№ 367
гр. Враца, 20.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Мирослав Д. Досов
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно
наказателно дело № 20251400600514 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.65 ал.8 и
следващите НПК и е образувано по жалба на адв.П. Б., в качеството му на
защитник на Д. В. Н. с ЕГН **********, обвиняем по пр.пр. №4123/2024г. по
описа на РП Враца,респ. ДП №582/2024г. по описа на РУ Враца.
С жалбата се атакува Определение №296/11.08.2025г., постановено по
ЧНД №790/2025год., с което РС Враца е оставил без уважение молбата на
обвиняемия Д. В. Н., чрез защитника му адв. П. Б. за изменение на взетата
спрямо него мярка за неотклонение от "Задържане под стража" в по-лека
такава.
В жалбата, а и в съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитата на обвиняемия излага съображения за неправилност и
необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че неправилно са
интерпретирани законовите норми, касаещи определяне и изменение на
мярката за неотклонение в наказателния процес. Сочи се, че в атакувания
съдебен акт не се намира убедителен отговор на твърденията на защитата за
необходимост от изменение на мярката в по- лека. Намира за неправилна
преценката за наличие на обосновано предположение, както и кумулативно
предвидените в закона предпоставки. Иска се да бъде отменено атакуваното
1
определение и да бъде постановено ново, с което взетата по отношение на Д.
Н. мярка за неотклонение „задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека,
а именно „домашен арест“, „парична гаранция“ или „подписка“.
В жалбата, както и в с.з. в предоставеното право на лична защита на
обв. Н. поддържа, че желае мярката му за неотклонение да бъде изменена в по-
лека такава.
Участващият по делото прокурор от ВрОП е на становище, че
атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите залегнали във
въззивната жалба, аргументите на страните в съдебно заседание и материалите
по делото, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.65 ал.7 НПК, от страна с правен
интерес и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, поради което и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
Съобразявайки изискванията на чл.65 ал.4 НПК, Районен съд Враца
задълбочено и прецизно е обсъдил въпросите, свързани със законността на
задържането и то към момента на постановяване на атакуваното определение.
Основният въпрос в производството по чл.65 НПК е преценка от
страна на съда за законността на продължаващото задържане.
От събрания по делото доказателствен материал е видно, че
наказателното производство е образувано въз основа на това, че на
15.06.2024г. в 15.25ч. в РУ – Враца е получено съобщение от П. Ц. П.,
надзирател в Затвора – Враца, който заявил, че на същата дата към 15.00ч. при
него се е явил задържания Т. Д. С. от гр. Берковица, който заявил, че спрямо
него е извършено полово сношение с лице от същия пол Т. Г. К. от гр.Вършец,
като употребил сила и заплаха –престъпление по чл.157, ал.1 от НК. При
условията на чл.212, ал.2 от НПК е извършен първия акт по разследването –
разпит на свидетел на 15.06.2024г. в РУ – Враца и е започнало разследването
по образуваното досъдебно производство.
В хода на разследването са извършени процесуално-следствени
действия, събрани са писмени доказателства и са разпитани свидетели. На
2
база доказателствените източници, събрани до момента, с постановление на
ст.разследващ полицай при РУ - Враца е привлечен като обвиняем Д. В. Н. за
това, че за времето от 08.06.2024г. до 09.06.2024г., при условията на
продължавано престъпление, в град Враца, в Затвора - Враца, находящ се на
***, в съучастие в качеството му на подбудител с Т. Г. К., последният като
извършител, е подбудил Т. Г. К. да извърши полово сношение и действия на
полово удовлетворение с лице от същия пол – Т. Д. С., като е употребена за
това сила, нанасяне на удари в областта на цялото тяло, и отправяне на
заплахи, както следва:
На 08.06.2024г., през деня е подбудил Т. Г. К. да извърши действия на
полово удовлетворение по отношение на Т. Д. С. - направата на орална любов
/свирка/,като е употребена за това сила и заплахи.
На 08.06.2024г., през нощта е подбудил Т. Г. К. да извърши полово
сношение - проникване с половия си член в ануса на Т. Д. С. и действия на
полово удовлетворение - направата на орална любов/ свирки/ и "облизване на
гъза", като е употребена за това сила и заплахи.
На 09.06.2024г., вечерта е подбудил Т. Г. К. да извърши полови
сношения - проникване с половия си член в ануса на Т. Д. С. и действия на
полово удовлетворение — направата на орална любов/свирки/,и проникване в
ануса на Т. Д. С. с пластмасова бутилка от веро -престъпление по чл. 157, ал. 1,
вр. чл. 20,ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
както и за това, че на 08.06.2024г. при условията на продължавано
престъпление на два пъти през деня и късно вечерта, в град Враца, в Затвора -
Враца, находящ се на ***, сам в съучастие в качеството му на извършител и
подбудител с Т. Г. К., последният като съизвършител, е принудил Т. Д. С., да
извърши и да претъпи нещо противно на волята му, като е употребил за това
сила и заплашване както следва:
На 08.06.2024г., през деня, сам като извършител, е принудил Т. Д. С., да
претърпи нещо противно на волята му, да легне под леглото и да спи на
масата в килията, както и да извърши нещо противно на волята му, а именно
да яде хлебарки и да оближе пепелниците в килията, като е употребил за това
сила и заплашване.
На 08.06.2024г., късно вечерта в съучастие като подбудител с Т. Г. К.,
3
последния в качеството му на извършител е подбудил Т. Г. К. да принуди Т. Д.
С., да претърпи нещо противно на волята му, а именно да пее и да танцува в
килията и да пие спермата на Т. Г. К. от чаша, като е употребена за това сила и
заплашване- престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 2, ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
С Определение № 165/15.05.25 г., постановено по ЧНД №426/25 г. по
описа на ВРС, потвърдено с въззивно определение №233/21.05.25 г. по ВЧНД
№304/25 г. по описа на ВрОС е взета мярка за неотклонение задържане под
стража на Д. Н., обвиняем по пр.пр. №4123/2024г. по описа на РП Враца,респ.
ДП №582/2024г. по описа на РУ Враца.
При първоначалното определяне на мярката за неотклонение
„Задържане под стража" на обвиняемия Н., съдът е приел, че от събраните
доказателства може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на Н. към деянията, за които е привлечен в качеството на
обвиняем. Същото е изведено на първо място от свидетелските показания на
Т. С., Т. К., Р. С., В. А., Д. Д., П. П., а така също и от приложените писмени
доказателства и доказателствени средства:справка за съдимост,
характеристични данни, заключение на изготвена по делото
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №308/2024г., заключение на
изготвена съдебна психолого-психиатрична и сексологична експертиза и
медицинска документация касаеща пострадалия Т. С. и други писмени
доказателства. Прието е, че по отношение на обв.Н. не е налице опасността да
се укрие, тъй като същия има постоянен адрес, на който живее със
семейството си – съпруга и три малолетни деца. Но несъмнено, в случая е
налице опасност от извършване на престъпление, предвид конкретните
обстоятелства, при които са извършени деянията, за които е повдигнато
обвинение, както и с оглед обременената съдимост и характеристични данни
касаещи личността на обвиняемото лице Н.. Факт е отсъствието на трудова
ангажираност, същевременно са налице отрицателни характеристични данни,
състоящи се в информацията за наличие на престъпни прояви от страна на
обвиняемия.
С атакуваният съдебен акт правилно първоинстанционния съд е приел,
че и на този етап продължава да е налице предпоставката за наличие на
обосновано предположение за съпричастност към авторство на деянието, за
4
което е обвинен Н.. На ДП са извършени множество ПСД, в това число
изготвени са експертизи, изискани и приложени са справки, събрани са и
други писмени доказателства, като са разпитани и свидетели, които
доказателства не само че не изключват, но и не разколебават наличието на
тази законова предпоставка. Ето защо, настоящият съдебен състав приема за
неоснователни доводите на защитата, че атакувания съдебен акт в мотивите си
не е обсъдил наличието на обосновано предположение за съпричастност.
Правилно районния съд е приел, че продължава да е налице и не е
отпаднала и реалната опасност Н. да извърши друго престъпление предвид
събраните доказателства за неговата личност- обремененото съдебно минало,
лошите характеристични данни на обвиняемия, налична криминалистична
регистрация, всички сочещи на завишена степен на лична обществена
опасност на обвиняемия. Правилно в случая е отчетено и наличието на
завишена степен на обществена опасност на конкретните деяния, за които е
повдигнато обвинение, с оглед броя им в рамките на продължаваните
престъпления по чл.26, ал.1 НК, време, място и начин на извършване.
Нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция
се представят доказателства, сочещи липса или дори разколебаност на
обоснованото подозрение за съпричастност от страна на обв. Н. към деянията,
както и отпадане на реалната опасност същия да извърши друго престъпление.
При наличието на тези две предпоставки, е без значение етапа на
разследването, тъй като целите на чл.57 от НПК служат за обезпечаване на
обвиняемия за нуждите на целия наказателен процес, включително и в
съдебната му фаза.
По отношение на този обвиняем от вземане на първоначалната му
мярка за неотклонение до сега са изтекли 3 месеца, като този срок е в рамките
на разумния такъв и в никакъв случай не влиза в противоречие нито с чл. 63,
ал. 4 пр. 1 НПК, нито с изискванията на чл. 6 ЕКЗПЧ, а и сам по себе си не е
основание за изменение на мярката от "задържане под стража" в по-лека.
При горните съображения, настоящият състав намира, че не са налице
нови обстоятелства или изменение на съществуващите такива, налагащи
промяна на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” по
отношение на обвиняемия Н..
Доводите на обв. Н., че мярката му за неотклонение следва да бъде
5
изменена в по- лека такава, за да може той да се грижи за трите си деца,
настоящият съдебен състав намира за обстоятелства, които не са от характер
да преодолеят наличната опасност той да извърши друго престъпление и не
съставляват основание за смекчаване на мярката за неотклонение. Всяка мярка
сама по себе си засяга както личните интереси на обвиняемия, така и на
неговите близки. Разбирането за доминиране на обществения интерес над
правото на личността на свободно придвижване, каквото ограничение налага
процесуалната мярка за принуда изцяло съответства на изискванията на
ЕКЗПЧОС, която допуска при вземане на мярка за неотклонение, защитата на
обществения интерес да е с приоритетно значение.
Настоящият съдебен състав намира в случая за неадекватни мерките за
неотклонение "Домашен арест", „Парична гаранция“ и „Подписка“, тъй като
същите не отговарят на установения интензитет на опасността от извършване
на престъпление. При това налагането им не може да постигне в пълна степен
заложените в чл.57 НПК цели на мерките за процесуална принуда.
С оглед на това и след като при служебната проверка не бяха
констатирани процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното
определение, с което е оставена без уважение молбата за изменение на взетата
МН по отношение на обв. Н., ВрОС намира, че определението на РС Враца
следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.65 ал.9 НПК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №296/11.08.2025г., постановено по
ЧНД №790/2025год., с което РС Враца е оставена без уважение молбата на
обвиняемия по пр.пр. №4123/2024г. по описа на РП Враца,респ. ДП
№582/2024г. по описа на РУ Враца Д. В. Н., чрез защитника му адв. П. Б. от
ВрАК за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение от
"Задържане под стража" в по-лека такава.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7