МОТИВИ
към присъда по НОХД № 489 по описа на Карловския
районен съд за 2016год.
Районна Прокуратура – К. е
повдигнала обвинение против подсъдимия А.В.К. за това, че на 09.02.2016г. в гр.К. обл.П.
като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот е отнел чужди движими вещи - 1 бр. ударна бормашина, марка „***“,
модел „HR 2450“, комплектована
с 2 бр. свредла, 2 бр. длета и 1 бр. шило, ведно с пластмасов куфар на
стойност 300,00лв. и 1 бр. ъглошлайф с неустановена
марка на стойност 50,00лв., всичко на обща стойност 350,00лв. от владението на А.С.Я. ЕГН ********** ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в
немаловажен случай, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление- престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, предл.
1-во и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. чл.63, ал.1, т.3 във вр.
с чл.28, ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – К. поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на
подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което да бъде изтърпяно ефективно.
В наказателния процес няма
конституиран граждански ищец.
Подсъдимият А.В.К. се е признал
за виновен по обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е
признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
заявил, че не желае да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372,
ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното самопризнание от подсъдимия К.
ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява пред
съда съжаление и критичност. Защитникът на подсъдимия К. – адвокат Н.Г. моли за наказание в
минимален размер.
Съдът като обсъди на основание
чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото доказателства –
самопризнанието на подсъдимия К., дадено в съдебно заседание, обясненията му от
досъдебното производство, подкрепено от прочетените и приети на основание чл.
283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите А.С.Я., Н.Т.Я. и С.Д. К., протокол
за доброволно предаване от 12.02.2016г., разписка от 17.02.2016г., експертна
справка, характеристична справка и
справка за съдимост на подсъдимия, заключение на съдебно- стокова експертиза,
изготвена от вещото лице Л.Б., заключение на съдебно- психиатрична експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Р. Д., намери за установено следното:
Подсъдимият А.В.К., ЕГН **********
е роден на ***г***. ***.
Пострадалият А.Я. ***. Прехраната
си изкарвал работейки в строителството. Притежавал различни машини и
инструменти, които му били нужни в работата. Съхранявал ги в таванско помещение
на къщата си. На 05.02.2016г. работил с машините, след което отново ги върнал
на тавана. На 08.02.2016г. също влизал на таванското помещение и установил, че
всичко е наред.
През нощта на 08 срещу
09.02.2016г. след полунощ подсъдимият А.К. решил да извърши поредната си
кражба. Той тогава живеел в гр. К. с баща си, братята и сестрите си. Първо
ходил на гости при братовчед си, които живеел в гр. К. на ул. „К.“.
Улицата била съседна на тази, в която
той живеел - ул. „Р.“ № 30. Не го
намерил и отишъл при баба си. С братовчедката му гледали телевизия. След
полунощ си тръгнал. В изпълнение на
замисленото минал покрай къщата на свидетеля А.Я.. Имало ограда и входна врата.
Пробвал вратата дали е отключена. Оказало се, че е отворена. Влязъл в двора. Заобиколил къщата от задната страна. Видял, че прозорците
на приземния етаж са заковани с
шперплат. Натиснал с ръка един от шперплатите на един от прозорците и
той се отковал от касата. През прозореца
влязъл вътре. Светил си с телефона. Видял, че в тази стая няма нищо, което да
открадне. По вътрешното стълбище стигнал до тавана. На стълбите видял
пластмасов куфар. Отворил го и видял, че вътре има 1 брой ударна бормашина,
черна на цвят със зелена дръжка марка „***“, модел „HR 2450“ със сериен № 3887696Y,
в едно с 2 броя свредла за пробиване на бетон, 1 брой шило и 2 броя длета за
бетон. До куфара имало ъглашлайф, син на цвят. Взел
двете машини и си тръгнал. На излизане минал не през прозореца, а през входната
врата, на която имало ключ, с който я отключил. По същото време семейството на
пострадалия спяло на втория етаж в къщата, но не чули нищо. Незабелязано от
никой подсъдимият К. се придвижил до близко дере, където скрил уредите. От там
се прибирал в дома си.
На следващият ден отишъл с раница
до дерето. Взел ъглошлайфа в раницата. С автобус
отишъл до гр. П., до Руския пазар. На непознат за него човек го продал за
сумата от 20лв. На друг човек от гр. К. с прякор „Д.“ – свидетеля С. К.,
предложил да закупи ударната машина. Той се съгласил. Взел и нея от дерето.
Занесъл я до дома му и му я продал за сумата от 20лв. Преди това я изпробвали и
видели, че работи.
С протокол за доброволно
предаване свидетелят С. К. предал на служител от РУ на МВР - гр.К. 1брой
пластмасов куфар, зелен на цвят с надпис „***“ на червен фон с намиращи се в
него 1 бр. ударна машина, черна на цвят със зелена дръжка марка „***“, модел
„HR“ 2450 със сериен №3887696Y, в едно с 2 бр. свредла за пробиване на бетон, 1
бр. шило и 2 бр. длета за бетон.
С разписка от 17.02.2016г. вещите били върнати на пострадалия. /л.13 от ДП/.
Според заключението на
изготвената съдебно-стокова експертиза, стойността на инкриминираните вещи
възлиза на 350,00 лева. Съотношението към МРЗ към процесната дата е 0,83.
Съгласно заключението на
изготвената съдебно-психиатрична експертиза, подсъдимият А.К. не се води на
отчет в ЦПЗ-П. и не страда от психично заболяване или умствена изостаналост.
Въпреки непълнолетието си, той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Могъл е да възприема правилно
обстоятелствата и фактите от действителността, които имат значение за делото и
може да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва пълноценно във
всички стадии на наказателния процес.
Така описаната фактическа обстановка съдът
намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на
досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4
от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени
изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно
свидетелските показания на свидетелите А.С.Я., Н.Т.Я. и С.Д. К.. Показанията на
тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в съответствие
помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. Съдът възприема обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство като съответни
на кредитираните от съдебния състав доказателства. В съдебно заседание прави
пълно признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което
е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както
в гласните, така и писмени доказателства протокол за доброволно предаване от
12.02.2016г., разписка от 17.02.2016г., експертна справка, характеристична справка и справка за съдимост
на подсъдимия, заключение на съдебно- стокова експертиза, изготвена от вещото
лице Л.Б., заключение на съдебно- психиатрична експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р. Д., които заключения съдът намира за изготвени с необходимите
професионални знания и ги кредитира.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянието, за които е
повдигнато обвинение, белези. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като
обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с
деятелността си подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, предл.
1-во и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. чл.63, ал.1, т.3 във вр.
с чл.28, ал.1 от НК. Същият на
09.02.2016г. в гр.К. обл.П. като непълнолетен, но като разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване
на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи - 1
бр. ударна бормашина, марка „***“, модел „HR 2450“, комплектована с 2
бр. свредла, 2 бр. длета и 1 бр. шило, ведно с пластмасов куфар на
стойност 300,00лв. и 1 бр. ъглошлайф с неустановена
марка на стойност 50,00лв., всичко на обща стойност 350,00лв. от владението на А.С.Я. ЕГН ********** ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в
немаловажен случай, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление.
Подсъдимият е извършвал отнемане
на вещи, върху които е установил своя тР. фактическа
власт, като е отнел възможността на
владелеца да се ползва от тях, отдалечавайки ги от местопрестъплението и е
установил своя такава. Налице е и квалификацията на деянието по т.3 предл.1-во на ал.1 на чл.195 от НК тъй като за осигуряване
достъп до инкриминираните вещи, подсъдимият е откъртил шлерплата,
поставен на прозореца вместо стъкло, като по този начин нарушили целостта на преградата, поставена за защита
на имота. Същата е станала временно негодна за употреба според предназначението
си. Престъплението, извършено от подсъдимия
се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр.
с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като го е извършил, след като е бил осъждан с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление по НОХД №769/2013г. по описа на РС К.,
НОХД № 1117/2013г. по описа
на РС С., НОХД №34/2015г. по описа на РС К. и НОХД № 574/2014г. по описа на РС К..
Предвид извършването на деянието през нощта, когато бдителността на собственика
е занижена, наличието на повече от едно квалифициращи обстоятелства и съдебното
минало на подсъдимия, съдът намира, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК.
От субективна страна
престъплението подсъдимият е извършил умишлено със съзнавани и целени общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал, че
движимите вещи, които отнема са чужди, че за отнемането им разрушава преграда,
здраво направена за защита на имот, че е осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление, предвиждал е,
че ще прекъсне фактическата власт върху тях на лицето, което е оправомощено да
я упражнява и че ще осъществи своя такава и е целял този резултат.
Предвид изложените съображения
съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 195,
ал.1, т.3, предл. 1-во и т.7, във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
При индивидуализация наказанието на подсъдимия
съдът съобрази, че за престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, предл.
1-во и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. чл.63, ал.1, т.3 във вр.
с чл.28, ал.1 от НК, в което е обвинен предвиденото наказание е лишаване
от свобода до три години.
Относно определяне на
наказанието, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и
предвид императивността на разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а ал. 1, вр
с чл. 54 ал. 1 от НК. При индивидуализация на наказанието като смекчаващи
обстоятелства съдът прецени признанието на вината още в хода на досъдебното
производство, съдействието за разкриване на обективната истина по делото в
досъдебното производство, изразената критичност, добросъвестното му процесуално
поведение. Като отегчаващи обстоятелства съдът съобрази извършването на деянието през нощта, когато
бдителността на собствениците е занижена, наличието на повече от едно
квалифициращи обстоятелства, трайния престъпен умисъл.
Затова съдът определи на
подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно девет месеца лишаване от свобода. При приложението на чл.58а, ал.1 от НК
следва да бъде извършено намаляване на наказанието с една трета или полученото
след редукцията наказание за подсъдимия
се явява шест месеца лишаване от свобода, на което именно съдът осъди
подсъдимия. Така определеното наказание на подсъдимия съдебният състав счита за
справедливо и способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в
чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо
спрямо него към извършване на престъпни деяния
в бъдеще.
По отношение изтърпяването
на така определеното наказание съдебният
състав е на становище, че следва да постанови реалното изтърпяване за
подсъдимия, доколкото същият е бил осъждан на лишаване от свобода към момента
на извършване на престъплението по НОХД № 1117/2013г. по описа на Районен съд С.,
като в рамките на изпитателния срок по това дело е извършено процесното деяние.
Наказанието по НОХД № 1117/2013г. по описа на Районен съд С. е било приведено в
изпълнение по реда на чл. 68 ал. 1 от НК с определение от 08.03.2016г.
На основание чл. 191 ал.2 вр. с ал.1 вр. чл. 58 ал.2 от ЗИНЗС следва да се определи първоначален общ режим за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия А.В.К. наказание Лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което следва да бъде изтърпяно в поправителен дом за момчета.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на държавата, по бюджетна сметка на ОД на МВР П. сумата от 106.26лв.,
представляващи разноски по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.