Р Е Ш Е Н И Е
Номер 155 04 февруари 2021 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесети януари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия З. Бъчварова
Секретар В. С.
като разгледа административно дело номер
2425
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
„Профилактика, рехабилитация и отдих”/ПРО/ЕАД, ЕИК/Булстат *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, район „Средец”, ул. „Ангел Кънчев”№
2, представлявано от Х.Г.Р., против уведомително писмо с изх.№17-262
от 22.10.2020 г. на началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър/СГКК/ Бургас, с което е отказано, на основание чл.54, ал.2, вр.чл.51
от Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/, да си извърши изменение на
кадастралния регистър/КР/ към кадастралната карта/КК/ на гр.Приморско по
отношение на поземлен имот /ПИ/ 58356.503.303, по
заявление с вх.№ 01-134938/16.03.2020 г.
Жалбоподателят, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за
незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт и да се
извърши поисканото от него изменение на КР към КК на гр.Приморско като бъде
вписан като собственик на част от ПИ 58356.503.303. Твърди, че е придобил право
на собственост върху част от поземления имот при учредяването му като еднолично
акционерно дружество, чрез апорт, въз основа на решение на Надзорния съвет на
НОИ като едноличен собственик на капитала. Счита, че същото е противопоставимо
на правата на заинтересованите страни и е налице основанието по чл.53, ал.2 ЗКИР за вписването му като собственик в кадастралния регистър, наред с досега
вписаните лица. Сочи, че административният орган не е съобразил нито
документите за апорт, вписани в Агенцията по вписванията и акта за държавна
собственост № 1327/16.11.1997 г., които са дублиращи документи по смисъла на
чл.53, ал.2 ЗКИР, нито задължителното за него влязло в сила решение на Окръжен
съд Бургас, с което е установено по
несъмнен начин, че „ПРО”ЕАД е собственик на част от имота, именно въз основа на
сочените документи. Претендира разноски.
Ответникът - началник на СГКК Бургас,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита
същата за недопустима, алтернативно за неоснователна. Представя
административната преписка по издаване на процесния акт. Не ангажира
допълнителни доказателства. Претендира разноски.
Заинтересуваните страни С.П.А. и З.П.М.,
лично и като наследници на Зинаида Тихоновна М.; А.В.А. и Т.Н.М., редовно уведомени,
се явяват лично. Оспорват жалбата. Считат същата за неоснователна. Искат да се
отхвърли. Сочат, че за процесния имот имат нотариален акт, който е издаден
преди да влезе в сила решението на Окръжен съд Бургас, представено от
жалбоподателя, и добросъвестно са плащали данъци за имота. Не ангажират
допълнителни доказателства.
Заинтересованите страни А.Н.С., Е.Г.С., К.Т.Г., Е.М.Т., М.С.М. и В.Т.П., редовно
уведомени, не се явяват, не се представляват и не са взели становище по
жалбата.
Административният съд, като взе
предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна, съдържа необходимите форма и реквизити,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е
основателна, при следните съображения:
Със заявление с вх. № 01-134938/
16.03.2020 г., жалбоподателят е поискал изменение на кадастралния регистър /КР/
към одобрената със заповед № РД-18- 106/09.12.2008 г. на изп. директор на АГКК,
кадастрална карта /КК/ на гр. Приморско, а именно: бъде вписан като собственик
на 510 кв.м.
от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
58356.503.303. Позовава се на влязлото на 28.05.2019
г. решение №V-139 от 02.02.2018 г., постановено по въз. гр. дело №937/2016 г.
по описа на Окръжен съд /ОС/ Бургас/БОС/, което е представил към заявлението /л.148-149
от делото/.
Във връзка с искането и след
извършена от административния орган справка е установено, че за ПИ с
идентификатор 58356.503.303 в КР към
одобрената и влязла в сила КК на гр.Приморско са вписани като собственици
Зинаида Тихоновна М., А.В.А., Е.М.Т., М.С.М., А.Н.С., Т.Н.М., С.П.А., З.П.М., Е.Г.С.,
В.Т.П., К.Т.Г. с посочен документ за собственост - нотариален акт №187, т.V,
рег.№ 1505, дело №1192 от 14.06.2006 г. на служба по вписванията Царево.
Съобразно скица № 15-1141886/07.12.2020
г. на СГКК Бургас, извадка от КККР, поземлен имот/ПИ/ с идентификатор
58356.503.303 е с площ от 1038
кв. м. /л. 21 от делото/.
Вписаните в КР собственици на
имота са уведомени за образуваното административно производство, по повод подаденото
заявление от „Профилактика, рехабилитация и отдих”/ПРО/ЕАД, с възможност за
становище и ангажиране на доказателства/виж уведомление по чл.26 АПК, с
изх.№24-9815 от 28.04.2020 г., л.144-145 от делото/.
На 22.05.2020 г., с вх.№02-447, е
постъпило възражение с приложени доказателства, от заинтересованите страни С.П.А.
и А.В.А., в което изразяват несъгласие с поисканото изменение на КР. Сочат, че
представеното от жалбоподателя съдебно решение
не може да им се противопостави, тъй като те не са били страни в
съдебното производство по постановяването му. Считат, че с поисканото изменение
се засяга правото им на собственост върху част от имота, поради което
административният орган следва да откаже да го впише като собственик до
решаването по съдебен ред на възникналия между тях спор за собственост, който
не може да се разреши в административното производство/л.40 от делото/.
С допълнение, вх.№ 139/01.06.2020
г., към първоначално подаденото заявление, жалбоподателят, в изпълнение на
указанията на административния орган, е представил допълнителни доказателства-удостоверение
на СГС по ф.д. 18429/1997 г. от 13.12.2007 г.; устав на „Профилактика,
рехабилитация и отдих”ЕАД; акт за държавна собственост № 1327 от 16.11.1994 г.;
решение № 1 на СГС, ФО, по ф.д. 18429/1997 г.; решение № 41 на Надзорния съвет
на НОИ от 10.12.1997 г.; решение № 775 на Министерския съвет от 01.08.1996 г.
за прехвърляне на имуществото на държавна фирма „Социален отдих” на Националния
осигурителен институт и приложения към решението; заповед № 36 от 26.03.1991 г.
на министъра на труда и социалните грижи и приложение № 1 към същата; удостоверение
на СГС от 05.07.1991 г. по ф.д. 8023/91 г.; ДВ, бр. 57/16.07.1991 г., за
обявяване вписването на ДФ „Социален отдих” и решение от 10.10.1996 г. на СГС,
ФО по ф.д.8013/1991 г. за вписване прекратяването на ДФ „Социален отдих”/л.42-44,
л.89-109 от делото/.
С представеното към заявлението
на жалбоподателя решение на БОС по въз. гр. дело № 937/ 2016 г., влязло в сила на 28.05.2019 г.,
е установено по отношение на ответника „Булгарконтрола“ ЕООД, ЕИК/Булстат
*********, че „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД, ЕИК/Булстат ********* е
собственик на терен, с площ от 40 329 кв.м. при посочени в АДС № 1327/
16.11.1994 г. граници, в който попада и реална част от 510
кв.м. от ПИ с идентификатор 58356.503.303 по КККР
на гр. Приморско. В мотивите на съдебното решение се сочи, че „Профилактика,
рехабилитация и отдих”ЕАД е учредено с решение на Надзорния съвет на НОИ от
10.12.1997 г. с имуществото, преминало в патримониума на НОИ, съгласно § 5,
ал.2 ПЗР ЗФОО/отм./, вкл. процесния имот в гр.Приморско/терен, с площ от 40 329
кв.м. при посочени в АДС № 1327/ 16.11.1994 г. граници/л.55-80 от делото/.
На 22.10.2020 г., началникът на
СГКК Бургас, на основание чл.54, ал.2, вр.чл.51 ЗКИР, е отказал на „Профилактика,
рехабилитация и отдих”ЕАД да извърши поисканото изменение на КР към КК на
гр.Приморско и да го впише като собственик на ПИ с идентификатор 58356.503.303
по КККР на гр. Приморско.
Административният орган е приел, че
представеното от жалбоподателя съдебно решение, не може да се противопостави на лицата, вписани в КР
като собственици на ПИ с идентификатор 58356.503.303, тъй като силата на
пресъдено нещо не ги обвързва, защото не са били страни в производството по
делото. Сочи, че „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД не е установило с
други документи заявеното право на собственост върху 510 кв.м. от ПИ
58356.503.303, както и дата на възникването му - преди или след 14.06.2006 г.,
когато е вписан документа за собственост на заинтересованите лица в служба по
вписванията Царево. Представените в преписката доказателства не установяват наличие на основание за изменение
на КР за посочения ПИ 58356.503.303 пo КК на гр. Приморско, в нито една от
трите хипотези, визирани в чл. 53, ал. 1 ЗКИР. Приел е, че молителят не е
представил документ за собственост върху заявените части от ПИ 58356.503.303,
който да се дублира с документа на вписаните в КР заинтересовани лица, поради
което не е приложима хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Налице бил спор за
материално право по отношение на процесните 510 кв.м. от ПИ с идентификатор
58356.503.303 по КККР на гр. Приморско между страните по преписката, който е
достатъчно основание да бъде постановен отказ по искането, на основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР.
Обективираният в писмо с
изх.№17-262 от 22.10.2020 г. отказ на началника на СГКК Бургас, е предмет на
разглеждане в настоящото производство/л.37 и 38 от делото/.
При тези факти се налагат
следните правни изводи:
На първо място, оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган-началника на СГКК Бургас, по
арг. на чл.54, ал.1 ЗКИР.
На второ място, същият е в предвидената
от закона писмена форма
На трето място, при
постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосноват отмяната му на това основание.
На следващо място, по отношение
приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:
Съгласно правилото на чл.53, ал.1 ЗКИР, измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват
при: 1. възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване;
2. отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6; 3.
констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на
недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните.
Нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР, в
приложимата редакция, към датата на издаване на оспорения отказ /изм. ДВ, бр. 57/ 2016 г./ сочи, че при
наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на
собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния
регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Според чл. 53а, ал.1,
т.1 ЗКИР/нов, ДВ, бр. 49/ 2014 г./, измененията в кадастралната карта и
кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53,
както и при изпълнение на влязло в сила съдебно решение.
Вместо да впише дружеството
жалбоподател в кадастралния регистър по реда на чл. 53а, ал. 1 ЗКИР като
собственик на част от имот с идентификатор 58356.503.303 по КККР на
гр.Приморско, на основание представеното от него решение на БОС по въз. гр.
дело № 937/ 2016 г., влязло в сила на
28.05.2019 г., административният орган е задължил „ПРО” ЕАД да представи
първични документи за собственост за земята и сградите като АДС и други
документи, свързани със заявеното от него право на собственост, приемайки за
основателно възражението на двама от вписаните в КР собственици на имота, че
решението не може да им се противопостави, тъй като те не са били страни в
съдебното производството по което то е постановено. Този извод на
административния орган е неправилен, тъй като в случая със заявлението не е
поискано заличаване на заинтересованите собственици от КР, а вписването на
жалбоподателя в КР като собственик на основание влязло в сила съдебно решение,
след влизане в сила на заповедта, с която е одобрена КККР, т.е налице е
хипотезата на чл.53, ал.2 ЗКИР/изм., ДВ, бр. 57/ 2016 г./, според която, при
дублиране на носителите на право на собственост на нанесен в КК имот,
административният орган е длъжен да впише в КР всички лица -собственици на
имота по различните титули за собственост. В този насока решение 13041 от
21.10.2020 г. по адм. д. № 2494/2020 г., ВАС, II отд., решение № 4578 от
12.04.2017 г. по адм. д. № 6489/2016 г., ВАС, II отд. Началникът на СГКК Бургас
не е компетентен да разрешава възникнали спорове за собственост, нито разполага
с правомощия да решава кой от легитимираните собственици да впише или заличи.
Нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР е императивна - административният орган действа
единствено и само като регистриращ орган, в условията на обвързана
компетентност и няма право на преценка относно подлежащите на вписване
обстоятелства. Същият няма правомощия нито да изследва валидността на
представените документи, нито да извършва правен анализ на доказателствата, а
единствено и само да ги отрази. Вписването в кадастралния регистър няма
конститутивно действие - с него не възникват и не се погасяват вещни права по
отношение на вписаните лица. Целта на закона е да се създаде връзка между
кадастъра и имотния регистър, която да има оповестително /декларативно/
действие за трети лица, гарантиращо сигурност на гражданския оборот и защита на
обществените отношения, свързани със собствеността. Ето защо, в кадастралния
регистър се посочват всички лица, за които в книгите по вписванията и в
регистрите към плановете и картите има данни, че са носители на вещни права,
както и техните документи за собственост, независимо дали са конкуриращи
помежду си.
Неправилно административният
орган е приел, въз основа на изразеното становище от двама от вписаните
собственици на имота в КР, че е налице спор за материално право, който е пречка
да се отразят промени във вписаните обстоятелства в кадастралния регистър. Този
извод би бил правилен, ако касаеше отстраняване на непълнота или грешка.
Доколкото обаче в случая не е налице непълнота или грешка, а възникване на нови
данни, подлежащи на вписване, разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с която
административният орган е мотивирал отказа си,
е неприложима. Това е така, тъй като оспореният акт е издаден след
изменението на ЗКИР/ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г./ Според новата дефиниция за „непълноти
или грешки“ - § 1, т. 16 ДР ЗКИР, те представляват несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизираната територия спрямо
действителното им състояние, каквато хипотеза не е налице в случая. За разлика
от предходната редакция, данните за имотите в КР са извън съдържанието на
понятието. Следователно вече редът за промяна на вписания в регистъра титуляр
на собствеността върху обект от кадастъра не е този по чл. 54 ЗКИР. Изменението
на КР при отстраняване на непълнота или грешка - чл. 54, ал. 4 ЗКИР, е функция
от обуславящо го несъответствие в границите на имотите по смисъла на § 1, т. 16
ДР ЗКИР. В случая е налице различна хипотеза - дублирането на субектите на
собствеността, доколкото жалбоподателят и заинтересованите страни се
легитимират с конкуриращи се титули за собственост, като противопоставимото
правото на собственост на жалбоподателя е, за имота в границите и обема му,
отразени в КК, което е основание по чл.
53, ал. 2 ЗКИР за вписването на „Профилактика, рехабилитация и отдих ЕАД като
негов собственик в КР, наред със заинтересованите страни, които вече са
вписани.
Като не е съобразил приложимата,
към момента на издаване на отказа, норма на чл.53, ал.2 ЗКИР, началникът на
СГКК Бургас е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
При този резултат в полза на
администрацията разноски не се следват.
На жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски общо в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева,
представляващи 50.00/петдесет/ лева дължима и заплатена за производството
държавна такса и 100.00/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./, с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Сумата от 111.91/сто и
единадесет лева и деветдесет и една ст./ не следва да се присъжда, тъй като
представлява „дневни и пътни пари“. Под „разноски“ в процеса следва да се
разбират парични средства, които са изразходени от страната във връзка с
извършването на определени процесуални действия-депозит за призоваване на
свидетел, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за един адвокат, разходи
за извършване на оглед, каквито последните не са.
Мотивиран така и на основание
чл.173, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ отказ за изменение на КР
към КК на гр.Приморско по отношение на ПИ 58356.503.303, обективиран в писмо, с
изх.№ 17-262-22.10.2020 г. на началника на СГКК Бургас, по заявление с вх.№
01-134938/16.03.2020 г. на „Профилактика, рехабилитация и отдих”/ПРО/ЕАД,
ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, Столична
община, район „Средец”, ул. „Ангел Кънчев”№ 2, представлявано от Х.Г.Р..
ИЗПРАЩА преписката на началника
на СГКК Бургас за ново произнасяне по заявление с вх.№ 01-134938/16.03.2020 г.
на „Профилактика, рехабилитация и отдих”/ПРО/ ЕАД, ЕИК/Булстат *********,
съобразно мотивите на настоящото решение, в 7-дневен срок от влизането му в
сила.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия,
картография и кадастър/АГКК/ София, да заплати на „Профилактика, рехабилитация
и отдих”/ПРО/ЕАД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление -
гр. София, Столична община, район „Средец”, ул. „Ангел Кънчев”№ 2,
представлявано от Х.Г.Р., разноски в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва, в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: