Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

21.06.2019

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			ІІ-ри граждански	състав
На		единадесети април				Година	2019

                                                                                                                                                                                                                                                                          

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело №

531

по описа за

2018

година.

    и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Производството се намира във втора фаза по извършване на съдебна делба.

 С влязло в сила съдебно решение №320/19.11.2018 г., постановено по делото, е допусната съдебна делба на следния имот: УПИ VIII-312, в кв. 42 по плана на с. Ц. О. М., целия с площ от 1110.00 кв. м., ведно с построените в имота жилищна сграда с разгърната застроена площ от 60 кв.м., мазе с площ от 55 кв. м., както и масивно жилище със застроена площ 25.00 кв.м. ведно с таван със застроена площ от 20 кв. м., както и второстепенна сграда със застроена площ от 70.00 кв.м. ведно с второстепенна сграда със застроена площ от 50 кв. м., както и всички останали подобрения в имота, при граници и съседи на целия парцел: от две страни улица, Д.П.П и И.П.П. и парцел IX, пл. № 312 незастроен, между Х.Б.М. с ЕГН **********, и В.Г.Д. с ЕГН **********, при равни права - по ½ идеална част за всеки от съделителите.

От заключението на приетата по делото във втората фаза СТЕ, изготвена от в. л. Ц. К., неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че процесният имот е реално неподеляем съобразно квотите на страните, като средната му пазарна стойност е в размер на 9400 лв. Стойността на дяловете на съделителите е по 4700 лв. за всеки един от тях.

           В първото по делото с.з. след допускането на делбата ищцата Х.Б.М. е направили възлагателно искане с правно основание чл. 349 ал. 1 от ГПК, като е поискала процесния имот да и бъде поставен дял.

По възлагателната претенция на ищцата М. с правно основание чл. 349 ал. 1 от ГПК, съдът намира следното:

В закона са предвидени две хипотези, при което може да се уважи претенция за възлагане на недвижим жилищен имот, и тъй като в молбата и в с. з. процесуалния представител на ищцата М. не е уточнил при коя от двете хипотези прави искането, а съдът е приел това по чл. 349 ал. 1 ГПК, то намира, че следва да обсъди и двете.

Първата хипотеза: Съгласно чл. 349 ал.1 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Съдът приема, че ищцата не отговаря на условията за възлагане на недвижимия имот, тъй като имота не е бил СИО, която общност да е била прекратена с развод или със смъртта на единия съпруг, и няма преживял или бивш съпруг, на когото да са били предоставени упражняването на родителските права по отношение на деца от брака. Такива твърдения не са направени и доказателства за тях липсват, а и страната не се позовава на тях. Имота е притежаван от страните в обикновена съсобственост при равни права. 

По втората хипотеза: Съгласно чл. 349 ал. 2 ГПК, ако неподеляемия имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или пари. Съобразно тълкуването на нормата, дадено с ТР №1/2004 год. на ОС на ВКС - основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има жилищен характер и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. 30 от ДР на ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя.

Граматичното и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискванията: „ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака“ и „при откриване на наследството“, изключват от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на прекратяване на СИО или наследяване. В процесния случай съсобствеността между страните по делото безспорно  е възникнала в резултат само и единствено на покупкопродажба с равни права.

Ето защо, жилищният имот като неподеляем следва да бъде изнесен на публична продан и  претенцията, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед горното и реалната  неподеляемост на имота, предмет на делбата, същият следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като конкретния случай това е единственият възможен способ за извършване на делбата. Получената от публичната продан сума следва да бъде разпределена съобразно правата на страните в съсобствеността.

 На основание  чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на МзРС държавна такса върху стойността на дяловете им при извършване на делбата, както следва: ищцата Х.Б.М. – 188 лв., и ответникът В.Г.Д. – 188 лв.

По претенциите за сметки:

Претенцията  на съделителката М. по сметки  по чл. 346 от ГПК е по своята правна същност самостоятелна имуществена претенция, която е заявена във втората фаза на делбеното производство, във връзка със съсобствения имот, допуснат до делба. Претенцията е направена  в законния срок - първо с. з. след допускане на делбата, с писмена молба, подписана от процесуалния представител на съделителя М. - адв. К. Т.. В молбата са претендирани СМР в жилищната сграда, в 24 пункта с конкретна стойност – 4603 лв.

Ответника Д. оспорва исканията за сметки, като твърди, че всичко е разрушено и счупено. Не представя доказателства. 

          Макар искането на съделителката М. по чл. 346 от ГПК  да е неточно квалифицирано от нея, поради това, че същата не прави разлика между полезни и необходими разноски в допуснатата до делба съсобствена жилищна сграда, то от изложените твърдения може да се извлече действителната правна квалификация на искането и, а именно - чл. 30 ал. 3 от ЗС. Същото съдът намира за основателно, поради следните съображения:

Владелецът на един недвижим имот, какъвто е М., по време на упражняване на фактическата власт върху имота, може да извърши действия, които да увреждат или да подобряват имота, в резултат на което неговата стойност би намаляла или би се увеличила. Ако в резултата на тези действия се е увеличило имуществото на собственика - било, че вещта е запазена от погиване, вследствие направени необходими разноски, било, че стойността й се повишила в сравнение със състоянието от преди извършените от владелеца действия - то е налице неоснователно обогатяване на собственика, което подлежи на отстраняване. Именно забраната за неоснователно обогатяване и неговото премахване стои в основата на претенцията на разноски за подобрения. Следователно, за да е основателна претенцията за подобрения от един съсобственик спрямо друг, той трябва да е направил необходими или полезни разноски. Както бе посочено по - горе, във връзка с правната квалификация на искането на М., е необходимо да се разграничат кои от претендираните от нея дейности представляват необходими разноски и кои - полезни разноски. Първите са свързани с наложителността за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено. Чрез извършването им се предотвратява загубата на собственика от разрушаването или погиването на имота. При това изобщо не е необходимо да се е увеличила стойността на имота, т.е. извършването на необходими разноски може да доведе до увеличение на стойността на имота, на това не е задължително. За разлика от необходимите разноски, полезните разноски - чрез вложените труд, средства и материали, увеличават стойността на имота, но не са били необходими за запазването и съхранението му.

          Съдът приема, че  извършени  СМР по процесната къща  са със знанието и без противопоставянето на другия съделител Д., т.е. правното основание на претенцията е нормата на чл. 30 ал. 3 от ЗС, според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Претендираните подобрения представляват изцяло ремонтни дейности по съсобствения имот, които дейности имат характер на необходими разноски, тъй като те са направени единствено с цел запазването и поддържането на имота. Основанието на иска за необходими разноски  е чл. 30 ал. 3 от ЗС. Съгласно чл. 30 ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и в тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Под "тежести" се имат предвид необходимите разноски, направени за запазване на общия имот, без които той би погинал или състоянието му би се влошило; обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота и други задължения, обезпечаващи съществуването и използването на общата вещ. Следователно, дължат се действително извършените разходи, и то - към датата на извършване на конкретните дейности. В този смисъл са и указанията, дадени с Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г. на ОСГК, което не е изгубило сила. В конкретния случай, претендираните от ищеца необходими разноски, съдът приема за доказани по основание, и частично доказани по размер – 2837.43 лв., съобразно събраните писмени доказателства, и гласните  такива от разпитаните свидетели, както и от заключението на назначената СТЕ, която е приета от страните като обективна. Ответника само оспорва искането, но не е ангажирал никакви доказателства, които да бъдат обсъдени.

Съдът намира, че предявеният иск  по сметки следва да бъде уважен в размер на общо 2837.43 лв., и ответникът на основание чл. 30 ал. 3 от ЗС  дължи  на ищцата М. 1/2 от нея, т.е. 1418.72 лв., а в останалата част до 2301.50 лв.  претенцията е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Това е така, защото в общата "тежест" на съсобствения имот, по смисъла на чл. 30 ал.3 от ЗС, от 4603 лв., всеки от съделителите следва да участва, според квотата си в съсобствеността – ½ ид. част.

          Претенцията на ищцата за направените разноски за вещо лице е основателна и следва да се уважи, тъй като се касае за разноски, направени по необходимост, за да се извърши делбата, а ответникът съделител не е заплатил частта, съответстваща на дела му, съгласно чл. 355 изр. 1 от ГПК. Съгласно Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, т. 9, разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила, съответно чл. 78 от действащия ГПК. Ищецът е заплатил изцяло сумата от 240 лв. за възнаграждение на вещото лице. Ответникът му дължи 1/2 от сумата, или 120 лв.

Що се отнася за заплатеното адвокатско възнаграждение, ВКС в Определение № 177 от 12.03.2015 г. по ч. гр. д. № 657/2015 г., г. к., ІV г. о., Определение № 252 от 11.07.2014 г. по ч.гр. д. № 2024/2014 г., І г.о., приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат, а при наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК. По делото няма спор за правата на съделителите, няма и спор за способа за извършване на делбата, тъй като ответника не е възразил по направеното възлагателно искане. Поради това направените от ищеца разноски за процесуално представителство в първата фаза на делбата следва да останат за негова сметка, а направените във втората фаза на делбата разноски за адвокатско възнаграждение следва да се компенсират съобразно отхвърленото искане за възлагане и отхвърлената част от иска за подобрения, а искането му  следва да бъде уважено за неплатените от ответника, дължими в производството по извършване на делбата, разноски за вещо лице.  

Водим от горното, съдът

                                                       

Р   Е   Ш   И :

           

            ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: УПИ VIII-312, в кв. 42 по плана на с. Ц. О. М., целия с площ от 1110.00 кв. м., ведно с построените в имота жилищна сграда с разгърната застроена площ от 60 кв.м., мазе с площ от 55 кв. м., както и масивно жилище със застроена площ 25.00 кв.м. ведно с таван със застроена площ от 20 кв. м., както и второстепенна сграда със застроена площ от 70.00 кв.м. ведно с второстепенна сграда със застроена площ от 50 кв. м., както и всички останали подобрения в имота, при граници и съседи на целия парцел: от две страни улица, Д.П.П и И.П.П. и парцел IX, пл. № 312 незастроен, при първоначална цена в размер на 9400 лв.

           ПОЛУЧЕНАТА ОТ ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН сума да се разпредели съобразно правата на страните, а именно:  1/2 - за Х.Б.М. с ЕГН **********, и 1/2 - за В.Г.Д. с ЕГН **********.

          ОСЪЖДА Х.Б.М. с ЕГН **********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса за извършване на делбата в размер от  188 лв.

          ОСЪЖДА В.Г.Д. с ЕГН **********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса за извършване на делбата в размер на 188 лв.

ОСЪЖДА В.Г.Д. с ЕГН **********, да заплати на Х.Б.М. с ЕГН ********** сумата от 1418.72 лв., представляваща дължимата се част от извършени подобрения в съсобствения имот, съгласно КСМ от заключението на вещото лице, на лист 69 от делото, представляваща неразделна част от решението, а в останалата част до 2301.50 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

  ОСЪЖДА В.Г.Д. с ЕГН **********, да заплати на Х.Б.М. с ЕГН **********, сумата от 120 лв. разноски за вещо лице, и 70 лв. адв. възнаграждение за настоящата инстанция по компенсация, или общо деловодни разноски в размер на 190 лв.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      Районен съдия: