№ 2153
гр. София, 10.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603630 по описа за 2022 година
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София 10.10.2022г.
Софийски Градски съд – Наказателно отделение, 15-ти въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на 10.10.2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ЧАУШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЕТЪР СЛАВЧЕВ
при секретаря ........... и с участието на прокурора ................, изслуша
докладваното от съдия Чаушев ВНЧД 3630 по описа за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.243, ал. 8 НПК.
В Софийски Градски съд е депозиран протест от прокурор при
1
Софийска Районна прокуратура срещу определение на Софийски Районен съд
- Наказателно отделение, 103 състав от 22.06.2022г., с което се отменя
постановление на прокурор при СРП от 19.04.2021г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 2300/2019г. по
описа на 06 РУ-СДВР; пр.пр.№ 30928/19г. по описа на СРП, образувано за
престъпление по чл.213а,ал.1 НК.
В протеста се претендира отмяна на атакуваното определение с
изложени аргументи, касаещи твърдяна липса на яснота и пълнота в мотивите
за издаване на оспорения съдебен акт. Протестиращият прокурор изразява
позицията си за непротиворечивост на приетите от него в отмененото
постановление фактически и правни съображения за постановеното
прекратяване на наказателното производство. Изразява и становището си, че
първоинстанционния съд е следвало да извърши същинска проверка за
наличието на предпоставки за прекратяване на наказателното производство и
да изрази категоричното си мнение относно наличието или липсата на
извършено престъпно деяние с посочване на конкретно приложимите
разпоредби от Особената част на НК.
Настоящият съдебен състав намира, че протестът е подаден в срока,
визиран в разпоредбата на чл.243, ал.7 НПК.
При разглеждане по същество на депозирания протест въззивният съд
приема, че същият е неоснователен по следните съображения:
Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП, от
11.10.2019г., за това, че през м.06.2019г. в гр.София, с цел да принуди К.П.Л.
да се разпореди с движими вещи- сумата от 1200лв., го заплашил с насилие.
В постановлението, с което прокурорът приема, че наказателното
производство следва да приключи по реда на чл.243 НПК се коментира, че в
хода на разследването са събрани доказателства,които обосновават
фактическа обстановка, при чийто правен анализ бил аргументиран извод за
липса на изпълнително деяние, годно да изпълни елементите от състава на
престъпление по чл.213а,ал.1 НК, тъй като спрямо св.Л. не било използвано
заплашване с насилие, разгласяване на позорящо обстоятелство, увреждане на
имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него
или негови близки, за да се разпореди той с претендираните вещи/пари/.
Прокурорът приема,че обоснованите с конкретни доказателства действия на
2
св.Т. са били обективно насочени към упражняване на мотивационно
въздействие върху св.Л., така щото същия да вземе решение за извършване на
разпоредителни действия със свои движими вещи, като изплати
претендираната за дължима сума от 1200лева. Наред с това прокурорът е
преценил,че тези конкретни действия на Т., изразяващи се в изпращане на
съобщения до Л. по мобилно приложение, които съобщения съдържат
недвусмислено искане за изплащане на тази сума, придружени с обещания за
предстоящи лични срещи-„очи в очи“ , при условие,че сумата не бъде
заплатена, с уведомление за разполагаемите от Т. „сериозни инструменти“,за
да плати Л. сумата, с демонстрираните от Т. възможности да се сдобива с
лични данни за Л. и с информация за неговия и на негови близки семеен и
професионален живот, не представляват реална заплаха за Л. и че
същите/действията/ не обективират конкретно бъдещо деяние и дори не го
формулират по конклудентен начин, като наред с това изпратените
съобщения/траурна жалейка напр./ не използват и „алюзия“ за настъпване на
вредни последици за Л..
По натам в своето постановление прокурорът е приел,че е налице и
друго основание за прекратяване на наказателното производство, а именно
ниската степен на обществена опасност на деянието, която опасност
прокурора е оценил като явно незначителна по смисъла на чл.9,ал.2 НК.
Прокурорът е обосновал този си извод с начина на осъществяване на
инкриминираното деяние- от непознат човек, чрез мобилно приложение, с
невисока интензивност и спрямо неизправна страна /длъжник/ по договор за
превоз на товар.
Така от прокурорския акт прозира неяснота относно становището на
прокурора за основанието, водещо до прекратяване на наказателното
производство. Не може да бъде определена като ясна и последователна
неговата позиция,при която приема веднъж, че „отсъства годно изпълнително
деяние, а именно заплашване…”,т.е.деянието не е извършено /чл.24,
ал.1,т.1,пр.1 НПК / и веднага след това сочи,че е налице „ниска степен на
обществена опасност на деянието”, малозначителност по смисъла на чл.9,ал.2
НК,т.е.деянието е било осъществено,но не съставлява престъпление –
чл.24,ал.1,т.1,пр.2 НПК. Тази неяснота в позицията на прокурора
допълнително се задълбочава, тъй като в края на мотивната част на своето
3
постановление, отново се връща към становището си, че „деянието по
чл.213а,ал.1 НК не е извършено“.
Тази неяснота в позицията на органа на досъдебното производство –
липса на извършено изпълнително деяние или липса на престъпление, поради
малозначителност на извършеното изпълнително деяние, води единствено до
отмяна на атакуваният от пострадалото лице прокурорски акт. Това е така,тъй
като противоречие в мотивите относно съществено обстоятелство, каквото
несъмнено е основанието за прекратяване на делото, по съществото си
представлява липса на мотиви,каквито са дължими от прокурора,предвид
разпоредбата на чл.199,ал.2 НПК.
Тук е мястото да бъде посочено и това,че осъществявайки
правомощието по чл.243 НПК, прокурорът действува като ръководно-
решаващ орган в наказателния процес, а не като равнопоставена страна в
наказателното производство. В този смисъл претендираната с протеста на
СРП „алтернативност“ в основанията за прекратяване на делото, би имало
някакво процесуално значение единствено, ако с процесното постановление
СРП прави предложение или искане за прекратяване на делото пред друг
участник в производство, по което прокурора е страна, но в ситуация като
конкретната, в която издаденото от прокурора постановление е
предназначено да сложи край на воденото досъдебно производство и това
правомощие е от негова изключителна компетентност, всяко колебание
относно фактическото или юридическо основание да направи това , води до
немотивираност на неговия процесуален акт, а оттам и до
незаконосъобразност на извършеното действие.
Необходимо се явява позицията на прокурора относно някои, приети от
него фактически и правни положения по делото, да бъде коригирана. В своето
постановление прокурорът е приел,че Л. действително е бил длъжник за
сумата от 1200лв. по договор за превоз на товари. Това обстоятелство се
опровергава от писмените и гласни доказателства по делото, които
еднопосочно аргументират извод,че такова задължение е възникнало за
юридическото лице „С Л.“ ЕООД, а не за физическото лице К. Л., от когото
тя е била претендирана. Наред с това, обстоятелството дали исканата
вещ,респ.разпореждане, е реално дължима , е без съставомерно значение по
чл.213а и сл НК. За съставомерността на такова деяние от значение е
4
единствено това дали тази вещ се претендира по неправомерен начин.
Настоящият съдебен състав не споделя виждането на прокурора, че
заплашване по смисъла на чл.213а НК, може да е налице единствено при
обективирано от дееца конкретно бъдещо противозаконно деяние с тежки
последици. „Заплашване“ може да бъде осъществено и чрез действия, които
самостоятелно не съдържат изрично уведомяване на пострадалия за
предстоящо и конкретно противозаконно действие срещу него, но които
действия поради своята продължителност, упоритост, последователност,
насоченост и съдържание, обективно да са довели до формиране у
пострадалия на представи за предстоящи противозаконни действия срещу
него или негови близки, което обстоятелство се съзнава и цели от дееца.
Необходимо е разследването по делото да продължи, за да бъде
попълнено с всички възможни доказателства, които биха дали възможност на
прокурора да стигне до правен извод относно приложимите материални и
процесуални разпоредби и за процесуалната съдба на производството,
основан на фактическа обстановка установена в резултат на пълно и
обективно разследване. Доказателственият материал по делото би могъл да
бъде попълнен, чрез извършване на нов разпит на св.Л. за изясняване на
съдържанието на „изтритите“ съобщения, за което сочи едва в жалбата си до
СРС. При възможност тези твърдения на Л. следва да бъдат проверени, чрез
установяване и изземване на ползваните за целта телефонни апарати /въпреки
изтеклия значителен период от време/, което би позволило извършване на
съответната техническа експертиза.
Горните обстоятелства мотивират извод,че атакуваното определение на
СРС, с което е било отменено постановление на СРП за прекратяване на
досъдебно производство № 2300/19г. на 06 РУ-СДВР, се явява правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Поради това и на основание чл. 243, ал.8 НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
5
Потвърждава определение от 22.06.2022г. по НЧД 7424/2021г. на
Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 103 състав, с което е
отменено постановление на прокурор при Софийска Районна прокуратура от
19.04.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
2300/2019г. по описа на 06 РУ-СДВР; пр.пр. № 30928/19г. по описа на СРП,
образувано за извършено престъпление по чл.213а,ал.1 НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6