Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 44

 

гр. Сливница, 23.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публично заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 702 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Д.К., ЕГН **********, срещу наказателно № 18-0344-000522 от 04.07.2018 г., издадено от Е.С.С.- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 185 ЗДвП са наложени три административни наказания „Глоба” в размер на по 20,00 лева, за това, че на 13.06.2018 г., около 22.20 часа, в гр. Божурище, на бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Любен Каравелов“ към ул. „Христо Ботев“, управлява лек автомобил марка „Т.“, модел „С.“, с рег. № ********, собственост на С.Ц., ЕГН **********, като автомобилът не е представен за годишен технически преглед и няма оборудване- светлоотразителен триъгълник и аптечка, с което извършил: Водач управлява ППС, което не е представено на технически преглед- нарушение по чл. 147, ал. ЗДвП; три- и четириколесно МПС се движи без светлоотразителен триъгълник- нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 ЗДвП и три- и четириколесно МПС се движи без аптечка- нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наложеното на жалбоподателя наказание е завишено, с оглед което същото се явява незаконосъобразно.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. 

Въззиваемата страна- РУ на МВР Сливница, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено 22.10.2018 г., видно от разписката в основата на НП, а жалбата е била подадена на 23.10.2018 г.), до съответния родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

На 13.06.2018 г., около 22.20 часа, жалбоподателят Д.Д.К. се намирал в гр. Божурище, като се движел с управлявания от него лек автомобил марка марка „Т.“, модел „С.“, с рег. № ********, собственост на С.Ц., ЕГН **********,***, с посока на движение от ул. „Любен Каравелов“ към ул. „Христо Ботев“. Управлявания от жалбоподателя лек автомобил не бил представен за извършване на годишен технически преглед, като не бил и надлежно оборудван, тъй като му липсвали аптечката и обезопасителния триъгълник.

На посочената по-горе дата жалбоподателят К. бил спрян за проверка от свидетелите М.И.Д. и К.Х.Т., като в хода на проверката  Д. не представил полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и лъхал на алкохол. Това наложило свидетелите да повикат на място свидетеля А.Л.М.- на длъжност младши автоконтрольор при РУ- Сливница, ОДМВР София, за съставяне на АУАН. Последният свидетел пристигнал на място и извършил цялостна проверка на документите на жалбоподателя и на управляваното от него МПС, в хода на която установил, че автомобилът не е представен за годишен технически преглед, както и че не е надлежно оборудван, тъй като не разполагал с аптечка и със обезопасителен триъгълник. За констатираното нарушение свидетелят М. съставил на жалбоподателя, в присъствието на двамата свидетели- Д. и Т., АУАН № 546 от 13.06.2018 г. за това, че 13.06.2018 г., около 22.20 часа, в гр. Божурище, по бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Любен Каравелов“ към ул. „Христо Ботев“, жалбоподателят К. управлява лек автомобил марка „Т.“, модел „С.“, с рег. № ********, собственост на С.Ц., ЕГН **********, като автомобилът не е представен за годишен технически преглед и няма оборудване- обезопасителен триъгълник  и аптечка, с което виновно нарушил чл. 147, ал. 1, чл. 139, ал. 2, т. 2 и т. 2 ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя, като той не направил възражения срещу него.

Въз основа на така съставения АУАН на 04.07.2018 г. Е.С.С.- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, упълномощен със Заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на директора на ОДМВР- София, издал атакуваното НП № 18-0344-000522 от 04.07.2018 г., в което АНО е приел, че с деянието, описано идентично както в АУАН, така и в НП (с допусната техническа грешка, изразяваща се в използване на израза „светлоотразителен“, а не обезопасителен триъгълник), което е безспорно установено, жалбоподателят е извършил: Водач управлява ППС, което не е представено на технически преглед- нарушение по чл. 147, ал. ЗДвП; три- и четириколесно МПС се движи без светлоотразителен триъгълник- нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 ЗДвП и три- и четириколесно МПС се движи без аптечка- нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 2 ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 185 ЗДвП му наложил три административни наказания „Глоба” в размер на по 20,00 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 546 от 13.06.2018 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 09.01.2018 г. на Е.С.С., Заповед № 517з-3327/02.10.2018 г. на директора на ОДМВР-София, акт за встъпване в длъжност от 17.10.2018 г. на А.Л.М., както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите А.Л.М., М.И.Д. и К.Х.Т..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи и актове за встъпване в длъжност се установява компетентността на актосъставителя, а също и компетентността на административнонаказващия орган.

Доколкото свидетелите неколкократно са установявали извършване на нарушения от страна жалбоподателя Д., на същите беше предявен АУАН № 546 от 13.06.2018 г. съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. След запознаване с акта, свидетелите, предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 НК, потвърдиха изложеното в него, като спомняйки си за конкретния случай изложиха логично, последователно и вътрешно непротиворечиво обстоятелствата, които са възприели при извършване на проверката. В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила (разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен - чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока), но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да компрометират техните разкази и по-конкретно разказът на свидетеля М., който именно е извършил проверката в багажника н апроценото МПС.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

 В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, което се установява от представените по делото писмени доказателства.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението- 13.06.2018 г.), респективно - 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6-месечния срок (на 04.07.2018 г.). Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

В настоящия случай в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението, като същите са точно и ясно описани и са отразени обстоятелствата, при които е бил извършено нарушението. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение. Отразени са правилно нарушените законови разпоредби както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

 

По отношение на нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, съдът намира следното:

Отговорността на жалбоподателя за посоченото нарушение е ангажирана на основание чл. 185 ЗДвП, която разпоредба е субсидирана и е приложима единствено в случай че няма друга специална санкционна норма. В настоящия случай законодателят в разпоредбата на чл. 181, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидил, че собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед се наказва с глоба в размер на 50,00 лв. Изложеното идва да покаже, че задължението за представяне на превозното средство за преглед е именно на собственика, но не и на водача на автомобила, в случай че той е различен от собственика и в този смисъл само собственикът и длъжностното лице са адресати на задължението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, като отговорността на жалбоподателя К., който не е собственик на управлявания от него автомобил (което обстоятелство е изрично отразено в акта), е била незаконосъобразно ангажирана.

С оглед на горното, в тази си част НП постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

 

По отношение на нарушенията по чл. 139, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДвП, съдът намира следното:

Нарушението е описано достатъчно ясно както в АУАН, така и в НП, а именно „автомобилът няма оборудване- обезопасителен триъгълник и аптечка“, въпреки че използвани в НП израз е „светлоотразителен“ триъгълник, което обаче  съдът намира, че представлява неволна грешка на административнонаказващия орган, която не се отразява на правото на нарушителя да разбере защо е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, доколкото ясно е посочена нарушената материалноправна норма, която е била идентично посочена и в АУАН, а именно- чл. 139, ал. 2, т. 1 ЗДвП.

Обективната страна на нарушението по чл. 139, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДвП предпоставя реализиране на изпълнителното деяние по движение на три- или четириколесно моторно превозно средство с допълнителен съставомерен признак, изразяващ се в липса на задължително оборудване на автомобила с обезопасителен триъгълник и аптечка.

По делото се доказва по несъмнен начин, че към 13.06.2018 г. автомобилът (четириколесно МПС) е бил управляван от К. и в него не е имало обезопасителен триъгълник и аптечка. От естеството на въпросните вещи и задължението на водача на МПС да го приведе в движение, когато отговаря на всички изисквания на ЗДвП, следва изводът, че извършител на това нарушение е именно водачът на МПС, т.е. жалбоподателят К.. Събраните гласни доказателства, наред с АУАН доказват реализирането от обективна и субективна страна на нарушенията по чл. 139, ал. 2 , т. 1 и т. 2 ЗДвП. И тук съдът приема, че К. (като водач на МПС) е съзнавал, че автомобилът няма аптечка и обезопасителен тръгълник, както и че трябва да е снабден с такива преди привеждането му в движение. Дори и нарушението да не  е било извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл и К. да не е съзнавал, че автомобилът не разполага с обезопасителен триъгълник и аптечка, то отново е налице извършено административно нарушение при форма на вината непредпазливост, тъй като водачът е бил длъжен и обективно е могъл да провери дали автомобилът е надлежно оборудван и да си набави задължителното оборудване, а съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, но този не е такъв.

Съгласно чл. 185 ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба в размер на 20,00 лв. Доколкото жалбоподателят К. е извършил две нарушения, а именно по чл. 139, ал. 2, т. 1 и по чл. 139, ал. 2, т. 2 ЗДвП, за всяко едно от което не е предвидено друго наказание, законосъобразно на основание чл. 185 ЗДвП са му били наложени две административни наказания „глоба“ в размер на по 20,00 лв. Наказанието е фиксирано, поради което съдът не разполага с правомощие да го намали.

Съдът счита, че в конкретния случай тези две административни нарушения не покриват хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не се констатираха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично (обичайно), тоест разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. Нарушението е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. Законодателят не случайно е предвидил задължително оборудване на автомобила. В конкретния случай и аптечката, и обезопасителния триъгълник са от изключителна важност, доколкото в случай на липсата им биха могли да настъпят сериозни вредни последици. В случай на ПТП и липса на понякога животоспасяващото оборудване на аптечката, респ. липса на триъгълник и невъзможността да се обезопаси мястото на настъпване на ПТП или авария, биха могли да пострадат много други участници в движението по пътищата. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си позволяват подобно неправомерно поведение и според съда единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция, разписана като цел на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление в частта относно нарушеноето по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, но не констатира основания за неговата отмяна или изменение в частта относно нарушенията по чл. 139, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДвП, поради което в тази си част същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и 6 и чл. 336, и чл. 338 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0344-000522 от 04.07.2018 г., издадено от Е.С.С.- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, в частта, с която на Д.Д.К., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 185 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 (двадесет) лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0344-000522 от 04.07.2018 г., издадено от Е.С.С.- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, в частта, с която на Д.Д.К., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 185 ЗДвП, са наложени две административни наказания „глоба“ в размер на по 20,00 (двадесет) лева за нарушения по чл. 139, ал. 2, т. 1 и чл. 139, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: