само н. основание противоречие с добрите нрави. Ако длъжникьт добросъвестно беше изпълнил поетото договорно задължение и беше предоставил обезпечения, то кредиторът щеше да е събрал вземането си и нямаше да търпи вреди.

              Отделно от това съдът не намира основания з. наличие н. неравноправни клаузи по см. н.  ЗПК във вр. ЗЗП.

              По изложените съображения съдът приема исковите претенции з. доказани и основателни, поради което следва да бъдат уважени изцялО.  

              С оглед изхода н. спора и н. основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в настоящето производство, а именно: 25,00 лева доплатена държавна такса в исковото производство и сумата от 350,00 лева възнаграждение з. процесуално представителствО.

              Водим от горното, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

              ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение н. ответника Ц.Е.Г.. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, че същия има задължение към ищеца „. З. К. Н. П. З. Е. Е. 2. със седалище и адрес н. управление град София, ул.Панайот Волов №.29 ет.3, представлявано от Т. Я. К., чрез пълномощник юрисконсулт Д.А. з. сумите: 300.00 лева главница; 205.06 лева договорна лихва от 19.04.2016г. до 06.11.2017г.; 320.40 лева неустойка з. неизпълнение н. задължение; сумата от 120.00 лева такси и разходи з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение; 24.04 лева законна лихва з. забава з. периода от 07.11.2017г. до 04.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2018г. до изплащане н. вземането, сумата от 25.00 лева държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, з. които  в Заповедното производство по ч.гр.д. №. 1980/ 2018 г.. н. РС- гр. Монтана е издадена Заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 ГПК №. 1121/16.08.2018г.

              Осъжда Ц.Е.Г.. xxx ЕГН xxxxxxxxxx да заплати н. „. З. К. Н. П. З. Е. Е. 2. със седалище и адрес н. управление град София, ул.Панайот Волов №.29 ет.3, представлявано от Т. Я. К. сумата от 375.00 лева разноски в производството, от които 25.00 лева държавна такса и 350.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

         Банкова сметка, xxxдените суми: IBAN: xxx. BIC: xxx, Б. Ю. Б. А..

Решението подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: