Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../02.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и втори май през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16329
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от
С.Т.И., ЕГН **********, адрес: *** срещу АПС Б.Б.ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми – 452.22лв./четиристотин петдесет и два лева и двадесет и две стотинки/, дължими по силата на Договор за
потребителски кредит № ****, сключен на 09.06.2008г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 03.11.2009г.
до окончателното й изплащане, 125 лева, представляващи реализирани от заявителя разноски
по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, от които 25.00 лв. платена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които има издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. №
11779/2009г. на ВРС и има образувано изпълнително дело № ****
по описа на ЧСИ С.Д., рег. № *** КЧСИ.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: по ч.гр.д. № 11779/2009г. на ВРС, в полза на Т.Б.А.К.ЕАД, на 06.11.2011г. срещу С.Т.И.
бил издаден изпълнителен лист за сумата от 452.22лв.,
дължими по силата на Договор за потребителски кредит № ****, сключен на
09.06.2008г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 03.11.2009г. до окончателното й изплащане, както и разноски в общ размер от 125 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, от които 25.00 лв. платена държавна такса и 100.00
лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на него на 18.04.2011г. било
образувано изпълнително дело №**** по описа на ЧСИ С.Д., рег. № *** КЧСИ.
Твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия повече
от две години, поради което същото е прекратено на 18.04.2013г., на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. След настъпила перемция върху трудовото възнаграждение на ищеца бил
наложен запор. На 01.09.2015г. като взискател по
изпълнителното дело бил конституиран настоящия ответник, в качеството му на
частен правоприемник на кредитодателя. По негово
искане на 10.06.2016г. върху трудовото възнаграждение на ищеца бил наложен
запор, а на 31.10.2017г. запор върху банковата му сметка в ТБ ЦКБ АД. Не е
уведомяван за прехвърляне на вземанията от цедента и цесионера. В периода от образуване на изпълнителното дело
до конституиране на нов взискател не били
предприемани изпълнителни действия повече от 2 год. и последващите
след това счита за невалидни. Твърди се, че до налагане на запор върху трудовото
му възнаграждение не са извършвани изпълнителни действия, водещи до прекъсване
на давността. Навежда доводи, че възможността на ответника да събере
принудително вземанията си е погасена по давност на 18.04.2016г.. Ето защо обективира
искане за постановяване на положително решение по делото.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по
делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла
на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявения иск
и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявеният
иск бъде уважен.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено такова.
Относно разноските:
На основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
производството, което съдът определя на 150 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минимлните размери на адвокатските възнаграждения (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение №
13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г.). Възнаграждението по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата се определя от съда, а не от лицата получили безплатна правна
помощ.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответното дружество следва да бъде възложена заплатената от ищеца държавна
такса в размер на 50 лева.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че С.Т.И., ЕГН **********, адрес: ***, не дължи на АПС Б.Б.ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** следните суми: 452.22 лв./четиристотин петдесет и два лева и двадесет и две
стотинки/, дължими по силата на Договор за
потребителски кредит № ****, сключен на 09.06.2008г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 03.11.2009г. до окончателното й изплащане, 125 лева, представляващи
реализирани от заявителя разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, от които 25.00 лв. платена
държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11779/2009г. на ВРС и има образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ С.Д., рег. № *** КЧСИ, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА АПС Б.Б.ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат К.Н.Т. *** сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща
дължимо възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, определено на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА АПС Б.Б.ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 50 лева
/петдесет лева/, представляваща реализирани разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: