и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №98 от 08.10.2008 г., постановена по наказателно общ характер дело №515/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Митко Борисов Недев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, за невиновен в това, че на 06.09.2007 г. в землището на с.Пъдарци, община Кърджали, местността "Чайр", в немаловажен случай, самоволно, не по установения от закона ред-по реда на изпълнителното производство, уредено в чл.323 и сл. от ГПК, осъществил едно оспорвано от Хасан Байрам Дурмуш с ЕГН ********** от с.Пъдарци, община Кърджали, свое действително право на собственост върху нива с площ 4.012 дка, 6 категория, находяща се в землището на с.Пъдарци, община Кърджали, с ЕКТТЕ 58997, в местността "Чайр", представляваща поземлен имот с кадастрален № 000295 по земеразделния план на с.Пъдарци, община Кърджали, при граници: пасище, мера с кадастрален № 000296, път IV клас на Община Кърджали с кадастрален № 000014; нива с кадастрален № 000021 на Ахмед Мюслюмов Ахмедов; изкл. Водна площ с кадастрален № 000001 на Държавата и пасище с храсти с кадастрален № 00009 - общински остатък, като заградил посочения недвижим имот с метална оградна мрежа, възпрепятствайки по този начин достъпа на Хасан Байрам Дурмуш до изградената в нивата едноетажна масивна сграда-обор, и монтирал два броя метални врати на същия обор, възпрепятствайки по този начин достъпа на Хасан Байрам Дурмуш в обора, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.323, ал.1 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура – Кърджали, в който се твърди, че така постановената присъда била явно необоснована, досежно приетото от съда в мотивите му, че в резултат на деянието на подс.Митко Борисов Недев, достъпът на св.Хасан Байрам Дурмуш и на баща му – св.Байрам Дурмуш Али - до обора не е бил реално ограничен до степен, за да се ´риеме за настъпил престъпният резултат на престъплението по чл.323, ал.1 от НК. В явно несъгласие със събраните на съдебното следствие доказателства бил посоченият извод на съда, относно недоказаността на наличието на промяна в първоначалното фактическо положение, внесена чрез поведението на подсъдимия. Налице били категорични и убедителни доказателствени материали, че деянието на подс.Митко Недев, разкривало от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 323, ал.1от НК: 1. Субектът на престъплението по чл.323, ал.1 от НК бил особен - наказателноотговорно лице, което било страна по конкретно спорно правоотношение, възникнало по повод на имуществено право. По делото били събрани неоспорими писмени доказателства /препис от нотариален акт от 09.08.2006 г. за покупко - продажба на недвижим имот № 111, том V, рег. № 8655, дело № 881 от 2006 г. на нотариус Калин Димитров, действащ в съдебен район Кърджали; препис от изпълнителен лист, издаден на 17.10.2007 г. от съдия при РС - Кърджали, както и заверени преписи от документите по образуваното изпълнително производство при Частния съдебен изпълнител с взискател подсъдимия/, от които да се изгради обоснованият извод, че подс.Митко Недев е страна по конкретното спорно материално правоотношение по повод правото на собственост върху процесния недвижим имот, описан по-горе, както и по отношение на изградената в същия имот едноетажна масивна сграда - обор. Същият се легитимирал с посочения нотариален акт като собственик на спорния недвижим имот, респ. и на обора в същия при действието на принципа на приращението по чл. 92 от ЗС. 2. В посоченото си в т.1 качество подс.Недев на 06.09.2007 г. в землището на с. Пъдарци, община Кърджали, в местността " Чайр" извършил действия, с които осъществил своето действително право на собственост върху описания по-горе недвижим имот, като започнал да го загражда с метална оградна мрежа и монтирал два броя метални врати на същия обор, възпрепятствайки по този начин достъпа на св.Хасан Дурмуш, респ. на св.Байрам Али в обора. В хода на съдебното следствие се доказало по несъмнен начин, че подс.Недев, с помощта на свидетелите Ерудн Фахри Ахмед, Бахри Фахри Ахмед и Басри Фахри Ахмед /които помолил за това/, както и с помощта на св.Местан Басри Ахмед, присъединил се по-късно към четиримата, е извършил посочените по-горе действия. В тази насока били обясненията на подсъдимия, които се подкрепяли изцяло от показанията на свидетелите Хасан Дурмуш, Байрам Али, приобщени по реда на чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. I-во от НПК, Иван Цветков, Шенай Али, Ердун Ахмед, Бахри Ахмед, Басри Ахмед и Местан Ахмед. 3. Подс.Митко Недев в качеството си по т. 1 осъществил по посочения в т.2 начин едно оспорвано към същия момент от св.Хасан Байрам Дурмуш свое действително право на собственост върху описания по-горе недвижим имот и построената в него едноетажна масивна сграда - обор. Оспорването на правото на собственост на подсъдимия от св.Хасан Дурмуш се доказало по безспорен начин. На първо място от обясненията на подс.Митко Недев: "След като закупих имота със свидетел отидох при Хасан и му казах, че съм закупил имота. Показах му документите и му дадох срок от пет месеца да си изкара животните и да освободи имота. Той заяви, че документите и скицата ми са фалшиви. ... Заведох дело в Районен съд — Кърджали ... Целта на делата, които водих, беше Хасан да освободи имота"; от показанията на св.Хасан Дурмуш: "Аз и баща ми ползваме имот, съседен на неговия. ...Ние нямаме нищо общо с неговия имот. Нашата постройка е на брега на язовира и е публична държавна собственост. Той има претенции към сградата. След като закупи имота, ми каза да освободя земята. ... Водихме гражданско дело. ...Обжалвах решението на Районния съд, заради обора. Не бяхме съгласни да го освободим "; от показанията на св.Иван Тодоров Цветков: "С колежката отидохме в с.Пъдарци за някакъв спор за имоти. ... Св.Хасан Дурмуш твърдеше, че мястото е негово. Изчакахме новия собственик да дойде. ... Недев твърдеше, че е предупредил Хасан преди няколко дни да си събере багажа. Хасан каза, че има багаж на баща му, че няма къде да живее "; от показанията на св.Шенай Али: "Около 10.00 часа бяхме изпратени до с.Пъдарци във връзка с възÝикнал спор за недвижим имот. Пред магазина ни посрещна св.Хасан Байрам, който твърдеше, че Недев му загражда имота до хижа „Боровица”. ...Съставихме протоколи и на двете страни, да не се саморазправят. Хасан твърдеше, че това място е негово, не беше съгласен да се монтират врати. Каза, че се водят дела, че не е уточнено това място на кой е. ... Хасан имаше претенции за обора. "; все в тази насока били и показанията на св.Ердун Фахри Ахмед, св.Бахри Фахри Ахмед и св.Басри Фахри Ахмед. Изразеното несъгласие от св.Хасан Дурмуш със самото съществуване на правото на собственост на подс.Митко Недев върху нивата и обора в нея било ярко манифестирано не само в отказа му да освободи имота, но и в активната му позиция на ответник по заведеното от подсъдимия в РС - Кърджали гражданско дело № 203 / 2007 г. по чл. 108 ЗС, по въззивно гражданско дело № 266/2007 г. по описа на ОС - Кърджали, както и по образуваното по жалба на св. Хасан Байрам Дурмуш срещу решението на въззивната инстанция гражданско дело във ВКС. 4. Подс.Митко Недев в качеството си по т.1 осъществил самоволно по посочения в т.2 начин, едно оспорвано към същия момент от св.Хасан Дурмуш свое действително право на собственост върху описания по- горе недвижим имот и построената в него едноетажна масивна сграда - обор. В настоящия казус подсъдимият осъществил правото си на собственост върху недвижимите имоти без да се съобрази с волята и в частност с възражението на другата страна по спора - на св.Хасан Дурмуш. Това било видно, както от действията и обясненията на подсъдимия : "Целта на делата, които водих, беше Хасан да освободи имота. ... Не съм искал разрешение от Хасан, за да заградя имота ", така и от действията и показанията на св.Хасан Дурмуш: "Освободихме го след като дойде частен съдия изпълнител. ... Недев не ме е питал дали може да постави ограда. Казах му да не поставя метални врати, защото обора е мой, защото баща ми живее там. ...Обжалвах решението на районния съд заради обора. Не бяхме съгласни да го освободим. ... Пред полицаите казах на тримата братя да махнат вратите, не коловете". 5. Подс.Митко Недев в качеството си по т.1 осъществил самоволно, не по установения от закона ред - по реда на изпълнителното производство, уредено в чл. 323 и сл. ГПК - по посочения в т.2 начин едно оспорвано към същия момент от св.Хасан Дурмуш свое действително право на собственост върху описания по - горе недвижим имот и построената в него едноетажна масивна сграда - обор. Наличието на този елемент от обективната страна на състава се доказвал по безспорен начин от противоречието между деянието на подс.Митко Недев и предвидения в ГПК ред за принудителното осъществяване на притезанието му за предаване на фактическата власт върху недвижимия имот. 6. Подс.Митко Недев в качеството си по т.1 осъществил самоволно, не по установения от закона ред по посочения в т.2 начин едно оспорвано към същия момент от св.Хасан Дурмуш свое действително право на собственост върху описания по-горе недвижим имот и построената в него едноетажна масивна сграда - обор, като по този начин е осъществил промяна в първоначалното фактическо положение. Тази промяна се състояла в несъмнено доказания факт по делото, че на 06.09.2007 г. на обора били монтирани две метални врати, които след това били заключени и ключът за тях бил предоставен от подс. Митко Недев на св.Ердун Фахри Ахмед, а не на св.Хасан Дурмуш или на св.Байрам Али. Последният бил упълномощен от подсъдимия за срок от една година, считано от 29.06.2007 г., да го представлява пред Общинската поземлена комисия - Кърджали относно описания по - горе поземлен имот, да го представлява пред органите на МВР -Кърджали за същия имот и да опазва имуществото в същия имот от крадци и самонастаняващи се. Това пълномощно било съставено преди подс.Митко Недев да има фактическа власт върху имота, като пълномощното давало повече права на упълномощения, отколкото имал упълномощителят в момента на упълномощаването. В обясненията си подс.Недев сочел, че по съвет на полицаите, посетили местопроизшествието, дал на св.Байрам Али двата ключа за вратите на обора, но последният ги изхвърлил. След това, подсъдимият заключил вратите, дал ключовете на св.Ердун Ахмед и си тръгнал. В обясненията си подс.Митко Недев сочел: "Дадох ги на Ердун ключовете, защото аз живея в гр. Кърджали и съм далече. Оставих му ги, ако се наложи Хасан и Байрам да си вземат нещо, да им отключи. ... Беше афектиран / става въпрос за св. Хасан Дурмуш /, карал се с братята за стари работи.". Обясненията на подсъдимия се подкрепяли от показанията на свидетелите Ердун Ахмед, Бахри Ахмед, Басри Ахмед и Местан Ахмед. В показанията си св.Хасан Дурмуш твърдял, че е разбрал, че подсъдимият е дал ключовете на кв.Ердун Ахмед, но те /той и баща му/ от 10-15 години били скарани и не си говорили с него. Той говорил с баща си, който му казал, че подс.Недев не му бил давал ключове. Според св.Хасан Дурмуш, подс.Недев трябвало да остави ключовете на кмета или на районния инспектор, и така те щели да вкарват животните. 10—12 животни им умрели, защото изкарали зимата в гората. Св.Дурмуш твърдял, че след шести септември не можели да влизат в стаите с металните врати, защото били заключени, а там били цигарите и дрехите им. В протеста се твърди, че дори да се приеме за доказан фактът, че подс.Недев е предлагал на св.Али ключовете за металните врати, то това негово действие по никакъв начин не можело да се приеме за факт, от който да се изгради извод, че фактическото положение не било изменено чрез действията на подсъдимия и е останало такова, каквото е било към момента на извършване на деянието. Това било така, защото след монтирането на металните врати на обора последните били оставени заключени, което препятствало достъпа на св.Дурмуш и на св.Али до обора, в който били останали различни техни движими вещи, посочени подробно както в техните показания, така и в обясненията на подсъдимия и показанията на другите свидетели по делото. Св.Али не бил задължен да приема ключовете от подсъдимия Недев, още повече, че по делото били налице данни /в показанията на св.Цветков и на св.Шенай Али/, че това предаване е станало под условието за няколко дни св.Дурмуш и баща му да си изнесат вещите от обора и да го освободят. Ако действително намерението на подс.Недев било да не ограничава достъпа на св.Дурмуш и на баща му до спорния обор, то следвало същият изобщо да не монтира метални врати на последния, респ. да не ги заключва. В действителност достъпът на пострадалите двама свидетели до обора бил възпрепятстван и това било промяната на първоначалното фактическо положение, внесена обективно от действията на подсъдимия. 7. Подс.Митко Недев в качеството си по т.1 осъществил в немаловажен случай самоволно, не по установения от закона ред по посочения в т.2 начин, едно оспорвано към същия момент от св.Хасан Дурмуш свое действително право на собственост върху описания по-горе недвижим имот и построената в него едноетажна масивна сграда-обор, като по този начин е осъществил промяна в първоначалното фактическо положение. Случаят следвало да се признае за немаловажен по аргумент от противното на чл.93, т.9 от НК, тъй като извършеното престъпление не се отличава с липса или незначителност на вредните последици, а и липсвали други смекчаващи обстоятелства, с оглед на които деянието да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Извършването на самоуправството с помощта на други четири лица /които не действат виновно, а при условията на чл.14, ал.1 от НК/, мотивирани от подс.Недев, завишавало степента на обществена опасност на деянието и на дееца. 8. От субективна страна подс.Митко Недев извършил престъплението с пряк умисъл, тъй като съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал настъпването на тези последици. Доказателства относно психичното отношение на дееца към извършеното деяние и неговите общественоопасни последици се съдържали в обясненията на подсъдимия, подкрепени от всички други доказателства по делото, включително и от действията му преди, по време и след извършване на деянието. С оглед на гореизложеното присъдата на РС - Кърджали по НОХД № 515/2008 г. била явно необоснована, тъй като фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, не съответствали на събраните и проверени доказателства по делото и били в явно несъгласие с последните, досежно извода за липса на престъпен резултат - промяна в първоначалното фактическо положение. При така приетите за установени фактически положения съдът неправилно приел при обсъждането на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК, че деянието не съставлява престъпление и признал подс.Недев за невинен и го е ¯правдал по повдигнатото му обвинение. С протеста се предлага Окръжен съд - Кърджали да отмени първоинстанционната Присъда от 08.10.2008 г. на Районен съд - Кърджали, постановена по НОХД № 515/ 2008 г., с която подс.Митко Борисов Недев бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 323, ал.1 НК и да бъде постановена нова присъда, с която да бъде признат за виновен по повдигнатото му от РП - Кърджали обвинение в първата инстанция. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали, поддържа протеста и моли същия да бъде уважен. Ответника по протеста – подс.Митко Недев, лично и чрез защитника си – адв.Янев, счита протеста за неоснователен. От събраните по делото доказателства, безспорно се установило, че на посочената в обвинителния акт дата – 06.09.2007 г., подсъдимият не бил заградил земята, както се твърдяло, с колове и оградна мрежа. Съдът мотивирал присъдата си с обстоятелството, че на практика не е бил преграден достъпа до имота. Твърди се, че подсъдимият бил лишен от правото си да се възползва от разпоредбата чл.323, ал.3 от НК, която алинея задължително следвало да се приложи от органите на досъдебното производство, а именно: да предупреди съответния деец, че ако възстанови първоначалното фактическо положение, няма да бъде наказан. Такъв протокол за предупреждение бил направен на 05.02.2008 г., след като вече бил извършен въвод в негова полза през м.януари 2008 г., т.е. реално той нямало как да се възползва от тази разпоредба. Моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и чл.314 от НПК, констатира следното: Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните по делото доказателства, като го е изяснил напълно от фактическа страна, което не налага провеждането на допълнителни процесуално-следствени действия от настоящата съдебна инстанция. От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Митко Борисов Недев закупил на 09.08.2006 г., от Албен Миринов Албенов, нива с площ 4.012 дка, VІ категория, находяща се в землището на с.Пъдарци, общ.Кърджали, с ЕКАТТЕ 58997, в местността „Чайр”, представляваща поземлен имот с кадастрален № 000295 по земерезделителния план на с.Пъдарци, общ.Кърджали, при граници: пасище, мера с кадастрален № 000296; път ІV клас на Община Кърджали с кадастрален №000014; нива с кадастрален № 000221 на Ахмед Мюслюмов Ахмедов; изкл. водна площ с кадастрален № 000001 на Държавата и пасище с храсти с кадастрален № 0009 - общински остатък, като договорът за покупко-продажба бил нотариално оформен с нотариален акт №111, том \/,рег.№8655,дело №881 от 2006 г. на нотариус Калин Димитров. Същият имот към датата на продажбата се ползвал от с.Хасан Дурмуш и баща му св.Байрам Али, които ползвали изградената в имота едноетажна масивна сграда за сеновал и обор за отглеждане на крави и телета. В сградата двамата съхранявали техни вещи, инвентар и посуда. След като придобил имота, подсъдимият отишъл при св.Хасан Дурмуш и му дал няколкомесечен срок да изведе животните и изнесе вещите си от сградата, но последният му заявил, че документите му били фалшиви, тъй като имота бил публична държавна собственост, като прилежаща част към яз. "Кърджали" и не можел да бъде предмет на отчуждителна сделка и отказал да освободи имота. Подсъдимият Митко Недев депозирал жалба в РП-Кърджали за извършено престъпление по чл.323 от НК, по която било постановено постановление на наблюдаващия прокурор от дата 17.01.2007г. за отказ да се образува наказателно производство. В резултат на породилия се спор между подс.Митко Недев и св.Хасан Дурмуш, в РС-Кърджали било образувано гражданско дело № 207/2007г. по искова молба на подсъдимия с правно основание чл.108 от ЗС, по която съдът на 27.06.2007г. се произнесъл с решение №73/27.06.2007г., с което осъдил Хасан Дурмуш - свидетел в настоящото производство и Мелекбер Али да предадат на Митко Борисов Недев владението на недвижимия имот - нива с площ 4.012 дка - предмет на покупко-продажбената сделка по нотариален акт №111 от 2006г. Постановеното решение на първоинстанционния съд било обжалвано пред въззивната инстанция и било образувано Въззивно гр.дело № 266/2007г. на Окръжен съд - Кърджали, по което с решение №203/15.10.2007г. било оставено в сила решението на РС-Кърджали. На 17.10.2007г. по молба на подсъдимия Недев бил издаден изпълнителен лист на осн. чл.242 във вр. с чл.237,букв. "а" от ГПК /отм./. Св.Хасан Дурмуш депозирал касационна жалба против въззивното решение на ОС-Кърджали, по която понастоящем липсват данни за произнасяне от ВКС. С нотариално заверено на 28.06.2007г. пълномощно с рег.№5923 подсъдимият упълномощил св.Ердун Ахмед с право да го представлява пред Общинска поземлена комисия-Кърджали и органите на МВР-Кърджали относно поземлен имот, находящ се в землището на с.Пъдарци с кадастр.№00295, както и да опазва имуществото в имота от 4 дка, находящ се в землището на с.Пъдарци с кадастрален № 00295 от крадци, самонастаняващи се, както и от ползването на самия имот, като бил определен срок на упълномощаването - една година, считано от 29.06.2007г. Междувременно - на 27.08.2007г. по повод депозирана жалба от св.Хасан Дурмуш срещу подсъдимия Недев относно извършено от последния престъпление по чл.143, ал.З от НК било постановено постановление за отказ да се образува наказателно производство от дата 27.08.2007г. На 06.09.2007г. подсъдимият Митко Борисов Недев отишъл заедно със синовете на Фахри Шюкрю Ахмед - свидетелите Едрун Фахри Ахмед, Бахри Фахри Ахмед и Басри Фахри Ахмед, които помолил за помощ, като по-късно се присъединил и св.Местан Ахмед-син на св.Басри Ахмед, в имота, описан по-горе, с цел да подготвят поставянето на ограда и да поставят врати на сеновала. Свидетелите започнали да копаят дупки в земята, за да поставят колове за оградна мрежа. Успели да сложат няколко кола от страната на сградата, пробвали да опънат мрежа, за да видят дали е права, след което я събрали. Почвата било много твърда и било изключително трудно поставянето на колове, поради което подсъдимият се отказал от това си намерение. Подсъдимият Недев отишъл заедно със свидетеля Бахри Ахмед да вземат строителни материали, а останалите свидетели започнали да демонтират намиращата се на място отключена дървена врата, поставена от св.Хасан Дурмуш, за да поставят друга - метална врата. Виждайки ставащото св.Байрям Али се възпротивил и тръгнал към селото да уведоми сина си - св.Хасан Дурмуш, който сигнализирал полицията и след известно време заедно с полицейските служители Шенай Али и Иван Цветков отишли до мястото, където заварили свидетелите Ердун Ахмед, Басри Ахмед и Местан Ахмед. Видели, че на постройката се довършвало поставянето на втора метална врата и измазването й. Св.Хасан Дурмуш възразил срещу поставянето на двете метални врати на обора, тъй като вътре в помещението имало негов и на баща му багаж. Поискал от свидетелите да махнат вратите. Междувременно на место пристигнал подсъдимият Недев, който показал на полицаите документите си за собственост, отключил и двете врати и заявил, че няма нищо против за няколко дни св.Хасан Дурмуш да изнесе багажа си, въпреки че го бил предупредил няколко дни преди това. Казал също така и на бащата на св.Хасан Дурмуш - св.Байрам Али, да влезе и да вземе това, което е негово. Последният влязъл и взел от вътре свои вещи. Полицейските служители съставили протоколи за предупреждение и на подсъдимия, и на св.Хасан Дурмуш да не се саморазправят, след което си тръгнали, като с тях тръгнал и св.Хасан Дурмуш. На място останали подсъдимият, тримата свидетели - братята Едрун Ахмед, Бахри Ахмед и Басри Ахмед, както и св.Байрам Али. Всички седнали да обядват, след което подсъдимият Недев подал ключове за вратите на обора на св.Байрам Али, който ги взел, след което ги хвърлил на земята. Подс.Недев дал ключовете на св.Ердун Ахмед, когото през м.юни същата година упълномощил да се грижи за имота, тъй като подсъдимият живеел в гр.Кърджали. При тръгването си от имота подсъдимият заключил поставените метални врати, тъй като оставил в сградата свои строителни материали - цимент, баластра и др., но поръчал на св.Ердун Ахмед, ако св.Байрам Али или Хасан Дурмуш имат нужда да влязат в сградата, да им отключи. На 07.12.2007г. било образувано изпълнително дело №20078120400474 на частен съдебен изпълнител Росен Сираков с взискател Митко Недев и длъжници Хасан Дурмуш и Мелекбер Али за принудително изпълнение - предаването на нива с площ 4,012 дка, находяща се в землището на с.Пъдарци, общ.Кърджали с кадастрален № 000295 по земеразделителния план на с.Пъдарци, общ.Кърджали, като на 01.02.2008г. прин¾дително бил извършен въвод на подс.Недев в същия имот, след което на 04.02.2008г. изпълнителното дело било приключено, поради изпълнението му. На 05.02.2008г. - по време на досъдебното производство - л.60 /и след като бил въведен във владение на спорния имот от частния съдебен изпълнител/ на подсъдимия Митко Недев е била разяснена разпоредбата на чл.323, ал.З от НК, предвиждаща отпадане на наказателната отговорност на същия, ако незабавно възстанови първоначалното фактическо положение, т.е. да демонтира поставената от него ограда, която възпрепятствала Хасан Дурмуш да стигне до обора. Видно от заключението по назначената на досъдебното производство съдебно - техническа експертиза масивната едноетажна сграда се намира в имот с № 000295 по КВС на с.Пъдарци, с ЕКАТТЕ 58997,общ.Кърджали, т.е в имота закупен от подсъдимия. По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че подсъдимият Митко Недев е с влошено здравословно състояние и често се налагала хоспитализация. Описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена на база събраните по делото писмени и гласни доказателства, като по същество няма спор по нея. Извършеният от решаващия съд анализ на доказателствата е обоснован и правилен, като изложените съображения защо едни доказателства се възприемат, а на други не им се дава вяра, се споделят напълно от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо преповтарянето им. Районният съд е изложил обстойни и мотивирани доводи, които отново се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, относно изводите, че обвинението срещу Митко Борисов Недев е недоказано по безсъмнен начин, както и че описаното деяние извършено от подсъдимия, не осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.323, ал.1 от НК - самоуправство. Последното е налице, когато деецът самоволно не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право. Необходимо е от обективна и субективна страна деецът да внесе в съществуващото фактическо положение противоправна промяна самоволно, под предлог, че осъществява едно оспорено му от другиго право. Субект на разглежданото престъпление може да бъде само лице, което е страна по конкретно правоотношение, възникнало по повод на имуществено право. Изпълнителното деяние на самоуправството се изразява в самоволно, не по установения от закона ред, осъществяване на едно действително или предполагаемо, чуждо или принадлежащо на дееца право, като в същото време това право се оспорва от друго лице. В настоящия случай, както е приел и първоинстанционния съд, по делото не се доказа към инкриминираната дата – 06.09.2007 г. подсъдимият Недев да е заградил закупения от него имот и по този начин да е бил възпрепятстван достъпа на св.Хасан Дурмуш до изградената в имота сграда – обор. По делото няма нито едно доказателство, което да установява, че на 06.09.2007 г., както се твърди в обвинителния акт, подсъдимият е извършил заграждане на имота. Самият подсъдим не отрича, че е заградил имота си, но това той е направил през месеците октомври-ноември 2007 г., след съдебното решение на Районния съд по заведеното от него гражданско дело, което било в негова полза и след което решение св.Хасан Дурмуш извел отглежданите от него животни от имота и престанал да го посещава. Установявайки, че имота вече не се ползва от св.Дурмуш подсъдимият решил, че той доброволно го е освободил и затова предприел действия по заграждането му, но не на датата 06.09.2007 г., както вече бе посочено, а през месеците октомври-ноември 2007 г. Към този момент първоинстанционното решение било оставено в сила от въззивната инстанция /Решение №203/15.10.2007 г. на ОК-Кърджали/ и той се снабдил с изпълнителен лист за имота. Относно тази част от обвинението касаещо заграждането на имота, следва да се отбележи, че самият засегнат – св.Хасан Дурмуш, е нямал претенции към ограждането на имота, а единствено към поставянето на металните врати на обора. Това обстоятелство се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели. Или от изложеното следва да се направи извода, че заграждането на имота от подсъдимия, освен че не е било извършено на 06.09.2007 г., то не е било оспорвано от другиÒо, в случая от св.Хасан Дурмуш. Що се касае до поставянето на две метални врати на обора, настоящия съдебен състав отново напълно споделя изводите на решаващия съд, че по този начин не е бил възпрепятстван достъпа на св.Хасан Дурмуш до обора. Така, при пристигането на св.Дурмуш на процесния имот, заедно с полицейските служители – св.Иван Цветков и Шенай Али, подсъдимият е дал възможност на св.Дурмуш и баща му – св.Байрам Али, да изнесат вещите си от обора, като св.Байрам Али е изнесъл част от вещите си. Подсъдимият се съгласил да предостави ключове от поставените метални врати на свидетелите Али и Дурмуш, като последният обаче си е тръгнал заедно с полицаите, поради което след приключване монтажа на вратите и след като обядвали, заедно със св.Байрам Али, подсъдимият предал на последния ключовете, но той след като ги взел, ги хвърлил на земята, поради което подс.Недев ги предал на св.Ердун Ахмед, като му казал, ако св.Хасан Дурмуш или баща му желаят да си вземат нещо от обора, той да им отключи. Описаните обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите Ердун Ахмед, Басри Ахмед, Местан Ахмед и Бахри Ахмед, които съдът изцяло кредитира като последователни, логични и безпротиворечиви. В тази връзка, съдът не възприема показанията на св.Хасан Дурмуш, че подсъдимият не е давал ключове на баща му, тъй като на първо място той не е бил очевидец на случилото се между баща му и подсъдимия, а и показанията му в тази част се опровергават от показанията на цитираните по-горе свидетели. Предаването на ключове за монтираните на обора метални врати на св.Ердун Ахмед и възможността да се ползват от св.Хасан Дурмуш и баща му, е било известно на св.Дурмуш и той не го отрича. Твърдението на св.Дурмуш, че отношенията им със св.Ердун Ахмед от дълги години били влошени, е неотносимо към предмета на делото. Или, по делото не се доказа подсъдимият Недев да е осъществил, нито от обективна, нито от субективна страна, престъпния състав по чл.323, ал.1 от НК. От обективна страна не се установи деецът да е внесъл в съществуващото фактическо положение противоправна промяна самоволно под предлог, че осъществява едно оспорено му от другиго право. Дори да се приеме, че поставянето на металните врати на обора от формална страна осъществяват признаците на състава по чл.323, ал.1 от НК, то не е налице обективното изискване за съставомерност на деянието, а именно деянието да съставлява немаловажен случай. Към момента на поставяне на вратите, обора вече не се е ползвал по предназначение от св.Хасан Дурмуш, а именно за отглеждане в него на животни, в случая крави и телета, като това обстоятелство е безспорно установено. В обора са се намирали единствено няколко вещи на св.Дурмуш и баща му /който междувпрочем се явява трето лице в имуществения спор/, които не са им били, нито жизнено необходими, нито дори са ползвали ежедневно, т.е. засегнатите им права и интереси са малозначителни. Освен това, преди да започне каквато и да била промяна в съществуващото фактическо положение на имота, подсъдимият нееднократно е поканил свидетелите Хасан Дурмуш и Байрам Али да освободят имота, като изнесат своите вещи. Възможност да изнесат вещите си, подс.Недев е предоставил и в деня на поставянето на металните врати на обора. Също така непосредствено след поставянето на вратите е предложил ключове за същите на св.Байрам Али, а след неговия отказ такива е предоставил на св.Ердун Ахмед, като му указал, че ако св.Дурмуш или баща му желаят да вземат свои вещи от обора, той да им предостави тази възможност. Не без значение е също и обстоятелството, че действия по промяна на съществуващото фактическо положение подсъдимият е предприел едва след постановяване на първоинстанционното съдебно решение, което е било в негова полза. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, положителни характеристични данни и е оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Всички описани обстоятелства правят много по-ниска степента на обществена опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпления /по чл.323, ал.1 от НК/ и безспорно определят случая като маловажен. Липсата на елемент от състава на престъплението от своя страна води до извода за несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние. Освен, че не е налице обективната страна на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, не е налице и субективната такава. Както бе посочено по-горе в решението, подсъдимият е предприел õействия по поставяне на врати на обора със съзнанието, че същият доброволно е бил освободен от св.Хасан Дурмуш, след постановяване от РС-Кърджали на съдебното решение по воденото гражданско дело за възникналия имуществен спор. Той е продължил поставянето на вратите, след пристигането на место на св.Дурмуш и заявеното от него несъгласие с това поставяне на вратите, тъй като пристигналите заедно с него полицейски служители, не са му заповядали да преустанови тези действия, нито са го предупредили, че следва да възстанови първоначалното фактическо положение, т.е не са му заявили, че извършва нарушение на закона. Още повече, че в хода на образуваното досъдебно производство органите по разследването не са изпълнили своевременно законовото си задължение по чл.323, ал.3 от НК да предупредят дееца, че ако незабавно възстанови първоначалното фактическо положение, няма да бъде наказан. Това са сторили едва след като е приключил въвода на подсъдимия в имота по законоустановения за това ред. За субективната страна на деянието говори и обстоятелството, че подс.Недев е предложил да предостави ключове и възможност за ползване на обора от св.Дурмуш и баща му. Изложеното налага извода, че подсъдимият започвайки поставянето на процесните врати, т.е. извършвайки промяна на съществуващото фактическо положение, не е действал със съзнанието, че нарушава установения от закона за това ред, и че към този момент липсва съгласие за това от страна на засегнатото лице – св.Дурмуш. Освен, че по делото не се установи, подс.Недев да е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, то не се установи с деянието си да е осъществил и такова, за което да се приложи закон за същото еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Съдът констатира, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира въззивния протест за неоснователен, а първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което и същата следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №98 от 08.10.2008 г., постановена по НОХ дело №515/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |